Книга за моя живот кмж път към съвършенството пс вътрешният замък

ЗДРАВАТА МИСТИКА

В основата и на правилната вяра в Бога, и на твърдата евангелска нравственост лежи смирението.

Що значи правилна вяра в Бога? — То значи отказване от гордите «собствени мнения» по вечните и неразрешими само с човешки разум въпроси. То значи смирено приемане на богооткровените истини, прекланяне на гордия човешки разум пред ума на Христа, Който ни възвести истината за Бога Отца, понеже е в недрата на Отца (Иоан. 1:18). То значи проява на доверие и към светите апостоли, които са имали ум Христов (1 Кор. 2:16) и които са получили от Бога благодат и апостолство, та в Негово име да покоряват на вярата всички народи (Рим. 1:5).

Както в правилната вяра винаги има смирение, т. е. покорност на благовестието Христово (2 Кор. 9:13) или послушност на вярата (Рим 16:19), по изразите на свети апостол Павел — тъй и в отклоненията от правилната вяра винаги се крие гордост, т. е. непокорност на Божествените истини и на Църквата Христова, която е поставена да пази тия истини като «стълб и крепило на истината» (1 Тим. 3:15). Затуй справедливо е твърдението, че гордостта ражда религиозните заблуди и поддържа упорито защитаваните секти и ереси.

Бог е абсолютната истина. Който иска да се доближи до Него, трябва да има правилна, ръководена от смирението, насоченост към религиозната истина, т. е. да се стреми правилно да вярва в Бога, да е готов да се покори на богооткровената истина, ако още не я е постигнал цялостно, и да желае да се поправи, ако в някой пункт на вярата, било по незнание, било по човешка немощ греши. Иначе, ако прояви горда непокорност към богооткровената истина и към вразумленията на Църквата, той няма да има общение с Бога, абсолютната Истина, а с дявола, който е въплъщение на лъжата и баща на лъжата (Иоан. 8:44).

Словото Божие нарича непокорността на истината «плътско мъдруване». А «плътското мъдруване» е вражда против Бога; на закона Божи «то се не покорява, нито пък може» (Рим 8:7). А ако то не се покорява на закона Божи, но враждува против Бога, как може то да влезе в мистично общение с Бога? То е чуждо на истината и на общуването с нея. Затова свети апостол Петър говори: Какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие?» (1 Петр. 4:17). А свети апостол Павел допълва: «Ярост и гняв на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината» (Рим. 2:8).

Здравата мистика почива още върху твърда евангелска нравственост, т. е. върху святост. А святостта може да се изгради само върху една основа — благодатната основа на смирението. Етика, която е изключила смирението като база на добродетелен живот, не може да бъде нито твърда, нито евангелска. Тя е етика на гордостта, т. е. богопротивна, дяволска етика.

Бог е свят (Ис. 6:3). Които иска да се доближи до Него, трябва да се уподобява на Него в святост. Затуй е казано: «Бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет» (Лев. 19:2). Може ли човек, тънещ в разни грехове, да вижда в мистични преживявания Иисуса Христа, Света Богородица, небесните ангели и Божиите угодници? Какво общение може да има между доброто и злото, между светостта и греха, между Христа и Велиара (2 Кор. 6:19)? «Осквернената душа не влиза в чистото царство и не се съчетава с духовете на светците», казва свети Исаак Сирин.

Но тогава кой може да влиза в общение с Бога?

Бог е любов (1 Иоан. 4:8). Той промисля за грешния човек. Макар че е станало невъзможно за грешника да влиза във видимо общение с Бога, предоставена му е възможността да влиза в невидимо общение с Него, в общение с вярата и молитвата, понеже след грехопадението «с вяра ходим, а не с виждане» (2 Кор. 5:7). И това мистично общение чрез вярата и молитвата, при изпълняване на Божиите заповеди се оказва съвършено достатъчно за спасението на грешника.

Пътят на здравата мистика е много дълъг — толкова дълъг, колкото е дълъг безкрайният път на съвършенството и богоуподобяването. Здравата мистика започва при всички правилно ориентирани религиозно хора с естествено-мистични преживявания и свършва при редки Божии избраници със свръхестествени чудесни явления. Тя гради бавно, системно, премъдро спасението на душата. Естествено-благодатните преживявания — покаянието, молитвеното общение с Бога и пр. за нея са най-характерни. Свръхестествените явления не са необходимо последствие: При здравата мистика се почва, както това е нормално, с поставянето на дълбоки основи. А няма по-дълбока основа за правилния духовен живот от покаянието, с което Спасителят начена проповедта си (Мат. 4:17), и от смирението, за което Той обеща Царството Небесно (Мат. 5:13). Покаянието и смирението единствено привличат върху душата Божията благодат, която ни възражда, освещава и спасява.

Почти никога нямаме при здравата мистика още в началото на духовния живот видения и светлини, общуване с ангели и небесни жители. Виждането на скритите неща в духовния свят е дарба на съвършените, давана по Божи промисъл на редки избраници. Как може да се проявява такава дарба у начинаещите? То е същото — от едно 7-годишно дете, което току що е наченало да се учи как да държи в слабата си ръчица молива, да се иска изведнъж да почне да рисува съвършени картини или да пише дълбокомислени съчинения. Както не може да се почне строежът на зданието от покрива, тъй не може и духовният живот да се започне с най-високи мистични изживявания, каквито са виденията на ангели, светци и пр. Здравата мистика никога не търси видения и откровения, тя знае, че те не са плод на молитвени усилия, а дар от Бога.

От направените дотук разсъждения се вижда, че здравата мистика бива най-често естествено-благодатна, а в редки случаи — свръхестествено-чудесна. →