Книга за моя живот кмж път към съвършенството пс вътрешният замък
Изтегляне 3.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. 1 Видения
- 2. 2. Говори
- 2. 5 Други мистични феномени
- 2. 6. 1 Поведение на този, който приема извънредни съобщения
- Заключение
РАЗЛИЧАВАНЕ ПРИ СВ. ЙОАН КРЪСТНИВъведениеСв. Йоан Кръстни е богослов с “най-голям авторитет” по отношение на извънредните феномени в духовния живот. В обкръжнието,в което е живял Светецът, (Испания, XVI век) феномените са били “чести, желани или провокирани с голяма алчност”312. От тук произлиза неговата строгост и предпазливост в това отношение, но преди всичко, защото тези феномени са много второстепенни за напредъка в духовния живот и дори нещо повече -могат да бъдат пречка за единението и любовната трансформация, ако се желаят и ако се привързват към тях. Св. Йоан Кръсти е бил много известен като такъв, който е могъл да различава духовете. Така например, в книгата за живота на св. Йоан Кръстни о. Кризогоно говори ,че светецът е разкрил веднага заблуждението по отношение на с. Мария от Посещението (Visitazione), монахиня от Лисабон, която е симулирала, че е обдарена с извънредни феномени като например: унеси – екстази, видения, откровения, стигми и други, въпреки, че всички, които са я виждали (между които и инквизитори), са вярвали , че става дума за автентични свръхестествени неща. И докато всичко е било потвърдено от известни личности, св. Йоан Кръстни, въпреки че дори не я е видял, е разпознал фалшивостта313. И лъжата на тази монахиня малко по-късно е била потвърдена314. Св. Йоан Кръстни е бил наистина голям учител по отношение на различаване на духовете. За това ни свидетелстват и следващите два случаи. Първия пример се е случил около1574 г. в Авила, в манастира на Богородица на благодатите, при монахините на св. Августин – Августиниянки. От този манастир е станала известна една млада монахиня, която, без да е следвала редовно обучение, по един изключителен начин обяснява Светото Писание и много хора са ходили при нея ,за да я слушат. Настоятелите й са били загрижени за нея и са помолили някои от известните богослови от университета Саламанка (Giovanni de Guevara, Mancio de Corpus Cristi, Bartolomeo di Medina, fra Luigi de León) да направят изследване. И струва ми се ,че всички са смятали, че става дума за добър дух. Но настоятелите й не са били доволни и спокойни, и затова са помолили о. Йоан Кръстни и той да направи изследване. Отначало св. Йоан Кръстни не е искал да приеме молбата. Но по настояване на св. Тереза и на генералния настоятел на Августинците, той все пак се съгласява и приема молбата. И след като е взел позволение от Инквизицията, че може да се намеси, той разговаря с монахинята августиниянка около един час. След това, направо изявява: “Господа, тази монахиня е обхваната от демона”315. След няколко месеца на екзорцизми е била освободена от демона.. Един друг случай се е случил в Медина дел кампо, където се е намирала една кармилитка, Исабел на св. Йероним, и която е имала една странна болест, която никой не е могъл да разбере. Монахините са мислили, че тези странни болести произлизат от злия дух и са почнали да я смятат обхваната от злия дух.Св. Йоан е бил извикан ,за да изпита нещата. И много бързо е разбрал,че не става дума за това,че монахинята е обхвана от демон, но става дума за психическата болест неврастения.316. Въпреки че е бил експерт в различаване на духовете, св. Йоан Кръстни не е имал намерение да дава някакви систематични критерии за различаване на духовете, но на първо място е настоявал да освободи душите от заблуждения и пречки, които могат да имат по пътя на единение с Бога. Ако съществуват свръхестествени феномени, те произвеждат ефекти в душата, въпреки че душата не ги позволява и не иска да ги приема, и затова душата не трябва да се занимава прекалено и да изследва истински ли са или са фалшиви317. Защото “ако го прави , от това няма никаква полза, а само загуба на време, така се затруднява духа и довежда до това да причини много несъвършенства”318. Тук трябва да се има предвид намерението на св. Йоан Кръстни, а това е ,че тези критерии ,които той дава ,не се отнасят за харизматичния, пророчески или социален аспект на извънредните феномени (за това вече сме говорили един път , когато сме говорили за ролята на явленията на Дева Мария за живота на Църквата). Критериите, които дава св. Йоан Кръстни, се отнасят за душите ,които са напреднали в мистичния път и които той иска да доведе до божественото единение”319. И затова е важно да не се объркват нещата, защото тези критерии на св. Йоан Кръстни трябва да гледаме винаги в светлината на неговото учение за духовния живот. По отношение на това Ф. Руиз пише: Неговото оригинално учение е центрирано около няколко точки: целият мистичен опит е живян и интерпретиран в светлината на богословските добродетели: вяра, надежда и любов; мистичните феномени са едва на второ място за единението и любовното преобразуване; много пъти са плод на лична психологическа обработка; и когато произлизат от Бога, трябва да се приемат с определена дистанция и второстепеност, като вниманието трябва да се насочи към вътрешната благодат и тъмното съзерцание. (Изкачване, II). Става дума за действието на Свети Дух, който действа под различните видове и трудно може да се предвиди и да се класифицира. Значи, би трябвало да се избегне категоричното съдене, било позитивно, било негативно. Пътищата на Господ са неизмерими и не могат да се вкарат в норма. Св. Йоан Кръстни избира и показва две основни отношение по отношение на тези феномени, за тези които ги получават и за тези които трябва да ги разпознават и да ориентира душите: 1) Истински извор на християнския живот, на светостта и мистичния опит, са вярата, любовта и надеждата, живени в цялата тяхна чистота и благодат. Останало има стойност, доколкото служи за растеж на богословския живот. 2) По отношение на феномените, първото нещо е строго различаване на тяхната действителност; но, преди всичко да се релативизира тяхното значение по отношение на християнската святост и качеството на мистичната благодат320. Св. Йоан Кръстни, когато говори за мистичните феномени, използва термина свръхестествени съобщения и ги разделя в две групи: телесни (приети чрез външните сетива или вътрешните сетива) и духовни321, които след това редуцира до “четири начина на особени възприемания (комуникиране на духа без никаква намеса на телесните сетива): видения, откровения, говори и духовни чувства”322. 2. 1 ВиденияСв. Йоан Кръстни нарича видение “в собствен и специфичен смисъл всичко това, което интелектът приема чрез начина на гледане: Душата може да приема духовно нещата, както очите ги виждат телесно.”323 Както вече казахме, св. Йоан Кръстни няма за цел да говори за нужни те знаци по които да се различават виденията, които произлизат от Бога от тези ,които произлизат било от нашето въображение, било от злия дух, но неговата“единствена цел е тази, да обучи интелекта така, че в добрите видения да не намира пречка и препятствие за единение с Премъдростта, а в лошите да не пада в някакво заблуждение”324. Св. Йоан Кръстни смята, че “всеки път, когато едно видение или откровение идва от Бога, то е придружено с покана за съсредоточаване и упражняване на любовното внимание- и това е същността на съзерцанието. Поради това той учи ,че конкретната манифестация на видението или откровението не е нищо друго,освен една люспа, която съдържа ценния плод на съзерцателната благодат, и следователно изисква да се изостави люспата, за да се възползваме от плода”325. Виденията и откровенията могат да са външни, въображаеми и интелектуални. Телесни видения – Св. Йоан Кръстни казва, че “колко то повече са външни и телесни” тези извънредни комуникации, “толкова по-голямо съмнение има, че те произлизат от Бога326”. От ефекта, който произвеждат, може да се изясни истински ли са или фалшиви. Когато произлизат от дявола, “без душата да ги желае, произвеждат в нея объркване, сухота и суета, или надменност на духа”, докато когато произлизат от Бога “проникват в душата, подтикват волята да обича и произвеждат свой ефект, на който душата, въпреки че желае ,не може да се съпротиви”327. Въображаеми видения – С понятието ‘въображаеми видения’,Светецът разбира “всичко това, което може да се въобрази свръхестествено във въображението, облечено с образи, форми, фигури и подобни..., без да съдействат за това външните сетива ”328. Св. Йоан Кръстни отбелязва, че “Бог служейки се с тях, често представя на душата много истини и й изявява много знание”329. Когато произлизат от Бога, наистина са дар от Бога и произвеждат ефекти ,които са по-големи от физическите видения, защото са по-вече духовни330. Въпреки това,за да се получат ефекти (интелигентност, любов, нежност) ,трябва да се отказваме от тях, защото те се произвеждат и тогава, когато душата не желае да ги приеме, напротив, ако душата желае да ги приема, би могла да се привърже към тях и по този начин да бъде възпрепятствана за съединение с Бога331. Ако душата се отказва от тях ,“тя ще приеме от тях само това, което Господ има намерение и това което Господ желае, тоест дух на набожност, защото Той не й ги дава с друга цел. ”332 . Тъй като са телесни и въображаеми, свръхестествени те видения, не-много рядко и често са изложени на илюзии, естествени халюцинации и дяволски заблуждения, Св. Йоан Кръстни, както и всички други големи мистици и духовни учители, препоръчват най-голямо благоразумие в това отношение333. Той съветва да не се приемат, а още по-малко, никога не трябва да се желаят тези свръхестествени благодати, било за това, че те не са изобщо нужни за осветяването ни, а преди всичко поради големите опасности за илюзия, до които може да се стигне, поради затруднения та,които могат да се явят при тяхното различаване дали са истински или фалшиви. Св. Йоан Кръстни стига до заключението, че всички тези видения трябва априори да бъдат отхвърлени – да не се приемат, защото дори ако някои от тях произлизат от Бога но се отхвърлят,това не обижда Бог. Бог въпреки това неприемане, проижвежда ефектите и плодовете, които е искал на направи чрез тези феномени в душите, въпреки че душите, както казах, не приемат и не търсят тези феномени”334. Интелектуални видения – Когато става дума за интелектуални видения и за други интелектуални схващания, св. Йоан Кръстни говори ,че “те са по-ценни, от тях има по-голяма полза и са много по-сигурни от телесните и въображаемите, защото са повече вътрешни, духовни и могат по-малко да бъдат достигнати и разбрани от дявола”, все пак, също и тук “интелектът не само че би могъл да бъде този ,който препятства по пътя към съединение с Бога, “но, поради своето малко благоразумие би могъл да бъде много заблуден”335. Между ефектите, които те произвеждат в душата ,могат да се изредят: “спокойствие, просветление, радост, кротост, чистота и любов, смирение и склонност или издигане на духа към Бог”336. Въпреки ,че демонът се опитва настоятелно да имитира виденията на Бога, все пак съществува голяма разлика между дяволските видения и тези на Бога, защото ефектите на дяволските видения са съвсем противоположни: Не само ,че не произвеждат изобщо благостта на смирението и Божествената любов, но обратно -произвеждат сухота на духа в общуването с Бога, и склонност към горделивост и желание да се отдава на тях някакво значение. Освен това, техните образи не остават отпечатани в душата със същата нежна яснота и не се запазват дълго, но бързо се изтриват, като може да си ги спомня човек естествено, но това спомняне ще бъде много сухо и няма да произведе ефектите на любов и смирение, които се явяват, когато душата си спомня за виденията, които произлизат от Бога337. 2.1.1 Сетивните и въображаеми видения са лесно изложени на заблужденията на дявола Много телесни и въображаеми видения, казва св. Йоан Кръстни, могат да са предизвиквани от дявола, който “общо взето, се отнася с душата по същия начин като Бог, за да влезе в нея като вълк между стадо, с’ кожата’ на овца, предлагайки й истини толкова подобни, че трудно могат да се различават от тези ,които дава Господ”338. На дявола е, казва св. Йоан Кръстни,сравнително лесно да имитира действието на Бога и да се преобрази в ангел на светлината, защото “Бог обикновено позволява благодати те,които са редовно съобщавани на душата чрез добрия ангел, да бъдат също познати и от злия ангел, и особено затова ,за да може злият ангел да направи срещу тях всичко, което му е възможно, според справедливостта, за да не може да се позовава на своите права, казвайки, че не му е била дадена възможност да придобие и овладее душата, както е правил в случая с Йов”339. Св. Йоан Кръсти също припомня “че всички истински знаци на Мойсей, са били по фалшив начин възпроизведени също и от магьосниците на Фараона”340, и прибавя: “Демонът, не само че знае да имитира този тип на телесни видения, но се намества също и в духовните комуникации или ги имитира ,успявайки да ги разпознае”341. Въпреки, че “демонът може да предизвиква в душата видения, използвайки естествената светлина при което, чрез духовно внушение, духът разпознава присъстващи и отсъстващи неща., все пък, делата на дявола не само че не произвеждат изобщо сладостта на смирението, но, произвеждат сухота на духа в общуването с Бога и склонност към горделивост, а също допускат отдаване на някакво значение на тези видения ”342. Със св. Йоан Кръстни можем да заключим, че фалшификациите на дявола ( видения, говори, откровения и други извънредни феномени), са толкова многобройни, както тези,които са истински343. Тъй като богословските добродетели са път, който води директно към Бога, не е подходящо нашият духовен живот да основаваме на видения и откровения; трябва да се откъсваме от тях и да ги отблъскваме, колкото е възможно344. Според св. Йоан Кръстни Господ дава виденията, за да привлече още повече душата към себе си, а душата трябва да внимава, за да използва по най-полезен начин Божественото привличане, което я призовава към единение – трябва изцяло да се предаде и да се упражнява в богословските добродетели, които най-директно съединяват с Бог345. 2. 2. ГовориПод понятието говори- св. Йоан Кръстни разбира “всичко това, което интелектът приема по начина на чуване”346. Както и виднията, така и говорите могат да бъдат външни – чути с ушите347, въображаеми348 и интелектуални349. Първите два начина са повече изложени на заблуждения и на влияние на дявола350, на халюцинации и илюзии (самозаблуждения)351, докато интелектуалните говори-- по малко. Интелектуалните говори могат да се случат по три начина:в последствие (successive) – това са “думи и размишления ,които духът, събран в себе си, формира и върху които размишлява в себе си- сам със себе си”352, формални, “които духът приема не от себе си, но от трето лице, понякога докато е съсредоточен, а понякога не”353, и трети вид са субстанциални, “които са казани на духа, който е понякога съсредоточен, а понякога не ,и които в субстанцията на душата правят това, което съдържат в своята сила и значение”354. Съществува голяма разлика между субстанциалните говори и всички други външни говори, въображаеми или дори от интелектуалните- последователни и формални: докато всички тези могат да произлизат от сатаната, субстанциалните не могат никога да бъдат предизвикани чрез интервенцията на дявола355. Тъй като те правят това, което означават, понякога “една от тези благодати дава на душата добро, по-голямо от това, което е извършено по време на целия живот”356. Тези субстанциални говори “са много ползотворни за единението на душата с Бога”, и поради това св. Йона Кръстни казва, че е “щастлива душата, на която Господ дава да чува (тези говори) !”357. 2. 3 Откровения Един от начините, чрез които Бог може да се изявява на душата, са откровенията, чрез които душата “приема, почти учейки и разбирайки нови неща ”358. Откровенията “принадлежат на духа на пророчество”359 и често са придружени с видения или говори, и поради това ,когато се преценяват, валидни са същите критерии и препоръки. Според св. Йона Кръстни, откровение означава “разкриване на скрита истина, или откриване на тайна или мистерия ”360. По отношение на тези откровения св. Йоан Кръстни ни предупреждава: Не трябва да бъдем сигурни, че разбираме Божиите думи, защото не е възможно да се разберат скритото и с множество смисли, което са съдържа в думите на Бога. Той е, Който се намира в небето и говори по пътя на вечността; ние- слепи, сме на земята и не разбираме друго,освен пътя на тленното и на времето.361. Поради това, въпреки че смятаме, че дадено откровение произлиза наистина от Бога, не можем да бъдем прекалено сигурни, че душата го е разбрала добре, защото имаме склонност да приемаме Божиите думи в един прекалено материален смисъл362. Давам като пример – пише св. Йоан Кръстни – тази душа, която има голямо желание да стане мъченица и на която Господ казва: ‘Ти ще бъдеш мъченица’. Но, въпреки че обещанието е истинско, тя не умира като мъченица.... Защото обещанието ще се осъществи и може да се осъществи според това, което е съществено в него и което е най-важно, защото Бог ще даде същественото на душата, а това е любовта и наградата на мъченичество и по този начин й дава наистина това което тя формално е желала, и това ,което Той й е обещал 363. Значи, не може да се взима винаги буквално това, което се чува в Божествените говори, защото, понякога са казани чрез такава форма на мъдрост, чието осъществяване е зависимо от някои условия(както се вижда в следния пример): Това се е случило с град Ниневия, на която Бог е казал: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде изравнена с прахта. Това пророчество не се е изпълнило, тъй като е изчезнала причината за тази заплаха, а това са били греховете на жителите на града, които са направили покаяние – правили са покора; ако жители на Ниневия не бяха се разкаяли, словото Божие би се изпълнило364. Бог може също и да каже, да учи, да обещава някои неща, които в момента в които се манифестират ,не се схващат и не се разбират, но се разбират по-късно365. Освен това, св. Йоан Кръстни предупреждава, че в тези неща може много лесно да се заблудим: Съществуват - пише той - някои интелекти, толкова живи и прозрачни, че когато са съсредоточени в някакво размишление, когато размишляват за понятия, естествено и с голяма лекота формулират вътрешни думи и това се случва толкова живо ,че мислят не нещо по-малко,но че произлизат от Бога, докато, всъщност това е техният интелект който, свободен от действието на сетивата, без никаква свръхестествена помощ, ги формира ,използвайки естествената светлина. Това се случва често и много се заблуждават тези, които вярват, че то,ва е голяма молитва и комуникация на Бога и пишат и дават да се пише в този смисъл, докато, може би това не е нищо366. Св. Йоан Кръстни различава два вида откровения: “интелектуални съобщения и манифестация на скрити тайни или мистерии”367. Интелектуалните съобщения или съобщенията на голите истини се състоят “в разбиране и схващане чрез интелекта на някои истини, които са свързани с Бога или за сегашните неща, минали и бъдещи”368. Малко по нататък св. Йоан Кръстни пише още по-прецизно: Тъй като тези съобщения докосват директно Бога, се чувстват по един много дълбок начин някои от Божиите атрибути, веднъж Неговото Всемогъщество, веднъж Неговата сила, веднъж Неговата доброта и сладост... Всеки път когато се случва такова разбиране, в душата се отпечатва това, което тя опитва. Тъй като това е чисто съзерцание, тя ясно вижда, че няма възможност да изрече с думи това което е опитвала, освен с общи понятия, с които изразява доброто, което е изпитала, без да може да разбере съвършено какво е усещала и чувствала369. Само душа, която стигне до единение с Бога, може да се наслаждава от така възвишените съобщения, защото те образуват самото единение така ,че душата ги притежава, когато се сбъдва определено докосване на нея с божественото, в силата на което е Самият Бог, Който се чувства и вкусва... Тъй като тези съобщения имат вкуса на Божия бит , есенция, и вечна истина ,демонът не може да симулира така възвишени неща 370. Понеже такива съобщения са част от единението, към което душата върви, св. Йоан Кръстни не казва ,че към тях трябва да се отнасяме, както към другите, тоест по негативен начин371, но съветва :“за да даде Бог тези благодати, нужно е да бъдеш смирен и да страдаш за Неговата любов, отказвайки се от всяко възнаграждение”372. Манифестацията на скрити тайни, които са втория вид на откровения, могат да се случват по два начина: “първия има като обект Бога такъв ,какъвто е в Себе Си,и съдържа откровението на тайната на Пресвета Троица и Единството на Бог; втория начин се отнася за това-какъв е Господ в своите дела и съдържа всички членове на нашата католическа вяра и истините,които могат да бъдат ясно да изразени и се отнасят към тези членове”373. Св. Йоан казва ,че “Бог по наше време прави още тези откровения по втория начин, на тези,на които Той иска”374. Когато става дума за тайните на нашата вяра,те не могат в собствен смисъл на думата да се наричат откровения, защото истините са вече открити, но по-скоро “манифестация или обяснение на това което вече е било открито”375. “Тъй като няма нищо ново,което да открият по отношение на същността на вярата, следва, че не само,че е нужно за душата да отхвърля това ново ,което й се открива по отношение на тази добродетел, но поради предпазливост, не трябва да позволява на другите нежелано разнообразие”376. Светецът съветва да бъдем много внимателни377, защото, за разлика от първия вид ,тук дяволът може да има много голямо влияние”378. 2. 4 Духовни усещания Св. Йоан Кръстни нарича духовни усещания всичко това, което душата “приема чрез другите сетива, като например - възприемане на приятни мириси, вкусове и наслади които душата може да вкусва по свръхестествен начин”379. Както и виденията, говорите и откровенията, също и тези се дават на душата непосредствено и интелектът изважда от тях познание380 Св. Йоан Кръстни различава два вида духовни усещания: “тези които се намират в афекта на волята и тези ,които се намират в субстанцията на душата; и едните и другите могат да имат още много различия”.381 Тези на волята, “когато произлизат от Бога, са много възвишени, а тези на субстанция на душата са изключително възвишени и произвеждат голямо добро и много голяма полза (...). Бог ги дава на тези,на които желае ,и с цел,която желае”.382 От тези усещания “често прелива в интелекта схващане и разбиране, което се състои, общо взето, в много дълбоко и вкусно схващане на Бога, на което не може да се даде име”.383 Както и при другите свръхестествени съобщения, така също и тук св. Йоан Кръстни призовава за внимание и подтиква да се върви във вярата “на единение с Бога (...). Душата не трябва да ги търси, нито да има желание да ги приема, за да не си формира интелекта други за своя сметка, и за да не въвежда дяволът в същото време свои фалшиви. Той може това да го направи много добре, използвайки гореспоменатите усещания и тези които той сам може да произведе в душата, която се предава на тези съобщения. Ако душата остава спокойна, смирена и пасивна в тях... по този начин тя няма да възпрепятства в себе си ползата която тези съобщения носят в реда на Божественото единение”.384 2. 5 Други мистични феномениСв. Йоан Кръстни, освен за духовни съобщения (видения, откровения, и духовни усещания), почти не говори за други феномени или поне не толкова нашироко, но само между другото, когато говори за пречистване на душата по пътя на Божественото единение и любовното преобразуване . Така например ,понякога споменава стигмите385, екстазите и унесите386, познаването на сърцата387, много приятни мириси, много нежни докосвания и други388. Светецът казва, че не иска да говори за неща, за които са писали много други. Що се отнася на разликата между екстази и унеси , той насочва към Тереза Исусова, която е, както казва св. Йоан -“оставила чудесни неща, говорейки за тези дарове на духа”389. Стигми – Когато става дума за феномени, които касаят тялото (левитации, билокация, стигми и други), мистични ят учител казва, че “Бог не дава нито една благодат на тялото ,без първо и главно да я даде на душата”390. Така примерно понякога се случва, че така наречената любовна рана, която “обикновено е чисто духовна и вътрешна,да се манифестира и на вън, например, да преминава физически през телесното сърце (пронизването – trasverberazione на св. Тереза) или когато се проявят рани на ръцете, на нозете или от страната” 391. Св. Йоан Кръстни обяснява,че този външен вид, който изглежда по-грандиозен ,не осветява повече душата от този, които е чисто вътрешен и духовен, и който има неизмеримо по-голяма стойност от външния392. Eкстази и унеси – Те се случват, когато “комуникациите не са чисто духовни”, тоест ,когато “не се дават само на духа, както е случая при съвършените, вече изчистени във втората нощ, нощта на духа393”. По какъв начин се случват тези унеси или екстази? Бог разкрива на душата “някои проблясъци на Своята Божествена Мощ, които са толкова възвишени и й се дават с голяма сила, така че тя излиза вън от себе си ,чрез унес или екстаз, което в началото се осъществява с голяма боязън на природата”394. Тъй като те са характеристика на напредналите, те всъщност спират при онези, които са достигнали до състояние на съвършенство.395. Понякога, също и Сатана се служи с екстази и унеси, за да разпали самонадеяност, надменност и много други суети. Поради това трябва най-голяма предпазливост, откъснатост и смирение за да не бъдем излъгани396. Познаване на сърцата – Св. Йоан много добре знае каква мощ имат естествените сили в това нещо, когато казва ,че “лицата, които имат прочистен дух, някои по-малко, а някои повече, много лесно могат естествено да познават това, което е в сърцето, вътрешността на душата, склонностите и надареностите на хората, използвайки външни признаци, колкото и малки да са те, като примерно думи, жестове и други подобни неща”397. Въпреки това, Св. Йоан Кръстни съветва да не се доверяваме на тези средства за познание, но винаги да ги отричаме, защото “много лесно и много хитро тук се намества дяволът398”, който прави “големи и много скрити вреди”399. 2. 6 Някои съвети на св. Йоан Кръстни към духовните ръководители и към тези ,които са ръководени 2. 6. 1 Поведение на този, който приема извънредни съобщенияСпоред учението на св. Йоан Кръстни, както и на много други учители на духовния живот, душата няма възможност да управлява сама себе си по пътищата на Духа. Не само защото “никой не е съдия в своето собствено дело”, но, преди всичко, защото ние трябва да реализираме нашата светост в лоното на Църквата и чрез Нейното ръководство. Това се отнася общо за духовния живот, а особено има своята голяма стойност когато се явяват такива извънредни феномени и където много лесно може да се случи заблуждение”400. Желаейки да освободи хората от този измъчващ проблем на различаване на техните явления и откровения, св. Йоан Кръстни е направил този проблем много по-прост. Човек който има такива феномени, “трябва да намери възможност по-вече да се съсредоточи в Бога; всичко, което му се случва трябва да казва на духовния ръководител и винаги да се подчинява на това, което му говори духовния ръководител. И когато става дума за неща, за които може да са предполага със сигурност ,че произлизат от Бога, без мнението и разрешението на духовния ръководител не трябва нищо да прави. Това е освобождение за душата, но духовният ръководител приема най-голяма отговорност; защото, всяка преценка върху стойността на съобщението, което приема душата, практически пада върху него”.401 Според о. GABRIEL на св. М. Магдалина, св. Йоан Кръстни се е показал като “най-сигурен ръководител по пътя на душата към единението с Бога. Със своето просветлено благоразумие, отдалечавал е от душата всяка опасност за отклонение, всяка възможност за заблуждение; и не само това, но сред опасностите, той е подтиквал душата на пътя който води по-директно към единение- чрез практикуване на богословски тедобродетели”402. Сега ще видим какви са съветите на Светеца към този, при който се явяват свръхестествени феномени.
Тъй като не може лесно да се различава дали тези неща произлизат от Бога, демона или от нашето субективно състояние405, би било най-добре да не се приемат, а преди всичко, когато става дума за говори и видения телесни и въображаеми, защото “те са изложени на много фалшификации”406. Светецът обръща внимание на това ,колко е лесно душата да се заблуди, дори и тогава, когато тези видения и откровения са истински и сигурни “защото не знаем как да разберем дълбокия смисъл, който е имал Бог”407. И поради това смята,че е най-сигурно душите да бягат с благоразумие от тези неща ,свиквайки на “чистота на духа в тъмната вяра, която е средство на единение с Бога”408. 2) Никога не трябва да ги желаем или да се молим за тях Не само че би било, според св. Йоан Кръстни, глупост, но още повече обида за Бога, ако някой би искал да има някакви особени видения или откровения. И поради това ,“да желаеш да приемеш нещо чрез свръхестествен път, е като да приемаш, че Бог не е дал в Сина Си всичко това ,което е достатъчно”409. Така св. Йоан Кръстни пише в съчинението си ‘Изкачване’ как говори Бог на душата, която би искала някакви особени феномени: Ти, всъщност, искаш говори и откровения ,които са само една част, но ако гледаш Него (Исуса), там ще намериш всичко, защото Той е целият Мой говор и отговор, всяко Мое видение и откровение за това, което вече Съм ви говорил, отговорил, показвал и открил всичките неща, давайки ви Го за брат, другар, учител, цена и награда. И сега този, който би ме питал чрез откровения и би желал аз да му казвам и откривам нещо, по някакъв начин това би било,като че ли би искал отново Христа и отново истините на вярата, в които обаче се е оказал слаб ,защото вече всичко е дадено в Него. По този начин би направил голяма обида на моя възлюбен Син, защото не само че в това би му липсвала вяра, но защото би Го принуждавал да се въплъти отново и още веднъж да се срещне с живота и смъртта тук на земята410. Тъй като няма нито един член или същност на вярата ,който би трябвало да се открие, а оше не е открит на Църквата, не трябва да се приема и това, което като ново се открива на душата. Също и ако й се открие нещо, което не е различно от това, което е вече открито, не трябва да вярва , защото това е вече открито във вярата на Църквата; защото демонът хвърля въдицата с истината и с нещата, които са точни, само за да би могъл след това да заблуди и подсказва лъжи411. Ако това, което е открито, би било нещо ново и различно от това ,което е вече съдържано във вярата, по никой начин не би трябвало да се дава нашето съгласие, “нито дори тогава ,когато бихме били сигурни ,че този, който ни е открил това,е ангел от небето. Така казва св. Павел: ако ние сами или ангел от небето възвестили или проповядвали неща, които са различни от тези, които ние сме ви възвестили, нека да е проклет (Гал 1, 8)”412. 3) Всичко трябва да се каже на духовния ръководител и във всичко трябва да го слушаме Тъй като човек може да се заблуди и тогава когато комуникациите са автентични и произлизат от Бога, защото когато разумът на човека ги приема ,може да ги интерпретира криво, нещо да добави или да вземе, нужно е , казва св. Йоан Кръстни , освен да ги умаловажава и да не ги приема, трябва да има смирение да ги казва на духовния ръководител ,и да ги сравни с вярата на Църквата413. Това предполага духовният ръководител да може да се справя с това, за да не се случат заблуждения, както описва св. Йоан Кръстни във втората книга на’’ Изкачването на планина Кармил.’’ Духовният ръководител може прекалено да отдава значение на тези феномени, заедно да размишляват какво значение може да има някое откровение, видение или друг феномен. И така може само да забави душата да не върви по пътя към единението. Св. Майка Тереза много пише за своите изповедници и духовни ръководители, които не са знаели как да се отнасят към тези феномени , случващи се при нея. Някои са смятали, че всичко е от дявола, а някои, че всичко е от Бога. Затова св. Йоан Кръстни дава много важни, много ясни и много конкретни напътствия на духовните ръководители ,за което сега ще говорим. Само още ще кажем ,че от страна на душата, в която се случват тези феномени ,тя трябва във всичко да има послушание към духовните ръководители тогава ,когато изглежда,че е съвсем сигурно тези неща да произлизат от Бога. 2. 6. 2 Отношение и задачи на духовния ръководител Богословските добродетели са тези, които непосредствено водят до единение с Бога; всичко друго “има своята стойност, ако служи за ръста на живота на богословски те добродетели”414. Единението с Бога е главната цел и духовния ръководител трябва да разглежда в тази светлина проблема с извънредните феномени. Поради това св. Йоан Кръстни дава съвети на духовните ръководители да насочват душите в тази посока. 1) Да не се отдава значение на тези феномени, но да се набляга на тяхната опасност Според св. Йоан Кръстни ,духовният ръководител има голяма задача и отговорност по отношение на тези извънредни феномени. Той трябва да настоява “ душата да се издигне над тези феномени и да не им отдава важност по пътя на единението с Бога, защото от тези неща, които й се дават пасивно, ще остане в нея ефекта който Бог желае, без душата особено да се старае за това”415. Ако няма голямо благоразумие в тези неща и духовният ръководител не изисква да не се приемат, тогава ще се получи вреда, защото, ако духовният ръководител много говори за тези феномени, обикновено “душата остава празна и иска много да приказва, вместо да се упражнява в смирение и умъртвление... Всъщност каква стойност може да има това, което не произвежда смирение, любов, умъртвление, свята простота, мир и другите подобни добродетели?”416. Св. Йоан говори за грешките, в които могат да изпаднат непредпазливите духовни ръководители:
Ако не искаме да бъдем заблудени в извънредните феномени, да чуем какво ни съветва Светеца: Трябва да настояваме да не обръщаме внимание на нито на един от видове на тези говори, за да не бъдем излъгани и да не се занимаваме прекалено с тях, но трябва винаги на направляваме волята си към Бога, съвършено изпълнявайки Неговия закон и Неговите съвети, в което се състои мъдростта на светците. Трябва да бъдем доволни от това да знаем истината и тайните на простия и истински начин, който Църквата ни предлага, защото това е достатъчно да разпали достатъчно волята ни, а не да ни поведе в лабиринта на високи и любопитни изследвания, където е нужно чудо,за да се избегнат опасностите419. 2) С доброта трябва да се отнасяме към лицето, което говори за тези неща В това отношение Светецът пише: Досега много сме слагали ударение на това,че трябва да се отхвърлят свръхестествените съобщения и че изповедниците не трябва дълго да говорят и разсъждават с учениците си. Но, с това изобщо не искаме да кажем, че духовните ръководители би трябвало да проявяват такова негодуване и презрение към тези неща, че душите да се страхуват изобщо да говорят за това. По този начин биха допринесли за следното- душите да се затворят в себе си –и като не им се позволява да споделят, те биха паднали в много неподходящи неща. Всъщност, въпросните благодати са средства, с които Бог се служи, за да води тези души. И поради това не е правилно да ги презираме, да ги плашим или да се скандализираме от тях; съвсем обратно- трябва да се подходи с голяма благост и любезност, давайки им кураж и възможност да говорят, а ако е нужно,дори трябва и да им се наложи да говорят за това, защото някои души се усещат неприятно ,когато споделят за тези неща420. 3) Трябва да се стигне до знанието, че светостта не се състои в такива неща Основната задача на духовния ръководител е да помогне на душите, които са поверени на него, “да отвърнат погледа си от тези феномени и повече да се фиксират на обекта на вярата”421, тоест, те да свикнат “на чистотата на духа в тъмната вяра, която е средството на единение”422. Духовният ръководител трябва да им помогне да разберат, че тези феномени сами по себе си не са нещо съществено за светостта и “че едно дело или един жест на волята, който е направен от любов, в очите на Бога е по-ценен ,отколкото всички видения и комуникации, които човек може да приеме от небето, защото виденията и откровенията не са нито заслуга, нито вина. И има много души, които въпреки че нямат тези благодати, в съвършенството са несравнимо по-напред от тези ,които ги имат в изобилие ”423. ЗаключениеКакто сме видели, св. Тереза говори надълго за даровете, които тя е опитвала и дава много знаци и критерии, за да може да се разбере кога произлизат от Бога, кога от Дявола или кога са продукт само на нашата фантазия. Светицата говори за своя опит и подчертава важността да имаш подобен опит, но в същото време слага ударение на знанието по отношение на тези трудни за разпознаване неща424. Тя слага ударение на това, че най-доброто правило за разпознаване на тези феномени е правилото от Евангелието: Ще ги разпознаете чрез плодовете им425. Между автентичните ефекти и плодове , които тя изброява, главни са следните: мир, откъснатост от земните неща, послушание, растеж в любовта към Бога и към ближните, детски страх да не се обиди Бога, много жарки желания да се служи на Бога, а преди всичко напредване в смирението426. Според мнението на Света Тереза, всеки свръхестествен факт има за цел в духовния живот “да стимулира душите”427, тоест да ги подтиква да живеят в пълнота християнството, което се състои в любовта. От контакта с Бога душата излиза с дълбокото усещане колко тя е малка и нищожна, защото “Дух ът на Господ донася със себе си смирение”428, а смирението в душите “се разцъфтява в послушание”, което се състои “в послушание и податливост на Църквата”429. Докато св. Терза, от своята страна, е дала благоразумни правила, за да могат да се разпознават автентични те феномени от фалшивите430, св. Йоан Кръстни не е имал тази цел431, но преди всичкое искал да насочи душите по пътя на единение; той желае да обясни нещата така, че душите да не бъдат препятствани от истинските феномени по пътя на единение и да не паднат в заблуждения от фалшивите феномени. Св. Йоан, подчертава ,че богословските добродетели – вяра, упование и любов, са единствения път, които води до единение с Бога, и поради това не е подходящо духовиян живот да се гради на феномени. Те имат своето значение и роля по пътя на единението, и затова не трябва така лесно да ги отхвърляме, но също така не трябва и да се спираме на тях повече, отколкото е нужно. Защото тези феномени имат своята важност само дотолкова, колкото помагат на растежа на живот на богословските добродетели.432. Светецът поставя ударение на това, че тези феномени имат релативна стойност, второстепенна, когато се говори за светостта433. Може да се каже, че св. Тереза отдава по-голяма важност на мистичните феномени, отколкото св. Йоан Кръстни. Но, все пак те са съвсем съгласни ,че мистичните феномени не трябва никога да се искат. Ако Господ ги дава, Той знае защо води душата по този начин. Не трябва само да се искат нарочно и да се отдава прекалено внимание на тях, защото те не са същността на светостта. Имат своя педагогическа стойност и имат своето място в развитието на духовния живот. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 3.94 Mb. Сподели с приятели:
|