Книга за моя живот кмж път към съвършенството пс вътрешният замък


ГЛАВА IV Подсказвания за пасторалА на духовността



страница17/30
Дата23.07.2016
Размер3.94 Mb.
#2583
ТипКнига
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   30

ГЛАВА IV

Подсказвания за пасторалА на духовността

А сега искаме да дадем някои общи критерии за преценка и за разпознаване на извънредните феномени, и ще кажем нещо за отношението, което трябва да имат тези, които смятат, че имат свръхестествени феномени, както и тези ,които трябва да ги водят, да ги насочват духовно и да правят разпознаване.

И на края ще говорим кратко за нуждата да се разпознава, поне нещо общо за физическите и психическите патологии, които трябва да познава духовния ръководител, както и за сътрудничеството с християнски психолози.

1. Някои главни критерии за преценка и разпознаване на мистичните феномени

От всичко това, което до сега е казано, можем да дадем някои общи критерии по отношение на извънредните феномени:

1) Като първо нещо, според фундаменталния принцип-- не трябва да се “позоваваме на висши причини, когато по -низшите са достатъчни”605; или: “трябва да се приписва на обикновената природа всичко това, което е способно да се реализира само по себе си. Само когато е недостатъчно да се обясни по естествен начин феномена, тогава, може да се предположи, че става дума за нещо свръхестествено или извънредно”606, знаейки добре, колко много може да има влияние тук природата на човека, който има склонности към такива видове опити607.

2) Трябва да се избягва “категорично отсъждането, било позитивно, било негативно”608. Според учението на св. Йоан Кръстни-- и тези, които имат извънредни феномени, и тези които са техни духовни ръководители и тези ,които трябва да правят разпознаване на феномените,-- трябва да са съзнателни за факта „че истинският извор на християнски живот, на светост и на мистичен опит са вярата, упованието и надеждата, когато са живяни в цялата тяхна чистота и богатство. Всичко друго има толкова голяма стойност, доколкото служи за изпълняване и за растеж на живота на богословските добродетели”609 – говори Ф. Руиз. Духовният ръководител трябва „строго да прави разпознаване на тяхната реалност, а преди всичко духовният ръководител трябва да релативизира важността на тези феномени за християнската светост и за качеството на мистичната благодат”610.

3) Феномените, които трябва да бъдат изпитани, не трябва никога да бъдат интерпретирани “изолирано, но винаги в отношение с други феномени ,които имат подобен характер, защото нито един от мистичните феномени, ако се изучава отделно от другите,не може сам да гарантира автентичността”611. Те трябва да бъдат интерпретирани “преди всичко в отношение с качеството на духовния живот на човека, защото където липсва святост на живота, тяхното присъствие може да произлиза от човешко заблуждение, от илюзии на дявола или от особени парапсихологически сили”612.

4) Извънредните факти сами по себе си не говорят в полза на светостта на един човек. Тоест, по отношение на светостта, “не са феномените, които гарантират ,че този,който ги изпитва, е свят, но точно обратното, светостта на даден човек говори, че свръхестествените феномени при него могат да бъдат автентични.”613. И от това следва, “ че една от първите задачи, които трябва да се изпълнят, е да се анализира духовното състояние на човека и неговото поведение според правилата, които позволяват да се различава Духа Божий от духа на тъмнината, или от духа на света. Там ,където действа Дух Свети, се забелязва , че човек е готов да учи, забелязва се дискретност, смирение, покой, доверие в Бога, чистота на намерението, търпеливост в страданието, семплост, неизтикване, желание да се последва Разпнатия Христос и незаинтересована любов към другите. Там където действа дяволът,или духът на света, там преобладават противопоставянето, недискретността и безпокойството, суетата и горделивостта, фалшивото смирение, доверието само в себе си, загубването, обезсърчението, непослушанието и твърдото сърце, нетърпеливостта в изпитанията на живота, твърдото сърце, лицемерието, симулацията и двуличието, прекалената привързаност към сетивни утехи, липста на дълбока набожност към Исус и Мария, прекаленото любопитство614. Значи, най-доброто правило за разпознаване на истинските мистични благодати винаги ще бъде това от Евангелието: “Ще ги разпознаете по техните плодове”615.

5) Никога не трябва да се желаят нарочно, нито да се измолват от Бога тези извънредни феномени, защото те не влизат в същността на светостта и поради това са двусмислени и опасни (...). Двусмислени са, защото лесно може да се случи да не са автентични, но дори и да са автентични, трябва по изправен начин да се интегрират в духовния живот. Опасни са, защото дори когато са автентични, може да се случи на човек да изпадне в опасността да се гордее с тези феномени и да се смята по-добър от другите. И поради това, ясно ни е колко са точни напътствията на св. Йоан Кръстни, както и на света Тереза Авилска”616. И двамата ясно и много пъти говорят, че съвършенството и светостта не се състоят в тези дарове. Така св. Тереза Авилска пише:
Не трябва да се мисли, че една сестра е по-добра от другите, защото е обдарена с тези благодати. Господ води всяка сестра според както вярва, че е най-добре. Ако са истинни тези дарове, ако ги приема както трябва, те ще й помогнат да стане голяма слугиня Божия, също е истина, че понякога Господ ги дава именно на най-слабите. И затова не трябва тези сестри нито да се изтъкват и подкрепят, нито да се осъждат поради това,което се случва при тях, но трябва да се гледа на добродетелите им. Ще бъде по-свята тази, която служи на Господа с по-големи умъртвления, смирение и чистота на съвестта617.

Препоръчвам ви настойчиво , когато чуете, че Бог дава на някого тези благодати (свръхестествени), да не молите, нито да желаете да ги даде също и на вас. Въпреки това да ви се струва като нещо много добро и достойно за голяма почит, все пак не е подходящо да се желае или моли, поради причините, които ви изтъкнах. Първо, защото е липса на смирение да ви се даде това, което не сте заслужили: и смятам ,че този който ги желае, има много малко смирение. Второ, защото, съвсем е сигурно, че човек с такива желания или е вече в заблуждение, или е в голяма опасност да бъде заблуден. Трето, защото, когато желанието е неудържимо, тогава настъпва въобразяване и тогава човек започва да вярва, че вижда и усеща това, което желае. Четвърто, защото човек трябва много да се страхува сам да избира от себе си пътя, защото човек не може да различава това, което е подходящо за него. Но трябва да се предаде в ръцете на Бога, Който познава човека и Който може да го поведе по пътя, който е най-подходящ за него. Пето, вярвате ли, че са леки мъките на тези души, които Бог обдарява по този начин? Не, но много са големи и са от различни видове. И тогава, знаете ли дали бихте били способни да ги понасяте? Освен тези, съществуват и други причини. И поради това, вярвайте ми, по-сигурно е да не желаете нищо друго, освен това, което желае Бог, а Бог ни познава по-добре, отколкото ние сами себе си познаваме, и ни обича618.

Значи, трябва да търсите истинското единение, което се състои в съобразяване на нашата воля с Волята Божия. 619.

Всъщност, ако вие не сте обдарени с извънредни благодати, не се натъжавайте. Става дума за добрини, които не са сигурни, защото ако при някои могат да произлизат от Бога, във вас Господ може да позволи да произлизат от дявола, който се опитва да ви заблуди, както е направил с много други. И защо тогава да служите на Бога в тези неща, които са толкова съмнителни, когато имаме много по-сигурни? Защо да се излагаме на тези опасности?620.


6) Ако желаем да получим духовна полза от тези извънредни дарове, изисква се – по отношение на тях – да се дистанцираме от тях, да ги отхвърляме и да не ги приемаме, ходейки в тъмната вяра, като имаме чувство за отговорност, благодарност и смирение621. Винаги трябва да имаме съзнанието, че истинските харизми са общо добро и са насочени към изграждане на Църквата622.
2. Практически съвети към хората, които имат извънредни феномени623
Човек когато види, че с него се случват извънредни феномени, не трябва да се затвори сам в себе си, нито да се доверява само на себе си. Но също не трябва да ги съобщава на всеки възможен човек, когото познава. Трябва да ги разкаже на духовния си ръководител. Обща норма е, че не трябва да имаме доверие в тези феномени, особено ако става дума за видения или откровения, защото дори да биха били с Божествен произход, може да се заблудим в тяхната интерпретация. Човек трябва да знае, че този извънреден път е много изложен на илюзии и на измами от дявола. И поради това, не трябва да се молим да получаваме тези дарове; напротив, трябва да се прави всичко възможно да ги отхвърляме и да не мислим за тях624.

Не трябва да правим реклама на тези извънредни феномени и да ги изнасяме публично, но да ги пазим с дискретност, като тайна.

Човек който усеща, че е обдарен с тези извънредни феномени,не трябва да има страх, че ще отхвърли това, което произлиза от Бога, и че ще пропусне да прави това, което Бог желае, поради своето предпазливо поведение; защото Бог желае преди всичко смирението и послушанието на своите творения. Това, което Бог иска да осъществи, Той може да го направи и без нашата лична и конкретна активност, защото Той може да направи това с много други средства. Но, не обича да правим нещо лошо, за да направим нещо добро. А дяволът, напротив, желае да заблуди и да направи зло, правейки така, че човек винаги да вярва, че тези феномени имат някаква стойност и че са нужни, задължителни.

И поради това хората, които са обдарени с тези феномени, трябва да извличат ползва от тях само за да напредват в добродетелта, а особено в смирението. А, освен това, в крайна сметка, всичко е зависимо от смирението. Така пише св. Тереза:


Доброто или лошото не е в самото видение, но в този, който го приема: тоест, дали то допринася за неговото смирение, или не. Ако душата е смирена, няма да има вреди, дори тогава, когато тези неща произлизат от демона, докато когато няма смирение, се остава без полза--дори тогава, когато видението произлиза от Бога. Когато душата приеме някоя благодат и наместо да се смири и да признае, че е недостойна за тази благодат, се гордее с това ,тя става подобна не на пчела ,която превръща в мед това което яде, а на паяк, който превръща всичко в отрова625.
Този които е получил някаква извънредна благодат от Бога, никога не трябва да смята, че е по-добър от другите, но трябва да си спомня за Исусовите думи “ този, който е получил повече, от него ще се изисква повече”626.

Общо взето, за да се избягва вероятността от възможни заблуждения, човек трябва да се смирява, да признава, че не е достоен да получава тези дарове и да набляга на важността на молитвата, на покората, на послушанието към авторитета и верността към Господа и изпълнението на собствените задължения.



3. Норми за духовните ръководители

Духовният ръководител, общо взето, трябва да чака определено време, докато произнесе своето мнение дали става дума за автентични или за фалшиви феномени627. Не трябва да се отдава прекалено значение на тези феномени, дори и когато изглежда, че става дума за истински феномени, но трябва повече да се отдава значение на единението с Бога и на изпълняването на добродетелите628. Също, духовният ръководител трябва да настоява, човекът, при когото се случват извънредни феномени, да не се привързва към тях. С това че не си привързва сърцето, човек не загубва нищо, защото ако става дума за феномени, които идват наистина от Бога,то те произвеждат непременно своя плод. Трябва да се настоява за опасностите, които могат да ни заблудят и на факта , че лицето не е “по-добро от другите, защото е обдарено с тези благодати”629. Трябва да се отнася с разбиране към човека, който смята, че при него се случват свръхестествени феномени, не с ирония, въпреки че всичко може да му се струва съмнително630.

Духовният ръководител или съветник трябва, освен това, “със своето поведение да потвърждава съветите, които дава, и да не проявява особено възхищение, любопитство, нито да цени човека заради тези феномени, които сами по себе си не са същност на светостта. Той трябва се интересува да се изграждат в човека истински добродетели”631.

Не трябва “да се разпространяват фактите, които се случват при човека, нито да се формира атмосфера за нещо чудесно ,нито да се почита повече този човек ,на когото се случват извънредни феномени”. Но напротив, трябва да се внимава да не стане някакъв скандал и да се подлъжат и други хора”632.

И на края, нужно е духовният ръководител “да се моли ,за да може да разбере Божието действие, а не да загасва Духа. Трябва да изпитва всичко, но да запази това, което е добро”633. Св. Йоан Кръстни ни припомня, че “във всичките наши нужди и затруднения ние нямаме по-добра помощ от молитвата и надеждата, че Господ ще оправи нещата със средствата, които се харесат на Него”634.

4. Изискване за познаване на физическата патология и психопатология от страна на духовния ръководител

В практиката се срещат и феномени, “който са психопатологични: обхванатост (опсесии), състояния на мания, халюцинации (...). Психопатологията, наднормалното и светостта-- в някои неща могат да се смятат като подобни опити: и понякога няма ясна граница ,която да ги разделя”635. Поради това, духовният ръководител “често трябва да разпознава това, което е болно състояние-- от това, което е мистично, трябва да разпознава става ли дума за човек, който се намира в депресия ,или става дума за съзерцателен човек, който живее тъмната нощ, трябва да разпознава става ли дума за действие на Духа или на собствената фантазия.”636. И поради това, в духовното разпознаване на извънредните феномени, “автентични или неавтентични, се изисква да се познават, поне основни неща за физическите, както и за психическите болести”. Това е преди всичко необходимо, защото се знае колко лесно е да се сгреши, обърквайки умственото смущение с духовните феномени в душата и обратно637.

Илюзии и халюцинации в човека могат да бъдат предизвикани било от някои физически състояния (умора, безсъние, глад) било от психически състояния (лесно въображение, жарко желание и др. подобни); освен това, известно е също, че и много психически болести (шизофрения, проблеми с настроението, органични нарушения, и така нататък),могат да предизвикат различни видове халюцинации638. Поради това, големите мистици препоръчват най-голямо благоразумие по отношение на извънредните феномени639. Съществуват различни причини за илюзии и халюцинации. Г.Д. Мучи говори за тези различни причини:
Проблемите, които имат физически произход, свързани с темперамента, възрастта, естественото въображение което произвежда псевдомистични феномени, психическите депресии предизвиквани от прекалено голяма интелектуална активност или от прекалено голяма съсредоточеност върху религиозни аргументи или от прекалена строгост към тялото, болестите,след които следва органична неуравновесеност – всичко това за възможни причини за объркване в интерпретацията на мистичните феномени640.
Знаейки всичко това, ясно е,че духовният ръководител трябва поне нещо да знае за физическите и психическите болести, за да не се заблуди, обърквайки болестите с мистичните феномени.




Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница