ГЛАВА III АКТУАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ НА РАЗПОЗНАВАНЕ

1. 1. 2 Ефекти и плодове на мистичните феномени

След като сме казали, че в човека трябва да се вижда уравновесеност, зрялост, реалистичност, искреност и вътрешна свобода, трябва да се “настоява да се види и това “извънредно” в конкретното изпълнение на добродетелите”⁴⁶⁷, защото всяка проява на автентичното свръхестествено оставя своите ефекти и плодове в човека. Ефектите, които се проявяват в поведението на човека са именно това, което “различава по абсолютен начин” мистичните феномени от патологичните халюцинации⁴⁶⁸. Тези феномени, ако са автентични, трябва да оставят позитивни морални и духовни последствия в личността и в нейното поведение. “Автентичният опит – пише М. Szentmartoni – не се състои само в това, че той се случва и че е проверен. Всеки човешки опит, е всъщност нещо повече от външно събитие: този опит включва също и начина, по който той се приема и интерпретира от човека, в който се случва. И поради това автентичността на опита е функция на автентичността на този човек”⁴⁶⁹. Или казано с по-прости думи, автентичният опит променя човека и го прави по-автентичен.

Значи, промяната на човека е гаранция за автентичността на мистичния опит. Става дума за преобразуване на начина на съществуване, живеенето и действието на човека. Нормално е да се види промяна в областта на духовната зрялост: теологична, морална, еклезиална и психологическа, и че те са докоснати от мистичната благодат⁴⁷⁰.

В. Мака говори, че отблясъкът на тези свръхестествени неща и преобразяването на човека трябва да се проявят “преди всичко в по-дълбокия живот на богословските добродетели, които са по-интензивни, по-постоянни, по-щедри в присъствието на смирение, откъснатост от извънредни неща, в пълно послушание към ръководителите и настоятелите.”⁴⁷¹. Но, все пак, най-важният критерий за разпознаване е дълбокото смирение, докато при фалшивите феномени няма смирение ⁴⁷².

Общо взето, поведението на човека трябва да покаже ,че той е мотивиран “интензивно да търси само славата Божия, и то по особен начин чрез служене на братята”⁴⁷³.
1. 2 Разпознаване на обекта
Второто нещо, където трябва да се прави различаване, е дадено от съдържанието и конкретните обстоятелства на феномена, който се случва.

1. 2. 1 Обсъждане съдържанието на феномените

Обсъждането се състои – казва М. Сентмартони - в сравняване на “шизофреничните халюцинации и мистичните феномени. Халюцинациите обикновено имат неприятелско съдържание – че някой те гони или нещо подобно – докато мистичните феномени обикновено имат като съдържание положителни и подтикващи неща; шизофреничните халюцинации предизвикват прогресивно раздвояване на личността, докато мистичните опити носят обогатяване и подсилване на личността”⁴⁷⁴.

Освен това тези дарове, ако са автентични, “имат като цел да стимулират душите да живеят в пълнота вярата и стават истински харизми във подкрепа на общото добро”⁴⁷⁵,тоест, насочени са “към служене на другите, на общността на Църквата”⁴⁷⁶. И поради това е ясно, че “трябва да бъдат в съгласие с Откровението, Традицията и Учителството на Църквата, според принципа на това, че Бог не си противоречи, нито действа напразно без достатъчна причина”⁴⁷⁷.

1. 2. 2 Обсъждане на обстоятелствата,при които се случват феномените

Обстоятелствата, които придружават извънредните феномени ,“трябва да имат сериозност и достойнство, а да се изключват екстравагантността, неприличието, комичните елементи”⁴⁷⁸. Освен това, “не трябва да съществуват прояви, които говорят за съмнение: било някакво противоречие, търсене на слава и известност чрез парадиране – говорене за себе си и липса на подчинение на Църквата. Ако са присъстващи тези елементи ,тогава трябва да се съмняваме, че феномените са истински. А още по-малко е позволено да се случват офанзивни атаки срещу любовта към ближните, а особено към Църковните пастири”⁴⁷⁹.

Освен това, тези феномени трябва да показват в човека “мир, радост, кураж, спокойна сигурност, която произлиза от Господа”⁴⁸⁰. Ако става дума за видения, чувания и откровения, “общо взето, позволено е само в първия момент на събитието да се усеща объркване, безпокойство и уплаха”⁴⁸¹.

2. РАЗПОЗНАВАНЕ НА МИСТИЧНИ ФЕНОМЕНИ – ПО ОТДЕЛНО

2. 1 Разпознаване на видения и явления

Според учението на св. Тома,“явленията на Исус Христос – както и на Мария – не се случват чрез телесно присъствие, но само се представляват, а се случват чрез действието на ангелите”⁴⁸². Според св. Тереза Авилска, явленията, които “като обект имат Самия Бог, общо взето трябва да се разбират ‘като представляване на истината’⁴⁸³, а не става дума за интуитивно видение, което е резервирано за живота в небето”⁴⁸⁴.

Телесните видения или явления са екстремно опасни и според класичното учение на големите учители, трябва да се обръща особено внимание на тях⁴⁸⁵. Видението е “натурален акт в своя психологически механизъм, но може да бъде свръхестествен поради начина, по който се случва”⁴⁸⁶. По отношение на комуникациите, които се отнасят за гледането и чуването (явленията), може да се каже, че тяхното първоначалното съдържание (обективността им), е зависимо от субективните фактори и по някакъв начин ,също деформирано. “Явлението е – пише Ф. Ливерациани - като вода, която извирайки от извора, тече и формира поток,река , и тече из територията. Среща се с различни предмети, които я замърсяват”⁴⁸⁷. Явленията и другите свръхестествени комуникации, винаги са “по някакъв начин, не нарочно и несъзнателно дело на този ,който го приема”⁴⁸⁸. Тъй като явленията могат да имат Божествен произход, от дявола или да бъдат просто човешки (психологични, дори и психопатологични ) или могат да бъдат продукт на обикновена халюцинация⁴⁸⁹ (индивидуална или колективна), или обикновен сън с отворени очи (който могат да видят и повече хора, защото психологията познава случаи,в които някакви сънища са били споделени с други хора – обществен сън)⁴⁹⁰, тяхното разпознаване е много комплексно и трудно. Все пак, трябва да се има предвид, че автентичният мистичен опит , както вече сме казали, “не изключва сам по себе си, съществуването в мистиците на естествени феномени, било физиологични било патологични, които биха могли да бъдат предадени на тяхната конкретна психология, ненормална или болна, както това може да се случи при всеки човек. Все пак, трябва да се каже също така, че обяснения или психопатологични редукции могат да се приемат само когато става дума за тези явления, които от богословска гледна точка могат да се смятат като фалшиви. Когато става дума за автентични мистични феномени, които богословието проучва със своите специфични методи, може да се случи в същото време да има в човека халюцинации и други патологически феномени. И както парамистичните феномени не влизат по същество в мистичния опит, така и евентуално- едновременните психически феномени не са сами по себе си достатъчен богословски съд за целия мистичен опит да бъде определян като негативен. Значи, съществуват мистични факти, които са ‘не-нормални’ само в статически смисъл и на които чисто богословският съд не трябва задължително да дава психопатологическа интерпретация”⁴⁹¹.

Външните и въобразителни видения сами по себе си са несигурни. “Когато се чуе или види едно съдържание, нужна е и интелектуална интерпретация от страна на човека ,който е видял или е чул: и това дава възможност за лично разсъждение, което може да бъде и в заблуждение”⁴⁹². По отношение на това E. Aнчили пише:

Това е възможно, защото, според учението на модерната религиозна психология, психологическият механизъм на външните и въобразителни видения не е различен от този на халюцинациите⁴⁹³, въпреки че тяхната причина е съвсем различна. В същност, в случая на халюцинации причината се намира в болестта; докато в истинските видения причината е ‘божествена’ и се състои във влиянието на Бога бърху душата⁴⁹⁴.

Но, трудно е да се направи проверка на външните и въображаеми видения, именно защото при тях могат да се случат всякакви видове влияния на дявола, както и влияние на собствената фантазия⁴⁹⁸. Въпреки,че телесните видения могат да имат и свръхестествен произход, но все пак, “според опита и учението на големите мистици, те са много редки”⁴⁹⁹. Тук, при тези телесни видения, често става дума за илюзии и естествени халюцинации или дяволски заблуждения, и поради това големите мистици, съветват най-голямо благоразумие по отношение на тези видения⁵⁰⁰.

Тъй като виденията и явленията могат да бъдат също и “плод на подсъзнанието, което спонтанно действа в хората, които имат склонности да копнеят и да се поддават на чудесното и чудотворното”⁵⁰¹, изисква се голямо благоразумие от страна на духовния ръководител, който трябва да “съветва и да изисква да лицето да изостави интереса си за видения, но да поддържа редовен молитвен живот”⁵⁰².

Понякога човек може да бъде подтикван чрез видение към една определена мисия, примерно, да започне някаква апостолска мисия, да основава нов орден или др.подобни. В този случай “духовният ръководител трябва да даде разрешение или да забрани, според личното и еклезиално убеждение за мисия, което е получено в светлината на чистия разум, просветлен от вярата”⁵⁰³. Критериите за разпознаване на видения могат да се сведат до три⁵⁰⁴: 1) моралните и психически качества на човека; 2) обективното съдържание на феномените; 3) ефектите, които виденията произвеждат в човека.

Значи, духовният ръководител трябва, преди всичко, да направи проверка на психичните качества на човека, тест трябва да се види има ли човек някаква психологическа неуравновесеност, защото ако човек има такива психологически затруднения, халюцинации, илюзии, тогава много е съмнително виденията или говорите да са наистина свръхестествени. Задълбоченото проучване на личността на човека трябва да се разшири върху неговото приспособяване към обкръжението, върху психосоцилната му зрелост и последователност в поведението. Нужно е да се направи много детайлна проверка на обстоятелствата, при които се е случил феномена, различавайки добре психо-физиологическо то състояние, което феноменът задължително произвежда в човека-- от патологията на психично болния. Вероятността за автентично явление се намира почти изцяло само в уравновесената, силна и ведра личност. Между моралните качества на човека, които имат най-голямо значение, е преди всичко достоверността. Тъй като става дума за опит, който е известен само на човека, на когото уж се случват тези феномени, ако той не би бил искрен, се изключва всяка възможност да се започне сериозно богословско-духовно изследване. Но, не е задължително, за да биха били тези видения истински, човекът, който ги има, да е вече свят. Разбира се че, ако става дума за лица, чиито добродетели са извести, Божествен произход на тези феномени може да се очаква повече, отколкото при другите.

Освен това, духовният ръководител трябва да анализира съдържанието на видението (откровението). Това може да даде сигурни указания за автентичността на тези видения, когато например, този човек, в своите богословски, културни и естествени способности никога не би могъл да разбере и да знае такова нещо, ако не би ставало дума за интервенция на Бога.⁵⁰⁵. Когато се направят и тези изследвания, “все още винаги е трудно да може да се каже, че феномените са автентични, но се прави заключение ,че нищо не се противопоставя на това ,даденото видение да произлиза от Бога, без това да се смята позитивно, тоест че е автентично. Когато съдържането на видението не е достойно за Бога, то сигурно не произлиза от Него; но, дори съдържанието да е и най-благородно, това само от себе си не показва ,че има произход от Бога”⁵⁰⁶. В началото не трябва веднага да се смята, че става дума за свръхестествени или паранормални причини, докато не се изчерпят всичките естествени обяснения⁵⁰⁷. Когато става дума за явления, Божия интервенция може да се допусне, “само когато може да се докаже ,че конкретното съдържание на видението не може да се основава на възможностите на сетивно-духовните способности (памет, въображение, подсъзнание, пара психология, като телепатия и др.подобни) на човека, който казва, че има видение”⁵⁰⁸.

Духовният ръководител трябва дълго да прави проверка какви са ефектите от виденията в човека⁵⁰⁹ . Но, и тук трябва да бъде внимателен в разпознаването,“защото не всеки добър ефект веднага означава, че става дума за свръхестественост на видението, защото тези ефекти могат да произлизат и от други причини”⁵¹⁰. Човек трябва да проявява “ преди всичко незаинтересованост към материалните ползи, простота и бедност на живота, избор на Христос и стремеж за единение с Него, реално съединяване на вътрешната свобода и послушанието, благоразумие и смелост, дискретност и храброст. Най-важно нещо за наблюдаване трябва да бъде преплитането на сигурността, че е “видял”, съмнението за възможността видението да е било фалшиво (или поради психофизически причини или поради влияние на демона) и на пасивността, с която показва, че дава само относителна стойност на феномена-- и преди всичко да уважава, дори с цената на тежки унижения, съвършените добродетели на християнския живот: смирение, подчинение на Господа, Който действа чрез Църквата и послушание на тези, които в Църквата имат глас”⁵¹¹. Ако съществува такова поведение, и то в нормална и здрава личност,това говори положително, че произхода на видението е от Бога⁵¹².

2. 2 Разпознаване на говори

Известно е, че много болни от шизофрения или по-общо, болни от психози, изживяват нещо което може да бъде подобно на вътрешни думи. Халюцинации на чуване се срещат също и при болести- при тези които имат много висока температура, или са отровени от алкохол, или от наркотици. Освен това могат да се чуват думи и в сънищата или по време на хипнози или др.подобни състояния⁵¹³. Когато става дума за въображаемо говорене, главната норма, за да се различат автентичните от фалшивите (дяволски или чисто естествени), винаги е “внимателното изпитване на ефектите и плодове те,които се произвеждат в душата. Тези, които произлизат от Бога ,оставят душата в смирение, жар и желание за жертва, дух на послушание, желание да се изпълняват съвършено задълженията; тези които произлизат от човешкото естество, не произвеждат нито един плод; а тези които произлизат от дявола, произвеждат сухота, неспокойствие, неподчинение на настоятелите и на Църквата, тщеславие и подобни не-положителни ефекти.”⁵¹⁴.

По отношение на интелектуалните говори, видяхме, че св. Йоан Кръстни ги разпределя на три вида: последователни, формални и субстанциални. По отношение на последователните Св. Йоан Кръстни обръща внимание и казва, че въпреки сами по себе си да не съдържат заблуждение, възможно е към тях да се присъединят понятия, които формира интелекта: “Разумът в началото започва добре и приема истината, но веднага присъединява своите способности и принизеното си разбиране и така твърде лесно изопачава нещата според собствената си възприемчивост,и всичко става тъй, сякаш говори някое трето лице .”⁵¹⁵. Но, тук заблужденията могат да произлизат само от въображението на човека, а никога от дявола, защото интелектът се измъква от директното действие на демоните⁵¹⁶.

Когато става дума за интелектуални формални думи, въпреки че сами по себе си те “не могат никога да въведат в грешка, било защото тук интелектът от своя страна нищо не придава, било защото демонът не прави директна атака върху тях, все пак може да съществуват илюзии, взимайки като Божествени думи измамата на дявола или на въображението. Ефектите, които произвеждат, също и божествените, са много оскъдни – казва св. Йоан Кръстни – и трудно могат чрез тези ефекти да се различават”⁵¹⁷.

Третият вид са интелектуалните говори, които се наричат субстанциални и имат извънредната ефикасност да произвеждат в душата това, което означават-- и в тях “не е възможно никакво заблуждение или илюзия. Очевидно е, че ефектите, които са свръхестествени или моментални, много надминават всяка човешка или дяволска сила. Душата само трябва да се смири и да се предаде в ръцете на Бога, без да търси или да отхвърля нещо”⁵¹⁸. Значи, при тези говори не съществува опасност и няма от какво да се страхуваме. Така и св. Йоан Кръстни, по отношение на субстанциалните думи пише: “Щастлива е душата, на която Господ дава да ги чуе! Говори, Господи, твоят раб те слуша!”⁵¹⁹.

Все пак, не трябва да се забравя, че говорите “не са без опасности за духовния живот и правят проблеми, които често затрудняват практикуването на вътрешния живот. Значи, не трябва в себе си да ги желаем: по-добре е, казва св. Йоан Кръстни, да не ги има и да не ги вкусваме”⁵²⁰.

Някой път, когато духовният ръководител, “използвайки правилата за разпознаване на духовете”, може да направи заключение че става дума за дело на добрия дух, че става дума за влияние на свръхестествена благодат, може да остане спокоен по отношение на произхода на тези феномени (...). Ако обаче, липсват добри ефекти които да позволят да се заключи ,че става дума за Божествена интервенция и ако има признаци за въображение и прекалености, духовният ръководител не трябва да пропусне енергично да се изисква от този ,когото води, да се бори против тези склонности и да не обръща внимание на тези феномени. Те могат дори направо да доведат до това да се направи грях, и тогава не би трябвало да се изключва присъствието на дяволско подсказване -и това изисква най-голямо внимание”⁵²¹.

2. 3 Разпознаване на откровенията

По отношение на частните откровения се изисква голяма предпазливост и благоразумие, защото в тях може лесно да се излъжем. Така например, когато става дума за лицата, които са постигнали голяма степен на светост, A. Poulain говори,че “поне три четвърти от техните откровения са илюзии”⁵²². В тези неща илюзията и заблуждението са възможни също и при лица с голяма святост на живота, а също и при някои, които са вече провъзгласени за светци ⁵²³. Според св. Тома, в пророческата светлина има “много степени, които са от обикновения инстинкт за свръхестествено чак до съвършените откровения. Когато съществува само пророчески инстинкт, точния смисъл на разкритите неща може да остане обгърнат в тъмнина и може да се случи, че и някои от светците да приписват като действие на Духа това, което произлиза изцяло или частично от Неговото човечество”⁵²⁴. Св. Йоан Кръстни ни предупреждава:

Когато се прави разпознаване, преди всичко трябва да се внимава за три неща⁵²⁷: 1) В частните откровения, както ни предупреждава св. Йоан Кръстни, човекът, който е имал откровения, дава интерпретация която е строго буквална с това, което е видял и чул, но всъщност това което е видял и чул, може понякога и трябва да бъде интерпретирано според смисъла, който е най-вече или изключително вътрешен⁵²⁸; 2) по отношение на това, което се отнася за така наречените исторически видения, в които се вижда или се преживяват епизоди от живота на Исуса или на Пресвета Богородица⁵²⁹, трябва да се припомни че Бог, давайки видения и откровения, няма намерение да дава някакви точни исторически данни, а само да направи така,че виждащият интимно да вземе участие в специфичната благодат на определена тайна от живота на Христос или Богородица. Значи, детайлите на откровението са изцяло продукт на психологията, обичайния опит или фантазията на човека; 3) не трябва да се забравя ,че Божието действие не пречи на действието на интелигентността и въображението. Поради това може да се случи, без съзнателността на човека, в действието на Бога да се намесят мисли и фантазии, които произлизат от естествените способности на човека, и чрез добрата вяра те могат да се приписват на Светия Дух, игнорирайки произхода, който е изцяло човешки. Особено трудна за разпознаване е фазата на преход от откровение или видение към нормално състояние. В този преход, душата на виждащия, която се отделя от свръхестественото събитие, но което още не е изцяло изчезнало, образува мисли, проекти и предвиждания, които са вече плод на нормалното действие на интелигентността и паметта, но душата настоява да ги приписва на Божието действие ,което вече е преминало.

Разпознаването на откровенията, както и на другите феномени, се основава на разсъждение върху съдържанието , върху човека – субект и върху плодовете. “Всеко взето по-отделно е необходимо, но не е достатъчно”⁵³⁰. Така например, историята ни учи, че “светостта на човека не е достатъчна за да бъдат изключени заблужденията”⁵³¹, а същото се отнася и за плодовете. Така J. Galot говори, че са “познати случаи на които са ставали многобройни обръщания, но предполаганите видния по-късно са се оказвали непризнати от Църковния авторитет ,поради липсва на сериозни основи”⁵³². Обратно, когато “всички други указания са позитивни, плодовете само донасят ценно потвърждение”⁵³³.

2. 3. 1 Преценка на субекта - човека

Духовният ръководител, или този, който трябва да прави разпознаването, трябва, преди всичко да събере прецизни и детайлни информации по отношение на субекта, който е имал частни откровения⁵³⁴. В изследването се тръгва от наблюдение и изследване на естествените, физически, интелектуални и морални качества, както и недостатъци и несъвършенства свързвани с тях, а особено на психическото здраве, на смисъла за реалност и психическа уравновесеност на човека, който е имал видения. Много е важно да се знае на каква степен на обучение се намира човекът, а особено по отношение на богословието и духовността. Психическата уравновесеност, както и по-малката ученост в богословието и духовността са нещо, което положително говори за евентуално откровение. След това трябва да бъдат разглеждани и изпитвани добродетелите на субекта. Ако лицето, преди предполагаемото откровение,е било много порочно, и още повече- със скандално поведение, трябва да се изключи,че Бог го е избрал за тези благодати. Това не означава, че Бог не може, понякога, да избере хора, които са на обикновено ниво на добродетелите, за да започне Своето дело. Вероятността, че частното откровение е истинско ,расте ,ако в субекта , след като го е приел, се забелязва голям растеж на духовния му живот⁵³⁵.

Ако става дума за един неголям прогрес в добродетелите, това увеличава съмнението, че става дума за истински свръхестествен факт. Прогресът трябва да се види в подражанието на скрития и обикновен живот на Христос и по особен начин да се вижда прогрес в смирението⁵³⁶ и послушанието. В това отношение св. Маргарита Мария Алакок, автентична мистичка, пише:
Тъй като съм живяла постоянно в страх, че става дума за някаква илюзия по отношение на благодатите, които съм получавала от Бога, моят Учител е благоволил да ми даде някои знаци, чрез които да мога лесно да разбера това, което произлиза от Него, и това, което произлиза от демона, или от егоистичната любов, или от някой друг импулс на естеството.

Първо: особените благодати винаги ще бъдат придружени в мене с унижения, противоречия или презрение от страна на творенията.

Второ: след като получа някои от тези Божествени благодати, за които моята душа е толкова недостойна,ще се усещам потънала в пропаст на унищожение и вътрешна конфузия, което ще ми предизвиква голяма болка, виждайки моето не достойнство-- че съм приела толкова големи дарове от моя Божествен Спасител. По този начин ще бъдат удушени всяко задоволство и всяко усещане на егоистична любов.

Трето: тези благодати и тези откровения няма да произведат никога в мен или в другите, ни най-малко усещане за презиране към никой. И каквото й познание за душата на другите, което ще ми даде, аз няма да използвам,за да ги ценя по-малко, колкото й големи да ми се струват техните мизерии. Напротив, то ще ме доведе до това,да усещам състрадание и да се моля още по-усърдно за тях.

Всички тези благодати, колкото й да са извънредни, никога няма да ми пречат да следвам сляпо правилата на послушание, защото Божественият Спасител ми е разкрил ,че тези благодати ги е поставил в зависимост от послушанието толкова, че ако дори малко се отдалеча от него ,Той ще се оттегли от мен с всички свои благодати.

И на края ми е разкрил че Духът, Който ме води и владее в мене с голяма сила, ще ме доведе до пет цели: 1) да обичам с жива любов моя Спасител Исус Христос; 2) да бъда съвършено послушна по примера на моя Господ Исус Христос; 3) постоянно да страдам заради любовта към Исус Христос; 4) да желая да страдам, дори никой да не си даде сметка, че страдам; 5) да имам ненаситно желание да се причестявам и да оставам пред Светото Причастие. Струва ми се, че всички тези приети благодати до сега са произвели в мене всички тези големи ефекти.⁵³⁷

Хората които имат автентични частни откровения понасят винаги големи и почти непоносими физически и морални изпитания, между които най- често срещани са продължителни болести, които не могат да се излекуват, скептицизъм, ненавист и преследване.

И на края, нужно е по–дълго да се обмисли- съществуват ли едновременно в човека следните три предпазни мерки: 1) страх, че е излъган от дявола или че става дума за самозаблуждение с илюзии или халюцинации⁵³⁸; 2) цялостна отвореност - разкриване на съвестта⁵³⁹; 3) отсъствие на желание да се приемат откровения⁵⁴⁰.

2. 3. 2 Преценка за съдържанието на известието и конкретните обстоятелства на откровението

В тази друга област на разпознаване става дума за съдържанието на частното откровение, както и за обстоятелствата, които го придружават. Преди всичко, трябва да има автентичен текст на откровението, без никаква корекция , допълнение или прекратяване. След това трябва да се разсъждава върху съдържанието на частното откровение и доколко е в съгласие с общото дефинирано учение на Църквата⁵⁴¹, колко е в съгласие с историята и със сигурните резултати на хуманитарните науки⁵⁴². Освен това, изследването трябва да покаже, че в съдържанието на откровението съществува полза по отношение на вечното спасение, а не само че има за цел да задоволява любопитството и лекомислието”⁵⁴³. Винаги са съмнителни откровенията, които имат за намерение да дадат решение на въпроси,в които има разногласие между богословите и между учените от другите хуманитарни науки⁵⁴⁴, защото Господ – пише св. Йоан Кръстни – “обикновено не говори ,нито прави това, което може обикновено да се направи с човешките способности и човешкия ум”⁵⁴⁵. Когато става дума за откровения или видения, които много пъти се повтарят, A. Poulain казва,че сами по себе си те не са съмнителни⁵⁴⁶. “Противното мнение е необмислено – безразсъдно, поради големия брой на откровения и видения ,с които са били обдарени много светци”.⁵⁴⁷

Знак, който говори за автентичност на отровенията, е, “когато откровението съдържа изисквания, които са много трудни и взискателни и се изиска усърдие и голяма святост. Първото качество изключва, че става дума за само подсказване; другото, че трябва да се разчита ,че не може да става дума за фалшификация на дявола”⁵⁴⁸.

Между другите критерии, които трябва да се вземат предвид при разсъждението за разпознаване, е “разсъждението за обстоятелствата, които са свързани с откровението”. Те трябва да показват сериозност и достойнство,които изключват екстравагантност или неприличие⁵⁴⁹. Автентичното откровение трябва да остави във виждащия мир, радост, смелост, спокойна сигурност, която произлиза от Господа. Но, известно е ,че само в началото, в първия момент, човек може да изпитва смущение, а също и страх. По отношение на това, голямо значение имат правилата, които са дадени от св. Игнатий Лойола⁵⁵⁰.

За автентичността или за фалшивостта на откровението още говори “факта, дали се е осъществило или не това, за което се говори в откровението, тоест, дали са се случили конкретните факти, за които се говори в откровението”⁵⁵¹.

Ако субектът на откровението се усеща подтикнат “към едно определено дело в Църквата, (основаване на монашеска общност или някое друго набожно дело, реформа на вече съществуващ институт, построяване на някой нов храм, някаква нова набожност или др.подобни), трябва много внимателно да се изследва колко това дело е в съгласие с духа и посоките, които дава Църквата; каква е ползата от този проект и колко е в съгласие с Откровението и с това, от което се нуждае Църквата; колко е подходящо да се осъществи конкретното дело, като се има предвид подобни неща ,които вече съществуват. Ако откровението е имало за цел да се учреди поклонничество или набожност, трябва да се позволи да мине достатъчно време и да се направи проверка на обещанията, които са дадени чрез виждащия. Ако са се случили някои извънредни факти, ако са много плодовете на обръщане и изобилието на благодати, одобренията от страна на Учителството на Църквата-- могат да служат,за да има положително отсъдъждане за автентичността на откровението, въпреки че изглежда подходящо да не се дава мнение преди смъртта на виждащия”⁵⁵².

2. 4 Разпознаване на екстазите

По отношение на телесните мистични феномени, като например екстази, стигми, кървави сълзи и други подобни феномени, много предишни автори са вярвали, че те представляват изцяло мистичен феномен и че не могат да бъдат предизвиквани от много възвишено и изтънчено психическо състояние⁵⁵³. Подчертавайки, че човек има екстатична природа, B. Callieri казва че “изключителен и над нормален екстаз може да се случи, не само като знак на пълнотата на съществуване, но също и като ненормално отчуждение (...)”⁵⁵⁴. И продължава:

Същите психологически характеристики се намират във всеки екстаз и тогава, когато произлизат от не нормални психически състояния, когато взимат форми на халюцинации, интуитивен делириум и фантазии с отворени очи⁵⁵⁵.
Преходите между ненормалните, нормалните и свръхестествените не са съвсем ясни⁵⁵⁶.

Royo Marin изброява някои главни правила, които могат да служат като критерии за разпознаване на свръхестествените екстази от тези, които не са такива:

1) По принцип, трябва да се приписва на обикновената природа всичко това, което природата има способност да осъществи сама по себе си. Само когато нейната недостатъчност е ясно видима и не може да се обясни феномена, тогава може да се смята, че е свръхестествен или надестествен. Ако става дума за концентрация на разума и отчужденост на сетивата, което може да се обясни естествено, не можем веднага априори да заключим, че се намираме в присъствие на екстаз.

2) Начина,по който става тази концентрация, или още по-добре това ,което следва, ще ни даде възможност да разпознаем истинския от фалшивия екстаз. Най-доброто правило за разпознаване на истинския от фалшивия екстаз е винаги от Евангелието: “Ще ги разпознаете чрез техните плодове”.

3) Екстазът, който произлиза от естеството,отнема или изтощава телесните сили; докато, обратно, този,който е свръхестествен, оживява и дава сили на душата⁵⁵⁷.
Въпреки че екстазът може да бъде подобен на летаргия, каталепсия или на хипнотични състояния⁵⁵⁸, все пак “разликата между психично- болните и мистиците е явна. Докато в психично- болните интелигентността е доминирана от въображението,имат много слаба воля и морално състояние- много унизително, истинските мистици са силни души и това, което ги води ,не е въображението, но е разума. Тяхната воля е толкова силна,че те се борят против всички препятствия, за да успеят техните дела, и преди всичко, борят се против себе си. Всички имат най-високи морални идеали, които ги водят до това да забравят себе си, за да се жертвуват за Божията слава. Те избягват честта, докато истериците не мислят за нищо друго, освен да се покажат пред любопитните.”⁵⁵⁹. За да може да се смята ,че екстазът има над–естествен произход – според папа Бенедикт XIV –се изискват следните условия:
1) да не е предшестван от болест или някаква друга причина, която би могла да го предизвика;

2) да не се повтаря в определено време;

3) да не се затъмнява разума;

4) да не се забравят минали неща, а особено това, което е казано по време на екстаза⁵⁶⁰.

Значи, има съществена разлика между автентичния екстаз и транса,⁵⁶¹ както и естествения екстаз, с който са били обдарени много поети и философи.

При естествения екстаз “животът на духа е прекратен и духът не е толкова буден, както в мистичния екстаз”. Освен това, истинскиът екстаз “никога не е нарочен, предизвикван с волята; екстазът се случва и не е възможно да му се противопоставиш”⁵⁶².

Разликата между транс и мистичен екстаз се състои особено в “това ,че след транса не се помнят нещата ,които са се случвали и които са често страни и абсурдни. И ако става дума за хипнотичния транс ,не се помнят и наредбите на хипнотизатора”⁵⁶³. Докато в мистичния екстаз човек си спомня за събитията.

В. Маркоци казва, че понякога не е лесно да се различава ясно истински мистичния екстаз и психоневротичния екстаз, “защото не може да се изключи и това, че хора, които са психоневротични, могат да имат автентични мистични екстази. За различаването им е нужно да се обръща внимание не само на външното поведение на човека, когато е в екстаз, но и на това, какво поведение има човека,след като е свършил екстаза”⁵⁶⁴.

Във всеки случай, трябва да се внимава за сигурния принцип ,“потвърден от много хиляди примери, а това е, че в истинските екстази растат интелигентността и волята, а не се подтискат или унищожават”⁵⁶⁵. Така, “за да се разбере дали са екстазите мистични – говори A. Poulain – е нужно да имаме две основни информации: С какво е окупирана душата, докато е лишена от сетивата? Дали е окупирана с интелектуални свръхестествени познания и увлечена от неизмерима любов? – Каква степен на добродетели е имал човек преди да е достигнал до екстаза и какъв напредък е постигнал? Ако отговорите на тези въпроси са положителни, тогава, може да се смята ,че става дума за Божествен екстаз, защото нито дявола, нито болестта могат да постигнат имитация до такава степен”⁵⁶⁶. Свръхестественият екстаз “постоянно пали в душата жарка и ненаситна любов; а любовта, която е стигнала до толкова голяма степен ,е готова да страда и да поднася всичко за Този ,когото обича. Това е героизъм и «екстаз на дело», които придружават винаги истинския екстаз и това е най-ясен и най-характерен знак за истински «екстаз на любовта»”⁵⁶⁷. Ефектите, които кардинал Джовани Бона изброява, служат за преценка на свръхестествеността на екстаза: “...ако поведението на този, които има екстаз, е в съгласие със следния Божии дар... тоест, ако презира света, ако ненавижда неговото тщеславие и суета, и има ефикасно решение да служи на Бога, ако се смята недостоен за получената благодат, ако всеки ден напредва, ако напредва в смирение и умъртвление, в презиране на себе си и в любов към Бога” ⁵⁶⁸.

Ако екстазът има потекло от дявола, неговата диагноза ще бъде още “по-лесна ,отколкото при естествения екстаз”, защото тя е една “специална форма на обхванатост”⁵⁶⁹.

Тъй като, както говори св. Тереза Авилска, съществува голяма пропаст между автентичните мистични феномени и фалшивите, и имитациите на дявола, защото ефектите, които се произвеждат в душата ,са много различни, поради това ,преценката би трябвала да бъде обикновено лесна и без съмнения⁵⁷⁰. Така, в “мистичния екстаз всичко е свято, свръхестествено, божествено. Напротив, при дяволския екстаз,човек живее в грях, прави гримаси, говори несвързани думи, не запазва никакъв спомен след екстаза, търси места ,където други да могат да го видят, за да могат да му обърнат внимание. Когато се върне в себе си, такъв човек остава много смутен и на края, в екстаза се приемат комуникации, които подтикват към зло или привидно добро, което има лоши цели”⁵⁷¹.
2. 5 Разпознаване на левитациите
Левитацията, която е характерна за много от тези, които имат екстази – въпреки че има определени подобия с феномена на телекинезата⁵⁷² и с феномена на това,че тялото става леко⁵⁷³ – все пак, ясно се различава и от двата феномена⁵⁷⁴. Общо взето тя се случва против волята на този, на когото се случва⁵⁷⁵. V. Marcozzi, говори за няколко главни характеристики на автентична левитация:
Общо взето левитациите са редки. Може да се каже ,че се случват само при един от 100 светци. Посоката на отвличане е почти винаги нагоре. При св. Йосиф Копертински няколко пъти са се случили в хоризонтална посока (...). Височината на отвличане е различна. Но, общо взето, средната височина е някъде към петдесет сантиметра. Най-голямата височина, за която се знае, е около 25 метра (при св. Йосиф Копертински). Скоростта на отвличане е различна. Позицията на тялото остава такава, каквато е била преди отвличането. Понякога се е случвало да са повличани и други лица(...). Светлинта на тялото често е свързвана с отвличането. От тялото на човека излиза ясна светлина, или е като осветен със светли лъчи, които произлизат от външен източник на светлина. Траенето на отвличането е различно. Понякога, както примерно при св. Педро де Алкантара, е траяло три часа. Слизането на земята е бавно. Отвличането може да се случи в църква, капела, на открито, през деня и през нощта⁵⁷⁶.

Левитацията е “най-спектакуларен феномен и най-лесно може да се схваща”⁵⁷⁷, но, това е също и един от феномените, които могат лесно да бъдат фалшифицирани, или поради патологически причини,⁵⁷⁸ или да бъде предизвиквана от дявола⁵⁷⁹. Но, все пак, не е трудно да се различат патологическите от свръхестествените случаи. По трудно е да се различат дяволските фалшификации и тук, за да се разпознае ,трябва да се види какви са ефектите, които левитацията произвежда в душата⁵⁸⁰.

2. 6 Разпознаване на стигми

2.6. 1 Обяснение на феномена на стигмите
Стигмите са един от най-комплексните и най-деликатни феномени в мистичния опит⁵⁸¹. Направени са различни опити да се обясни феномена на стигмите. M. Velasco резюмира тези опити в следните групи:
Промени, които са изкуствено предизвиквани, чрез болест, аскетизъм или измама, са известни при някои случаи, но ясно е,че има и случаи, които са автентични и достатъчно потвърдени така,че може да се изключат всякакви резерви. Истеричната невроза е единствената причина, която изключва каквато и да било свръхестествена причина. Може да се става дума за изключителна концентрация на психична енергия, така че стигмите могат да са ефект от «силните емоции», които са предизвикани чрез размишление на страданието, в екстремни случи на екстаз. Тук става дума за «комплекса на разпятието », където може да действа, освен емоциите, и голямото желание да се имитират стигматици като св. Франциск.; появяването на стигми може да се обясни като резултат на соматизация – ефект, който се явява в тялото като резултат на интензивни вътрешни емоции, предизвикани от изключителен вътрешен стрес или от мистичен екстаз⁵⁸².
Една хипотеза се опитва да помири крайностите и да обясни феномена като сътрудничество между човешкия елемент и действието на Бога (природа и благодат). При стигмите с яснота трябва да се различава фактора, наречен двигател (или този, който подстрекава), и механизма на предаване. Факторът двигател, който поставя в движение механизма на предаване, може да бъде било истеричен, било нормален (съсредоточение на интелекта върху страданието на Исус), или може да е и свръхестествен (влято съзерцание).

По отношение на автентичността на феномена на стигмите, R. Zavalloni казва ,че “в повечето случаи” става дума “за фалшиви стигми, въпреки че в началото са се получили от добра вяра”, и само “в екстремни и редки случаи и съвсем привилегировани,” може да се говори за “автентични стигми”⁵⁸³.

Известно е, че Църквата по отношение на феномена на стигмите, “никога не се е изразила за тяхното естество и потекло: историци, лекари и богослови са свободни да имат свои хипотези, които те смятат най-подходящи за обяснение на този феномен”⁵⁸⁴. Това отношение на резервираност от страна на Църквата е нещо нормално, защото Църквата канонизира добродетелите, които са практикували светците, а не мистичните благодати, които те могат да са приели. Освен това, не може да се преценява светостта на човека, тръгвайки от стигмите или от които и да било други свръхестествени феномени, но трябва да се преценяват тези феномени, тръгвайки от светостта на този човек⁵⁸⁵.

2. 6. 2 Дълбоко и съществено преобразяване на личността на човека, който има истински стигми

Както видяхме, св. Йоан Кръстни тълкува стигмите като “проява и следствие на «любовните рани»”⁵⁸⁶, защото “Бог не дава – казва Светецът – никога благодат на тялото, без да я даде първо и главно на душата ,и колкото по-голяма е силата на любовта, предизвикана от вътрешната рана, толкова по-голяма ще бъде и външната рана, и когато расте вътрешната расте и външната”⁵⁸⁷. И поради това, Ф. Маси казва:

Истински стигматизиран е този, който е стигматизиран в сърцето и тези стигми са характеризирани с любов към ближния, а това е една и съща любов с тази на Христос. (...). В човека, който има истински стигми, не само тялото е трансформирано (в смисъл на нараняване на тялото на местата на Христовите рани), но е трансформирана цялата вътрешност – личността се е сменила. (...). Всички които имат истински стигми, са лица, които са проникнати с любов и които носят в света любовта към ближните. И именно това е критерий за разпознаване на истинските стигми от истеричните стигми и които имат само рани, но нямат смирение и любов, но само подсказване на идеята на кръста (...). Това което истински характеризира този, който има стигми, не са толкова тези странни рани (...) но е любовта, която прониква душата и която формира цялата личност⁵⁸⁸.
Поради това A. Royo Marin подчертава, че стигмите не са обикновена милост, дадена безплатно, защото тя има аспект, който е високо осветителен за този ,който я приема в мярката, която я присъединява към страдащия Христос⁵⁸⁹.

Разпознаването в случая на соматичните стигми трябва да става в три фази⁵⁹⁰. На първо място, трябва строго да се преценят реалностите на стигмите и психологическото състояние на човека. След като са изключени всички патологически и естествени причини, тоест ,че раните не могат достатъчно да бъдат обяснени от психологическите и медицинските науки, тогава може да се започне да се изследват моралните и духовни обстоятелства, тоест да се изследват добродетелите на човека, а преди всичко по отношение на любовта към Бога и към ближните. И след това, базирайки се на данните, които са събрани в клиническо-богословско изследване, може да се направи синтетична преценка: ако духовния и морален живот на човека е недостоен, съществува голяма вероятност да става дума за феномен, който произлиза от дявола⁵⁹¹. Ако напротив, в човека се намират героични добродетели, може да се смята, че феномена на стигмите има свръхестествен произход. Светостта на човека, която се състои в изпълняване на героичните добродетели и в пълно съгласие с волята Божия, и поради това в съвършенството на любовта, говори без съмнение положително за автентичност на феномен⁵⁹². Все пак, това не означава, че “това е кайно решение на проблема за стигмите”⁵⁹³. И поради това, както се случва ,“някои автори са настоявали да обяснят феномена по друг начин.

Съществува убеждение, че не всички, които имат стигми, за да са ги получили ,задължително трябва да са достигнали до съвършенство. Такова мнение имат и големи духовни учители и богослови. Съществуват различни мнения по отношение на преценката дали стигмите могат да се смятат като благодат, която е дадена безплатно от Бога, независимо от заслугите на човека, само с цел да се подкрепят, насърчат членовете на Църквата—или, въпреки че не са нужни и сигурни знаци за святост, имат осветителна важност за човека”⁵⁹⁴. Мненията са различни: някои предпочитат първото мнение, а други подчертават, че имат високо осветителен аспект, защото присъединяват към Христос⁵⁹⁵. “Това, което е безплатно и това ,което е осветително, се смесват в равновесна съразмерност и в практиката е трудно да се разпознае кой елемент е доминантен”⁵⁹⁶.

Може да се каже, че “в конкретния случай, безплатното(дареното) се проявява, преди всичко, като знак, а осветителното, в духовен аспект, който обхваща цялата същност на личността”⁵⁹⁷. Според мистично-богословската традиция, знаците за проверка на автентичността, според феномена сам по себе си, независимо от човека, са: мигновеното появяване на рани обикновено на тези места, където Исус е имал петте си рани, и то в дните или моментите, когато е било Исусовото страдание, изчезването на раните без да остават белези от рани, липсата на възпаления, оставането на раните въпреки лекуването им с лекарства⁵⁹⁸. P. M. MARIANESCHI говори за критериите, които са полезни при разсъждаването за автентичността на стигмите. Много е важно , човекът, при който се явяват стигми, да се отказва от тях –да не ги смята за нещо много важно и да моли Бог стигмите да изчезнат, да не иска да се показва – да парадира, да е изцяло послушен, да изпитва големи физически страдания , придружени с мир и вътрешна радост”⁵⁹⁹.

2. 6. 3 Възможност за дяволски стигми
Обичайно се смята, че стигмите могат да бъдат произведени също и чрез деяние на дявола. Големите мистици не говорят за това директно, въпреки че допускат възможността дяволът да може да фалшифицира някои мистични феномени като видения, говори, екстази и други.⁶⁰⁰ Това което св. Йоан Кръстни казва за виденията, би могло да се прилага и към другите мистични феномени, значи също и към стигмите:
Все пак голяма е разликата – пише св. Йоан Кръстни – между видения които са предизвикани от дявола и тези които са предизвикани от Бога: ефектите, които се явяват в душата от първите, са различни от тези, които са произведени от другите, защото дяволските не само че не произвеждат изобщо нито нежност, нито смирение и Божия любов, но произвеждат сухота на духа в отношението с Бога и склонност към горделивост, и позволяват също на това нещо да се отдава голямо значение⁶⁰¹.
За да може да се смята, че някои стигми произлизат от дявола, според P. M. Marianeschi, се изтъкват следните характеристики: “1) обикновено са придобити чрез симулации; 2) не са локализирани в типичните точки на разпятието; 3) от тях не излиза чиста, но миризлива кръв, и то не в периодите, които са характерни за Исусовото страдание; 4) заразяват се и се възпаляват; 5) срещат се при хора, които не обичат Кръста и не практикуват добродетелите. Тези лица са странни и екстравагантни; 6) тези рани не са болезнени; 7) не са моментални”⁶⁰². Все пак, самият Marianeschi, след като е казал, че когато стигмите не са истински - gratia gratis data – (благодат, която е дадена безплатно), но са нормално свързани с високото състояние на духовния живот, прави заключение, че е “вероятно демонските стигми, в най-голямата си част да са предизвикани изкуствено чрез измама или чрез илюзии”⁶⁰³. Но, с това което е казал, той не иска да се изключи възможността дяволът наистина да може да “произведе свои знаци в човеците които обхваща, или в тези, които се занимават със сатанизъм. Но тези знаци, могат да бъдат ясно разпознати чрез обстоятелствата (магия и занимаване с окултни практики) и духовните ефекти (които са противни на морала и на вярата, на разумността и човешкото достойнство), или ако човек настоява да стане известен”⁶⁰⁴.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 3.94 Mb.

Сподели с приятели: