ГЛАВА 9 – ЗАКОНЪТ: ЗАВЕТНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ИЗРАЕЛ

ГЛАВА 9 – ЗАКОНЪТ: ЗАВЕТНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ИЗРАЕЛ

Старият Завет съдържа повече от шестстотин заповеди, които израилтяните трябвало да изпълняват като доказателство за своята вярност към Бога. И всички тези закони се съдържат само в четири от тридесет и деветте Старозаветни книги: Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Въпреки че в тези книги има и много други неща, ние ги наричаме книги на Закона. Книгата Битие, която не съдържа някакви заповеди, като част от израелската законова система, е също традиционно наречено книга на Закона. Ето защо ние можем да отбележим още в началото, че няма точна връзка между това, което ние наричаме "закони" и това, което в Стария Завет е наречено „книги на Закона“.

Повечето християни допълнително усложняват картината, като говорят за първите пет Старозаветни книги, от Битие до Второзаконие, като за една книга. Например, Исус Навин, след смъртта на Мойсей, призовава хората да пазят вярата към Господа, техния Бог, като казва: „Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; размишлявай върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея...“ (Исус Навин 1:8). Още повече, че понякога препратките в Новия Завет към "закона" са направени така, че става ясно, че се има предвид целия Стар Завет, тъй като функцията на повечето Старозаветни книги е широкото илюстриране и прилагане на Закона, разкрито в Петокнижието (вижте Матей 5:17-18, Лука 16:17, Тит 3:9).

Въпреки това обаче, в повечето случаи, когато е споменат „Законът“ в Библията, се има предвид материала, който започна в Изход 20 и продължава до края на Второзаконие. Дори един бърз поглед на тази част от Писанието ще ви покаже ясно, че не всичко тук има формата на заповеди. Но най-главното в съдържанието от Изход 20 до Второзаконие 33 е формулирането на закона и затова ние го наричаме Старозаветен закон. Най-сложният проблем за повечето християни, които имат някакъв поглед върху тези заповеди, е херменевтичния. Как можем да прилагаме законовите формулировки? Тъй като това е най-важният въпрос, ние ще започнем тази глава с някои изследвания за християните и законите, които ще помогнат на екзегетичните обсъждания.

1. Старозаветният закон е завет. Заветът е обвързващ договор между две страни, така че и двете имат задължения, определени от договора. В Старозаветните времена, много такива завети са били правени щедро от всемогъщите владетели със слабите и зависими васали. Те са гарантирали някои придобивки и безопасност на васалите. Но от своя страна, васалите са били длъжни да бъдат лоялни единствено към владетеля под заплахата, че всяка нелоялност ще им донесе наказанието, определено от завета. Докато васалът спазва ограниченията, владетелят знае, че васалът е лоялен. Когато ограниченията са нарушени, владетелят е длъжен да накаже васала според завета.

Бог е сътворил старозаветните закони по аналогия с тези древни завети и по този начин е конституирал този обвързващ договор между Йехова и Неговият васал Израел. В отговор на защитата, която получава, Израел трябвало да спазва повече от шестстотин наложени от завета ограничения (заповеди), които са записани в Завета започвайки от Изход 20 до Второзаконие 33.

2. Старият Завет не е наш завет. Старият Завет ни дава старите закони, които ние не сме поемали задължение да изпълняваме. Следователно не бива да започваме изучаването му с презумпцията, че той автоматично обвързва и нас. Обратно, правилно би било да предположим, че никое от ограниченията, наложени в Стария Завет, не се отнася до нас, ако то не е подновено в Новия Завет. Това означава, че докато някой от законите в Стария Завет не е по някакъв начин потвърден от Новия Завет, той не обвързва директно Божиите хора (Римляни 6:14-15). Новият Завет е изменен Стар Завет. Двата не са идентични. Бог очаква от Своите хора - т.е. от нас, по- други доказателства за изпълнение и лоялност към Закона от тези, които е очаквал от израилтяните според Стария Завет. Лоялността е нещо, което отново се изисква от нас. Разликите се откриват в това как да показваме тази лоялност.

3. Някои от. ограниченията в Стария Завет определено не са подновени в Новия Завет. Тъй като пълното изброяване на категориите и ограниченията на Стария Завет изисква цяла отделна книга, ние имаме възможност да групираме тези Петокнижни закони, които не са вече в сила за християните, в две главни категории: (1) Израелски граждански закони и (2) Израелски ритуални закони. Гражданските закони определят наказанията за различните престъпления (малки и големи). За такива престъпления израилтянинът е трябвало да бъде съден и те са в сила само за древен Израел. Никой днес не претендира да е гражданин на древен Израел. Ритуалните закони на израилтяните са дадени в най-големия блок от Старозаветни закони и могат да се намерят в Левит и в много части от Изход, Числа и Второзаконие. Те определят начините за практикуване на поклонението пред Бога, детайлизирайки всичко - от предметните средства за поклонение до задълженията на свещенослужителите, например какви животни да се жертват и как.

Жертвоприношението /церемониално убиване на животни, приготвяне и ядене/ заема централно място в Стария Завет като начин за поклонение пред Бога. Не е възможно опрощение на грях без проливане на кръв (Евреи 9:22). След като Исус бе веднъж завинаги принесен в жертва, този подход при поклонението отпадна. Жертвоприношението вече не съществува в християнската практика, макар че поклонението пред Бога продължава, но по образец от Новия Завет. Съществуват много съвременни аналогии на завет - договори, при които ограниченията се променят от договор към договор. При трудовия договор например, един нов преподписан трудов договор може да определи нови изменения на условията на труд, организация на персонала, заплащане, и др. Но той запазва структурата на стария договор: подчиненост, отдих, противопожарни задължения и др. Един съвременен договор рядко има нивото на договора (завета), сключен между Бог и Израел, но все пак този пример ни помага да илюстрираме факта, че един нов завет може да бъде доста по-различен от един стар завет, но не е задължително да е изцяло нов. Ето такъв е и случаят с библейските Завети.

Някой може да попита: „Нима сам Исус не каза, че ние сме още под Закона, тъй като ни една буква или ред не е отпаднала?“ Отговорът е: Не, Той не каза точно това. Това, което Исус каза, е че Законът не може да бъде променен (вижте Лука 16:16-17): „Законът и пророците бяха до Йоан; от тогава Божието царство се благовестява и всеки на сила влиза в него. Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да отпадне“. Исус набляга на това, че е по-добре хората да влязат в Божието царство по-бързо, защото иначе те остават задължени да съблюдават стария закон, който е невъзможен за изпълнение за тях. Исус даде нов закон, който не прави невалиден стария, а го допълва. Новият закон дава на тези, които го приемат, праведност, надхвърляща тази на фарисеите, които стриктно спазват стария закон. Исус изпълни целия стар закон и ни даде нов закон - закона на Любовта (вижте по-долу точка 4).

4. Част от Стария Завет е подновена в Новия Завет. Коя част имаме предвид? Отговорът е, че някои аспекти на старозаветните етични закони са продължени и в Новия Завет като приложими към християните. Тези аспекти на Старозаветните етични закони са очевидно взети предвид от Бога в Новия Завет като неотменни за приложение от Неговите хора. Всъщност приложимостта на тези закони следва от факта, че те служат за основа на двата основни закона на Новия Завет, от които зависи и целия закон на пророците (Матей 22:40): „...и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила“ (Второзаконие 6:5) и „...да обичаш ближния си като себе си“ (Левит 19:18) Следователно Исус прави извадка на някои закони от Стария Завет, като им дава нова приложимост (Матей 5:21-48), предефинирайки ги, за да им придаде по-широк смисъл. Ето защо ние говорим, че само някои аспекти (а не че целите закони са подновени в Новия Завет), тъй като единствено аспектите на тези закони, които попадат под заповедта да обичаме Бог и ближния, съставляват едно изискващо се и днес задължение от християните.

5. Целият Стар Завет е все още Божие Слово за нас, макар че вече не е завет на Бога с нас. Библията съдържа всички заповеди, които Бог иска от нас да знаем, но които не се отнасят директно за нас. Един пример за това ни е даден в Матей 11:4, където Исус заповядва: „Идете, съобщете на Йоан това, което чувате и виждате“. Това Той казва на учениците на Йоан Кръстител. Тук ние само четем за това: то не е заповед за нас. По същия начин и първоначалните слушатели на закона от Новия Завет са древните израилтяни. Ние само четем за него; той не е закон за нас.

6. Само това от старозаветния Закон, което е ясно подновено, може да се разглежда като част от новозаветния закон - Христовия закон (вижте Галатяни 6:2). Включват се Десетте Божи Заповеди, тъй като те се цитират по различни начини на много места в Новия Завет и все още обвързват християните (вижте например Матей 5:21-37) и двете големи заповеди от Второзаконие 6:5 и Левит 19:18. За никои други конкретни старозаветни закони не може да се докаже, че стриктно обвързват християните, макар че е добре за тях да познават всички закони.

В този смисъл Законът е парадигма, т.е. модел. Той едва ли е пълния списък на всичко, което един древен израилтянин трябва да прави, за да задоволи Бог. Обратно, Законът представя примери за това, какво значи да си верен на Бога.

Нека разгледаме следния пасаж в светлината на гореспоменатото: (Левит 19:9-14)

„Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове. Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашия Бог. Да не крадете нито да мамите и никой да не лъже ближния си. И да не се кълнете на лъжа в Моето име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ. Да не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не престои у тебе заплатата на надничаря ти през нощта до сутринта. Да не хулиш глухия, нито да търсиш препьнка на слепия, но да се боиш от Бога. Аз съм Господ.“

Заповеди като тези, които започват с „Да...“ или „Да не...“, ние наричаме неоспорими закони - едикти. Те са директни заповеди, които като цяло са приложими. Те казват на израилтяните какво да правят или да не правят, за да изпълнят своята част от завета със своя Бог. Отлично се вижда, че тези закони са изпълними без да са изтощителни за този, който ги изпълнява. Разгледайте по-внимателно законите за жънене в стихове 9 и 10. Само жътвените култури са дадени за пример (жито, овес, ечемик, и др.) и гроздето. Означава ли това, че ако отглеждате например маслини или овце, вие не сте задължен да разделите част от продукта с бедните или чужденците? Ще поемат ли другите товара на старозаветната божествено определена имотна система, докато вие заобикаляте плащането на данъци? Разбира се, че не. Законът е парадигматичен: той установява примерни стандарти, а не споменава всякакви възможни обстоятелства. Отново вижте стихове 13 и 14. Забранява се да задържате заплатата на вашите работници през нощта и да им я дадете малко преди съмване на другия ден? Законниците и фарисеите от времето на Исус биха отговорили, че вашето деяние се оправдава, защото в закона е казано „през нощта до сутринта“. Но едно такова егоистично и буквално разбиране на закона означава всъщност неговото деформиране.

Твърденията в закона са дадени, за да служат за надежден пътепоказател с обща приложимост – не опис на всички възможни случаи. По същия начин, ще нарушим ли заповедта в стих 14, ако нараним глух, сляп, или друг недъгав човек? Определено да. „Глухият“ и „слепият“ са само примери, като се има предвид, че всички хора с недъзи трябва да бъдат уважавани, вместо презирани.

Съвременните модерни общества често имат относително обемисти граждански закони. Федералният и щатските закони в Съединените Щати например, съдържат стотици конкретни закони за всевъзможни неща. Въпреки това, винаги е необходим съдия (а често и съдебен състав), за да се определи дали един закон е нарушен или не, защото е невъзможно да се напишат достатъчно разбираемо всички правила, които определят всяко възможно нарушаване на закона. Старозаветния закон е много по-близо до конституцията на САЩ, даваща широка гама на характеристиките на справедливост и мир в страната, отколкото до законите на отделните щати. Забележете! Фактът, че старозаветните неоспорими закони са парадигма (т.е. те са примерни, вместо изчерпателни) не помага с нищо на човек, който иска да направи изпълнението им лесно. Ние отбелязахме, че тези закони, макар и ограничени в рамките на думите, с които са изказани, всъщност са много разбираеми по дух. Но ако някой реши да изпълнява законите по дух, той ще претърпи сигурен неуспех. Никое човешко същество не може да удовлетвори Божиите високи, пределно ясни изисквания (вижте Римляни 8:1-11). Само фарисейският подход - спазване на буквите, а не на духа на закона - има някакъв шанс за успех. Но това е светски успех, а не изпълнение, каквото изисква Бог (Матей 23:23).

Неоспоримите закони са обратният на един друг тип закони, които наричаме казуистични (само за даден случай). Разгледайте следния пасаж от Второзаконие 15:12-17:

„Ако ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нека ти слугува шест години; а в седмата година да го изпратиш свободен от при себе си. И когато го изпратиш свободен от при себе си, да го не изпратиш празен; непременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си и от лина си; както Господ твоят Бог ще те е благословил, така да му дадеш. Да си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изкупи; затова Аз днес ти заповядвам това нещо. Но ако той рече: Не излизам от тебе, - понеже обичам тебе и дома ти, защото е добре при тебе, тогава да вземеш едно шило и да промушиш ухото му върху вратата, и ще ти бъде роб завинаги. Подобно да сториш и на робинята си“.

Елементите на един такъв закон са условни. Този закон се прилага само в случай, че: (1) ти, който си израилтянин, имаш поне един роб или (2) ти, който си израилтянин, имаш роб, който иска или не иска доброволно да остане твой роб след като е изтекъл шестгодишния период на робството му. Ако ти не си израилтянин или нямаш роби, законът не е приложим за теб. Ако самият ти си роб, законът, понеже се отнася за твоя господар, е приложим само индиректно за теб така, че да защитава твоите права. Но законът не важи за всеки. Той е условен - основава се на някакви възможно изпълняващи се условия за определен човек и в определено време.

Такива казуистични закони представляват голяма част от тези шестстотин заповеди, които се съдържат в Стария Завет. Интересно е да се отбележи, че никой от тези казуистични закони не е подновен в Новия Завет. Те имат приложение в древноизраелския граждански, културен и етичен живот и не се прилагат за християните. Какви херменевтични принципи за християните можем са извлечем от казуистичните закони? Спирайки се на Второзаконие 15:12-17, можем да видим няколко неща.

Първо, макар че ние нямаме роби, можем да видим, че Бог е дал строги, твърди правила за регулиране на робството. Ние днес не бихме могли да оправдаем робството през никой от вековете - включително това от американската история - само на основата на този пасаж. Да позволим на робите да стават свободни граждани след шест години, обаче, е било едно важно ограничение на робството, което не му е давало възможност да надхвърля определени граници.

Второ, научаваме, че Бог обича робите. Тази любов се вижда от системата за защита на робите, изградена чрез този закон, и най-вече от стихове 14 и 15, където се изисква господарят да прояви щедрост към своя роб. Така Бог сам е показал щедрост към Израел, Неговите хора, бившите роби в чужда земя.

Трето, научаваме, че робството може да изглежда и така за някои, че те да се чувстват по-добре като роби, отколкото като свободни. Робовладелецът, имащ задължението да обезпечава с храна, дрехи и покрив своя роб, най-често е спасявал живота на изпаднали в крайна нищета хора, когато пожелаят да му станат роби. Без това тези хора и семействата им биха умрели от глад в жестоките икономически условия на древния свят.

Четвърто, робовладелецът не е притежавал робите си в най-грубия смисъл. Той е ставал господар на роба в условията на много библейски законови ограничения на робството. Неговата власт над роба не е била абсолютна, щом робовладелецът е под Закона. Духът на старозаветните закони е, че Бог, който е спасил всички евреи от робство, е Господарят и на робовладелеца, и на роба.

Тези четири заключения са ценни уроци за нас. Няма значение, че законът във Второзаконие 15:12-17 не се отнася за нас. За нас е важно какво научаваме за Бога, за Неговите изисквания, за Неговите идеали за израелското общество и за връзките Му с израелското общество. Този закон ни дава най-малко две неща: (1) важна основа на учението за опрощението в Новия Завет, (2) ясна картина за това колко по-различно е било робството в древен Израел, в сравнение с нашите представи за робство, и (3) една перспектива за Божията любов към нас, която не бихме имали по друг начин. И така, този законов параграф, все пак се оказва едно безценно Божие Слово за нас, макар че той не съдържа закон за нас.

И все пак не всичко за робството в древен Израел може да се научи само от този пасаж. Например, съществуват правила за робите-чужденци, които изглеждат по-другояче. Наистина, всички закони в Петокнижието, касаещи робството, взети заедно, засягат само неговата повърхност. Трябва Да стане очевидно, че стотиците старозаветни закони действат само като парадигми, т.е. като примери за това как да се държи човек. Щом съвременното наказателно право с неговите стотици отделни статии, членове и алинеи не дава пълно описание на всички възможни случаи, то едва ли бихме имали прагматично основание да смятаме, че Старият Завет е всеобхватен. Въпреки това, понеже Старият Завет съдържа Богоутвърдени стандарти, той е изключително инструктивен за нас при търсенето на Божията воля.
Законът на Стария Завет и древното законодателство
Израилтяните не били единствените хора на древността, които живеели под законова уредба. Днес ние намираме и други древни кодекси, останали от други народи. Някои от тях датират от времена, даже по-ранни от времето, когато Законът бил даден на израилтяните чрез Мойсей (1440 г. пр. Хр. или малко по-късно в зависимост от датата на Изхода от Египет). Даже беглото сравнение ни показва, че старозаветният Закон бележи голям напредък в сравнение с другите такива. Ще оцените по-добре Стария Завет, ако знаете тази разлика. Ние нямаме предвид, че Старият Завет представлява най-високият възможен стандарт за морал и етика. Този най-висок стандарт е дошъл до нас чрез учението на Христос в Новия Завет. Но Старият Завет ни показва един забележителен прогрес в това отношение в сравнение със стандартите, налагани до тогава. Като примери вижте следните два законови документа от древността. Първият е от Законите на Ешнуна, един кодекс от древен Акад (древен град в Месопотамия, югозападно от днешен Багдат), датиращ от около 1800 г. пр. Хр.

Ако някой свободен човек няма други претенции към друг свободен човек, но хване и задържи в къщата си неговата робиня, като причини смъртта и, той трябва да даде на собственика и за компенсация две от своите робини. Ако този свободен човек няма никакви други претенции, но хване и причини смъртта на жената или детето на свободен човек от по-висша каста, това е голямо престъпление. Този трябва да умре (Ешнуна, закони 23 и 24, авторски превод на Ж. Б. Причард в „Древни близкоизточни текстове, свързани със Стария. Завет“, 3-то издание, Princeton: University Press, 1969, стр. 162)

Вторият текст е от известните „Закони на Хамурапи“, Вавилонски цар, който е пуснал в действие този закон през 1726 г. пр. Хр.

Ако някой свободен благородник удари дъщерята на друг свободен благородник и я накара да пометне, той трябва да плати десет шекела сребро за детето от утробата и. Ако жената умре, тогава и неговата дъщеря трябва да умре. Ако по насилствен начин някой благородник накара дъщерята на неблагороден човек да пометне, той трябва да плати пет шекела сребро. Ако тази жена умре, той трябва да плати половин мина сребро. Ако той удари робинята на друг благородник и я накара да пометне, той трябва да плати 1/3 мина сребро. („Хамурапи, закони“ 209-214, авторски превод на Ж. Б. Причард в „Древни близкоизточни текстове, свързани със Стария Завет“, 3-то издание, Princeton: University Press, 1969, стр. 176)

Има няколко неща, на които можем да се спрем, но ние желаем да ви обърнем внимание на едно - класовото разделение, характерно за тях. Забележете, че всички закони се отнасят само за налагане на глоби за причинена смърт на роб или на неблагородник, докато наказанието за причинена смърт на член на благородническо семейство е смърт. Забележете, че мъжете - благородници са практически освободени от отговорност, щом са нанесли вреда на жена. Във втория случай (Хамурапи, закон 209-14), даже ако един благородник причини смъртта на дъщерята на друг благородник, той самият не страда. Убиват неговата дъщеря. По същия начин и в първия пример (Ешнуна, закони 23 и 24) причинената смърт на един роб се третира само чрез възмездяване с двама други роби. Убиецът се освобождава.

В тези закони жените и робите се разглеждат като собственост. Вредата се разглежда по същия начин, както вреда, нанесена на животно или предметна собственост. Старият Завет наистина е една огромна крачка напред в етиката. Забраната на убийството е абсолютна, без значение за пола или социалното положение на убития: „Не убивай“ (Изход 20:13) и „Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви“ (Изход 21:12). При разглеждане на компенсациите при увреждане на роби също има голям напредък: „И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му“ (Изход 21:27). В Стария Завет робите имат много по-различен статус от този, който им дава който и да е друг закон от същото време. „Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си. При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да го не притесняваш“. (Второзаконие 23:15-16). Като контраст на закона на Хамурапи, който задължава благородника да предаде дъщеря си на смърт за смъртта, която е причинил, Старият Завет ясно утвърждава, че: „Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата поради бащите; всеки поради собствения си грях да бъде умъртвяван“ (Второзаконие 24:16).

Божията милост и благословение към тях. Вижте това в тази светлина при преглеждането на законите, които тук ви даваме за пример.

Пример: „... и свинята, защото има раздвоени копита и е с разцепени копита, но не преживя; тя е нечиста за вас“. (Левит 11:7)

Законите за храната, такива като забраната за ядене на свинско месо, не са дадени като случайни и произволни ограничения върху вкуса на израилтяните. Те имат много сериозна защитна цел. Голямата част от забранените храни са: (1) потенциално опасни като водещи до заболявания в сухия климат на Синайската пустиня и в земята на Ханаан; (2) неразумно неикономични храни в аграрните условия на Синайската пустиня и Ханаан; (3)/ храни, които се ползвали от местните племена и народи като идоложертвени, а тази практика израилтяните не трябвало да следват. Нещо повече, в светлината на медицинските изследвания, хранителните алергии и отравяния силно зависят от етнически признаци, следователно тези забрани са пазели израилтяните от определени болести. В пустинята няма много растителни дразнители на храносмилателния тракт и цветни прахове, предизвикващи алергии, но има много животни, чието месо дразни нервната и храносмилателна система. Като любопитен медицински факт можем да отбележим, че основното месо за израилтяните - овчето - е най-слабо алергентно.
Законите за проливане на кръв

Пример: „Тогава да приведеш юнеца пред шатъра за срещане, а Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на юнеца. И да заколиш юнеца пред Господа, при вратата на шатъра за срещане. После, като вземеш от кръвта на юнеца, с пръста си да туриш от нея на роговете на олтара и тогава да излееш всичката кръв при основата на олтара“ (Изход 29:10-12).

Такива закони постановяват един много важен стандарт за Израел. Грехът изисква наказание. Бог е изявил на своите хора, че този, който е направил грях, не заслужава да живее. Но е дал и една процедура за спасение, за избягване на смъртта: да се пролее съответно количество кръв. Бог е предложил на хората си, че ще приеме друга смърт вместо смъртта на грешника. Жертвената система на Закона включва тази процедура в живота на Израел. Това е важна част от оживяването на хората му. „Без проливане на кръв няма прощение за грях“ (Евреи 9:22). Най-важното е, че законът, който предполага такава "заменена" жертва, е прецедент за Христовата жертва. Този принцип е посочен в Евреите 9:22 като строг библейски принцип. Чрез жертвата на Исус бе изпълнен Закона и Неговата жертва е основа за нашето приемане от Бога. Старозаветният закон за заменената жертва служи като жизнена основа за най-великото събитие в човешката история.

„Че какво толкова лошо има?“ - би попитал някой. Защо са дадени този и други такива закони като: „Да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода; да не сееш разновидна прежда: (Левит 19:19). Отговорът се крие в това, че се забранява на израилтяните да имат нещо общо с култовите практики за плодородие на племената, населяващи Ханаан. Ханаанците вярвали в магията за омилостивяване на боговете. Според тях, определени символични действия можели да повлияят на боговете и природата. Те вярвали в магията, че ако варят яре в млякото на майка му, стадата им ще станат по-многобройни. Смесвайки животни в стадата си, различни семена и прежди, те правели магия за плодородие, за много деца и др. Бог не одобрява Неговите хора да правят такива обреди. Като знаете идеята на тези закони, предпазването на израилтяните от въвличане в религията на местните племена - религия, която не води до спасение - ще разберете, че те не са произволни. Те са изиграли изключително важна роля за запазване на вярата на израилтяните в истинския Бог, като са ги предпазили от постепенното претопяване.

Разбира се, всичките закони на Израел били дадени като средство за благословение на Божиите хора (Левит 26:3-13). Някои от тях обаче, са специално упоменати, че ако бъдат спазвани, това ще донесе благодат. Такъв е и даденият пример. Ако хората са безразлични към нуждаещите се - левитите, сираците, вдовиците, Бог няма да им донесе благоденствие. Това, което даряват, е от Бога и Бог е определил как то да се използва. Ако тази заповед се нарушава, това е кражба от Божието. Този закон е в полза на нуждаещите се. Системата на благотворителност в Стария Завет е много добре организирана. Тези закони не са нито ограничителни, нито заплашват с гражданско наказание. Те просто са средство за правене на добро и са толкова инструктивни за нас, колкото и за древните евреи.

1. Разглеждайте старозаветните закони като Божие Слово за вас.

Не гледайте на старозаветните закони като директно насочени към вас закони.

2. Разглеждайте старозаветните закони като основа на Стария Завет и оттам на историята на Израел.

Не гледайте на старозаветните закони като на обвързващи за християните, освен в случаите, когато са подновени в Новия Завет.

3. Разглеждайте Божията справедливост, любов и високи стандарти като проявени в старозаветните закони.

Не забравяйте, че Божията милост е адекватна на суровостта на Божиите стандарти.

4. Не гледайте на старозаветните закони като завършени. Това не е технически осъществимо.

Гледайте на старозаветните закони като на парадигма - като примери за поведението, което трябва да имате.

5. Не очаквайте старозаветните закони да бъдат цитирани много често от пророците или в Новия Завет.

Помнете, че същността на старозаветните закони - Десетте Божи Заповеди и двата главни закона - се повтаря постоянно от пророците и е подновена в Новия Завет.

6. Възприемайте старозаветните закони като щедър подарък за Израел, носещи голямо благословение, щом се спазват. Не разглеждайте старозаветните закони като група от произволни и скучни правила, ограничаващи свободите на хората.