ГЛАВА 11 – ПСАЛМИТЕ: МОЛИТВИТЕ НА ИЗРАЕЛ И НАШИТЕ МОЛИТВИ

ГЛАВА 11 – ПСАЛМИТЕ: МОЛИТВИТЕ НА ИЗРАЕЛ И НАШИТЕ МОЛИТВИ

Псалми е може би най-известната и най-обичаната от християните старозаветна книга. Фактите, че копие от нея често се прилага към Новия Завет, и че псалмите се използват много често по време на християнските служби, правят Псалми най-известната книга на Стария Завет. Въпреки това, много често Псалми се оказва неправилно разбрана и неправилно използвана книга. Главният проблем, който възниква при тълкуването на псалмите произхожда от тяхната природа: какво представляват те. Поради това, че Библията е Божие Слово, повечето християни автоматично приемат, че всичко, което тя съдържа, са слова от Бога към хората. Много хора не разбират или не признават, че Библията съдържа и думи, отправени към Бога или казани за, Бога и тези думи са също Божие Слово.

Псалмите са точно такива думи. Псалмите са главно молитви и химни, отправени към Бога или изразяват, чрез песен, истини за Бога. Те ни изправят пред един уникален херменевтичен проблем: как тези слова, казани за Бога, действат като Божие Слово за нас? Поради това, че те не представляват нито твърдения, нито повеления или истории, илюстриращи доктрини, те за нас не са нито доктринални документи, нито поучения за християнски морал. Но те са много полезни, ако ги използваме за целите, за които Бог ни ги е дал: (1) да ни научават да изразяваме своите мисли и чувства към Бога и (2) да ни научат да виждаме Неговите пътища. Псалмите са от голяма полза за този вярващ, който иска да се научи да изразява своята радост, мъка, успехи и поражения, надежди и съжаления.

Но книгата Псалми често се използва неправилно, най-често поради това, че е разбрана неправилно. Не всички псалми имат лесна за следване логика и не всички са лесни за прилагане в нашия двадесети век. Ще дадем пример с 23-ти псалм. В него Бог символично е представен като пастир, а самия псалмопевец (а значи и всички ние) - като Неговите овце. Неговото желание да се грижи за нас като ни води на благодатни пасбища, т.е. като посреща нашите нужди и като ни защитава в беда, очевидно е смисъла на псалма.

Но смисълът на много други псалми съвсем не е толкова очевиден от пръв поглед. Например, как да използваме един псалм, който изразява нищожеството на псалмопевеца? Можем ли да използваме един такъв псалм по време на църковна служба или той е само за лично ползване? А какво да кажем за някой псалм, който разказва за Божието благословение над Израел - може ли такъв псалм да бъде от полза за един американски християнин или това се отнася само до евреите? А псалмите, които предсказват идването на Месия? А тези, които величаят мъдростта, или онези няколко псалма, които възхваляват конкретни царе на Израел? Твърде малко хора на земята днес живеят под властта на крале. И накрая, как да разбираме желанието на псалмопевеца да се намери някой, който да разбие в камък малките деца на Вавилон (Псалм 137:8-9).

За да се направи подробно обсъждане на всички псалми е необходимо да се напише цяла една отделна книга. В тази глава ние даваме само някои правила и напътствия, които биха могли да ви помогнат да оцените по-добре Псалми и да ги използвате по-пълноценно във вашия християнски живот и служение.

Най-важното нещо за запомняне при псалмите е и най-очевидното: те са поеми - по точно музикални поеми. Ние вече накратко обсъждахме особеностите на древноеврейската поезия в предишната глава, но в случая с Псалми има някои допълнителни неща, които трябва да се кажат:

1. Да не забравяме, че по своята природа еврейската поезия е била адресирана до разума на слушателя, минавайки през сърцето му (т.е. използваният език е емоционален). Трябва да внимаваме да не правим свръхекзегетика на Псалми като търсим някакво специално значение във всяка дума или фраза, където певецът всъщност не е имал нищо предвид. Например, припомнете си, че по природа еврейската поезия винаги включва някакви форми на паралелизъм, най-често срещаният от които е синонимният паралелизъм. При него вторият ред повтаря или подсилва значението на първия. Двата реда заедно изразяват авторовата мисъл, като вторият ред няма за цел да каже нещо ново или различно. Разгледайте като пример Псалм 19:1-2:

„Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово и нощ на нощ изявява знание“. (NIV помага на читателя, като отбелязва с главна буква само началото на първия и третия ред). В тези два стиха вдъхновеният поет величае Бога-Творец.

Смисълът, който влага поета, изразен в проза е: „Бог се изявява чрез Своето творение и по-специално чрез небесните тела“. Но прозата е напълно бледа в сравнение с тази величествена поезия в псалма. Вдъхновеният език на поемата казва същото, но по по-добър и по по-лесен за запомняне начин. Четирите реда не се опитват да кажат нещо различно, макар че вторият стих внася една по-нова идея - че денем и нощем небесата разкриват величието на своя Творец. Но в първия стих псалмопевецът не казва, че „небесата“ правят едно нещо, а „просторът“ - друго; двата реда описват същата величествена картина.

2. Да не забравяме, че псалмите не са какви да е поеми, а музикални поеми. Една музикална поема не може да се чете по същия начин, по който се чете едно послание, повествование или закон. Музикалната поема е насочена към емоциите и предизвиква повече чувства отколкото умствено съсредоточаване; предизвиква такава реакция на слушателя, която е обусловена от нещо повече от едно разсъдливо възприемане на даден факт. Макар че псалмите съдържат и отразяват религиозна доктрина, те едва ли могат да се използват, за да се защити тази доктрина. Опасно е да се чете един псалм така, като че ли той ни учи на някаква религиозна доктрина; по същия начин е опасно да се прави така и с едно повествование. Фактът, че книгата Псалми засяга определена религиозна проблематика чрез поетични и музикални средства, съвсем не означава, че тя може да служи за основа на някакъв рационален спор.

Кой от нас, когато пее песента „Мощна крепост е нашият Бог“, си представя, че Бог е нещо като укрепление, непристъпно здание или даже стена? Всички разбираме, че „мощна крепост“ е един фигуративен начин, по който мислим за Бог. Така и когато псалмопевепът казва: „И в грях ме зачена майка ми“ (Псалм 51:5), той едва ли има предвид да издигне доктрината, че зачеването е грешно и бременната жена е грешница, или че още нероденото бебе е вече грешник, или друга подобна доктрина. Поетът просто е използвал една хипербола - целесъобразно преувеличение - за да изрази по-силно и по-живо мисълта си, че е грешник. Когато четете псалмите, бъдете внимателни да не извличате от тях неща, които вдъхновеният поет никога не е искал да каже.

3. Да не забравяме, че речникът, който използват поетите е обикновено метафоричен. Трябва да търсим смисъла на метафорите. Планините приличат на разиграли се овни (Псалм 114:4; какъв чудесен начин да възпееш чудесата, съпътствали Изхода!?); мечове има на устните на враговете (Псалм 59:7; кой от нас не е изпитвал срязващата болка от клеветата и лъжата?); Бог е представен като пастир, крепост, щит, канара. Изключително важно е да се „вслушваме“ в метафорите и да определяме тяхното значение.

Важно е също да не потискаме метафорите, както и да не ги възприемаме буквално. Ако някой възприеме буквално 23-ти псалм, той може да направи една сериозна грешка, че Бог иска от нас да бъдем и да действаме като овце, или пък че от нас се иска да живеем такъв един селски пасторален живот. По този начин псалмът може да се тълкува като противопоставящ се на нашия градски начин на живот. Именно неспособността да се оцени символичния език на псалмите /метафорите, подобията и да се преведат абстрактните символи на обикновен език може да доведе до съвършено неправилно приложение на даден псалм.
Псалмите като литература

Поради това, че псалмите са музикални поеми, когато ги четем трябва да можем да познаваме определени черти, характеризиращи тази литературна форма. Ако пропуснем да забележим тези черти, можем да допуснем някои грешки при тълкуването и прилагането на псалмите.

1. Псалмите биват няколко вида. Този факт е толкова важен за нашето разбиране, че по-късно в тази глава ние ще отделим на него по-специално внимание. Засега е важно да кажем, че древните израилтяни са знаели тези различни видове псалми. Те отлично са познавали разликата между един псалм за оплакване (изразяващ скръбта на някого или на група хора и зов за помощ към Господа) и псалм за благодарност (изразяващ радост и благодарност за получената Божия Милост). Съвременният човек не използва псалмите като израилтяните. Ето защо е доста трудно за един наш съвременник да разбере един псалм без предварително да знае от кой вид е той.

2. Всеки псалм се характеризира и със своята форма. Псалмите от един и същ вид се различават помежду си по своята форма (структура). Когато разберем структурата на псалма, можем да разберем и какво се случва в него. Например можем да разберем прехода от един предмет на друг и по ударението, което псалмопевецът поставя на даден предмет. От там можем да разберем и посланието на целия псалм. По-подробно ще разгледаме това по-късно, когато се спрем на някои примери за екзегетика.

3. Всеки вид псалми е изпълнявал определена функция в древен Израел. И това ни изглежда достатъчно важно, за да му отделим по-голямо внимание. Засега е достатъчно да запомните, че всеки псалм е преследвал определена цел. Не е разумно да вземете един „царски“ псалм, който първоначално е служил за възхвала на израелските царе, поставени от Бога, и да го четете на бракосъчетание. Псалмът просто няма такива функции.

4. Трябва също да се научите да разпознавате различните образци в даден псалм. Псалмопевецът доста често използва един аранжимент или повтаря едни и същи думи и звуци, както и стилистични игри с думите. Нещо повече, някои псалми са т. нар. акростишни (Азбучни), т.е. всеки ред или стих започва със следващата буква от азбуката. Псалм 119 е един пример за акростишен псалм. Това се е оказвало доста полезен белег при запомнянето. на този дълъг списък от отговорности и придобивки, които има вярващия човек според Закона.

5. Накрая всеки псалм трябва да се чете и възприема като литературна единица. Псалмът трябва да се разглежда като цяло, а не да се разбива на съставни части, както това се прави често с Притчи - да се разглеждат като много перли нанизани една след друга, и всяка да се възприема отделно от другите. Полезно е при четенето да се следва баланса на псалма. Всеки псалм има някакъв свой развит образец, чрез който идеята му се представя, разработва и накрая довежда до някакъв завършен край.

Поради литературното единство на всеки псалм, не би било правилно да се вземат отделни стихове и да се цитират извън техния първоначален контекст. Вижте например, Псалм 105:34: „Рече, та дойдоха скакалци и безчислени гъсеници...“. Ако се извади от контекста си, този стих като че ли иска да ни каже, че Бог е изпратил тези скакалци и гъсеници като свои агенти, които да извършат някакви предварително определени действия на земята. Как тогава да тълкуваме Псалм 85:12, където пък е казано: „Господ също ще даде това, което е добро; и земята ще ни даде плода си“, след като всичките онези скакалци и гъсеници са вредители на земята (Йоил 2:25)? Как може така, Бог да ни изпраща тези вредители, а в същото време ни гарантира, че ще ни изпраща само това, което е добро за земята? Отговорът може да се намери в контекста на онези псалми, от които са извлечени тези цитати. Съществуват едни контекстуални рамки върху значението, които могат да ни помогнат да дефинираме използваните думи и да разберем истинският смисъл в тези цитати. Псалм 85 възпява благословенията, които Бог изпраща над израелската земя когато израилтяните са верни на своя завет с Бога. Псалм 105 описва как Бог използвал гъсениците и скакалците, за да накара фараона да разреши, израилтяните да напуснат египетската земя. Деконтекстуализацията може да доведе до неправилно заключение. Винаги когато някой цитира даден литературен откъс неправилно, извън оригиналния му контекст, той прави така, че тази литература да не изпълнява функциите, които са и възложени.

Не е възможно с точност да се посочи времето на написване на даден псалм. Това, обаче, не ни изправя пред някакъв сериозен екзегетичен проблем. Псалмите са удивително добре приложими към всички епохи. Тяхното използване в древността, макар и имащо някаква информационна стойност за нас днес, не изисква от нас и ние да ги използваме по същия начин. Псалмите имат панкултурна и пангеографска стойност поради факта, че те "говорят" на сърцето на вярващия или вярващите събрани на поклонение.

В древността псалмите били използвани като допълнителни средства за поклонение при принасянето на жертви в храма в Ерусалим. Възможно е понякога професионалните певци да са ги използвали и по време на молитва на вярващите, но това не е доказано. По-късно познаването на псалмите се разпространило широко и между обикновените израилтяни, и те започнали да ги пеят във всякакви ситуации, в които думите изразявали тяхното отношение и обстоятелствата, в които се намират. Накрая псалмите се оказали събрани в обширни групи, наречени „книги“. Имало пет такива книги (Книга 1: Псалм 1-41; Книга 2: Псалм 42-72; Книга 3: Псалм 73-89; Книга 4: Псалм 90-106; Книга 5: Псалм 107-150/. Тъй като дадени групи псалми имали подобни характеристики, те били събирани първоначално на отделни подгрупи, включени по-късно в тези пет книги. Но всичко това не е много важно за нас днес, тъй като всички псалми от тези пет книги са разпръснати в рамките на сегашната книга Псалми.

Според заглавията, които не са част от първоначалните псалми и се разглеждат като невдъхновени от Бога, цар Давид е написал почти половината от псалмите -седемдесет и три от тях, Мойсей е написал един (Псалм 90), Соломон е написал два (Псалм 72 и Псалм 127), синовете на Асаф са написали няколко, Кореевите синове - няколко и др.

След като израилтяните се върнали от изгнание и построили отново храма, книгата Псалми придобила този си вид, като 1-ви псалм бил поставен в началото като въведение към цялата книга, а 150-ти псалм бил поставен в края като заключение. От Новия Завет виждаме, че евреите познавали добре псалмите, както, разбира се, и Исус и учениците му. Псалмите са били част от еврейското поклонение на Бога. Апостол Павел съветва ранните християни да се окуражават един друг с „псалми, химни и духовни песни“ (Ефесяни 5:19; Колосяни 3:16). Той положително е имал предвид книгата Псалми, макар че сигурно е включвал и някакви други видове ранни християнски песни.
Видове псалми
Възможно е да групираме псалмите в седем различни групи. Макар че при това групиране може нещо да е пропуснато или пък да съществуват различни подгрупи, то служи да ръководи читателя за по-добро използване на псалмите.
Елегии (оплаквания)

Това е най-голямата група псалми. Има повече от шестдесет индивидуални и групови елегии. Индивидуалните елегии (например Псалм 3, 22, 31, 39, 42, 57, 71, 120, 139, 142) изразяват авторовите борби, страдания и разочарования пред Бога. Груповите елегии (Псалм 12, 44, 80, 94, 137) изразяват същите чувства пред Бога, но за цяла група хора. Вие обезсърчен ли сте? Вашата църква изживява ли труден период? Учудвате ли се, защо нещата при вас не вървят добре? Ако е така, то елегиите са един потенциален модел за това как вие да се изразявате пред Бога. Времената често са били доста трудни за древните евреи. Елегиите в Псалми изразяват чрез дълбока и искрена страст разочарованието, което хората изпитват.

Както е видно от името, те били използвани в обстоятелства противоположни на тези на елегиите. Тези псалми изразяват радост пред Бога, че нещо върви добре, че обстоятелствата предразполагат към успех, че Бог е верен защитник и т.н. Благодарствените псалми дават възможност на един или няколко вярващи да изразят чувството си на благодарност.

Тези псалми, без да споменават минали неблагополучия или победи, са концентрирани върху хваление на Господа за това, че Той е такъв, какъвто е, за Неговото величие и милост към цялата земя и към Своите хора. Бог е възхваляван като Създателя на Вселената (Псалм 8, 19, 104, 148), като защитник и Бог на Израел (Псалм 33, 103, 113, 117, 145-147). Бог заслужава да бъде хвален. Тези псалми са адаптирани така, че да могат да се използват както при индивидуално, така и при групово хваление.

Има няколко псалма (вижте Псалм 78, 105, 106, 135, 136), които са поставили на фокус един преглед на спасителното дело на Бога между израилтяните, освобождението от робството в Египет и утвърждаването им като народ на земята. Израилтяните, от които произлезе Исус Спасителят и чрез които ни бе предадено Божието Слово, са един много специален народ на света. Тяхната история се възпява чрез тези псалми, за да разкрие историята на Спасението.

Тук са включени няколко вида псалми. Първата група са подновяващи завета литургии, такива като Псалм 50 и 81, които са обещания, направени на Синай. Тези псалми могат да служат като ръководещи при служби, свързани с подновяване на завета. Псалми 89 и 132 често се наричат Давидови заветни псалми и възхваляват важността на Божия избор над Давидовото коляно. Тъй като от това коляно произлиза и нашия Господ, тези псалми служат за основа на Неговото Месианско служение. Има и девет псалма, които са свързани по-специално с царуването. Наричаме ги царски псалми (Псалм 2, 18, 20, 21, 45, 72, 101, 110, 144). Един от тях е Псалм 144. Царството в древен Израел било много важна институция, тъй като чрез него Бог давал стабилност и защита. Макар че повечето от израелските царе били нелоялни пред Бога, ние все пак можем да използваме всеки от тези псалми за нашите добри цели. Бог работи в обществото чрез посредници, а в тези псалми намираме хваление на тази посредническа работа.

С групата на царските псалми е свързана и т.нар. група на псалми на възцаряването (Псалм 24, 29, 47, 93, 95-99). Тези псалми възхваляват коронясването на царя в древен Израел - церемония, която изглежда е била повтаряна ежегодно. Някои изследователи смятат, че тези псалми представят възцаряването на Господа и били използвани като литургии по време на някакви специални церемонии, символизиращи това, макар че това не е доказано.

Накрая, има една група псалми, наречени Песни от Сион или Песни от Ерусалим (Псалм 46, 48, 76, 84, 87, 122). Според Божието предсказание чрез Мойсей, когато израилтяните били още в пустинята (вижте Второзаконие 12), Ерусалим действително станал център на Израел, място, където бил построен храма и откъдето цар Давид упражнявал своята власт. Ерусалим - "свещеният град" е станал предмет на специално внимание в тези песни. Доколкото в Новия Завет името "Новия Ерусалим" има символично значение (небесата), тези псалми остават в сила и за християнското поклонение на Бога.

Тук се включват осем псалма: 36, 37, 49, 73, 112, 127, 128 и 133. Можем да отбележим, че глава 8 от книгата Притчи е също псалм, възхваляващ достойнствата на мъдростта и мъдрия начин на живот. Полезно е тези осем псалма да се четат заедно с книгата Притчи (например гл. 12).

Тези десет псалма (Псалм 11, 16, 23, 27, 62, 63, 91, 121, 125, 131) фокусират вниманието си на това, че можем да се доверим на Бог. Даже в моменти на отчаяние, трябва да възхваляваме Божията добрина и грижа за хората Му. Бог се радва когато тези, които вярват в Него, Му доверяват живота си и се доверяват на това, което Той им е определил. Тези псалми ни помагат да изразим своето доверие в Бога, независимо дали живеем добре или не. За тези, които биха желали да изследват по-подробно различните групи псалми, ние препоръчваме книгата със заглавие: „От глъбините: Псалмите ни говорят и днес“, 2 изд. Бернхард Андерсон (John Knox, 1983 г.). Тази книга не само съдържа много подробности за това как псалмите са били използвани в древен Израел, но и за това как те могат да се използват днес в нашия християнски живот.

Чрез внимателно изследване на всички псалми - елегии, изследователите са успели да изолират шест елемента, които се появяват по един или друг начин във всички тези псалми. Тези елементи са:

1. Обръщение. Псалмопевецът идентифицира този, към когото се обръща. Разбира се, това е Господ.

2. Оплакване. Псалмопевецът излива силно и искрено своята мъка, показвайки какъв е проблема и защо търси Божията помощ.

3. Доверие. Незабавно псалмопевецът изразява своето упование на Бога. /Защо да се оплакваш на Бог, ако не вярваш, че ще ти помогне? Нещо повече, можеш да уповаваш, че Бог ще отговори на нуждата ти по начин, по който Той иска, не по начин, който на теб ти се струва най-добър/.

4. Избавление. Псалмопевецът моли Бога да го избави от ситуацията, описана в оплакването.

5. Увереност. Псалмопевецът изразява увереност, че Бог ще го избави. Тази увереност се изразява успоредно с изразяването на доверие.

6. Хваление. Псалмопевецът изразява хваление, благодарност и почит на своя Бог за това, че е благословил миналото, настоящето и/или бъдещето.

(1) Господи, колко се умножиха противниците ми! Мнозина въстават против мене.

(2) Мнозина думат за моята душа: няма за него помощ в Бога.

(3) Но Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Тоя, който възвишава главата ми.

(4) С глас извиках, към Господа; и Той ме послуша от светия Си хълм.

(5) И аз легнах и спах; станах; защото Господ ме поддържа.

(6) Няма да се убоя от десетки хиляди от людете, които навред са се поставили против мене.

(7) Стани, Господи; спаси ме, Боже мой; защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели; строшил си зъбите на нечестивите.

(8) От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде благословението Ти.

Шестте елемента могат да бъдат идентифицирани както следва:

1. Обръщение. Това е „Господи, ...“ в стих 1. Забележете, че то не е нито дълго, нито запленяващо. Простите молитви са също толкова ефективни, колкото и най-цветистите. Не е нужно „да се подмазваме“ на Бога.

2. Оплакване. То се намира в останалата част от стих 1 и целия стих 2. Цар Давид описва враговете си (те са персонифицирани символи на всяко неблагополучие и проблем) и това, колко безнадеждно му се вижда неговото положение. Всяка житейска трудност може да се опише по този начин.

3. Доверие. Стихове 3-6 изразяват доверието към Господа. Кой е Бог, как Той отговаря на молбите ни, как избавя хората от ситуации, които изглеждат безнадеждни - всичко това е доказателство, че трябва да се доверим на Бога.

4. Избавление. В стих 7 „Стани, Господи; спаси ме, Боже мой“ цар Давид изразява своята (и наша) молба за избавление. Забележете колко прям е този зов за помощ, и че той следва непосредствено стиховете, изразяващи доверие. Този ред не е задължителен, но е напълно нормален. Във всички елегии може да се открие този баланс на молитва и хваление, какъвто баланс трябва да съществува и във всички наши молитви.

5. Увереност. Остатъкът от стих 7 „Защото ти си поразил в челюстта...“ изразява именно елемента увереност. Може би ще попитате: „Каква увереност виждате в това боксьорско описание на Бога?“ Наистина, езикът е повече метафоричен, отколкото буквален. „Ти, Господи, вече си решил всички мои проблеми“ - би било буквално перифразиране на този текст, тъй като „Неприятели“ и нечестиви в случая означават проблемите и нещастията, през които тогава преминава Давид, а сега преминаваме ние. В тази жива картина се вижда сигурното поражение на враговете. Но помнете, че тази част от псалма далеч не означава, че Бог ни обещава живот без проблеми. Тя само изразява факта, че Бог в избраното от Него време ще реши нашите истински сериозни проблеми според Своя собствен план за нас.

6. Хваление. Стих 8 съдържа хвалението към Бог за Неговата вярност. Той е Този, който избавя, а но молбата за благословение в края на стиха се разбира, че Той е и този, който благославя. (Ние не бихме искали благословение от някой, който не може да го даде).

Много неща могат да се научат от една елегия като Псалм 3. Най-важното от тях е баланса в молитвата (исканията да са съпроводени с благодарност за вече полученото; оплакванията – с увереност в помощта). Доказателството за искреност (колко свободно и с каква сила се жалва и моли за помощ Давид) ни учи да сме по-открити в молитвите си към Бога и да не прикриваме проблемите си.

И все пак този псалм не е написан, за да ни обучи как да се молим, а е само едно ръководство. Можем да използваме този псалм когато сме в края на силите си, обезкуражени, обсадени от всякакви проблеми, когато се чувстваме победени от нещо. Той ще ни помогне да изразим мислите си и чувствата си и да възложим всичко на Божията вярност така, както са правили това древните израилтяни. Бог е поставил този псалм в Библията, за да ни помага, когато се обръщаме към Него.

Груповите елегии, наричани още „общи оплаквания“ следват същата тази шестстъпкова структура. Една църква или християнска група, изправена пред трудности, може да използва тези псалми по същия начин, по който и един вярващ може да използва Псалм 3.

Псалм 138 - Благодарствен псалм

Благодарствените псалми имат по-различна структура, което е резултат от по-различната им цел. Един благодарствен псалм има следните елементи:

1. Въведение. Този елемент съдържа свидетелството за това как Бог е помогнал на псалмопевеца.

2. Бедата. Ситуацията, от която Бог е избавил певеца.

3. Призив. Псалмопевецът повтаря призива, който е направил към Бога.

4. Избавление. Описва се как Бог е изпратил избавлението.

5. Свидетелство. Думи на хваление за Божията милост.

Както се вижда, благодарственият псалм изразява благодарност за показана милост в миналото, за това, което Бог вече е направил. Редът, по-който се подреждат тези пет елемента на псалма, може да се променя значително. Строго фиксираният ред на псалмените елементи би ограничил творческото вдъхновение на псалмопевеца.

(1) Ще те славя от все сърце, ще ти пея хваления пред боговете,

(2) ще ти се поклоня към светия Твой храм, и ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име

(3) в деня, когато извиках, Ти ме послуша; ободрил си ме с сила в душата ми.

(4) Ще Те прославят, Господи, всички земни царе когато чуят думите на Твоите уста;

(5) Да! ще възпяват пътищата Господни, че голяма е славата Господна.

(6) Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; а високоумния познава от далеч.

(7) Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; и десницата Ти ще ме избави.

(8) Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, не оставяй делата на Своите ръце.

1. Въведение. В стиховете 1-2 цар Давид изразява своето намерение да хвали Бога заради любовта и верността, които е показал към него, както и заради Божието величие, което само по себе си заслужава хваление.

2. Бедата. В стих 3 бедата не е съвсем конкретно посочена - може би е някаква трудност, в която Давид е призовал Бога. Този псалм може да се използва от всеки християнин, който иска да благодари на Бога за някаква помощ, която е получил.

3. Призив. Той също се съдържа в стих 3. Бог е хвален за това, че е показал милост и е откликнал на зова за помощ.

4. Избавлението. То се вижда най-ясно от стихове 6-7. Фактът, че Бог е обърнал внимание на неговия зов, макар че той не заслужава тази милост, и е запазил живота му в бедите (подразбира се, че това е ставало много пъти) и от „враговете“ му, може да ни послужи да изразяваме и нашата собствена благодарност за това, което Бог е направил за нас в миналото.

5. Свидетелство. Стихове 4-5 и 8 съдържат Давидовото „и нашето“ свидетелство за Божията доброта. Бог е толкова велик, че заслужава и най-голямото земно хваление (ст. 4-5). На Него може да се разчита и да бъде призоваван на помощ, защото Той винаги спазва обещанията си (ст. 8). Какво огромно очакване и възлагане на надежди на Бога се съдържа в Псалм 138! Колко полезен за нас е този псалм при изразяване на нашите мисли и чувства когато получим Божия помощ в живота си!

Ако искате да изследвате по подобен и/или по-задълбочен начин другите видове псалми, вие можете да получите голяма помощ от книгата на Андерсон. Подобни добри резултати можете да получите и ако просто прочетете няколко псалма от даден вид и намерите общите им характеристики. Най-важното нещо е да разберете, че псалмите се различават един от друг и това различие само придава нови големи възможности за използване от нас.
Една забележка върху „проклинащите“ псалми

Една от причините, поради които вярващите от всички времена са се обръщали към Псалми, е разбираемият им език. В тях се среща пълният спектър от човешки емоции, даже и най-силните. Няма значение колко сте тъжен, псалмопевецът ще ви помогне да изразите вашата тъга (вижте Псалм 69:7-20 или Псалм 88:3-9). Няма значение колко сте радостен, псалмопевецът ще ви помогне да изразите и радостта си (вижте Псалм 98, 133 или 23:5-6).

Тъгата и радостта не са греховни чувства. Но гневът, злобата и омразата могат да ни доведат до греховни мисли или действия, такива като желание да нараним или да отмъстим с думи. Със сигурност е вярно, че да изразиш гнева си вербално - чрез думи - е по-добре, отколкото да си послужиш с насилствени действия. Части от определени псалми ни помагат точно в тази насока - да погледнем нещата по по-различен начин. Те насочват нашия гняв към Бога словесно, отколкото към който и да било другиго словесно или физически. Псалмите, които съдържат вербализация на гняв, се наричат „проклинащи“ псалми.

Би било безполезно и нечестно да отричаме, че понякога ни овладяват негативни чувства спрямо другите, независимо дали тези чувства са грешни или не. Чрез тези проклинащи псалми Бог ни призовава: „Треперете, но не съгрешавайте“ (Псалм 4:4). Ние трябва да изпълним това, което ни учи Новия Завет: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола“ (Ефесяни 4:26-27), като изразяваме своя гняв направо пред Бога, отколкото да отвърнем на злото, което са направили на нас, със зло. Проклинащите псалми обуздават нашия гняв и ни помагат да го изразим (пред Бога) чрез същите ясни и целесъобразни хиперболи, които се срещат и в другите псалми.

Проклинащи части имат предимно елегичните псалми. Псалм 3, който разгледахме подробно по-горе, съдържа една такава проклинаща част в стих 7, която е много кратка и не е много груба. Но някои проклинащи части са доста остри и обидни (вижте Псалм 12, 35, 58, 59, 69, 70, 83, 109, 137, 140). Вижте за пример Псалм 137:7-9:

Помни, Господи, против едомците деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: съсипете, съсипете го до основата му! Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко що си сторила нам! Блазе на онзи, който хване и разбие о камък малките ти деца!

Псалм 137 е една елегия за страданията на израилтяните по време на изгнанието; тяхната столица Ерусалим, била разрушена, земята им била отнета и дадена на едомците (виж книгата на Авдий). Следвайки Божието Слово „На Мене принадлежи възмездието и въздаянието“ (Второзаконие 32:35), съчинителят на тази елегия призовава към осъждение според Божиите проклинания (вижте Гл. 10). Сред тези проклинания е и това за изтребването на цялото греховно общество (Второзаконие 32:25 и 28:53-57). Нищо в Писанието не ни казва, че това временно осъждение трябва да се тълкува като вечно осъждение.

Това което псалмопевецът прави в Псалм 137 е, че той разказва на Бога за чувствата на страдащите израилтяни като използва един хиперболичен език за същите неща, които намираме и в заветните проклинания. Фактът, че псалмопевецът като че ли се обръща направо към вавилонците, е просто един стилистичен похват - той също така направо се обръща и към Ерусалим в стих 5. Но само Бог е истинският слушател на нашите гневни думи, както и само Бог трябва да е слушател на нашите гневни думи. Разглеждани в своя контекст като част от езика на елегиите и използвани правилно за канализиране и контролиране на потенциално грешния ни гняв, проклинащите псалми действително могат да ни предпазят от грях. Да показваме или упражняваме гнева си пред други хора е нещо, което трябва да избягваме (Матей 5:22).

Проклинащите псалми не противоречат на Исусовото учение да обичаме враговете си. Да не бъркаме „любовта“ с „изпитването на топли чувства към“. Исусовото учение определя любовта като активна любов, т.е. не е важно какво чувстваш към някого, а какво правиш за него (Лука 10:25-37). Библейската заповед е да практикуваме любов, а не да чувстваме любов. По подобен начин проклинащите псалми ни помагат когато чувстваме гняв да не го упражняваме. Трябва честно да изразяваме своя гняв пред Бога, без значение колко болка и омраза изпитваме, и нека Бог да се погрижи за справедливостта. Врагът, който продължава да прави зло, въпреки нашето въздържание, ще срещне големи затруднения (Римляни 12:20). Следователно ролята на тези псалми е да ни помогне да не бъдем „победени от зло“, но да се освободим от гнева си, за да „побеждаваме злото чрез доброто“. (Римляни 12:21)

Накрая още нещо. Думата „мразя“, която се среща в псалмите, често не се разбира правилно. Когато псалмопевецът казва: „Със съвършена омраза ги мразя...“ (Псалм 139:22), той не прави грях. Иначе бихме обявили и Бог за грешник, когато казва: „А Исав намразих“ (Малахия 1:3). Онази еврейска дума, която при нас е преведена като „мразя“ в някои контекстове означава „презирам, пренебрегвам“. Тя също може да означава „не желая или не съм в състояние да се оправя с някого“ или „отхвърлям“ - всички тези значения могат да се вземат от еврейския речник. От такава гледна точка не бива да се смята, че езикът на проклинащите псалми винаги нарушава това, на което ни учи Писанието, включително Матей 5:22.

От това как са използвани псалмите в древен Израел и от новозаветните църкви се виждат три начина, по които християните могат да използват Псалми.

Ще приключим тази глава с едно много важно предупреждение. Псалмите съвсем не ви гарантират един приятен живот. Това е погрешно схващане, прекален буквализъм - от езика на някои Псалми се заключава, че Бог обещава да направи вярващите щастливи, а техния живот безметежен. Дори цар Давид, който е възпял с най-силни думи Божието благословение, е живял трагичен и пълен с разочарования живот; както ни е описан в 1 Царе и 2 Царе. Въпреки това, той хвали и величае Бога толкова ентусиазирано даже и в най-елегичните си песни, точно както и апостол Павел ни учи да постъпваме в трудни времена (Ефесяни 1:16; 5:20). Бог заслужава хваление поради Своето величие и доброта, независимо от нашата нищета или трудности. Този живот съвсем не ни гарантира отсъствие на разочарования.