ГЛАВА 12 – МЪДРОСТТА: ТОГАВА И СЕГА

ГЛАВА 12 – МЪДРОСТТА: ТОГАВА И СЕГА

Еврейските мъдрости са един по-специален вид литература, който е непознат за повечето съвременни християни. Въпреки че големи части от Библията са посветени на мъдростта, много често християните или не я разбират, или използват неправилно цитираните стихове, като изгубват онова, което Бог е вложил. Когато се използва подходящо, мъдростта е един полезен източник в нашия християнски живот. Когато се разбира неправилно, тази мъдрост може да стане основа за егоистично, материалистично и късогледо поведение - обратно на това, което Бог има предвид.

Има три старозаветни книги, които ние наричаме „книги за мъдростта“: Еклисиаст, Притчи и Книгата Йов. Към тях можем да добавим, както вече имахме възможност да кажем в глава 11, няколко псалма, наречени „псалми на мъдростта“. В тази глава ще обърнем внимание най-вече на тези три книги. Не всичко в тези книги, обаче, може да се причисли към мъдростта. Но като цяло те съдържат такъв материал, на който можем да поставим етикета „мъдрости“.
Същност на мъдростта
Какво точно означава „мъдрост“? Най-краткото определение звучи така: Мъдрост е способността да се прави богосъобразен избор в живота. Това определение звучи разумно и не би смутило никой християнин. Проблемът се заключава в това, че мъдростта в Стария Завет много често се разбира неправилно и в резултат на това християните се държат понякога не толкова богосъобразно. Тази глава има за цел да оформи вашето разбиране и оценка на мъдростта.
Неправилно разбиране на книгите за мъдростта

Традиционно, книгите за мъдростта се прилагат неправилно по три начина.

В тази глава, ние ще се опитаме да обсъдим въпроса: какво книгите за мъдростта са и какво не са и тогава ще направим някои полезни заключения за тях. Ще разгледаме като примери някои от книгите за мъдростта, за да покажем как те трябва да се разбират и как най-правилно да се тълкуват. Ще спрем нашето внимание главно на Притчи, защото ни се струва, че тази книга най-често се разбира неправилно.

Както казахме по-горе, мъдростта е дисциплина за прилагане на истината в своя живот, в светлината на собствения опит. Това е персоналната страна на мъдростта. Мъдростта не е нещо теоретично и абстрактно - тя е нещо, което съществува само когато един човек мисли и действа според истината, до която достига от своите опитности. Старият Завет ни учи, че някои хора притежават повече мъдрост от други, а има и такива хора, които се посвещават на натрупване на мъдрост и могат да се нарекат „мъдреци“ (от еврейски „хакам“). Мъдреците били хора - практици, не теоретици. Те можели да формулират задачите, а оттам и да правят нужните избори, които помагали за постигането на определени резултати в живота.

Отговорният, успешният в Бога живот, е смисъла на библейското понятие за мъдрост. Понякога такава мъдрост се проявявала и в техниката, например в строителството (Веселеил в Изход 31:3), в навигацията (Езекиил 27:8-9). С мъдрост се отличавали и политически лидери като Исус Навин (Второзаконие 34:9), цар Давид (2 Царе 14:20), цар Соломон (3 Царе 3:9) и др. и като резултат, тяхното управление било ефективно и успешно. Много пъти ни се напомня, че човешкото сърце е средището на мъдростта (3 Царе 3:9, 12). Под „сърце“ в Стария Завет се разбират моралните, волеви и интелектуални основи на човека. Литературата за мъдростта е поставила в центъра си човека и неговото поведение, изразява колко успешно прави той богосъобразен избор и дали се е научил да прилага Божиите истини в своя живот. Според тази литература хората не се учат да бъдат мъдри, а търсят начин да станат мъдри. Всеки, който търси начин да приложи библейските истини в ежедневието си и се учи от опита си, може накрая да стане мъдър. Но има голяма опасност някой да започне да търси мъдрост за своя собствена полза или по начин, който Бог не одобрява. „Горко на ония, които са мъдри в своите очи“ (Исая 5:21). Нещо повече, Божията мъдрост превъзхожда човешката мъдрост (Исая 29:13-14).
Учителите на мъдрост,

В древен Израел имало хора, посветени не просто на натрупване на мъдрост, но които и обучавали другите на мъдрост. Тези учители на мъдрост се наричали просто мъдреци, макар че те успели да заслужат доста високо положение в израелското общество - като това на свещениците и пророците (Еремия 18:18). Тази много специална прослойка от мъдреци се появила някъде в началото на периода на царете на Израел (около 1000 г.пр. Хр., вижте 1 Царе 14:2) и изпълнявала учителско-съветнически функции за тези, които се нуждаели от това. Някои от тези мъдреци са били вдъхновени от Бога и именно те са написали големи части от Стария Завет. Даже преди Изхода Йосиф става „отец: на Фараона (Битие 45:8), а по-късно пророчица Девора е наречена „майка“ на Израел (Съдии 5:7). Ето защо в Притчи често може да се срещне обръщението „дете мое“ (всъщност „сине мой“, но това не е най-добрия превод). Родителите изпращали децата си да се обучават на мъдро поведение и начин на живот при мъдреца, а той от своя страна ги приемал като свои собствени деца.

Мъдростта винаги се е преподавала и изучавала главно в дома. И днес съвременните родители обучават децата си ежедневно на различни мъдрости, понякога без дори да съзнават това. Винаги когато родителят казва на детето си например: „Не играй на улицата“, „Подбирай си добри приятели“ или „Обличай се топло и подходящо“, той всъщност го учи на мъдрост. Всеки родител иска детето му да бъде в живота си щастливо, самоконтролиращо се и полезно за близките и околните. Добрият родител не жали времето си, за да насочи поведението на детето си в желаната посока, като често му говори за това, как да се държи в различните ситуации. Точно това ни дава и книгата Притчи, с тази съществена разлика, че в нея мъдростта е Божия мъдрост - съветите са понякога много практични и засягат много частни случаи. Но ние никога не трябва да забравяме, че най-високата добродетел, която един човек може да изгради в себе си, е да изпълнява Божията воля.

Един добър начин за подобряване на способността да се прави правилен избор са дискусиите и аргументирането. Мъдростта се натрупва понякога в дълги разговори, понякога чрез четене на книги, например монолози, предназначени за четене от други хора (такава е Еклисиаст) или диалози между хора, споделящи мнение за човешките истини и живот (Книгата Йов). Мъдростта, която преобладава в Притчи, се нарича пословична (чрез пословици и поговорки - б. пр.), тази в Еклисиаст и Йов е умозрителна. Ние ще обсъдим всичко това по-подробно в тази глава. Засега може да запомните, че даже мъдростта, която наричаме умозрителна е почти изцяло практическа и емпирична, вместо теоретична, както би могло да ви заблуди името.

Учениците и учителите, също както през старозаветните времена, използват различни литературни техники, за да се запомнят по-добре мъдростите. Бог е вдъхновил авторите на книгите за мъдростта да пишат по лесен за запомняне начин. Както отбелязахме в двете предходни глави, поезията има правила, подредена структура и стилистични качества, които допринасят за по-лесното и запомняне в сравнение с прозата и така се превръща в средство за разкриване на старозаветната мъдрост. Книгите за мъдростта представляват главно поезия. Сред поетичните техники, използвани в книгите за мъдростта, срещаме паралелизъм: синонимен (Притчи 7:4), антитезисен (Притчи 10:1), формален (Притчи 21:16), акростих (Притчи 31:10-31), алитерация (Еклисиаст 3:1-8), многообразни изреждания (Притчи 30:15-31), метафори (например вижте Йов 32:19; Песен на Песните. 4:1-6). Срещат се и пословици, алегории, гатанки и много други.

Важно е да помним, че не цялата мъдрост на древността е била божествена или ортодоксалната. В Близкия изток през древността е имало учители, писатели и други учени, които били поддържани от царете със задачата да събират, композират и изчистват мъдрите пословици и поучения. Такава мъдрост напомня много на старозаветните книги за мъдростта, макар че не е поставено ударение върху това, че Бог е източникът на мъдростта (Притчи 2:5-6) и че нейната цел е да служи на Бога (Притчи 3:7). Нещо повече, мъдростта не покрива всички области на живота. Изключително практична, тя не засяга теологични или исторически проблеми, които са толкова важни за останалите книги в Библията. Познаването на мъдрите поучения не гарантира тяхното правилно използване. Във 2 Царе 13:3 Йонадав „мъдро“ съветва Амнон, сина на Давид, да извърши голям грях. Голямата мъдрост на Соломон (3 Царе 3:12; 4:29-34), която му помогнала да натрупа огромни богатства, не му помага да не се отклонява от Божия път в старостта си (3 Царе 11:4). Само когато мъдростта е подчинена на Бога, само тогава тя достига целта в онзи смисъл, който и придава Стария Завет.

Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета; (1:2)

Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; и ето, всичко е суета и гонене на вятър. (1:14)

Тогава рекох в сърцето си; каквото постига безумния това ще постигне и мене; защо, прочее, бях аз по-мъдър? Затуй рекох в сърцето си, че и това е суета. (2:15)

Защото каквото постига човешките чада постига и животните... И човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета. (3:19)

Още и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра (5:16)

Има една суета, която става на земята: че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета. (8:14)

Радвай се на живота с жената..., през всичките дни на суетния си живот... Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, гдето отиваш. (9:9-10)

Да! Ако и да живее човек много години, нека се весели през всички тях; но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета. (11:8)

Еклесиаст съдържа и пасажи, които не са толкова груби и скептични относно стойността на живота. Но нейното постоянно послание (до самия и край), е че реалността и фаталността на смъртта означава, че животът няма стойност. В края на краищата, ако всички умираме, преминаваме и ни забравят така, както и ние сме забравили милиардите преминали през тази земя, то какво значение има дали сме живели щедър, продуктивен и богосъобразен или егоистичен, греховен и мизерен живот. Смъртта - големият уравнител - прави така, че всички приключваме наравно. Това е същата философия на древните скептици и на съвременните езкзистенциалисти, а съветите на проповедника са екзистенциални по същество: Радвай се на живота, докато си жив толкова, колкото можеш (8:15; 11:8-10 и др.), защото това е всичко, което Бог ти е дал - и няма нищо друго. Живей колкото се може по-добре сега. След това са нищо незначещи думи.

Проповедникът съветва и за практични неща като да внимаваме какво говорим (5:2-3), да избягваме алчността (5:1-12), да сме богобоязливи докато сме млади и докато имаме повече шансове за това (12:1-8).

Но тези съвети нямат вечна стойност. Те са дадени главно, за да помогнат да се направи безсмисления живот по-приятен и по-удобен докато сме млади. Проповедникът сякаш отрича живота след това (2:16; 9:5 и др.), критикува някои ключови аспекти на вярата в Стария Завет (7:16; 5:1) и поощрява по същество едно поведение, по-различно от това, което изискват останалите книги от Писанието.

Ще попитате: Защо тогава тази книга е част от Библията? Отговорът е, че тя е включена за да контрастира на останалите части на Библията. Еклисиаст 12:13-14 изразява този контраст и чак накрая ни дава това ортодоксално предупреждение:

Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е длъжността на човека, защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло.

Йов, този богобоязлив човек, знае, че не е извършил нищо, с което да предизвика Божия гняв. В честите му речи (гл. 3, 6-7, 9-10, 12-14, 16-17, 19, 23-24, 26-31) той държи на своята невинност и изразява своето разочарование от ужасите, които трябва да търпи. Той не разбира защо всичко това се е случило точно на него. Неговите другари се ужасяват, когато го слушат да говори така - за тях това звучи като богохулство. Те настояват Йов да се убеди, че чрез думите си той изразява съмнение в Бога. Един след друг, те го убеждават да изповяда греха си, независимо какъв е той и да признае, че Бог е създал един честен и справедлив свят, в който всеки си получава заслуженото. Пропорционално на тяхната упоритост и даже по-красноречиво, Йов се мъчи да докаже, че светът е несправедлив и далеч не това, което трябва да бъде. Елиу, последният „успокоител“, защитава Божието всезнание и пътища. Елиу като че ли е най-близо до един отговор, който някога е бил предлаган и Йов, като че ли е готов да го приеме като отчасти задоволителен. Изведнъж сам Бог започва да говори на Йов и на останалите (гл. 38-41). Бог поправя и поставя нещата на мястото им, но Той още оправдава Йов в аргументите му срещу „мъдростта“ на неговите успокоители (42:7-9). Отговорът на въпроса дали всичко на този свят е справедливо, е даден чрез Йов: Не е. Отговорът на вечния въпрос на Йов: „Защо точно мене?“ е даден чрез думите на Бога: Неговите пътища са много по-високи от нашите; това, че Той позволява несправедливост не значи, че не знае какво прави, или че Неговото право да прави така трябва да се поставя под въпрос. Неговият избор е много по-висок от нашия. Това е истинската мъдрост в нейния съвършен вид. Читателят на Книгата на Йов научава каква всъщност е светската мъдрост, колко е логична и все пак не е истинска. Научава какво изразява Божията мъдрост и какво ни дава увереност в Божието всемогъщество и праведност.

Притчи винаги прави остър контраст между мъдрия и глупавия начин на живот. Какво характеризира глупавия начин на живот? Глупостта се характеризира с неща като насилие (1:10-19; 4:14-19), безотговорни обещания или приказки (6:1-5), мързел (6:7-9), злобна нечестност (6:12-15), сексуална нечистота, което е особено противно на Бога (2:16-19; 5:3-20; 6:23-35; 7:4-27; 9:13-18; 23:26-28). Притчи призовава към такива неща, като грижа за бедните (2:22, 27), уважение на властта (23:1-3; 24:21-22), възпитаване на дисциплина у децата (23:13-14), въздържане от алкохол (23:19-21; 29:3) и уважение към родителите (23:22-25).

В Притчи рядко се използва специален религиозен език: той присъства (1:7; 3:5-12; 15:3; 8-9, 11, 16:1-9; 22:9, 23; 24:18, 21 и др.), но не доминира. Не всичко в живота трябва стриктно да бъде религиозно, за да бъде богосъобразно. Наистина, Притчи може да послужи като поправка за някои екстремистки тенденции да се подчинява всичко на религията, като че ли има нещо лошо в материалния, физически свят; като че ли Бог е казал някога, когато е погледнал творението си: „Това е лошо“ вместо „Това е добро“.
Правилно и неправилно използване на Притчи

Добре е да запомните факта, че притчи на еврейски са наречени мешаллим (фигури на речта, пословици, специално подредени изречения). Пословицата е кратко изречение, изказващо една истина. Колкото по-кратко е то, толкова по-малко вероятно е да е изцяло прецизирано и универсално приложимо. Знаем, че едно дълго и подробно развито изречение би било много трудно за разбиране, но и на практика невъзможно за запомняне. Пословиците са „лесно-запомнящи се“ фрази - така, че да могат да се научават от всекиго. На еврейски много от пословиците в Притчи имат равна стъпка, повторяемост и лесно се помнят. Разгледайте английските поговорки "Look before you leap" (Погледни и после прескочи - б. пр.) и "A stitch in time saves nine" (Кръпка навреме спестява девет кръпки впоследствие - б. пр.): повторението на „l“ в първата и ритмичните и римувани едносрични думи във втората са все елементи, които правят фразите лесно запомнящи се. Те не изглеждат така трудни за запаметяване като словесните им много по-изчерпателни аналози: „Преди да предприемеш някакво действие, виж обстоятелствата и условията, в които се намираш“ и „Съществуват определени мерки, които ако се вземат днес, ще ви спестят много по-големи проблеми в бъдеще“. Те са по прецизни, но не са толкова въздействащи и ефективни като гореспоменатите две поговорки, да не говорим, че трудно се помнят. Въпреки това "Look before you leap" може много лесно да се разбере неправилно или пък да се приложи само към прескачането. Тя не казва къде да погледнем и как и за какво да гледаме, след колко време да скочим и дори не се отнася буквално за скачане.

Същото е и с еврейските пословици. Те трябва да се разбират така, както са ги разбирали първоначално евреите. Те не казват всичко за истината, те само я набелязват. Ако разсъждаваме буквално, те изглеждат неточни. Но като поучения за лесно заучаване, те са незаменими.
Разгледайте Притчи 6:27-29:

Може ли никой да тури огън в пазвата си, и дрехите му да не изгорят?

Може ли някой да ходи но разпалени въглища, и нозете му да не се опекат?

Така е и с оня, който влиза при жената на ближния си; който се допре до нея не ще остане ненаказан.

Някой може да каже: „Последният ред е неясен. Какво толкова, ако пощальонът влезе при чужда жена за да и даде писмото? Ще бъде ли наказан? И нима няма хора, които прелюбодействат, но успяват навреме да избягат?“, но такова тълкуване е погрешно. Притчи използва фигуративен език и изразява нещата сугестивно (чрез намеци и асоциации), вместо детайлно. От горната поговорка трябва да разберете, че да прелюбодействаш е като да си играеш с огън. Бог ще разгледа тази твоя постъпка рано или късно. Думата „допре“ в последния ред трябва да се разбира като евфемизъм (вижте гл. 2 на тази книга), ако не искаме да деформираме това, което Святият Дух е казал. Следователно, ако искаме дадена поговорка да е полезна, не бива да я приемаме нито буквално, нито универсално. Например вижте Притчи 9:13-18:

Безумната жена е бъбрица, проста е и нищо не знае. Седи при вратата на къщата си, на стол по високите места на града, и кани ония, които минават, които вървят право в пътя си, като им казва: който е прост, нека се отбие тук; а колкото за безумния, нему казва: крадените води са сладки, и хляб, който се яде скришом, е вкусен, но той не знае, че мъртвите са там, и че гостите и са в дълбочините на ада.

Това също е една съдържателна притча, защото включва една пълна алегория (история, целяща не това, което буквално казва, а което се разбира при сравнение) само в няколко стиха. Тук глупавият начин на живот, обратно на мъдрия, се персонифицира с една лека жена, стараеща се да привлече минувачите в къщата си. Глупостта се запленява от забраненото удоволствие (ст. 17). Но крайният резултат от глупавия начин на живот не е дълъг живот, успех и щастие - той е смърт. „Странете от глупостта!“ - е посланието в тази кратка алегория. „Не се хващайте! Вървете направо и не се изкушавайте от нещата, които глупците са направили да изглеждат привлекателни!“ Мъдрият, богобоязлив морален човек ще избере един живот освободен от егоизма на глупостта. Пословици като тази много приличат на притчи по това, че изразяват истините по един символичен начин. Ще приведем и друг пример, който ще ни помогне да фокусираме вниманието си на пословиците в Притчи - 16:3: Възлагай делата си на Господа, и ще се утвърдят твоите намерения.

Ето една пословица, която много често се разбира неправилно. Ако не разбираме, че пословиците са не съвсем точни твърдения, изразяващи истини по фигуративен начин, можем да си помислим, че 16:3 е обещание от Бога, че ако възложим плановете си на Него, тези планове трябва да се окажат успешни. И можем да бъдем разочаровани. Ние можем да възложим някакви чисто егоистични или даже глупави планове на Бога, и ако стане така, че те наистина успеят, ще предположим, че Бог ги е благословил. Необмислена женитба, прибързан бизнес, някакво решение взето в превъзбудено състояние - можем всичко да възложим на Господа, а то да завърши печално за нас. Накрая, възможно е някой да възложи някакъв свой план на Бога и да види, че този план не се изпълнява; тогава ще се чуди защо Бог не спазва обещанието си, защо се „отмята“ от вдъхновеното си Слово. Във всеки един от тези случаи ние допускаме една и съща грешка като не сме разбрали, че пословицата не е категорично, винаги приложимо, „желязно“ обещание, а само една обикновена истина. Тази истина учи, че един живот, посветен на Бога и живян според Неговата воля, ще бъде успешен според Божието определение за успех. Но според земните ни представи за успех, резултатът може да е точно обратен. Нима историята на Йов не ни напомня недвусмислено за това?

Когато тези пословици се разберат в техния истински смисъл като сугестивни истини, едва тогава те стават важно ръководство за нашия живот.
Някои напътствия за херменевтиката
Тук ще ви предложим някои напътствия за разбиране на мъдростта в Притчи.
Притчите не са правни гаранции, дадени от Бога

Притчите са един мъдър начин да се постигнат определени практически цели, но този начин не бива да се възприема като гарантиран от Бога. Тези благословения, награди и възможности, за които се говори в Притчи, изглежда се постигат ако сме избрали мъдрия начин на живот, описан чрез поетичния, образен език. Но никъде Притчи не ни гарантира успех. Помнете, че както Еклисиаст, така и Книгата Йов са включени от Бога в Библията от части, за да ни напомнят, че много малко неща от благословенията и наказанията ни се дават още на този свят. Вижте тези примери:

Не бъди от тия, които дават ръка. От тия, които стават поръчители за дългове, ако нямаш с какво да платиш, защо да вземат постелката ти изпод тебе? (22:26-27)

Ако слуша управителят лъжливи думи, то всичките му слуги стават нечестиви. (29:12)

Господ съсипва дома на горделивите, а утвърдяла предела на вдовицата. (16:25)

Ако възприемате първия от тези примери като всевалидна заповед от Бога (22:26-27), то вие сигурно никога няма да си купите къща, за да не се наложи да я ипотекирате. Или може да предположите, че Бог има предвид никога да не ползвате кредитна карта, защото ще ви отнемат накрая даже и леглото. И в двата случая едно буквално и материалистично разбиране ще ви заблуди, защото пословицата по образен и поетичен начин казва, че трябва да внимавате, когато правите дългове, защото изплащането може да се окаже много тежко. Пословицата рамкира своята истина в някакви специфични термини, напр. „даване на ръка“, „вземане на постелката изпод тебе“, които целят само да набележат посоката, принципа, а не да изразяват нещата технически. В библейските времена праведните хора също са вземали заеми, без да престъпват истината изказана в поговорката, защото са разбирали нейния смисъл. Те са знаели, че тази пословица им казва как да вземат заеми, а не да избягват да вземат такива.

Вторият пример (29:12) също много лесно се разбира буквално. Пословицата не казва, че ако вие сте някакъв чиновник и вашите колеги говорят неистина на вашия началник, то след време, вие също ще започнете да го лъжете. Тя цели друго: управител, който предпочита да го лъжат, вместо да му казват истината, в края на краищата ще се заобгради с хора, които само го лъжат. Крайният резултат е едно корумпирано управление. Следователно управител, който настоява винаги да му казват истината, пък даже и тя да е нелицеприятна, запазва своето управление почтено. Думите на пословицата наблягат на това по един параболичен, вместо по буквален начин.

Третият пример (15:25) е очевидно най-далеч от буквалното възприемане. Ние знаем и от Писанието, и от нашия живот, че наистина има горделиви хора, но все още си живеят в своите къщи, а има вдовици, измъчени от алчни кредитори и измамници (вижте Марк 12:40; Йов 24:2-3). Тогава какво има предвид поговорката, ако не да предаде внушението, че Господ съсипва домове и е страж на предели? Тя просто означава, че Бог се противи на горделивите и застава на страната на нуждаещите се („вдовици“, „сираци“ и „чужденци“ са думи, които включват всички зависещи от някого хора в обществото - вижте Второзаконие 14:29; 16:11; 26:12-13 и др.) Ако тази пословица се сравни с Притчи 23:10-11 и Лука 1:52-53, нейното значение се разбира по-добре. Това е една миниатюрна притча, която е определена от Святия Дух да излезе извън „къщи“ и „вдовици“, за да ни доведе до основния принцип, че Бог в края на краищата ще изправи злото в света, ще накаже злите и ще даде компенсация на праведните (Матей 5:3-4).

Всяка вдъхновена пословица трябва да се балансира с другите и да се възприема като част от цялото Писание. Пословицата (15:25) отлично илюстрира, че колкото по-изолирано четем пословиците, толкова по-неясно ги тълкуваме. Една отделна пословица, ако бъде разбрана неправилно, може да ви внуши да се държите неподходящо или да имате неправилно отношение към нещо. Нещо повече, не позволявайте изключително материалните съвети в пословиците да ви накарат да забравите за балансираността на Библията и за предупрежденията срещу материализма. Не се ангажирайте с такава мъдрост, каквато имат утешителите на Йов, която приравнява материалния успех с праведността пред Бога. Това би било едностранчиво четене само на избрани пословици. Не се опитвайте да търсите в тях оправдание за вашия егоизъм или за неща, които вършите и които не се вписват в учението на Библията. Не забравяйте, че пословиците са групирани по един по-различен начин, така че скачат постоянно от тема на тема. Ако вземате предвид това, бихте избягнали доста неправилни тълкувания. Вижте тези примери:

Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, и събаря силата, на която те уповават. (21:22)

Устата на чуждите жени са дълбока яма, и оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея. (22:14) (на англ. „прелюбодейките“ - б. пр.)

Ако сте мъдър, ще тръгнете ли да атакувате един добре укрепен град и по този начин да угодите на Бога? Ако не сте угодили с нещо на Бога, съществува ли за вас опасност да попаднете в устата на някаква (много голяма) грешница?

Повечето от хората ще отговорят: „Не“, добавяйки: „Каквото и да означават тези пословици, те не означават това, което питате“. Но много от същите тези хора ще настояват на това, че Притчи 22:26 трябва да се разбира буквално и че не бива да се дава възможност на недобросъвестни хора да използват добрината на християните, молейки ги да им стават поръчители за дългове. Или че Притчи 6:20 означава, че човек винаги трябва да се подчинява на родителите си, във всяка възраст, без значение колко неправилен е техния съвет. Ако пропускаме да балансираме пословиците една с друга, както и с останалите поучения в Библията, пък даже и със здравия разум, ще допуснем към себе си и към другите големи несправедливости.

В първата пословица (21:22) смисълът е, че мъдростта е по-силна даже от военната сила. Това е хиперболично твърдение. По стил то е нещо като съвременната поговорка „Перото е по-силно от меча“. Това не е заповед. То е само един образен начин да се покаже силата на мъдростта. Само когато сравним подобна пословица с други пословици, които казват нещо за мъдростта, можем да разберем изцяло смисъла (например за мъдростта вижте 1:1-6; гл. 2-3; 22:17-29 и др.). Тук цялостният контекст е решаващ за тълкуването.

Другата цитирана пословица (22:14) също се нуждае от сравнение с подобни пословици. Голям брой пословици в Притчи поставят ударение на важността на това, какво говорим (15:1; 16:10, 21, 23-24, 27:28; 18:4 и др.). Това, което казваме, е много по-осквернително за нас от това, което слушаме (Матей 15:11, 15:20), защото то е изцяло под наш контрол. Тази пословица може да се перифразира така: „Някои неща, които лекомислените жени правят и говорят, са толкова опасни, колкото би могла да бъде една дълбока яма на пътя ви. Избягвайте тези неща, ако не искате да си навлечете Божия гняв“. Познаването на цялостния контекст на отделните пословици ще ви помогне да ги тълкувате правилно.

Ни една пословица не представлява съвършено истинно твърдение. Ни една пословица не може да бъде така точно изказана с думи, че да изразява абсолютно ситуацията и времето си на приложение. Колкото по-образно и кратко е изказана една поговорка, толкова по-здрав разум и добро съждение са нужни, за да се разтълкува тя точно - но затова пък е по-ефектна и по-лесна за запомняне. Притчи се опитва да ни даде едно знание, което да запомним, вместо цялостна философия. Много пословици са дадени, за да предизвикат асоциации и образи в нашето съзнание (нашият мозък запаметява образи много по-лесно отколкото абстрактни данни) или звуци, които да са приятни за ухото. Вижте например Притчи 15:19:

Пътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е като друм.

С нея се цели не да ни се опишат пътищата (целите в тръни), по които обичат да минават мързеливите, а да ни се подчертае принципа, че трудолюбието е по-добро от леността. Пътят като трънен плет е един образ, който остава в паметта ни.

Чудесното описание на добрата съпруга, дадено ни в Притчи 31:10-31 е резултат на акростишно подреждане. Всеки ред от него започва на еврейски с поредната буква от азбуката – едни запомнящи се и много благозвучни еврейски стихове. Но те ни описват един еталон за съпруга, който трудно би се постигнал от някоя жена в живота. Ако обаче, уловите онова, на което е поставено ударение в стихове 12, 22, 28 и разберете, че това са литературни преувеличения на радостта, която тя носи за семейството си, тогава сте разбрали мъдростта в тези стихове. Думите и образите (завивки от дамаска, облекло от висон) в целия пасаж „пленяват“ читателя и му дават правилно напътствие. Ето един пример за това какво Бог е дал като предназначение на пословиците.
Някои пословици се нуждаят от "превод" за да бъдат оценени

Много пословици изразяват своите истини чрез примери и опит, които отдавна са престанали да съществуват, макар че са били съвсем обикновени за израилтяните. Докато не започнем да си представяме днешните еквиваленти на тези неща (т.е. внимателно да „преведем“ на съвременен език тези примери, опит, действия), тяхното значение може да се окаже изцяло изгубено за нас. Разгледайте примерите Притчи 22:11 и 25:24.

Който обича чистота в сърцето и има благодатни устни, парят ще му бъде приятел. По-добре да живее някой в ъгъла на покрива, нежели в широка къща със свадлива жена.

Повечето от нас не живеят в страни, където има царе. Даже вече няма такива плоски покриви, каквито имало в древен Израел. Тогава спането на покрива не само било възможно, но било най- обичайна практика (вижте Исус Навин 2:6, 2 Царе 11:2). Означава ли това, че четенето на тези поговорки е губене на време? Разбира се че не, ако успеем да видим транскултурното в тези специфично-културни подробности. Основното послание в 22:11 е много лесно за разбиране ако намерим съвременния еквивалент за „царят ще му бъде приятел“. Той би звучал като: „ще направиш много благоприятно впечатление на хората, заемащи отговорни постове“. „Цар“ е събирателно понятие за всички лидери. Истината, която пословицата съдържа извън всички тези подробности е, че искреността и внимателните обноски обикновено правят положително впечатление на лидерите и хората на отговорността.

Значението на втората пословица също е много лесно за разбиране, ако направим „превод“ от онази култура на нашата. Можем да я перифразираме така: „По-добре е да живееш в гаража, отколкото в голяма къща с жена, за която не е трябвало да се жениш“. Съветът в тази пословица е отправен към младеж, който сега започва самостоятелния си живот. Тук съветът не се отнася буквално за това, какво да направиш, когато ти, съпругът, откриеш че съпругата ти проявява склонност към свади. Той просто означава, че младите трябва да внимават, когато си избират другар в живота. Този избор не зависи от културата и затова пословицата ни дава един много разумен, богосъобразен съвет (Матей 19:3-11; 1 Коринтяни 7: 1-14, 25-40). И тогава и сега всеки разбира, че прибързаната женитба, основана на физическото привличане, може накрая да се окаже нещастна.

За ваше удобство ще ви дадем няколко правила за по-подходящо използване на пословиците в Притчи Соломонови, което да съответства на тяхното Боговдъхновено намерение.

1. Пословиците са много често фигуративни, казващи нещо повече от това, което самите думи означават.

2. Пословиците са изключително практични, а не теоретично теологични.

3. Пословиците са обвързани с думи, които по-лесно се запомнят, но не са технически точни.

4. Някои пословици, които силно отразяват обичаите и културата на древните израилтяни, трябва да бъдат „превеждани“ по такъв начин, че да не се губи техния смисъл.

6. Пословиците не са гарантирани от Бога, а са само поетично изказани правила за добро държане.

7. Понякога пословиците използват преувеличения, характерен език или специални литературни техники, за да постигнат целта си.

8. Пословиците ни дават добри съвети за мъдър подход към определени проблеми в живота, но не са пълни по обхват.

9. Ако се прилагат неправилно, пословиците могат да послужат за оправдание на нечий егоистичен и материалистичен начин на живот. Прилагани правилно, те ни дават полезни съвети за ежедневния живот.