Кодекс на търговското корабоплаване (загл. Изм. Дв, бр. 113 От 2002 Г.) В сила от 01. 01. 1971 г

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Кораб не може да бъде пуснат в експлоатация, ако не бъде установено по съответния ред от Изпълнителна агенция "Морска администрация", че е построен, стъкмен и екипажът му отговаря по брой и квалификация на изискванията за безопасност на корабоплаването.

(2) Корабопритежателят е длъжен да оказва съдействие на компетентните органи и да предприеме необходимите мерки по отношение на кораба и екипажа за изпълнение на изискванията за безопасност, опазване на морската среда от замърсяване от кораби и за опазване и възстановяване на рибните ресурси.

(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредби изискванията за безопасност към отделните видове кораби, тяхната конструкция и корабно оборудване.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Корабите и плавателните средства, плаващи във вътрешните води, териториалното море и прилежащата зона на Република България, трябва да бъдат оборудвани със средства за радиокомуникация, съответно одобрени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" в съответствие с изискванията за регистрация, оборудване, монтаж и използване на радиооборудването по Закона за далекосъобщенията.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Самоходните кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, малките кораби, фериботите и несамоходните плаващи средства и устройства, трябва да бъдат оборудвани със съответните одобрени от Изпълнителна агенция "Морска администрация" корабни радиотелефонни станции за осъществяване на радиообмен в обхвата на метровите вълни.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за оборудване, регистрация и използване на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в съответствие с регионалното споразумение за радиотелефонна служба по вътрешните водни пътища.

(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да отправи запитване до предишната държава на знамето за кораба във връзка с дейностите по ал. 1 с цел установяване наличието на неотстранени неизправности, свързани с безопасността, които са били идентифицирани от предишната държава на знамето. Когато друга държава на знамето поиска информация относно кораб, който преди това е плавал под българско знаме, Изпълнителна агенция "Морска администрация" предоставя информация относно неизправности, както и всякаква друга информация, свързана с безопасността, на държавата на знамето, искаща информацията.

Преглед на кораби и корабопритежатели

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва прегледи на кораби и корабопритежатели за установяване спазването на изискванията за безопасност, безопасна експлоатация на корабите и предотвратяване замърсяването на околната среда. Въз основа на прегледите Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава съответните свидетелства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Прегледите по ал. 1 може да се извършват и от други организации, признати по реда на действащото вторично право на Европейския съюз.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредби условията и реда за извършване на прегледите, за оправомощаване и за оттегляне на предоставените правомощия за извършване на прегледите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.)

Определяне на класа на корабите

Чл. 73а. (Нов. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Определянето и поддържането на класа на българските кораби, за които се изисква да притежават клас, както и техническият надзор върху тяхното проектиране, строеж, експлоатация и ремонт се извършват от български юридически лица (класификационни организации) или от чуждестранни класификационни организации, признати по реда на действащото вторично право на Европейския съюз.

(2) Корабите, за които се прилагат Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS 74), изготвена в Лондон на 1 ноември 1974 г. (ратифицирана с указ - ДВ, бр. 61 от 1983 г.) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.), Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г., подписана в Лондон на 5 април 1966 г. (ратифицирана с указ - ДВ, бр. 94 от 1968 г.) (ДВ, бр. 81 от 2003 г.), и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г., съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 94 от 2004 г.) (ДВ, бр. 12 от 2005 г.), както и корабите, превозващи опасни товари по вътрешните водни пътища съгласно Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN), сключено в Женева на 26 май 2000 г. (ратифицирано със закон - ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 43 от 2008 г.), се изисква да притежават клас.

(3) Техническият надзор при проектиране, строеж, експлоатация и ремонт на корабите, за които не се изисква да притежават клас, монтирането, поддържането и ремонтът на електронавигационното, спасителното и противопожарното оборудване може да се извършват от български или чуждестранни юридически лица, оправомощени за тази дейност от Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Задържане на кораби

Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да задържи кораб в териториалното море, във вътрешните морски води или в българския участък на река Дунав в съответствие с международните договори, по които Република България е страна и в продължение на 24 часа да извърши проверка на кораба, ако има основание да счита, че той не отговаря на предписаните изисквания за безопасност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При констатиране, че корабът има недостатъци, които го правят негоден за корабоплаване или за целта, за която иска да го използува корабопритежателят, Изпълнителна агенция "Морска администрация" забранява експлоатацията и посочва недостатъците, които трябва да бъдат отстранени.

Свидетелства за безопасност (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) След всеки преглед на цялостното състояние на кораба, извършен от Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от организациите по чл. 73, ал. 2, Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава съответни свидетелства за безопасност, ако са изпълнени изискванията за тяхното издаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В свидетелството за безопасност се посочва срокът за неговата валидност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако състоянието на кораба позволява, срокът на валидност на свидетелството за безопасност, когато това е допустимо, може да бъде продължен най-много с пет месеца с цел да се даде възможност на кораба да стигне до пристанището, посочено за преглед. Срокът на валидността във всеки случай изтича в момента на пристигане на кораба в това пристанище.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Свидетелството за безопасност губи своята валидност преди изтичането на срока, за който е било издадено, ако с кораба са станали изменения, застрашаващи неговата безопасност.

Свидетелство за безопасност, издадено от чужд контролен орган (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Свидетелствата за безопасност, издадени на български кораб от контролни органи на чужди държави, с които Република България няма споразумение за зачитане свидетелствата за безопасност, се признават наравно с българските свидетелства, ако прегледът на кораба е бил извършен със съгласието на българския контролен орган.

Съблюдаване правилата за безопасност

Чл. 77. (1) (Предишен текст на чл. 77, изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Морски и речни кораби и хидросамолети, докато се намират на море или във води, свързани с море и посещавани от морски кораби, са длъжни да спазват правилата за предотвратяване сблъскванията на кораби по море.

(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Корабите, плаващи по вътрешните европейски водни пътища, са длъжни да спазват съответните правила за безопасност на корабоплаването.

Прилагане на правилата към чужди кораби

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Правилата за безопасност на корабоплаването и наблюдение на риболовните кораби във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България се прилагат и по отношение на чуждестранните кораби освен ако международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.

Разследване на произшествия

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Разследването на произшествия в морските пространства на Република България се извършва от специализирано звено в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Специализираното звено по ал. 1 разследва произшествията с цел да способства за предотвратяването им. При разследването се установяват причините и обстоятелствата за възникване на конкретното произшествие, без да се правят заключения за вина или разпределение на вина.

(3) Специализираното звено по ал. 1 разследва морски произшествия и инциденти, които:

1. засягат кораби, плаващи под българско знаме;

2. възникват в териториалното море и във вътрешните морски води на Република България, или

3. засягат други значими интереси на Република България.

(4) Специализираното звено по ал. 1 не разследва морски произшествия и инциденти, които включват единствено:

1. военни кораби или кораби, предназначени за превоз на войски, и други кораби, принадлежащи на държавата или експлоатирани от нея изключително за правителствени нетърговски цели;

2. кораби, които не са задвижвани по механичен начин, дървени кораби с примитивна конструкция, яхти и плавателни съдове за развлекателни пътувания, използвани за нетърговски цели, освен ако са или ще бъдат снабдени с екипаж и превозват или ще превозват повече от 12 пътници с търговски цели;

3. плавателни съдове по вътрешни водни пътища, които плават по вътрешни водни пътища;

4. рибарски съдове с дължина до 15 метра;

5. стационарни офшорни сондажни платформи.

(5) Произшествия с кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, се разследват от съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция "Морска администрация", в чийто район на действие е възникнало произшествието, в съответствие с Правилата на речния надзор по Дунава (приети с Постановление № 658 на Министерския съвет от 1954 г. - Изв., бр. 99 от 1954 г.) (ДВ, бр. 31 от 1978 г.).

(6) Специализираното звено по ал. 1 извършва разследвания на безопасността, които са независими от наказателни или други разследвания за определяне на отговорност или вина. Разследванията по безопасността не могат да бъдат възпрепятствани, спрени или забавени поради подобни разследвания.

(7) Ръководителят на специализираното звено по ал. 1 преценява дали е необходимо разследването на дадено произшествие.

(8) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осигурява независимост на звеното по отношение на вземането на решения.

(9) Специализираното звено по ал. 1:

1. разполага със свободен достъп до всяка зона или местопроизшествие, както и до всеки кораб, аварирал плавателен съд или конструкция, в т.ч. товар, оборудване или останки;

2. гарантира незабавното описване на доказателствения материал и контролираното претърсване за и изваждане на отломки, останки и други части или вещества за изследване или анализ;

3. изисква изследване или анализ на обектите по т. 2 и има свободен достъп до резултатите от такива изследвания или анализ;

4. разполага със свободен достъп до и има право да копира и използва всякаква необходима информация и записани данни, включително VDR данните, свързани с кораба, рейса, товара, екипажа или всяко друго лице, предмет, състояние или обстоятелство;

5. разполага със свободен достъп до резултатите от изследването на телата на жертвите или от пробите, взети от телата на жертвите;

6. изисква и разполага със свободен достъп до резултатите от изследването или от пробите, взети от лицата, свързани с експлоатацията на кораба, или от друго лице;

7. разпитва свидетели в отсъствието на всяко лице, чиито интереси би могло да се счете, че възпрепятстват разследването на безопасността;

8. получава протоколи от посещенията и съответна информация от държавата на знамето, собствениците, класификационните организации или от всяка друга заинтересована страна, когато те или техните представители са установени в Република България;

9. изисква съдействие от компетентните органи в съответните държави, включително инспектори от държавата на знамето и държавата на пристанището, гранична полиция, службата по движението на корабите, екипи за търсене и спасяване, пилоти или друг пристанищен или корабен персонал.

(10) Специализираното звено по ал. 1 е длъжно да използва единствено за целите на разследването и да не предоставя на трети лица следните документи:

1. всички свидетелски и други показания, обяснения и бележки, взети или получени от разследващия орган в хода на разследването на безопасността;

2. документи, разкриващи самоличността на лицата, дали показания по време на разследването на безопасността;

3. информация, свързана с лицата, засегнати от морското произшествие или инцидент, която е от особено чувствително или лично естество, включително информация относно тяхното здраве.

(11) Докладът от разследването се предоставя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за сведение и разпоредителни действия по препоръките, след което се публикува от ръководителя на звеното на интернет страницата на министерството.

(12) Заключенията в доклада и препоръките не могат да бъдат използвани в хода на гражданско, административно, дисциплинарно или наказателно производство.

(13) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба реда за разследване на произшествия в морските пространства и във вътрешните водни пътища.

Такси

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) За извършените прегледи, за издаване на свидетелства за безопасност, за издаване и заверяване на корабни документи и за удължаване на срока им на валидност Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В зависимост от вида, тонажа и района на плаване българските кораби се снабдяват с корабни документи в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна.

Специални кораби

Чл. 82. Корабите, които изпълняват специална държавна служба, не са задължени да имат мерително свидетелство. Тяхната вместимост може да бъде определена по опростен начин, като за тази цел се издава и съответно удостоверение от компетентните органи.

Кораби за задгранично плаване

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Свидетелство за регистрация и временно свидетелство за регистрация (Загл. доп. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Свидетелството за регистрация удостоверява правото за плаване на корабите под българско знаме и правото на собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) В свидетелството за регистрация се вписват:

1. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) корабособственикът;

2. името или номерът на кораба;

3. пристанището, в което корабът е регистриран, включително том, страница и номер на регистровата книга;

4. дължина, широчина, височина на борда, бруто и нето тонаж, позивни;

5. номер на кораба от Международната морска организация (IMO), когато има такъв.

6. (отм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Във временното свидетелство за регистрация се вписват наемателят по договора за беърбоут чартър, срокът за наемане, както и данните по ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5.

Позволително за плаване и временно позволително за плаване (Загл. изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.)

Чл. 84а. (Нов. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Издаване на свидетелството за регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Свидетелството за регистрация и временното свидетелство за регистрация се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от оправомощени от него длъжностни лица.

Наредба за водене на корабните документи

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Видовете корабни документи и всички изисквания, свързани с тях и с издаването им, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Образците на корабните документи се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация".
Глава пета.
КАПИТАН И КОРАБЕН ЕКИПАЖ
Екипаж на кораба

Чл. 87. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишен текст на чл. 87, изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Екипажът на кораба се състои от капитан, другите лица от командния състав и корабната команда, вписани в екипажния списък. Екипажът на българските кораби се попълва с необходимия брой квалифицирани морски лица, притежаващи съответна правоспособност, съгласно наредба за компетентност за морските лица в Република България, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Освидетелстването и регистрацията на морските правоспособни лица се извършват от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията към учебните заведения и преподавателите, извършващи обучение по морски и речни специалности.

(4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Членовете на екипажа трябва да отговарят на изискванията за здравословна годност, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на здравеопазването.

(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) С наредбата по ал. 1 се определят условията и редът за признаване на правоспособност на морските лица, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави.

Комплектоване на екипажа

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) Корабният екипаж на търговски кораби се комплектова от квалифицирани морски лица. Не по-малко от 25 на сто от длъжностите на управленско и оперативно ниво и не по-малко от 25 на сто от длъжностите на изпълнителско ниво са български граждани.

(2) Корабният екипаж на морски търговски кораби може да се комплектова от лица, които притежават свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, съставена в Лондон на 7 юли 1978 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г.; попр., бр. 86 и 91 от 2009 г.), както е изменена (STCW, as amended), от Република България, от друга държава - членка на Европейския съюз, или от трета държава, която е призната по реда на вторичното право на Европейския съюз. Корабният екипаж на търговските кораби, които плават по вътрешните водни пътища на Европа, се комплектова от лица, които притежават свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с Препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета за вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на ООН и Дунавската комисия.

(3) Корабопритежателят назначава корабния екипаж без дискриминация, основана на национална принадлежност, религия, заплащане и други условия на труд, но владеещ определения от него общоразбираем на кораба език.

(4) Капитанът и главният механик на кораба задължително са български граждани или граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

(5) Екипажът на плавателните съдове за спорт, туризъм и развлечения и такива, неизвършващи стопанска дейност, се комплектова от правоспособни морски лица - български и/или чуждестранни граждани.

(6) Когато поради извънредни обстоятелства корабопритежателят не може да изпълни изискването по ал. 1, той може след разрешение от Изпълнителна агенция "Морска администрация" да наеме квалифицирани морски лица, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, а при невъзможност - граждани на трети държави. Разрешението се дава до първото пристанище за смяна на екипажа, което е заявено предварително от корабопритежателя, но във всеки случай за срок не по-дълъг от три месеца.

Проверки, свързани с обучението и квалификацията на морските лица

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва периодично проверка за съответствието на провежданото обучение за придобиване на правоспособност и на допълнителната подготовка на морските лица с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) При констатиране на несъответствия с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 2 и международните договори, по които Република България е страна, Изпълнителна агенция "Морска администрация" не издава свидетелства за правоспособност или свидетелства за специална или допълнителна подготовка.

(3) За установяване на правоспособността и за издаване на свидетелства за правоспособност Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен от Министерския съвет.

Трудови правоотношения

Чл. 88б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя се уреждат с наредба на Министерския съвет.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията за:

1. безопасни и здравословни условия на труд на борда на корабите с отчитане спецификата на извършваните превози;

2. корабопритежателите относно съблюдаване спазването на охраната на труда;

3. предотвратяване на професионални заболявания и нещастни случаи на борда на корабите;

4. поддържане на съответни стандарти за хигиена на борда на корабите.

Административна власт на капитана

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) На капитана на кораба се възлага управлението на кораба, включително и корабоводенето, както и вземането на всички необходими мерки за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба.

(2) Всички лица, намиращи се на кораба, са задължени да се подчиняват на разпорежданията на капитана, насочени към обезпечаване безопасността и реда на кораба.

(3) Капитанът на кораба има право да вземе необходимите мерки спрямо всяко лице, което се намира на кораба, в случай че то не изпълнява законните му разпореждания. Ако поведението на намиращите се на кораба лица застрашава безопасността на кораба или на намиращите се на него хора и имущества, или съставлява престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът има право да ги задържа в изолирани помещения.

Власт на капитана в случай на престъпления

Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Когато по време на плаване на кораба е извършено престъпление по Наказателния кодекс на Република България, капитанът изпълнява функциите на орган на дознанието, ръководейки се от Наказателно-процесуалния кодекс и инструкция за провеждане на дознание на българските кораби, утвърдена от главния прокурор на Република България и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) Капитанът има право да задържи лицето, заподозряно в извършване на престъпление, до предаването му на съответните власти в първото българско пристанище, в което пристигне корабът.

(3) Когато на кораба бъде извършено престъпление през време на престоя на кораба в българско пристанище, капитанът е длъжен да предаде лицето, извършило престъплението, на съответните местни органи.

Правомощия на капитана по гражданското състояние и нотариални функции

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При раждане, брак или смърт, настъпили на български кораб, намиращ се извън териториалните граници на Република България, капитанът е длъжен да извърши вписване на събитието в корабния дневник и да състави акт, съответстващ на изискванията на Закона за гражданската регистрация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът предава съставените за горните случаи актове в службата по гражданското състояние към общината на първото българско пристанище, в което е влязъл корабът или на българския консул в чужбина.

(3) Капитанът е длъжен да приеме за пазене саморъчни завещания от лица, намиращи се на кораба, които предава на нотариуса в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българския консул в чужбина.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Когато корабът се намира извън териториалните граници на страната, капитанът може да извършва заверка на подписи на лица, намиращи се на кораба, която има сила на нотариална заверка след вписване в корабния дневник.

Задължения на капитана при корабоводенето

Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът няма право да напуска кораба по време на изпълнение на задължения, изискващи да бъде на борда, освен, ако изключителни обстоятелства не налагат това.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е длъжен лично да води кораба при влизането, преминаването и излизането от пристанища, заливи, канали, шлюзове и критични участъци, проливи и реки, както и в случаите, когато възникват особени затруднения или опасности.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е отговорен за корабоводенето и в случаите, когато ползува пилотски или лоцмански услуги.

Задължение на капитана по безопасността на плаването и за опазване на околната среда (Загл. доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Чл. 93. (1) Капитанът е длъжен преди започването на рейса и по време на рейса да полага необходимите грижи корабът да бъде в състояние на мореходност и да отговаря на изискванията по отношение на безопасността, необходимото стъкмяване, снабдяването и комплектуването с екипаж.

(2) Капитанът е длъжен да се грижи за правилното натоварване, закрепване и разместване на товара, както и за неговото разтоварване, а по време на рейса да полага необходимите грижи за опазване на товара от повреди и погиване, като взема мерки за обезпечаване интересите на лицата, свързани с товара и навлото.

(3) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е длъжен да се грижи за опазването на околната среда и рибните ресурси.

(4) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) За преминаване на пролива Ламанш или при плаване в Северно море изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава задължителни разпореждания към капитаните на кораби, плаващи под българско знаме, за използване единствено услугите на пилот, притежаващ сертификат, издаден от компетентен орган на крайбрежна на пролива Ламанш или Северно море държава.

Задължение на капитана при военни действия

Чл. 94. Когато военни действия независимо от това, дали има обявена война или блокада, застрашават отправното, крайното или предстоящото за посещения пристанище или водите, през които трябва да мине корабът, капитанът е длъжен да вземе всички необходими мерки, за да не допусне залавяне на кораба, намиращите се на него лица, товари, имущества и документи.

Представителна власт на капитана

Чл. 95. (1) Капитанът на кораба е представител на корабопритежателя и на собствениците на товара по отношение на сделките, предизвикани от нуждите на кораба, товара или навлото.

(2) Капитанът като представител на корабопритежателя и на собствениците на товара може да предявява искане и отговаря по искове, които се отнасят до кораба, товара и навлото, ако на това място няма други представители на корабопритежателя или на собствениците на товара.

(3) Ограничаването на правомощията на капитана от страна на корабопритежателя или собственика на товара има правно действие в отношенията между тези лица и капитана, а по отношение на третите лица - само ако са им били известни тези ограничения.

Правомощия на капитана в случай на неотложна парична нужда

Чл. 96. (1) Капитанът на кораб, който по време на рейс изпадне в неотложна нужда от парични средства за поправка на кораба, за попълване на принадлежностите му, за издръжка на екипажа и изобщо за продължаване на плаването, има право, ако няма време да изчака разпореждането на корабопритежателя:

а) да продаде излишните корабни принадлежности с изключение на специалните съоръжения;

б) да продаде излишната част от хранителните припаси;

в) да продаде част от товара или целия товар.

(2) Капитанът е длъжен да избере такъв начин за придобиване на средства за продължаване на плаването, който е свързан с най-малко щети за корабопритежателя и за собствениците на товара.

Правомощия на капитана при недостиг на припаси

Чл. 97. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случай, че хранителните припаси, включително и неприкосновеният запас бъдат привършени в открито море или на котвена стоянка по река, отдалечена от населено място в ледови навигационни условия, капитанът на кораба има право, да изземе необходимото количество провизии от намиращите се в разпореждане на отделни лица или да изземе част от товара, който може да бъде използуван за храна.

(2) Стойността на иззетите по този начин провизии или товар се заплаща от корабопритежателя или от лицата, които са получили провизии, ако те не са от състава на екипажа и ако съгласно превозния договор издръжката им на кораба не се включва в превозната цена.

Задължение за оказване на помощ

Чл. 98. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът на кораба е длъжен по време на плаване по река и море да оказва помощ на хора, намиращи се в опасност, и на бедстващи кораби, ако с това не излага кораба, екипажа и пътниците на сериозна опасност.

(2) Корабопритежателят не отговаря за нарушаване разпоредбите на предходната алинея.

Корабен съвет

Чл. 99. (1) В случай на опасност за пътниците,екипажа, кораба и товара капитанът може да свика по свое усмотрение корабен съвет между членовете на екипажа.

(2) Корабният съвет не може да ограничава правата на капитана. Решението на капитана е окончателно, макар и да противоречи на мнението на корабния съвет.

Задължение на капитана при опасност на кораба

Чл. 100. (1) Ако по преценка на капитана корабът е застрашен от неминуема гибел, капитанът е длъжен да вземе всички възможни мерки за спасяване на пътниците, след което разрешава на корабния екипаж да напусне кораба.

(2) Капитанът напуска кораба последен, като взема всички възможни мерки за спасяването на корабния, машинния и радиотелеграфния дневник, картите на рейса, документите, ценностите и касовата наличност.

Медицинско обслужване

Чл. 100а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Корабопритежателят осигурява медицинско обслужване, лекарства, медицинско оборудване и материали на борда на кораба според вида на кораба, числеността на екипажа и пътниците и продължителността на плаването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изискванията за осъществяване на медицинското обслужване на кораба се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на здравеопазването.

(3) Капитанът на кораба или определено от него лице носи отговорност за изпълнението на изискванията за медицинското обслужване и за наличието на лекарствени продукти и медицински изделия на борда на кораба.

(4) Капитанът е длъжен да вземе всички необходими и възможни мерки за привличане на медицинска помощ при неотложна нужда.

Проверка на условията за труд и почивка

Чл. 100б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) След получен писмен сигнал или жалба Изпълнителна агенция "Морска администрация" е длъжна да извърши проверка на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка на екипажа на кораб, намиращ се в българско пристанище.

(2) При констатиране на нарушения след извършената проверка по ал. 1 Изпълнителна агенция "Морска администрация" дава задължителни предписания за отстраняването им, адресирани до капитана на кораба. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да забрани на кораба да отплава от пристанището, преди да бъдат отстранени недостатъците, за което уведомява администрацията на държавата на знамето.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за извършване на проверката по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Раздел I.

Чл. 101. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С договор за превоз на товари превозвачът се задължава срещу определено навло (превозна цена) да превози с кораб до определено пристанище (място) товар, който му предоставя или ще му предостави изпращачът, и да предаде този товар на получателя или упълномощено от него лице.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Приложимост при каботажните превози

Чл. 102. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат и към крайбрежните (каботажните) превози на товари, доколкото този кодекс или специални разпоредби не предвиждат друго.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава не се прилагат спрямо превоза на пощенски пратки.

Доказване на договорите

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Сключването и съдържанието на договорите за превоз за товари може да се доказва с чартъри, коносаменти и с други писмени доказателства.

Чартърни превози

Чл. 104. (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) (1) Договорите по чл. 101 могат да се сключват за превоз на товари, които превозвачът ще извърши с цял кораб или с определена част от товарното му пространство или в определено корабно помещение.

(2) В горните случаи страните уговарят дали ще се извърши превоз за едно или няколко определени пътувания.

(3) При превоз на масови товари страните могат да ползуват типови форми на чартъри при уреждане на отношенията си.

Превоз на отделни пратки

Чл. 105. (1) (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Договорите по чл. 101 могат да се сключват и за отделни товарни пратки, единични или партидни, определени по бройки, размери и тежина.

(2) Страните могат да предвидят с един договор превозването на множество последователни пратки в уговорени срокове, когато превозвачът поддържа редовна линия до местоназначението (абонаментни превози).

Съдържание на чартърите

Чл. 106. Чартърът трябва да съдържа наименованието на страните и размера на навлото, означение на кораба и товара, мястото на натоварване и местоназначението или направлението на кораба. В чартъра могат да се включат по съгласие на страните и други условия или уговорки. Чартърът се подписва от изпращача и превозвача или техни пълномощници.

Действие на чартъра спрямо лицата

Чл. 107. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Договорът за превоз (по чартър) урежда отношенията между изпращача и превозвача.

(2) Уговорките в договора (чартъра) имат действие спрямо получателите, ако коносаментите изрично ги възпроизвеждат или ако изрично препращат към документа, в който те са изложени.

Условия за издаване на коносамента

Чл. 108. (1) След като приеме товара на кораба, превозвачът издава на изпращача коносамент.

(2) Ако изпращачът е натоварил на кораба товари за няколко получатели или различни товари или партиди за един и същ получател, превозвачът е длъжен да му издаде отделни коносаменти за всяка пратка или партида.

(3) Ако преди натоварването на пратките в кораба превозвачът е издал на изпращача коносамент за приемането им за превоз, след натоварването им той е длъжен да издаде коносамент за приетите товари на кораба срещу връщане на предварително издадения коносамент.

(4) В случаите на ал. 3 превозвачът може със съгласието на изпращача, вместо да издава нов коносамент, да направи бележка върху издадения вече коносамент, че приетите за превоз товари са натоварени на кораба, като посочи името на кораба и датата на натоварването.

Ордер за натоварване

Чл. 109. (1) Превозвачът издава коносамента за товара, приет на кораба, въз основа на писмен ордер за натоварване, подаден преди натоварването и подписан от изпращача или от натоварено от него лице (товарач).

(2) Този ордер трябва да съдържа данни за вида и естеството на товарите, количеството и състоянието им, броя на пратките (колетите), марките (знаците), поставени върху тях, и потвърждение, че са изпълнени всички изисквания за износ, превоз и внос.

(3) Изпращачът отговаря спрямо превозвача за всички последици от неправилното, невярното или непълното посочване на данните в ордера.

Съдържание на коносамента

Чл. 110. Коносаментът трябва да съдържа:

1. наименованието на превозвача;

2. наименованието на изпращача;

3. наименованието на получателя, посочване на местоназначението и определяне, дали коносаментът е на заповед, поименен или е на приносител. Ако липсва уговорка относно вида на коносамента или ако се издава на заповед, без да се посочва получател, той се счита издаден на заповед на изпращача;

4. наименованието на кораба;

5. наименованието на товара, броя на колетите, тежината на товара и на отделните пратки, обема и размерите;

6. данни за външното състояние на товара и неговата опаковка;

7. марки или знаци, необходими за установяване на идентичността на товара, дадени от изпращача в писмена форма преди започване на товаренето, ако те са надписани или по друг начин са закрепени на отделни колети на товара или на неговата опаковка;

8. уговорка за навлото и други припадащи се на превозвача вземания, както и посочване, дали те вече са напълно платени или трябва да бъдат платени в съответствие с условията, съдържащи се в чартъра или други документи;

9. мястото на натоварването;

10. мястото на разтоварването;

11. броя на издадените екземпляри на коносамента;

12. дата и място на издаването на коносамента;

13. подпис на превозвача, капитана на кораба или друг представител на превозвача.

Забележки; отказ за вписване на данните

Чл. 111. (1) Превозвачът има право да впише в коносамента забележка, ако външното състояние на товара или неговата опаковка дават достатъчно основание за съмнение.

(2) Превозвачът има право да откаже да впише в коносамента обявените му от изпращача данни относно количеството, размерите, обема и отличителните свойства на товара, ако той има сериозно основание да счита, че тези данни не съответствуват на фактическото състояние на товара в момента на товаренето или ако няма възможност да ги провери.

(3) Превозвачът може да откаже да впише в коносамента данни относно марките или знаците на товара, ако те не са поставени на отделните колети на товара или върху тяхната опаковка по такъв начин, че да могат при нормални условия да се четат или разпознават до края на пътуването.

(4) Ако товарът е предаден за превоз в опаковка, превозвачът може да впише в коносамента забележка, че съдържанието на колетите му е неизвестно.

(5) Когато товарът се приема за превоз в насипно или наливно състояние и данните във връзка с него не са били проверени при натоварването, превозвачът може да отбележи тия обстоятелства в коносамента, ако не е имал възможност да направи проверка.

Предположение за датата на издаването

Чл. 112. (1) Ако датата на издаването не е изрично посочена в коносамента, счита се, че това е датата, в която е извършено натоварване на пратката върху кораба.

(2) Ако броят на екземплярите не е изрично посочен в коносамента, счита се, че на изпращача е издаден само един оригинален екземпляр.

Множество екземпляри, оригинал и копия

Чл. 113. (1) По искане на изпращача превозвачът издава коносамента в повече от един оригинални екземпляри с еднакво съдържание и копия от коносамента.

(2) Копие от коносамента остава на кораба заедно с товара.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При крайбрежните превози по вътрешните водни пътища превозвачът издава на изпращача коносамент или товарителница.

Значение на множество екземпляри

Чл. 114. (1) Когато са издадени повече от един оригинален екземпляр на коносамента, изпращачът може да упражни правото си да иска разтоварване и връщане на пратките в отправното пристанище, предаване на пратките в междинно пристанище или на друг получател само ако представи всички издадени оригинални екземпляри.

(2) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и в случаите, когато същото право се упражнява от приобретателя на коносамента.

(3) Ако превозвачът предаде товара на получателя, легитимиран по един от оригиналните екземпляри на коносамента, останалите оригинални екземпляри изгубват силата си.

Видове коносаменти

Чл. 115. Коносаментът може да бъде издаден:

а) на името на определен получател (поименен коносамент);

б) на заповед на посочения получател или на изпращача (коносамент на заповед) и

в) на приносител.

Действие на коносамента спрямо лицата

Чл. 116. Коносаментът има действие в отношенията между превозвача и легитимирания получател на товара.

Доказателствено действие на коносамента

Чл. 117. (1) Коносаментът представлява доказателство, че товарът, означен в него, е приет за превоз и се намира вече на кораба.

(2) След издаването на коносамента се счита, че товарът, означен в него, съответствува по вид, количество и външно състояние на данните, които се съдържат в същия коносамент.

Действие на коносамента като ценна книга

Чл. 118. (1) Коносаментът легитимира получателя, посочен в него или легитимиран по него, да се разпорежда с товара, включително да го залага за обезпечаване на акредитиви, както и да иска да му бъде предаден този товар.

(2) Предаването на коносамента има сила като предаване на товара в отношенията между легитимирания получател и лицето, на което той го е прехвърлил.

(3) Получателят, легитимиран по коносамента, може да иска предаване на товара и в пристанище преди местоназначението при условията на чл. 114.

(4) Запорът върху коносамента, извършен от кредитори на легитимирания получател, има действие като запор върху самия товар.

Прехвърляне на коносаментите

Чл. 119. (1) Поименният коносамент може да се прехвърли от получателя според правилата, установени за прехвърляне на вземания.

(2) Коносаментът на заповед може да се прехвърли с пълно или бланково джиро. Приобретателят по бланковото джиро може да прехвърли коносамента с предаване или с ново джиро. Приобретателят на коносамент на заповед по силата на джиросване не може да упражни право на регрес срещу джиранта.

(3) Коносаментът на приносител се прехвърля с предаване.

Директен коносамент

Чл. 120. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът, който поеме задължение за превоз, в който ще участвуват други превозвачи по море, река, железници, с моторни превозни средства или с въздухоплавателни средства, и ако изпращачът поиска това, издава коносамент за целия превоз на товара до крайното му предназначение (директен коносамент).

(2) В този коносамент се посочват и пристанищата или местата за претоварване, както и другите видове превоз, които ще бъдат използувани до местоназначението. Първият превозвач се задължава да сключи или да осигури сключването на договорите с последващите.

(3) Превозвачът, който е издал директния коносамент, отговаря солидарно със следващите превозвачи за изпълнението на задълженията по целия превоз до предаването на товара на крайния получател. Всеки от останалите превозвачи отговаря за своята част от превоза солидарно с първия превозвач.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) По отношение на частите от общия превоз, които не съставляват превоз по море и река, се прилагат правните разпоредби за съответния вид превози.

(5) Ако не може да се определи по коя част от общия превоз са настъпили погиване или повреди на товара, констатирани в крайното местоназначение, получателят може да иска обезщетение и от последния превозвач. Последният превозвач е длъжен да упражни и правата на предишните превозвачи при предаването на товара, които му са известни.

(6) Превозвачът, участник в извършването на превоз с директен коносамент, ако заплати обезщетението на получателя, има право да иска от другите превозвачи възстановяване на съответните части от общата превозна цена.

(7) Превозвач, който издава директен коносамент, може да ограничи в него своята отговорност само за пътя, през който той е извършил превоза. Това не освобождава превозвача от задължението да прояви дължимата грижа за правилното изпълнение на по-нататъшния превоз.

Писмени нареждания за предаване

Чл. 121. (1) Лицето, което е легитимирано да се разпорежда с товара на коносамента, може, ако това е уговорено в превозния договор, да поиска от превозвача да издаде до капитана писмени нареждания за предаване на отделни части от товара (деливъри ордерс) на посочени в тях получатели.

(2) В писмените нареждания, които издава по силата на горното искане, превозвачът означава в коносамента вида, количеството и качеството на товарите по всяко отделно нареждане. Писмените нареждания се подписват от превозвача и от лицето, поискало издаването им.

(3) Когато целият товар, посочен в коносамента, е разпределен по нарежданията за предаване, оригиналният коносамент или оригиналните екземпляри от коносамента се задържат от превозвача. В противен случай издаването на нарежданията за предаване на части от товара се отбелязва върху коносаментите.

(4) Писмените нареждания за предаване на части от товара са ценни книги. Означените в тях пратки могат да се прехвърлят чрез прехвърляне на самите нареждания за предаване.

Множество коносаменти при един чартър

Чл. 122. Изпращачът, при договора за чартърен превоз, може да натовари и изпрати, даже при едно и също пътуване, товари за различни получатели, в едно и също или в различни пристанища, предвидени в договора. За товара за всеки отделен получател се издава отделен коносамент.

Отстъпване на права по чартърни превози

Чл. 123. Изпращачът по чартърен превоз може без съгласието на превозвача да отстъпи правата си изцяло или частично на друго лице по договор за чартърен превоз. Той обаче остава солидарно отговорен спрямо превозвача за изпълнението на договора за чартърен превоз заедно с това лице.

Предаване на отделни пратки за превоз

Чл. 124. (1) Ако договорът за превоз има за предмет отделни вещи или пратки, изпращачът ги предава за превоз в уговореното или обичайно време.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако отделните товари или пратки следва да се предават с опаковка, изпращачът трябва да ги постави в годна за превоз опаковка.

(3) Натоварването и разтоварването на отделни вещи или пратки върху кораба при линейните превози, както и тяхното подреждане и закрепване се извършва от превозвача, освен ако бъде уговорено друго.

(4) Разпоредбите относно сталийното и контрасталийното време и относно плащането на демюрейдж и диспач не се прилагат при линейните превози, освен ако бъде уговорено друго.

Замяна на кораба

Чл. 125. (1) При превоз с цял кораб, част от кораб или с цяло помещение превозвачът може да извърши натоварването върху друг кораб само със съгласие на изпращача.

(2) При превоз на отделни пратки превозвачът може при липса на изрична забрана в договора да замени определения кораб с друг равностоен кораб. Той е длъжен да подаде заместващия кораб в уговорения срок и да уведоми за това изпращача.

(3) Ако превозвачът поддържа редовни линии до определени местоназначения, той може да натоварва приетите за превоз отделни товари или пратки с всеки от линейните си кораби, освен ако естеството на товара изисква превозът да се извърши с кораб, който има съответните съоръжения, хладилни инсталации и други.

Мореходност на кораба

Чл. 126. (1) Превозвачът е длъжен до началото на пътуването да приведе кораба в състояние на годност за плаване с оглед естеството на товара и предстоящото плаване, да го стъкми надлежно, да го обезпечи с екипаж и го снабди с всичко необходимо, както и да постави трюмовете, хладилните и други помещения, в които ще се товарят пратките, в изправно състояние, годно за приемането, превозването и съхраняването на тези товари. Уговорки, които противоречат на тази разпоредба, нямат сила.

(2) Превозвачът не носи отговорност, ако докаже, че немореходното състояние на кораба е било предизвикано от недостатъци, които не са могли да бъдат открити при проявяване от него на дължимата грижа (скрити недостатъци).

(3) Превозвачът е длъжен да предостави кораба готов за натоварване в уговореното или обичайно място и в уговореното време и да го предостави на разположение на изпращача през течение на уговорените срокове за извършване на натоварването.

(4) При договорите за чартърен превоз превозвачът е длъжен по указание на изпращача да доведе кораба на определеното място, ако то е безопасно и достъпно за приставане на кораба и за извършване на натоварването, както и за излизане на кораба с товара.

(5) Ако изпращачите са няколко и не са могли да се споразумеят относно указанието на мястото, на което трябва да се предостави корабът за натоварване, превозвачът предоставя кораба на обичайно приетото място.

Изпращане известие от превозвача

Чл. 127. (1) Превозвачът е длъжен да уведоми писмено изпращача за предоставянето на кораба в мястото за натоварване, в състояние на готовност за започване на натоварването. Ако изпращачът е възложил на друг да извърши натоварването и е съобщил това предварително на превозвача, съобщението се изпраща на товарача.

(2) Изпращането на известие до изпращача за предоставяне на кораба за натоварване, ако не отговаря на действителността в момента на получаването, се смята за нестанало, а превозвачът дължи обезщетение за вредите, които са причинени на изпращача.

Предоставяне на по-малко товарно пространство

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако предоставеният кораб, част от кораб или корабно помещение са с по-малка площ или пространство за натоварване от уговореното, изпращачът може да иска съразмерно намаление на навлото и обезщетение за вредите, които е претърпял от това, но не повече от навлото за ненатоварения товар, а ако несъответствието е особено значително - и да развали договора.

Предаване на пратките - опаковка и знаци

Чл. 129. (1) Изпращачът е длъжен да предаде товара на кораба в изправна опаковка, годна да издържи превоза и претоварването и да опази товара.

(2) Той е длъжен да постави върху товарите марки (знаци), годни да се запазят до края на превоза.

(3) Ако товарите са опасни или за тях се предвижда полагане на особени грижи, изпращачът трябва да означи това върху самите товари.

Документи, съпровождащи товара

Чл. 130. (1) Изпращачът е длъжен да предаде своевременно на превозвача документите, които се изискват от пристанищните, митническите, санитарните или други разпоредби във връзка с вида и свойствата на товара.

(2) Той отговаря пред превозвача за вредите, които му причини поради късното връчване или връчване на недостатъчни, непълни или неверни документи за товара.

(3) Превозвачът не е длъжен да проверява истинността и пълнотата на документите, които му предава изпращачът.

Количество за натоварване

Чл. 131. (1) Ако изпращачът не предаде в уговорения срок товара за превоз, превозвачът има право да получи цялото навло, освен ако е уговорено друго.

(2) Ако изпращачът предаде за натоварване върху кораба по-малко количество товари, отколкото е предвидено по договора, това не го освобождава от задължението да плати цялото навло за кораба, за уговорената част от него или за уговореното корабно помещение, освен ако е уговорено друго.

(3) Ако изпращачът натовари пратки в количество, по-голямо от предвиденото, превозвачът има право да свали натовареното в повече от кораба за сметка на изпращача, както и да иска от него обезщетение за претърпените вреди.

(4) Ако превозвачът остави натоварените по-големи количества в кораба или корабните помещения, той има право да иска съответно увеличение на навлото.

Запазване на цялото навло

Чл. 132. При единични (отделни) пратки превозвачът запазва правото си на цялото навло, ако изпращачът не ги предаде в уговорения срок за превоз изцяло или частично.

Замяна на товара при чартърните превози

Чл. 133. (1) При договори за превоз с цял кораб, с част от кораб или с определени корабни помещения изпращачът може да предаде други товари за превоз, различни по вид от предвидените в договора, ако това не влошава положението на превозвача, не предизвиква удължаване на времето за натоварване, не излага на опасност кораба или неговите съоръжения, както и товарите на други изпращачи.

(2) При замяна на товари изпращачът не може да иска намаляване на навлото, макар за превозите на товарите, предавани вместо уговорените, навлото да е по-ниско.

(3) Ако замяната води до по-високо навло, изпращачът е длъжен да заплати разликата.

Товари на други изпращачи

Чл. 134. Ако договорът за превоз се отнася до цял кораб или до определени помещения в него, превозвачът не може да приема за превоз товари на други изпращачи в тях, макар товарите на първия изпращач да не са заели цялата уговорена площ или пространство на кораба. По искане на изпращача той е длъжен да снеме чуждите товари, преди корабът да отплава.

Отказ да се приемат товари

Чл. 135. (1) Превозвачът има право да откаже да приеме, а ако констатира, че са натоварени, да разтовари от кораба такива пратки, които са забранени за износ от страната, където се извършва натоварването, или за внос в страната, където се намира местоназначението, както и на всякакви стоки, съставляващи контрабанда.

(2) Превозвачът има право да откаже да приеме, а ако са натоварени, да разтовари от кораба лесно възпламенителни, избухливи и други опасни товари, ако те са били посочени в декларацията на изпращача под неправилно или непълно наименование.

(3) Горните разпоредби се прилагат и за всякакви видове товари, натоварени върху кораба без знание на превозвача.

(4) В горните случаи разноските за разтоварване, обезщетението за закъснение и рискът остават за сметка на изпращача. Освен това изпращачът носи и отговорност по чл. 182.

Съдействие на превозвача при натоварването

Чл. 136. (1) Натоварването в кораба се извършва по товарен план, изготвен от превозвача.

(2) Ако договорът не предвижда друго, изпращачът трябва за своя сметка да предостави товара по протежение на борда на кораба с оглед правилното му натоварване.

(3) Превозвачът е длъжен да положи дължимата грижа и да даде съдействие на изпращача или товарача с цел да се постигне правилно подреждане и прикрепване на товарите, необходимото им отделяне един от друг, като предостави и съответните подложки, прегради и др.

(4) Сепарационните материали и материалите за укрепване се предоставят от страната, определена в договора.

Площи и помещения, изключени от натоварване

Чл. 137. (1) При превози с цял кораб или част от кораб изпращачът не може да поставя товарите в каютите, помещенията на корабния екипаж и за съхранение на корабните припаси, корабните съоръжения и горивото.

(2) Капитанът не може да нареди пратките да се товарят от изпращача на палубата на кораба, освен ако изпращачът (товарачът) даде писмено съгласие за това. Изключение се допуска за видовете товари, които действуващите правила разрешават да се поставят на палубата. Ако за превоза на товари върху палубата се издава коносамент, това съгласие се отбелязва върху него.

Превоз в пломбирани помещения

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) По взаимно съгласие на изпращача и превозвача товарите могат да се поставят и превозват в помещения, пломбирани от изпращача.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)

Щурмански разписки

Чл. 139. Изпращачът може да иска от превозвача да му издава съобразно с хода на товаренето разписки (щурмански разписки) за приетите на кораба партиди от товара. В тях се означават видът, количеството и външното състояние на товара, опаковката и знаците. Тези разписки се връщат на превозвача при издаване на коносамента.

Срок за натоварване (сталийно време)

Чл. 140. (1) Срокът, през течение на който трябва да се извърши натоварването на цялото количество върху кораба (сталийното време), се определя от договора.

(2) Ако договорът не съдържа изрична уговорка, натоварването се извършва в сроковете, установени от обичая в пристанището.

(3) Ако не е уговорено или установено друго, срокът за натоварването започва да тече от деня, който следва изпращането на известието за готовност на кораба за товарене, като при изчисляването му се вземат предвид работните дни и часове на съответното пристанище.

(4) Времето, през което товаренето не започва или прекъсва поради причини, за които превозвачът отговаря, или поради непреодолима сила или атмосферни условия, застрашаващи товара или правилността или безопасността на товаренето, се приспада от срока за натоварването.

Предсрочно тръгване на кораба

Чл. 141. При превоз с цял кораб изпращачът може да нареди на превозвача корабът да отплава дори преди да е изтекъл срокът за натоварване и целият товар да не е бил натоварен на кораба. Превозвачът запазва правото си върху цялото навло.

Допълнителен срок за натоварване

Чл. 142. (1) Страните могат да предвидят допълнителен срок за натоварване след изтичане на първоначалния (контрасталийно време), като уговарят и размера на плащането поради закъснение на натоварването (демюрейдж).

(2) За предсрочно натоварване може да се уговори съответно възнаграждение (диспач) в полза на изпращача.

(3) Ако страните не са определили изрично продължителността на допълнителния срок, размера на плащанията поради закъснение след сталийното време или на възнаграждението за предсрочно натоварване, прилагат се разпоредбите или обичаите, действуващи в пристанището на натоварването.

(4) Ако такива разпоредби или обичаи липсват, размерът на плащането поради закъснение се определя според разходите за издръжка на кораба и екипажа през цялото време на закъснението, а размерът на възнаграждението за предсрочно натоварване възлиза на половината от съответното плащане поради закъснение.

Натоварване след изтичане на допълнителния срок

Чл. 143. (1) Когато договорът е за превоз с част от кораб или с определено корабно помещение, превозвачът може да откаже приемането на товара, непредаден в срока за натоварване в уговорения допълнителен срок, и да отплава. В този случай превозвачът има право да иска заплащане на цялото навло.

(2) Когато обаче договорът е за превоз с цял кораб, превозвачът няма право да откаже да приеме товари, предоставени за натоварване, преди изтичане на сталийното време или контрасталийното време, когато договорът съдържа такава клауза, макар поставянето на тия товари върху кораба да го задържи и след установения срок. В такъв случай обаче изпращачът е длъжен да обезщети и вредите, които превозвачът е претърпял поради забавянето на кораба извън контрасталийното време.