Кодекс на търговското корабоплаване (загл. Изм. Дв, бр. 113 От 2002 Г.) В сила от 01. 01. 1971 г

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Този кодекс урежда обществените отношения в Република България, които възникват във връзка с търговското корабоплаване и контрола върху него, изискванията за българската принадлежност на корабите, изискванията към корабните и превозните документи, правата и задълженията на капитаните и екипажите, договорите за превоз на товари, пътници и багаж, вещните права върху корабите, договорите за наем на кораби, договорите за застраховка на кораби и товари, авариите на кораби, спасяването по море и река и други отношения, свързани с корабоплаването и неговата безопасност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) За правоотношенията по ал. 1, неуредени с този кодекс, се прилагат нормите на действащото българско законодателство.

Самостоятелност при договаряне

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С изключение на случаите, предвидени в повелителните норми на този кодекс, страните, които участвуват в отношения, свързани с търговското корабоплаване, могат сами да уреждат с договор взаимните си права и задължения.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Търговското корабоплаване обхваща дейностите за превоз на пътници, багажи, товари и поща с кораби, наемане, други сделки с кораби, влачене и тласкане на кораби и товари, търсене, спасяване и оказване на помощ на търпящи бедствия хора и кораби, извършване на морски и речни услуги, свързани с корабоплаването, стопански риболов, експлоатация на морски и речни ресурси и други стопански дейности с използване на кораби.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Търговското корабоплаване се осъществява свободно в условията на защита и разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.

Търговски кораб

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Търговски кораб по смисъла на този кодекс е всеки самоходен или несамоходен плавателен съд или плавателно съоръжение, предназначено за плаване и за извършване на дейностите по чл. 3, с изключение на закотвените в акваторията на пристанищата плаващи докове и плаващи работилници, предназначени за корабостроене и/или кораборемонт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Считат се като търговски кораби и плаващите съоръжения за изваждане на потънало имущество или за друга стопанска дейност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Правилата относно корабите се прилагат спрямо корабите в строеж след пускането им на вода с изключение на разпоредбите на глава трета, раздел І, които се прилагат от момента на залагането на кила.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Разпоредбите за търговските кораби, с изключение на разпоредбите за превоз на пътници и товари и за обща авария, се прилагат съответно и за корабите, използвани за научни, учебни, културни и спортни цели, за пилотаж, за упражняване на контрол и надзор, за противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за разбиване на ледове, за спасяване на човешки живот и имущество.

(2) Разпоредбите не се прилагат за военните превози на товари и пътници, дори и когато се извършват с търговски кораби.

(3) Разпоредбите се прилагат и към военните кораби, когато се използват за търговски цели.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Превозът на пътници и товари, влаченето и тласкането на кораби, свързани с използването на кораби, между пристанищата на Република България, се извършват с кораби, плаващи под българско знаме.

(2) Превозите и дейностите, свързани с хидротехнически и подводнотехнически работи, улов на биологични морски и речни ресурси, проучване и добив на минерални и други неживи ресурси, пилотаж, бункероване, приемане на отпадъци, нефтоводни смеси и други дейности, извършвани с кораби във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България, се извършват с кораби, плаващи под българско знаме.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Дейностите по ал. 1 и 2 могат да се извършват и с кораби, плаващи под знамето на държава - членка на Европейския съюз, при условие, че отговарят на нормативните изисквания за крайбрежно (каботажно) плаване.

(4) Дейностите по ал. 1 и 2 могат да се извършват и с кораби, плаващи под друго знаме, при условие, че това е уговорено в международен договор, по който Република България е страна, или с решение на Министерския съвет за всеки конкретен случай.

(5) (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията при сериозни смущения на вътрешния пазар, причинени поради либерализацията на пазара, може да сезира компетентните органи на Европейския съюз за въвеждане на изключения от правилото по ал. 3 и 4 за срок 12 месеца.

(6) При превозите по вътрешни водни пътища задължение за извършване на обществена услуга може да се изпълнява въз основа на договор, който има за цел постигане на определено равнище в транспортното обслужване и цени за даден вид обществени услуги.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Задължението за извършване на обществена услуга по ал. 6 се възлага с договор с продължителност до 5 години, сключен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на обществена услуга. Договорът се актуализира ежегодно.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) В договора с превозвач по ал. 7 се определят видовете услуги и редът за тяхното отчитане, периодичността, качеството и обемът на превозите, цените и специалните ценови облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за извършване на дейностите по ал. 1 се определят с наредби на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(10) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Условията и редът за сключване на договор за обществена услуга за превоз на пътници по вътрешни водни пътища се определят с наредба на Министерския съвет.

Превоз на товари по вътрешни водни пътища

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Превозът на товари по вътрешни водни пътища се извършва от превозвачи, които отговарят на изискванията за професионална компетентност, финансова стабилност и добра репутация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за установяване и удостоверяване на изискванията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За извършване на превоз на товари по вътрешни водни пътища е необходимо превозвачите да притежават свидетелство за професионална компетентност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Свидетелството за професионална компетентност се издава, след като превозвачите удостоверят, че отговарят на изискванията на ал. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За издаването на свидетелство за професионална компетентност на превозвач за превоз на товари по вътрешни водни пътища се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 6б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) За финансиране на дейностите по регулиране на капацитета на флота по вътрешни водни пътища се създава фонд "Вътрешни водни пътища" като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 6в. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.)Приходите по фонд "Вътрешни водни пътища" се събират, отчитат и централизират в системата на единната бюджетна сметка чрез използване на отделни транзитни сметки, открити на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в Българската народна банка.

(2) Приходите на фонда се формират от вноски от корабособствениците, които пускат в експлоатация плавателни съдове и за които се прилагат мерките по регулиране на капацитета на флота.

(3) Приходите по фонда постъпват в три отделни транзитни сметки според типа на плавателния съд:

1. за кораби за насипни товари;

2. за танкери;

3. за тласкачи.

Разходване на средствата по фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6г. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., сила от 01.01.2007 г.) (1) По бюджета на фонд "Вътрешни водни пътища" се извършват разходи за регулиране на капацитета на флота по вътрешните водни пътища.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Разходите по ал. 1 се предвиждат ежегодно по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се извършват чрез обособяване на отделен платежен код в системата на електронното бюджетно разплащане.

(3) Неусвоената част от постъпилите по чл. 6в средства, включително средства от минали години, е неделима част от единната сметка и се изразходва само в съответствие с разпоредбите на кодекса.

(4) Средствата по ал. 3 се управляват в рамките на контрола и управлението на ликвидността на системата на единната сметка.

Управителен съвет на фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6д. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Фонд "Вътрешни водни пътища" се ръководи от управителен съвет, който се състои от петима членове, включително председател.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Председател на управителния съвет на фонда е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда.

Чл. 6е. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Членове на управителния съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" са заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заместник-министър на финансите, заместник-министър на икономиката и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

(2) Ръководителите на министерствата по ал. 1 определят своите представители в управителния съвет на фонда.

(3) Председателят на управителния съвет издава заповед, с която определя поименния състав на управителния съвет.

Чл. 6ж. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Управителният съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" при прилагане на мерки по регулиране на капацитета на флота заседава най-малко веднъж на три месеца.

(2) Заседанията на управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от неговите членове.

(3) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му.

(4) В заседанията на управителния съвет на фонда могат да участват представители на организациите на корабособствениците с право на участие, но без право на глас при вземането на решения.

Правомощия на управителния съвет на фонд "Вътрешни водни пътища"

Чл. 6з. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Управителният съвет на фонд "Вътрешни водни пътища" приема мерки по регулиране на капацитета на флота и приема проект на бюджет на фонда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Приетият от управителния съвет проект на бюджет на фонда се включва в проекта на бюджет на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се предлага на Министерството на финансите по установения от закона ред.

Мерки по регулиране на капацитета на флота

Чл. 6и. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Мерки по регулиране на капацитета на флота се предприемат в съответствие с разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз.

(2) Когато разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз не могат да бъдат прилагани пряко, Министерският съвет приема наредби за тяхното въвеждане.

(3) Контролът за изпълнението на мерките по регулиране на капацитета на флота и организационно-техническото осигуряване на дейността на фонда се осъществяват от Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Чл. 6к. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., предишен текст на чл. 6в - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Превозвачите на товари и пътници могат свободно да се сдружават за постигане на общи цели при спазване разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда държавната политика в областта на търговското корабоплаване и представлява Република България в международните организации в тази област, като:

1. изпълнява функциите на администрация по международните договори, страна по които е Република България, и предлага присъединяването на страната в международни организации и договори;

2. определя нормите за подготовка и реда за освидетелстване на морските лица и осъществява контрол върху спазването им;

3. определя нормите за безопасност на търговското корабоплаване, контролира спазването на правилата на безопасност и организира действията по корабоплаването;

4. осъществява контрол за предотвратяването и ограничаването на замърсявания от кораби на териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища;

5. създава ред и организация по търсенето и спасяването на море и във вътрешните водни пътища и за откриване на източниците за замърсяване на околната среда;

6. съвместно с министъра на отбраната създава организация за събиране и предоставяне на информация, управление и контрол на трафика на кораби.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява своите правомощия чрез Изпълнителна агенция "Морска администрация".

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията координира дейността по провеждане на одит от Международната морска организация за спазването на изискванията на международните договори в областта на търговското корабоплаване, страна по които е Република България. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията публикува резултатите от извършения одит на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията предприема съответните действия в случай, че се ограничава свободният достъп на български превозвач до превози на пътници и товари в държави, нечленуващи в Европейския съюз.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Отреждането на земни и водни участъци и извършване на строителство по крайбрежията и във вътрешни води и териториално море и в зоните на действия на средствата за навигационно осигуряване се извършва само след предварително съгласуване с Министерството на отбраната и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Основанието и пределите на отговорността на корабопритежателя се уреждат от закона на държавата, под чието знаме плава корабът (закон на знамето).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) За вреди и загуби, причинени от непозволено увреждане от кораб във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, се прилага българското законодателство.

(3) Корабопритежател по смисъла на този кодекс е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползува на друго законно основание.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Спрямо правото на собственост и другите вещни права върху кораби, придобиването, изменението и прехвърлянето на такива права, както и спрямо вписването в корабния регистър се прилага законът на основния регистър.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Формата на договора, с който се прехвърля право на собственост или се учредяват вещни права върху кораб, се урежда от закона на мястото, където се сключва договорът.

Привилегировани вземания

Чл. 11. (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Привилегиите за вземания, предвидени в този кодекс, се уреждат според закона на страната, където се извършва принудителното изпълнение.

Чл. 12. (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на екипажа се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от гражданството им и от мястото, където тези отношения са възникнали.

Чл. 13. (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отношенията, произтичащи от събития или действия, станали на кораба или във връзка с него в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, се уреждат от закона на знамето.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отношенията по обезщетяване на вредите, възникнали поради сблъскване на кораби във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, се уреждат съгласно действащото в страната законодателство.

(2) Ако сблъскването е станало в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага се законът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът за обезщетение.

(3) Ако всички сблъскали се кораби плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е станало сблъскването.

Чл. 15. (1) (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отношенията по възнаграждения за спасяване, станали във вътрешни води или в териториално море на Република България, се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс.

(2) Ако спасяването е станало в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага се законът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът.

(3) Ако спасяващият кораб и спасеният кораб плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е станало спасяването.

(4) Разпределението на възнаграждението между корабопритежателя и капитана и другите членове на екипажа се урежда от закона на знамето на спасяващия кораб.

Обща авария

Чл. 16. (1) Спрямо задълженията за вноски, произтичащи от обща авария, се прилага законът на страната, в която се намира мястото, където след общата авария е завършено пътуването.

(2) Ако всички засегнати от общата авария имат една и съща националност, прилага се общият им национален закон.

Потънало имущество

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Отношенията във връзка с изваждането на потънало имущество в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс, а в открито море - от закона на знамето на извличащия кораб.

Чл. 18. Морските протести се извършват според закона на страната, пред чиито учреждения или организации се обявяват.

Чл. 19. (1) Спрямо договорите за превоз на товари се прилагат разпоредбите на уговорения между страните закон при условията на чл. 24 от този кодекс.

(2) Ако няма такава уговорка, прилагат се разпоредбите на този кодекс.

Наем на кораб

Чл. 20. Към договорите за наем на кораб се прилага законът на знамето на кораба.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Когато по силата на международен договор, по който Република България е страна, се изисква определяне на български участници за осъществяване на дейности по превоз на пътници и товари, изборът да се извършва с конкурс при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 22. Спрямо договора за влачене по глава IX, раздел III от този кодекс се прилага законът на знамето на влачещия кораб.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Ако международен договор, по който Република България е страна, установява правила, различни от тези, които се съдържат в този кодекс, прилагат се правилата на международния договор.

Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При спор, възникнал от отношения, свързани с търговското корабоплаване, ако една от страните има седалище в друга държава или е гражданин на друга държава, може по общо съгласие на двете страни да се предвиди разглеждането му от съд или арбитраж в една от двете държави или в трета държава.

(2) Ако няма такава уговорка, компетентен е съдът на страната, където се намира седалището на корабопритежателя.

Предели на прилагане на чуждия закон

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)