Само Столичната община подкрепя процедури с донорски яйцеклетки

Само Столичната община подкрепя процедури с донорски яйцеклетки

Единствено Столичната община у нас подкрепя семейства, които се нуждаят от инвитро процедури с донорска яйцеклетка. Подобни процедури не се финансират от държавния фонд -Центъра за асистирана репродукция. Те работят само с донорски сперматозоиди.

Програмата стартира през 2015 г. и бе създадена заедно с фондациите "Искам бебе" и "Майки за донорството".

От старта й до момента с нейна помощ се родиха 7 бе бета - 5 момчета и 2 момичета. Първото бебе на София - Самуил, се роди на 24 октомври 2016 г. А през януари се очакват и първите близнаци с помощта на програмата.

Тя подкрепя жени до 50-годишна възраст, докато при държавния фонд изискването е те да са до 43 г. Двойките, които искат да бъдат подпомогнати от общината, кандидатстват пред специална комисия. Само тази година те са 30. След като бъдат одобрени, имат 1 г. за извършване на процедурите. Средствата се изплащат директно на 10-те болници, с които работи програмата. Условията за кандидатстване може да се видят на сайта на общината - sofia.bg.
Мариела Куртева:

Държавата да провежда кампании чрез АГ специалисти и педиатри

- Минаха много години, откакто реших да стана донор. Никога няма да забравя една сцена вкъщи, когато слагах децата ми да спят. Повратният момент беше една вечер, когато, затваряйки вратата на стаята им, ги гледах и си казах, че много семейства чакат някой като мен, за да имат и те деца. По-важното е, че не можех да си представя, че тях може да ги няма или че аз може да имам нужда от някого, за да ги има. Така започна всичко.

- В началото информацията беше много оскъдна. Хората се страхуваха, не знаеха какво ще представлява самата стимулация. Имаше теории, че се напълнява и окосмява жената или че няма да има деца повече, а това не е вярно. Във фондацията обясняваме на хората, че стимулацията не променя тялото. Няма нищо опасно. Пациентите, които се нуждаят не само от донорски клетки, но и от медицинска помощ, подлежат на стимулации, и то няколко през годините, които не им пречат или влияят по някакъв начин.

Аз разбрах за донорството на яйцеклетки още през 2008 г., малко след като законово беше уредено у нас, но нямах много информация. Мина доста време, когато пак попаднах на тази тема и реших да си запиша час в клиника за репродуктивно здраве, да видя дали мога да стана донор. Отговарях на изискванията да съм до 34 години, имах и две деца, но това не стига. През 2011 г. беше първото ми същинско донорство.

Била съм донор три пъти, но вече не мога.

- Всеки път е силно емоционално. За мен донорството като цяло е много силно нещо. Няма никакво значение какво ще дариш - кръв, клетки или костен мозък. Лично аз го приемам като уникален дар и шанс за човек да направи такова добро в живота си

Смятам, че всеки един трябва да го направи, без значение какво ще дари. Всяко едно донорство не е просто да извадиш 5 лева, а е свързано с твоето тяло, твоите емоционалности и страхове, които трябва да пребориш. Една частица живот, която дарява друг живот.

- Как протече процедурата при вас?

- Процедурата продължи 10-11 дни и включваше подкожни инжекции всеки ден. С тях се поставят хормони, които стимулират яйчниците да работят по-добре. За това време отидох на 3 прегледа, давах кръв, лекарите следяха стимулацията - дали трябва да се остави същото лекарство, или да се промени.

Когато фоликулите порастнат достатъчно, за да се извадят, се прави пункция под пълна упойка. Единственият дискомфорт за мен е, че не мога да ям или пия течности няколко часа след упойката. Има момичета обаче, на които това не им пречи. Веднъж дори отидох на работа веднага след пункция.

- Има ли нужда от законови промени, за да се стимулира донорството на яйцеклетки и сперматозоиди?

- Въпреки че у нас има сериозни законодателни изисквания, мисля, че има много неща, които могат да се променят. Едно от тях е възрастта. Сега чакаме да стане 35 години включително, но отново смятам, че е ниска. При роднинско даряване не се изискват генетични изследвания и възрастта е 38 г. Не разбирам защо има по-висока възраст и по-малко изисквания за изследвания, при положение че възможността за проблеми е еднаква, дори и по-голяма от анонимните дарители, които се проверяват за всичко.

Държавата трябва да прави информационни кампании. Може да не са толкова големи като за кръводаряването, но да привлекат вниманието на обществото към тази тема. Това може да стане с наредби, чрез които АГ специалистите, педиатрите или личните лекари да провеждат информационна кампания и тя да достигне до всеки един млад човек, а след това всеки сам да прецени дали иска, или не.

Не трябва брошурите с информация да са само в репродуктивните клиники

Когато човек стигне до тях, обикновено самият той има проблем и не може да стане донор. Затова мястото им не е там.

Аз може да съм на 20 г., да нямам дете и да не стана донор по тези причини, но ако чуя, че някой има проблем или нужда, това ще ме накара да разбера повече. Дори да отида да се прегледам дали някога аз няма да имам нужда от такава помощ

Това е още един вид превенция. Смятам че държавата има какво да направи.

- Какво бихте казали на тези, които се колебаят да станат донори?

- Без думите ми да звучат като апел, бих казала, поглеждайки децата си, да се замислят дали те някога няма да имат нуждат от такава помощ, защото никой не е застрахован.