Комисия за защита на конкуренцията

В хода на производството беше установено, че някои от ответните предприятия не участват на съответните пазари, на които се разгръщат споразуменията, съгласуваните практики и решенията на сдружения на предприятия, предмет на настоящето производство. Това са дружествата “Булагро” АД, гр. София, „Градус 7” ООД, гр. Стара Загора, “Биомагия” ООД, гр. Пловдив, “Завет” АД, с. Завет, “Елпа” ООД, гр. София, “Тивис” ООД, гр. София, “Пулком” АД, с. Поликраище, “Евком” ООД гр. Чирпан и “Птици и птичи продукти” АД, гр. Плевен.

Всички останали конституирани ответници, посочени по-горе, са предприятия по смисъла на ЗЗК, извършващи стопанска дейност на единия или на двата съответни пазара, определени в настоящето производство – пазара на пилешко в страната и пазара на яйца в страната.

Всички ответници в производството притежават качество „независимост” един от друг, с изключение на принадлежащите към икономическите групи Джиев и Гранит. Всяка една от тези икономически групи като цяло и принадлежащите към нея предприятия не е свързана по никакъв начин с останалите ответници в производството и, в неизкривена от нарушение пазарна среда, би следвало да се намира в отношения на пряка конкуренция с тях. Следователно не само всяка една от икономическите групи като единна икономическа единица, но и всеки неин член е годен субект на нарушението „забранено споразумение и/или съгласувана практика”, извършено съвместно от него и други независими от тази група/неин член предприятия – конкуренти на съответния пазар. Понятието “независимост” на предприятията придобива значение при определянето на това, дали е налице забранено споразумение и/или съгласувана практика между предприятията - членове на една и съща икономическа група. В настоящия случай членовете на тези две икономически групи участват в забранени споразумения и/или съгласувани практики не всеки в рамките на своята икономическа група, а съвместно с други техни конкренти на съответните пазари.

Що се отнася до определяне на отговорността за извършеното нарушение между членовете на всяка от групите, тук следва да бъдат отчетени както конкретното участие на всяко от предприятията в извършване на нарушението, така и самостоятелността му при вземане на стопански решения и участие на съответния пазар. В тази връзка, по отношение участието на конституираните като ответници предприятия от групата Гранит, със събраните доказателства по преписката е установено участието както на “Гранит” 2 ООД, така и на ЕТ “Ангел Димитров – Гранит” в извършването на нарушението по чл.9 от ЗЗК на съответния пазар (пиле) и слеводателно, всяко от тях следва да понесе отговорността по реда на чл.59 от ЗЗК за извършеното нарушение.

Що се отнася до групата Джиев, от предоставените по преписката доказателства от “Джиев” АД и справктите в правно-информационните системи “Сиела” и “Апис”, както и в публичния търговски регистър е видно, че предприятието - майка – “Джиев” АД притежава 100% от капитала на “Джиев К” ЕООД; първото предприятие участва на пазара на яйца, а второто – на пазара на пиле. Благо Димитров Джиев е мажоритарен собственик на капитала на предприятието – майка, член на съвета на директорите и представляващ дружеството, а Павлина Благова Джиева е акционер и член на съвета на директорите на предприятието – майка и управляващ дъщерното предприятие; двете предприятия имат един и същи седалище, адрес на управление и място на осъществяване на дейността – птицекомбината в гр. Костинброд.

Следва да се има предвид, че правилата, установени от правото на конкуренция (както българското, така и европейското), са насочени към “предприятия” – концепция, която има най-вече икономическо измерение и не съвпада изцяло с понятието за търговец или юридическо лице по смисъла на търговското право. Тези правила възприемат, че различните фирми, прлинадлежащи към една и съща група, формират икономическа, единица и следователно “предприятие” по смисъла на правото на конкуренция, ако фирмите не определят независимо една от друга собственото си пазарно поведение на съответния пазар¹⁶⁹. Ако дъщерното предприятие не определя независимо собственото си поведение на пазара, фирмата, която определя пазарното му поведение формира единна икономическа единица с него и може да бъде държана отговорна за нарушението на основание на това, че фирмата - майка представлява част от същото предприятие. Най-накрая, съгласно постоянната практика на Европейските съдилища (СЕО и ПЕС), се презюмира, че дъщерно дружество, което е изцяло притежавано от компанията – майка, изцяло следва поведението и пазарната стратегия, определена от майката, без да се налага изрично доказване на този факт; в този случай не е необходимо да се представят допълнителни доказателства за този факт¹⁷⁰. Поради изложените основания в конкретното производство предприятието – майка “Джиев” АД следва да се счита изцяло отговорно както за търговското поведение, така и за извършеното от дъщерното дружество “Джиев – К” ЕООД нарушение на чл.9 от ЗЗК и отговорността за това нарушение следва изцяло да се понесе от предприятието – майка.
По отношение на връзката между нарушенията, обхванати от чл.9 от ЗЗК – решение на сдружение на предприятия и нарушенията, чиито субекти са самите предприятия (забранени споразумения и/или съгласувана практика), следва да бъдат посочени следните съображения.

Важно е да се посочи, че според практиката на КЗК¹⁷¹ , ЕК и на Европейските съдилища¹⁷² (СЕО и ПЕС), случаите при които предприятията изразяват общата си воля относно предприемането на мерки, които имат за цел или резултат ограничаване на конкуренцията, макар и да са приети в рамките на техни сдружения, могат да представляват и “споразумение между предприятия”, за които самите предприятия също носят отговорност. В тази насока следва да бъде посочено, че на това основание след първоначалното самосезиране на Комисията по отношение на СПБ, производство е образуване и срещу дружества членове на Съюза, които според събраните от Комисията доказателства взимат активно участие в провежданата от Съюза дейност. От друга страна, производство е образувано и срещу дружества, които не са членове на Съюза, или които са били негови членове само в някои моменти от процесния период, но взимат активно участие в провеждането на събрания и съвещания на птицевъдите и яйцевъдите, организирани от СПБ. Членството в СПБ не е задължително условие или предпоставка за осъществяване на нарушението по чл.9, ал.1 от ЗЗК от страна на предприятията. В тази връзка и предметът на производството е допълнен за установяване на извършено нарушение по чл. 9, ал. 1 от ЗЗК от страна на конституираните 36 търговски дружества.

По отношение на дружествата - членове на Съюза, следва да бъде отбелязано, че те представляват независими стопански обекти. Въпреки членството си в сдружение, което обединява и защитава интересите на бранша като цяло, по време на присъствието си на заседания на УС (вкл. в качеството им на членове на УС) и на ОС на Съюза, представителите на дружествата правят изказвания и изразяват мнения, които също така отразяват и индивидуалните стопански интереси на предприятията, които представляват или управляват. Същевременно знанието, получено в качеството им на членове на УС за общо предприемания приемлив курс на поведение подпомага формирането на индивидуалната търговска политика на управляванети или притежавани от тях независими предприятия, като елиминира несигурността относно поведението на техните конкуренти.. Дружествата, които не са членове на Съюза, но които участват в съвещания на птицевъдите и на яйцевъдите, които обсъждат важни за бранша като цяло въпроси, също така защитават собствените си стопански интереси чрез изказванията и участието във взимането на решения на физическите лица, които ги представляват или управляват.

На следващо място, както е определено в частта от този анализ „Съответен пазар”, видно е, че поведението на ответниците засяга конкуренцията на два отделни съответни пазара. Въпреки, че между засегнатите продукти може да бъде видяна съществува отраслева, биологична и технологична връзка, двата пазара се разглеждат като отделни поради липсата на взаимозаменяемост на продуктите от страна на търсенето. Допълнително, участниците в забранените практики, които са установени в това производство на всеки от пазарите, са различни.

Тези причини, въпреки наличието на сходна среда за осъществяване на нарушението (средата, предоставена от СПБ, както е описано по-нататък в анализа), определят наличието на две отделни нарушения на чл.9, ал.1 от ЗЗК, а именно:

- забранено споразумение и/или съгласувана практика на пазара на пилешко месо на територията на Р България, и

- забранено споразумение и/или съгласувана практика на пазара на яйца на територията на Р България.
Преди разглеждането на приложимостта на забраната на чл. 9, ал.1 от ЗЗК към действията на ответните дружества на пазара на яйца и на пазара на пилешко месо, следва да бъде разгледано общото твърдение на ответните дружество, посочено и поддържано в предоставените от тях в хода на производството становища, а именно, че повишаването на цените на яйцата и на пилешкото месо през периода юни - август на 2007 г. се дължи и е обективно обусловено от рязкото покачване на основните компоненти, които участват в производството на фураж за изхранване на пилетата (царевица, пшеница, соев шрот). Разходите на дружеставта за фураж представляват основен компонент от себестойността, както при производството на пилета (90 %), така и при производството на стокови яйца (....). След направения икономически анализ и анализ на фактическата обстановка горепосоченото твърдение следва да бъде отхвърлено. Видно от икономическия анализ е, че ръстът на цената на яйцата и пилешкото месо е изпреварвал ръста на цената на фуража. В допълнение следва да бъде посочено, че ръстът на цените на яйцата и на пилешкото месо в България през посочения период изпреварват ръста на средните европейски цени за същите продукти. В следствие, горепосоченото твърдение на ответните дружества може да бъде отхвърлено.

Икономическия анализ показва също така, че през отделни периоди в рамките на 2002 г. - септември 2007 г. , през които на пазара се е забелязвала тенденция на рязко намаление на цените, са зачестявали срещите между конкурентите на пазара - производители на яйца и на пилешко месо. В случаи на резки спадове на цените на даден продукт, в следствие на обективни обстоятелства или криза на пазара като цяло би било възможно събирането и координирането на предприятията в даден бранш с цел взимане на обща позиция за преодоляване на дадената криза на пазара.

В практиката и теорията се приема, че “кризисен картел” представлява споразумение между конкуренти на пазара за снижаване на свръхмощностите в условия на стагнация на пазара. Определено споразумение може да бъде разрешено, и то по реда на индивидуалното освобождаване, ако то е постигнато с цел оцеляване на участниците на определен пазар при внезапното появяване на обективни фактори, внасящи структурни изменения в индустрията и застрашаващи тяхното пазарно съществуване. В този смисъл ЕК се е произнесла в своето решение, известно като “Baksteen”, в което е позволила съществуването на такова споразумение, но също така с него са предвидени определен набор от изисквания към споразумението, едно от които е то да е строго фиксирано във времето¹⁷³.

В настоящото производство след внимателен анализ на фактическата обстановка не са установени обективни обстоятелства или криза на пазара на яйца или пилешко месо, която да оправдае в горния смисъл необходимостта за оцеляването на предприятията, действащи на двата пазара, да провеждат съвещания по ценова политика или да обсъждат в рамките на провежданите заседания на УС на СПБ въпроси, свързани с цените на яйцата и пилешкото месо.

От друга страна с доказателствата по преписката е установено и безспорно своевременното покачване на цените на двата продукта след провеждането на определени съвещания и събрания на предприятията, участващи на пазара на яйца и на пазара на пилешко месо. Следователно се налага общият извод, че колебанията на цените на двата продукта, наблюдавани през процесния период, са резултат от временното действие на различни фактори – независимо дали на обичайни пазарни процеси или на непазарни механизми (установеното неправомерно поведение на ответниците, вкл. и случаите на проблеми с дисциплината в картела), а не на дълбока структурна криза на тези пазари. Поради тази причина подобна защитна теза на ответниците следва да бъде отхвърлена.
VІІ.5.1. Приложимост на забраната на чл.9, ал.1 от ЗЗК към действията на ответните предприятия в настоящето производство на пазара на яйца.
Нарушението забранено споразумение и/или съгласувана практика на пазара на яйца на територията на Р България е извършено в периода 2002 г.- септември 2007 г. от участниците в тези забранени действия “Хайпро България” ООД, гр. Павликени, ЕТ “Андип- 92 Андрей Павлов”, гр. Пловдив, “Яйца и птици- Зора” АД, с. Дончево, “Джиев” АД, гр. Костинброд, “Авес- 94” АД, с. Черни Връх, ЕТ “Валентин Георгиев -Валдис”, гр. Кюстендил, ЕТ “Иван Ангелов”, гр. Пещера, “Кокоимпекс” ООД, гр. Смолян, “АерКок” ООД, с. Трилистник’, “Дитроникс” ООД, гр. Плевен, “Славяна” АД, с. Славяново, “Камчия” АД, гр. Шумен, “Пегемекс Трейд” ЕООД, гр. Ловеч, “Авис” ЕООД, с. Завет, “Каламица” АД, с. Цалапица, “Яйца и птици –Ломци” ООД, с. Ломци, “Овобизнес” АД, с. Бохот, ЕТ “Долис- Георги Цолов”, гр. София, “Сиконко Агрия” АД, с. Поликраище, “Маркрафт” ООД, гр. София, “Трудово” EOОД, с. Дебелец.

“Сиконко Агрия” АД е преустановило участието си на този пазар от септември 2006г., а “Камчия” АД, гр. Шумен, - от февруари 2007г.

• 
  определяне на минимални цени,
  
• 
  съгласуване на времето, посоката (увеличение) и размера на промяна на продажните цени,
  
• 
  предприемане на съгласувани действия по ограничаване на производството и продажбите за директно потребление с цел поддържане ценовите равнища.
  
• 
  Размяна на чувствителна търговска информация.
  

Нарушението, в допълнение към антиконкурентната цел, е произвело и конкретни антиконкурентни резултати, изразяващи се в увеличение на продажните цени на продукта, констатирано в такива размери и по такова време, които не са оправдани от действието на обективни фактори.

През процесния период са проведени множество срещи по ценовата политика и съвещания, на които са обсъждани начините за регулиране на пазара. Характерното за тези срещи е, че са приключвали с препоръки¹⁷⁴ за определяне на минимални цени за съответните категории яйца на заседание проведено на 28.02.2002 г. “от 4 март яйцата от тегловна категория “М” да се продават на едро на цена 11,5 ст., тези от категория “L”- на цена 12 ст. и тези от категория “XL” на цена 12.5 ст., на съвещание с производителите на яйца е проведено и на 12.11.2003 г., призовава “ да се установи цена 16- 16.5 ст. от сега нататък”, на. съвещание на производителите на яйца на 28.07.2004 г. участниците в съвещанието взимат решение минималната цена за яйца от категория “М” да е 10 ст., а за категория “L”- 11 ст.” Съвещанието по ценова политика проведено на 17.11.2005 г.- излиза с предложения, членовете на съюза да редуцират максимално броя на кокошките носачки и да не допускат цените на яйцата категория “М” да паднат под 9 ст.”, на проведено национално съвещание с производителите на яйца за консумация на 09.08.2006 г. се взима решение до 10 август минималната заводска цена на яйцата тегловна категория “М”, клас “А” да се установи на 9 ст., а на “L” – 10 ст., която след това постепенно да се повишава до достигане съответно на цена от 12 и 13 ст. Решението трябва да се съобщи на всички фирми за спазване.

Същевременно, заедно с определянето на минималните цени, е определен и начинът, по който може да се регулира пазара, при натрупването на свръх производство. За да се постигне желания от участниците резултат – поддържане на така определените цени при продажбите е взето решение¹⁷⁵, с което се препоръчва на всички предприятия участници на този пазар, без значение дали са членове на съюза или не, да сключат договори с яйцепреработвателното предприятие “Трудово” ООД в с. Дебелец. За да се може да се контролира този процес е изискано от предприятията да предоставят график по който ще се предават яйцата. В тази връзка са направени и редица изказвания, като Андрей Павлов, собственик на ЕТ “Андип-92”, посочва в едно от тях, че “трябва да се подпишат договори с Трудово. Броят на кокошките трябва да се регулира”, и продължава¹⁷⁶ “да предадем на “Трудово” 4% от производството. Така ще можем да продължим да продаваме на цена 12 ст. Който не изпълнява да бъде жестоко санкциониран”, “достатъчно е само 10 % от производството да не отива на пазара и той ще се регулира и ще може да се задържи на цена от 12 ст.”

Подобни изказвания от страна на представителите на ответните предприятия продължават през целия процесен период, през 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г.¹⁷⁷, като “трябва да се действа за квотно разпределение на бройките и продукцията, като се подготви такъв проект”,. “направените продажби в Дебелец са запазили цената от по-сериозни сривове”. На заседание от 28.07.2004 г. Иван Иванов от “Яйца и птици -Зора” АД, призовава колегите си да не спират продажбите в Дебелец, като доказва с примери, че след тези продажби има покачване на общите приходи от по-високата цена при останалите продажби”. На заседание по ценовата политика, проведено на 17.11.2005 г. е прочетено писмо-обръщение на същия, в което се посочва: “производителите да бъдат лоялни един към друг и да не подминават с лека ръка решенията на подобни заседания”.

На 01.06.2005 г., от 11 ч., се провежда “традиционното за сезона”, съвещание на производителите на яйца. Обсъждани са въпроси относно продажбата на яйца на преработвателното предприятие в Дебелец, като отдушник на настъпилото свърхпредлагане, при ежегодна подмяна на стадата.

Посочените изказвания безспорно доказват целта на участниците изкуствено да се поддържат определените съвместно минимални цени чрез съвместен съгласуван контрол на обема на производството на яйца.

Тук следва да се посочи, че, макар, че тези изказвания са правени от определени представители на отделни фирми, всички присъстващи на съответното заседание представители на конкурентите са се съгласявали с тях. Никой от тях не се е възпротивил на тези предложения за действие, никой не се е дистанцирал от така определения общ курс на действие – което е видно от протоколите за тези заседания и съвещания, приложени като доказателства по производството. Липсата на категорично и публично дистанциране от обсъжданите забранени действия по съгласуване на пазарното поведение на конкурентите води до установяване на извършването на нарушение на ЗЗК от страна на всички конкуренти, които са присъствали на тези срещи, а не само на активните изразители на това поведение. Пасивните представители на конкурентите най-малкото са узнали какво ще бъде бъдещото пазарно поведение на другите участници на този пазар и при липсата на доказателства за противното се приема за установено, че това знание е определило и тяхното пазарно поведение. По този начин е постигнато съвместното координиране на пазарното поведение на конкурентите, което подменя свободната конкуренция между тях.

„Трудово” ЕООД има особено място в механизма на функциониране на картела на пазара на яйца. Това предприятие наистина не е производител на яйца, но е промишлен купувач на яйца, които влага като суровина в собственото си производство. Именно в това му качество предприятието е участник на пазара на яйца като купувач от особено значение и играе съществена роля в съгласувания механизъм за поддържане на единна търговска и ценова политика на яйцепроизводителите още от самото му начало. От доказателствата по преписката безспорно е установено участието на „Трудово” ЕООД на първите две заседания на производителите на яйца през 2002г. Точно тогава производителите са взели решение за въвеждане на съгласуван механизъм за манипулиране на пазарното равновесие, като координирано подпишат договори с „Трудово” ЕООД и направят графици по време и количества предавани яйца - като средство за извеждане от пазара на тези количества, които биха генерирали предлагане по – високо от търсенето, което от своя страна, при други (т.е. неизкривени от споразумението между конкурентите) условия би довело до намаляване на цените им. Чрез присъствието си на тези особено важни съвещения на доставчиците си (от гледна точка на „Трудово” ЕООД) и убеждавайки се във важната роля, която ще играе в техните бъдещи съгласувани търговски планове, предприятието е успяло да елиминира, или поне значително да минимизира несигурността за собственото си търговско поведение в бъдеще по отношение както на количествата, така и на цените на доставките на суровина за производството си. Чрез взаимния контрол между производителите, упражняван и от СПБ, за спазване договореностите за предаване на яйца (за 2003, 2004, 2005г. са изготвяни справки за предадените яйца по фирми), освен техните интереси се гарантират и интересите на преработвателното предприятие. Пример за това е поканата, отправена през 2006г. от СПБ към производителите да предават още яйца на „Трудово”, защото то работи с половината от капацитета си. Макар и „Трудово” ЕООД да участва само в една част от цялостния механизъм на осъществяване на забраненото съгласуване между производителите на яйца¹⁷⁸ и не е инициатор за това, чрез участието си в това споразумение „Трудово” ЕООД най-малкото се облагодетелства от забраненото поведение и си осигурява конкурентни преимущества. Другото предприятие със сходен предмет на дейност, „Биомагия” ООД, не е част от този механизъм. Същевременно, чрез “Трудово” ЕООД взаимният контрол между производителите на яйца относно изпълнение на споразумението им за спазване на квотите за редукция на продажбите на яйца за крайно потребление е изключително улеснен – информация за изпълнеинето на тези уговорки се събира директно от един източник, самото “Трудово” ЕООД.

Представителите на конкурентните предприятия – ответници са наясно, че за ефективното поддържане на работа на картела е необходимо да се събира и текуща информация относно цените и производството на всички членове. Това се подчертава и в изказването на Събчо Стоянов от “Хайпро-България” АД¹⁷⁹, “Трудностите по събирането на данни за предприятията са наистина големи, но за да може да се следи нуждата и пазара на яйца и птиче месо, е необходимо да се събира и текуща информация за вътрешния пазар на яйца, птиче месо, зърно, фуражи. Да се знаят имената и фирмите главни доставчици. Да се извършва съгласуване с големите фирми производители на яйца и птиче месо. Ежеседмично да се изискват данните от тези фирми и да имат такава информация, която да се разпространява до всички фирми.”

В изпълнение на така поставената цел, през процесния период ответните предприятия в действителност са обменяли помежду си актуална чувствителна индивидуална търговска информация за прилаганите от тях цени, количество произведени яйца и бройки носачки и/или пилета по два начина: пряко, чрез съобщаването и обсъждането й помежду си на организираните съвещания и косвено – чрез предоставяне на тази информация на Съюза, който впоследствие я предоставя на предприятията за сведение и обсъждане. Сред доказателствата за това, събрани в хода на производството, са:

На заседание на яйцепроизводителите на 02.04.2002 г. С. Стоянов от “Хайпро България” ООД “след последното събрание се мъчим да държим добра цена: “М”- 8,5 ст., “L”- 9,5- 10 ст. От днес цените ни са: “М”- 10,5 ст., “L”- 12 ст.”

На заседание на яйцепроизводителите от 02.04.2002 г. М.Колев от “Върголия” ООД отбелязва: “Много е важно да прогнозираме цената. Трябва да знаем какви запаси от яйца има в момента. Последните три дни има промяна. Тази седмица задържам цената- обявил съм цена 9 ст. Който иска да взима. От другата седмица ще вдигам цената.”,

На 28.05.2003 г., в гр. Велико Търново е проведено съвещание по търговията с яйца. На списъка с участниците в срещата, срещу името и фирмата на всеки участник са отбелязани в хиляди бройки носачките и/ или пилетата, с които тя разполага. Приложена е и справка с доставки на яйца (в бройки и килограми)¹⁸⁰ в “Трудово” ЕООД през 2002 г.

Съвещание с производителите на яйца е проведено и на 12.11.2003 г., Д. Георгиева от “Овобизнес” АД изказва мнение, че цената на яйцата преди изборите от 17-18 ст. е била добра агитация, но сега яйцата се предават на 15- 15.5 ст.

“Яйца и птици- Зора” АД изпраща на СПБ справка (изпратена по факс на 09.03.2004 г.), относно произведените и реализирани от тях яйца, както и средните цени на реализиране за всеки месец от 01.2002 г. до 12.2004 г.

Събирането и обменът между конкуренти на подобна информация – която е индивидуална (по отделни фирми), чувствителна (касае цени) и напълно актуална (текуща или седмична) информация е недопустимо и категорично забранено от правото на конкуренция. Причината за това е, че притежаването на такава информация премахва самостоятелното определяне на търговската и ценова политика на участниците на пазара. Това събиране и обмен на информация, както и прякото съгласуване между производителите доказва целта, която преследват участниците на тези съвещания – съгласуване на търговското и ценово поведение. Заедно с обсъденото по-горе относно съвместното определяне на еднакъв процент от производството на яйца, който да се извежда от продажбите за директно потребление чрез предаването му за преработка, е видно, че участниците на тези заседания са целели разработването и привели в действие съвместен план за елиминиране на пазарните механизми на конкуренция между тях чрез координирано поддържане на минимални цени и служещото на тази цел допълнително средство – ограничаване на количествата предлагани на пазара яйца, за което са обменяли помежду си чувствителна индивидуална търговска информация.

Споразумение, което поради естеството си притежава потенциал да ограничи конкуренцията, се възприема като целящо това ограничение. Постоянната практика на прилагането на правото на конкуренция възприема¹⁸¹, че след като е установено, че едно споразумение има за цел ограничаване на конкуренцията, няма нужда да се отчитат конкретните му резултати на пазара. Това е възприето поради факта, че тези ограничения имат толкова висок потенциал за оказване на отрицателно въздействие върху конкуренцията, че не е нужно да се показват и конкретни резултати на пазара, за да попадне поведението под забраната на споразумения и съгласувани практики между предприятия, и решения на сдружения на предприятия. Ограничения на конкуренцията според целта си са определянето на цени, разпределянето на пазари, намаляването на производството и увеличение на цените. Поради тази причина, в европейската практика е прието, че споразумения или решения с такъв предмет са незаконни сами по себе си (per se), дори когато все още не са предизвикали реален ефект на пазара.

В конкретния случай, ответните предприятия са съгласували съвместно поведение, ограничаващо конкуренцията помежду им, чиито елементи, първо, поради естеството си винаги се квалифицират като ограничения на конкуренцията според целта си, а допълнително – самите предприятия ясно декларират антиконкурентната си цел. В този случай не е необходимо да се търсят и доказват настъпили реални негативни резултати на съответния пазар.

Въпреки това, от икономическия анализ на съответния пазар ясно са видни настъпилите конкретни негативни резултати на този пазар. Според данните и изводите, представени в частта на икономическия анализ относно пазара на яйца, озаглавена “Анализ на цените на фирмено равнище”, както е представено в графика № 12, в динамиката на цените на яйцата за изследвания период се наблюдават резки спадове, последвани от резки паралелни покачвания на цените, което не може да се обясни само с обективни икономически условия. В случая, от анализа на цените за изследвания период от 2002 до месец май 2007 г. и от анализа на събраните доказателства за поведението на участниците на пазара на яйца, страни по преписката се установи, че те се дължат на споразумения за уговаряне на минимални цени в рамките на СПБ и приет и съгласуван между предприятията – участници на пазара квотен механизъм, чрез който в момент на повишено предлагане те са ограничавали производството и търговията с яйца, с цел поддържане на предварително уговорените минимални цени за продажба.. Предприетото от тях търговско поведение е в противоречие с правилата на конкуренция и води до ограничаване на ефективната конкуренция на пазара, което рефлектира върху интересите на крайните потребители.

От събраните и описани в раздел V доказателства за проведените срещи от 2002 до 2007 г., КЗК безспорно установи, че на тях редовно са обсъждани ценовите проблеми и начина за поддържане на минимални цени, които са икономически изгодни за всички участници на пазара. Видно е че в началния период страните са се споразумяли да продават на цени не по –ниски от 0.12 лв. Видно от графиката това първоначално споразумение не е довело до реално поддържане на тази цена на пазара. Цените в периода м.февруари – юли 2002 са паднали в рамките на 0.06-0.08 лв. Тази неблагоприятна тенденция за производителите е била повод за последващи срещи между тях. На тези срещи те са отчели, че самото споразумяване за поддържане на минимални цени , не е довело реално до ефективното им поддържане на пазара. Това обстоятелство бързо е установено от участниците в споразумението, вследствие на което са последвали многобройни срещи между тях. Основната цел на тези срещи е била да се намери подходящ, работещ механизъм, прилагането на който да доведе до реално поддържане на цените на нивата, които те са уговорили предварително.

След поредица от срещи те са стигнали до общото решение, че ефективно може да се поддържа висока цена на яйцата, която да осигури икономическите им интереси, ако се приеме механизъм за ограничаване на производството на яйца, като се проследяват количествата на пилета, кокошки носачки, произведени от всеки участник на пазара. В случай на превишаване на предварително зададените бройки кокошки носачки се е пристъпвало към редуцирането им.(решение на среща ). На практика всеки участник е подавал на СПБ подробна информация с конкретни данни за брой стокови носачки, брой подрастващи птици, брой раз плодни птици в яйценосното направление. СПБ е обобщавал, анализирал и предлагал на следващите срещи механизъм за квотно разпределение между участниците на пазара.

Така на практика са приети два квотни механизма. Първият квотен механизъм се е отнасял до редуциране на броя на стадата носачки, а вторият до пренасочване на яйца от търговия на дребно за преработка в яйчен прах. В зависимост от конкретната пазарната конюнктура се е прилагал единия или другия механизъм или и двата заедно.

Излишъкът на яйца на пазара не се е допускал, чрез предварително уточнени квоти за пренасочване на излишъка за преработка в яйчен прах в предприятието в Дебелец. Цената, за предаване на яйцата количествата и графика на всяка фирма е бил предварително уточняван.

Една част от срещите е била свързана с проблемите на дисциплината в картела. Нормална практика е някой участник в картела да не следва точно уговорките и да се отклонява от изградения механизъм, с цел да постигне по – добри икономически резултати за себе си. За да минимизират такова поведение, участниците в картела са създали специална Комисия по цените, чиято цел е била да контролира поведението на участниците в картела.

На проведеното общо събрания СПБ е отчел успеха на описания по-горе механизъм за поддържане на цената, с този извод са се съгласили и всички участници на срещата. Отчетено е също, че е имало моменти, когато не всички са следвали предварителните договорки и това е довело до неблагоприятни резултати за всички. Както на повечето срещи, отново се е разисквало и е отправен апел към всички да се подчиняват на предварителните уговорки и да прилагат изработените квотни механизми, защото само по този начин ще могат да защитят икономическите си интереси.

От направените сравнителни анализи на движението на цената на яйца за периода 2002-м.септември 2007 г. може да се направи извода, че при периодите, при които на пазара се е забелязвала тенденция на рязко намаление на цените са зачестявали срещите между конкурентите на пазара –производители на яйца, и видно от описаните по – горе обсъждания и коментари за ценовата им политика, изработеният квотен механизъм за редуциране на стадата на кокошките при производството и изготвяне на графици и количества за пренасочване на яйцата за преработването им в яйчен прах е довело до ефективно съгласувано покачване на цените от участниците на пазара. След срещата на 28.05.2003 г., когато окончателно се приема квотния механизъм, се забелязва и ефективното съгласувано покачване на цената на пазара. Така например (графика № 12) цената съгласувано рязко се покачва в периодите, месец юли-октомври 2003 г., юли – ноември 2004 г., юли –октомври 2005 г. юли – декември 2006 г. юни –септември 2007 г.

Съгласуваното повишаване на цената на яйцата през месеците юни-август на 2007 г. е толкова драстично, че тя е надминала и средно европейските цени.
В условията на действащ пазар и свободна конкуренция предприятията следва самостоятелно да определят пазарното си поведение, особено по отношение на ценообразуването си, имайки предвид, че цената е основният фактор за конкуренция особено при хомогенните стоки. Краткосрочните негативни икономически резултати, пораждащи загуби поради продажби под себестойност, са част от обичайните пазарни рискове в условията на ефективна конкуренция. Пазарните механизми балансират търсенето и предлагането на стоките посредством пазарно определяни нива на цените. По този начин също така пазарът отсява неефективните участници, което също е част от нормалните пазарни механизми на саморегулиране на пазара. Поради това негативните икономически резултати или претърпявани загуби от дейността на отделните предприятия не могат да служат като оправдание за извършване на нарушения на правото на конкуренция и в частност - за участие в забранени споразумения и/или съгласувани практики.

Тук следва да се подчертае и следното. КЗК няма задачата да определя нито нива на средноотраслеви или индивидуални цени, нито допустими диапазони на промяна на цените, нито да проверява точността на счетоводните записи и отчети и да преизчислява производствени разходи и себестойности на предприятията в случаите, когато проучваните от комисията нарушения са свързани с цени. Основен предмет на проверката на КЗК е дали определянето на цените от икономическите оператори е станало по забранен от ЗЗК начин – в конкретния случай, дали прилаганите от производителите на пилешко месо и на яйца цени на тези продукти са били определяни през процесния период от всеки икономически субект самостоятелно под действието на пазарните механизми, или прилаганите цени са били обект на забрани от ЗЗК практики – споразумения и/или съгласувани практики между предприятията или решения на сдружения на предприятия.

Изхождайки от по-горе очертаното съдържание на формите на забранено поведение по смисъла на общата забрана по чл. 9, ал.1 от ЗЗК, следва да се приеме, че в конкретния случай е налице забранено поведение, което едновременно притежава белезите както на “споразумение между предприятия”, така и на “съгласувана практика” и има за цел ограничаване, нарушаване или предотвратяване на конкуренцията чрез координиране на ценовото поведение на предприятията, участвали в нарушенето.

Практиката по прилагане на националното и европейското право на конкуренцията определя хоризонталните споразумения между конкуренти за определяне на цени или други търговски условия като твърди ограничения на конкуренцията (hard-core restriction).

Антиконкурентният ефект (цел или резултат) на твърдите ограничения на конкуренцията никога не е незначителен, поради което те са изрично изключени от приложното поле на правилото de minimis¹⁸⁴. В конкретния случаи е установено наличието на забранено поведение, което едновременно притежава белезите както на “споразумение между предприятия”, така и на “съгласувана практика”, имащо за цел ограничаване, нарушаване или предотвратяване на конкуренцията чрез определяне на цени и регулиране на обема на производството и представляващо в този смисъл трвърдо ограничение на конкуренцията и следователно може основателно да бъде направен изводът, че изключението за споразумения с незначителен антиконкурентен ефект е обективно неприложимо в случая.