Комисия за защита на конкуренцията

Във връзка със задължението на КЗК, произтичащо от чл. 3, ал.1 от Регламент на Съвета № 1/ 2003 г.¹³¹ да прилага чл. 81 и/или чл. 82 от Договора за европейската общност (ДЕО) случаите, които засягат търговията между държавите членки на ЕС, следва да бъде отчетено следното. Настоящото производство има за предмет проучване и оценка на евентуално координирано и/или съгласувано поведение на предприятия и сдружение на предприятия, чийто евентуален антиконкурентен ефект се изразява в пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия и/или ограничаване на производството или търговията, което има за цел или резултат ограничаване, предотвратяване или нарушаване на конкуренцията на пазара на производството и реализицаията на пилешко месо и яйца в страната. В случая не са налице ефекти върху модела на трансграничната търговия, тъй като поведението на страните по настоящото производство се състои само в уговорки относно начина, по който се осъществява дейността на български предприятия и/или сдружения на предприятия на националния пазар, без да засяга тяхната евентуална икономичаска активност в други страни, вкл. и на територията на други държави членки на ЕС¹³². Не са налице и данни, от които може да се направи извод, че разглежданият случай е от естество да доведе за изолиране на националния пазар от Общия пазар, както и до изключване на потенциални конкуренти отвън, желаещи навлизане на националния пазар¹³³. В този смисъл следва да се приеме, че конкретно разглежданият случай няма и не би могъл да има нито пряк, нито косвен, нито потенциален, нито реален ефект върху търговията между държавите членки на ЕС съгласно критериите, залегнали в Известието на ЕК относно насоките за концепцията за ефекта върху търговията¹³⁴. В този смисъл не е налице основанието, предписано от чл. 3, ал.1 от Регламент № 1/2003 г., обуславящо обективна приложимост на чл. 81 ДЕО в конкретния случай.

Във връзка с горното следва да се посочи още, че разследваният случай обхваща продължителен период от време, като по-голямата част от конкретните деяния са извършени по време, когато чл. 81 ДЕО не е имал сила на приложимо право на територията на страната. Имайки предвид, че нормите на ДЕО стават пряко приложимо право на територията на страната след влизане в сила на Договора за присъединяване на България към ЕС, считано от 01.01.2007 г., следва да се приеме, че евентуалното нарушение, извършено през процесния период по настоящата преписка, не би могло да бъде установено и санкционирано по чл.81 ДЕО. Водима от тези съображения, КЗК следва да приеме, че в конкретния случай не е налице задължение за КЗК да приложи нормите на чл. 81 ДЕО, поради което разглежданият случай следва да бъде анализиран единствено в контекста на фактическия състав на общата забраната по чл. 9, ал.1 от ЗЗК.
Чл.9 от ЗЗК

С оглед на така определения процесен период следва да бъдат преценени и разпоредбите на приложимото материално право, а именно - чл.9, ал.1 от ЗЗК.

Редакцията на тази норма, въвеждаща обща забрана за определен вид решения, споразумения и съгласувани практики, в течение на процесния период е претърпяла изменение през 2003г. ( ДВ, бр.9 от 31 Януари 2003г). С това изменение в обхвата на забраната по чл. 9, ал.1 от ЗЗК изрично са включени и “решенията на сдружения на предприятия” като форма на забранено поведение, на мястото на предишната формулировка “решения на свързани или обединили се предприятия”. По този начин е премахната възможността за поява на неяснота при тълкуването и прилагането по отношение на субектите на понятието “решения на свързани или обединили се предприятия”, използвано в предишната редакция на ЗЗК и националната норма е напълно хармонизирана с чл. 81 ДЕО.

Дори и в редакцията си преди това изменение, забраната на чл.9 ал.1 от ЗЗК е приложима към поведението на ответниците по настоящето производство, обединени в браншовото си сдружение Съюз на птицевъдите в България. Координирането и/или съгласуването в пазарното поведение на независими предприятия може да се постигне или най-малкото да се улесни, чрез посредничеството на асоциациите или браншовите организации. Поради това решенията на тези образувания (каквото е и СПБ), от които е възникнал или може да възникне антиконкурентен ефект, са обхванати от забраната по чл.9, ал.1 ЗЗК в течение на целия процесен период по това производство.

Забраната е формулирана така, че да обхване всякакви форми на съгласуване на поведението между предприятията, които могат да ограничат конкуренцията между тях. Поради това субекти на отделните видове нарушения, определени в чл.9 на ЗЗК, са както независимите предприятия, така и техните сдружения.

Общ белег за всички забранени форми на съгласуване е наличието на антиконкурентна цел или резултат. Общата забрана по чл.9, ал.1 ЗЗК поставя алтернативното изискване за наличие на антиконкурентна цел или резултат на споразумението между предприятия или решението на сдружение.

Споразумение, което поради естеството си притежава потенциал да ограничи конкуренцията, се възприема като целящо това ограничение Постоянната практика на прилагането на правото на конкуренция възприема¹³⁵, че след като е установено, че едно споразумение има за цел ограничаване на конкуренцията, няма нужда да се отчитат конкретните му резултати на пазара. Това е възприето поради факта, че тези ограничения имат толкова висок потенциал за оказване на отрицателно въздействие върху конкуренцията, че не е нужно да се показват и конкретни резултати на пазара, за да попадне поведението под забраната на споразумения и съгласувани практики между предприятия, и решения на сдружения на предприятия. Ограничения на конкуренцията според целта си са определянето на цени, разпределянето на пазари, намаляването на производството и увеличение на цените. Те водят до неправилно разпределение на ресурсите, защото стоките и услугите, които потребителите търсят, не се произвеждат. Тези ограничения на конкуренцията водят също и до намаляване на благосъстоянието на потребителите, защото потребителите трябва да плащат по-високи цени за тези стоки и услуги. Поради тази причина, в европейската практика е прието, че споразумения или решения с такъв предмет са незаконни сами по себе си (per se), дори когато все още не са предизвикали реален ефект на пазара.

Наличието на антиконкурентна цел е една от двете алтернативни противоправни последици, чието наличие е достатъчно за доказване на извършено нарушение по чл. 9, ал.1 от ЗЗК и чл. 81, ал.1 от ДЕО, особено в случаите на т.нар. твърди ограничения на конкуренцията (hard-core restriction), каквито са хоризонталните споразумения между конкуренти за определяне на цени или други търговски условия.

От друга страна, антиконкурентният ефект (цел или резултат) на твърдите ограничения на конкуренцията никога не е незначителен, поради което те са изрично изключени от приложното поле на правилото de minimis¹³⁶.

Приема се, че забранено споразумение по смисъла на чл. 9, ал.1 от ЗЗК съществува, когато предприятията (страни по него) се придържат към съвместен план, който определя или е в състояние да определи тяхното индивидуално стопанско поведение чрез определяне на линията на техните взаимни /съвместни/ общи действия или бездействия на пазара. Централен негов елемент е изялението, по какъвто и да е начин, на съвпадението на волите на поне две страни¹³⁸. Този план може и да не бъде оформен в писмена форма; може да бъде изрично формулиран или да се подразбира от поведението на страните; може да не са предвидени договорни санкции или мерки за прилагането му. Не е необходимо, освен това, страните да са разработили предварително подробен изчерпателен план. За да е налице забранено споразумение е достатъчно страните да са изразили общото/съвместното си намерение да се държат по определен начин на пазара¹³⁹. Също така, споразумението може да се състои както от отделно взето действие, така и от серия от действия или посока на поведение¹⁴⁰.

Забраненото споразумение по смисъла на правото на конкуренция, вкл. и според чл.9 от ЗЗК, не е необходимо да бъде действителен договор според националното право¹⁴¹. Поради това джентълменските споразумения също са възприемани като споразумения, макар и да не са правно обвързващи за страните по тях. Когато акт на комуникация между предприятията съдържа „израз на съвместното намерение на страните по отношение на поведението им на пазара”¹⁴², той представлява забранено споразумение по смисъла на правото на конкуренция.

Терминът „картел” се използва да обозначи хоризонтално забранено споразумение и/или съгласувана практика между две или повече предприятия, конкуренти на съответния пазар, насочени към ограничаване на конкуренцията чрез определяне на цени или ценови условия за покупка или продажба, разпределяне на квоти за производство или продажби или разпределяне на пазари, включително и при манипулиране на публични търгове или конкурси или процедури за възлагане на обществени поръчки.

За отграничаването на съгласуваната практика от координацията на поведението, постигано при наличието на забранено споразумение се приема, че тя е форма на координация между предприятията, при която те, без да са достигнали до сключването на надлежно споразумение, съзнателно заместват присъщите на конкуренцията рискове с практическо сътрудничество помежду си¹⁴³. Координацията и сътрудничеството в този случай не изискват изработване на действителен план. Тъй като всеки икономически субект – стопански оператор трябва да определя независимо политиката, която има намерение да следва¹⁴⁴ на пазара, между тях не трябва да има каквито и да са преки или косвени контакти, които имат за цел или резултат оказване на влияние върху пазарното поведението на реален или потенциален конкурент, или разкриването на такъв конкурент на посоката на пазарно поведение, която те са решили или обмислят да предприемат¹⁴⁵.

Поради това като съгласувана практика се възприемат и случаите, при които страните, дори и изрично да не се придържат към общ план, определящ действията им на пазара, съзнателно приемат или се придържат към такива средства и способи на съгласуване, които улесняват координирането на тяхното търговско поведение¹⁴⁶.

Така определената концепция за съгласувана практика изисква наличието не само на съгласуваност, но и на определено поведение на пазара, произтичащо от съгласуваността и намиращо се в причинно-следствена връзка с нея. Въпреки това, ако не бъде доказано противното от лицата със съответен правен интерес, може да се предположи, че предприятията, които участват в подобно съгласуване и остават активни на пазара, при определяне на собственото си пазарно поведение отчитат информацията, разменена с конкурентите, още повече в случаите, когато съгласуването се осъществява редовно и в течение на дълъг период от време. Такава съгласувана практика се счита за забранена по смисъла на правото на конкуренция дори и в отсъствието на антиконкурентни резултати на пазара¹⁴⁷.

Подобно поведение на предприятията следва да се определя като едно цяло нарушение, което обхваща определени елементи, някой от които ако се разглеждат изолирано могат да бъдат определени като “споразумения” или “съгласувана практика”. В тези случаи съдът посочва, че “съединената (съвместната) квалификация” е допустима в случаите в които нарушението обхваща елементи от състава и на “споразумението” и на “съгласуваната практика”, без да е необходимо да се доказва поотделно наличието на всяка една от тези форми на нарушението. Този подход е потвърден и в практиката на СЕО¹⁴⁹.

Картелът е съвместно дело на участниците в него и всеки от тях можа да играе в него различна роля, определена от специфичните за него обстоятелства. Това не изключва обаче отговорността на участниците за нарушението в неговата цялост. Предприятието, което участва в общото противозаконно деяние с действия, които допринасят за постигане на общата цел, е отговорно за целия период, в който е участвало в общата схема.

Дори и да възникват вътрешни конфликти, съперничества или измами между участниците, това не променя квалификацията на договореността като забранено споразумение, ако тя има една обща продължаваща във времето антиконкурентна цел.
Най-накрая, във връзка с квалификацията на нарушенията „забранено споразумение” и „съгласувана практика” следва да се отбележи, че техни субекти могат да бъдат само независими¹⁵² предприятия по смисъла на правото на конкуренция. Предприятия по смисъла на §1, т., от ДР на ЗЗК са всички субекти, извършващи стопанска дейност на съответния пазар, независимо от правната си и организационна форма. Изискването за независимост на предприятията е свързано с обстоятелството, че общата забрана на споразумения и съгласувани практики цели да предотврати координирането и съгласуването на пазарното поведение между стопански субекти, които обективно могат и би трябвало да провеждат независима стопанска политика, чрез която ефективно да участват в конкурентното състезание с останалите си конкуренти. Независимостта на предприятията е свързана не с оценка на организационната им форма или на отделното им юридическо лице, а с действително притежаваната от предприятието възможност и свобода да определя самостоятелно поведението си на пазара. В противен случай, при липсата на реална автономия да определя пазарното си поведение, предприятието, заедно със своето предприятие-майка (което в действителност контролира и определя пазарното му поведение) образува една икономическа единица, в която между двете предприятия не съществуват отношения на конкуренция, които биха могли да бъдат ограничени от забранено споразумение между тях.
Третият вид забранено поведение, включено в чл.9, ал.1 от ЗЗК, са решенията на сдружения на предприятия.

Под “решение на сдружения на предприятия”¹⁵³ се разбира такава форма на координирано и/или съгласувано поведение на независими предприятия, което е продиктувано или улеснено от субект, който реално не осъществява стопанска дейност на съответния пазар, но обединява на независими участници на пазара под формата на браншови организиации, като си поставя за цел защитата на техните интереси¹⁵⁴, като им налага следването на определено стопанско поведение, чрез което се заменя риска от ефективна конкуренция между тях със сътрудничество помежду им.

Решенията на сдружения на предприятия могат да имат най-различна форма – писма, разпореждания, указания, протоколи, прогнози, препоръки и други, като не е задължително да са оформени непременно като “решение”¹⁵⁵. Самите учредителни или устройствени актове на сдруженията, както и приети от тях организационни документи също могат да се приемат като “решение” по смисъла на общата забрана¹⁵⁶. За да е налице “решение на сдружение на предприятия”, не е нужно към него да са присъединени всички членуващи в сдружението предприятия, нито решението да е предизвикало правно обвързващ ефект спрямо тях¹⁵⁷. Всяко действие, проведено, улеснено или наложено от сдружение на предприятия на негови членове, което е от обективно естество да доведе до ограничаване на конкуренцията, попада в обхвата на тази форма на забранено поведение.

СЕО¹⁵⁸ посочва, че препоръки от стана на асоциацията към нейните членове, дори и да не са обвързващи, се считат за споразумение между тях, ако бъдат приведени в изпълнение след като са дискутирани. В този случай¹⁵⁹ СЕО потвърждава решението на ЕК, с което е наложена глоба като на асоциацията, така и на нейните членове

Нарушението е извършено през процесния период 2002 – септември 2007г.

Нарушението e извършено от Съюза чрез:

- създаване на условия и облегчаване координирането между членовете на СПБ, чрез свикване на съвещания по ценовата политика с поставени антиконкурентни цели, воденето на цялостна ценовата политика от СПБ в бранша, вземнето на решение за определяне на минималн цени, контролиране на продажбите за директно потребление)

• 
  създаване на организация и администриране на механизма за прилагане на споразуменията и/или съгласуваните практики между производителите – членове и нечленове на СПБ, чрез осъществяването на контрол върху изпълнението на взетите решения и събирането на чувствителна информация от предприятията;
  
• 
  оказване на влияние върху общото ценово равнище на двата пазара, особено на пилешкото, чрез разпространяване на конкретни препоръки, прогнози и коментари;
  

Антиконкурентната цел е ограничаване и/или нарушаване на конкуренцията между членовете на СПБ на пазарите на пилешко месо и на яйца в България чрез координиране на ценовото им поведение и поведението им, свързано с предлагането на съответните продукти на предприятията на пазара.

Съюзът е създал комисия по ценова политика. Доколкото обменът на информация и дискусиите за прилаганите цени нямат никакво място между преки конкуренти, самото създаване на тази комисия вече представлява нарушение на чл.9, ал.1, т.1 от ЗЗК.

По-нататък, извън рамките на тази комисия, съюзът е предоставил възможност и „трибуна” на организираните от него заседания по ценовата политика, на които присъстват и взимат дейно участие членовете му - предприятия - конкуренти, участници на пазара на яйца и пиле, за изказвания, за обсъждания и дискусии за цените на яйцата и пилешкото месо. Предоставянето на форум от страна на съюза е спомогнало и улеснило неговите членове, да намерят лесен начин за комуникация помежду, спомогнало е за абсолютната прозрачност при обсъждането на ценовата политика на всички участници. За поддържането на тази прозрачност, съюзът регулярно е организирал срещи по ценовата политика, през целия процесен период, особено активно на пазара на яйцата. Така предоставената възможност от страна на съюза за обмен на информация между участниците, е предпоставка за постигнане на координация и съгласуване между тях при определянето на цялостната им ценова политика и производството в бранша. Нещо повече, постигането на тази координация е пряка цел на действията на съюза, според изявленията на негови представители¹⁶⁰ : “наложително е да се гарантира производството в страната, да има по-голяма съгласуваност между колегите по въпросите на ценовата политика и продукцията”.

Това поведение на съюза е от обективно естество да доведе до ограничаване на конкуренцията между неговите членове – преки конкуренти помежду си. По този начин се подменя модела на ефективната конкуренция между участниците и се премахва възможноста за оказване на реален конкурентен натиск.

Съюзът не просто си поставя антиконкурентни цели и действията му са не само потенциално способни да ограничат конкуренцията между членовете му. Тази антиконкурентна цел е постигната на практика с приемането на редица решения за “препоръки за определяне на минимални цени”¹⁶¹ за съответните категории яйца и пилешко месо. С тези решения се определят конкретни стойности на минималните цени на пилешка месо, съответно на яйца, под които членовете на съюза не могат да продават съответния продукт.

Решенията на сдружения на предприятия, които имат за предмет пряко или косвено фиксиране на цени или на други търговски условия, представляват най-тежкото нарушение на правото на конкуренцията и водят до най-сериозните увреждания на пазара. В практиката е възприето¹⁶², че отправянето на препоръки от страна на браншови съюзи, дори когато не са формално обвързващи за неговите членове (още повече когато става въпрос за определяне на цени),попада в приложното поле на забраната за съгласуване, когато препоръките впоследствие са спазвани. Това води до ограничаване на конкуренцията.

За постигането на решенията за определяне на цени и контролиране на производството на яйцата и пилешкото месо, ответното Сдружение “Съюз на птицевъдите в България” играе активна роля. Доказателство за тази роля на съюза, както и за това, че отправените “препоръки” за минималните цени в действителност се спазват от неговите членове, дава самият съюз в отчетите си¹⁶³: “опитът на Съюза за намеса в стихийно формиращата се ценова политика има частичен успех. Редуват се добри периоди с добра съгласуваност с периоди на стихийност при движението на цените в двете посоки”. През 2005 г. на заседание на УС се взема решение да продължи дейността си “комисията по ценовата политика”, като в отчета на съюза за 2005 г. - 2006 г. се посочва високата активност на комисията през този период.

Тук следва да се подчертае, че посочената “лоша съгласуваност” не представлява доказателство за липсата на нарушение или облекчаващо обстоятелство. Точното спазването на забранените споразумения или решения е проблем на дисциплината в един картел, естествен израз на противоречивите в конкретен, отделно взет момент, икономически интереси на участниците в тази забранена практика. Имено с цел поддържане на дисциплината всички подобни забранени форми на поведение предвиждат и предприемането на определени конкретни мерки.

В тази посока, съюзът е съдействал за създаването на механизъм да се подсигури и поддържането на определените минимални цени и обем на производство, чрез събирането на информация от предприятията, през целия процесен период. В Отчета за дейността на СПБ през 2001 г.- 2003 г. се отбелязва, че е необходимо да се сложи строг и ясен ред в производството и международната търговия с птицевъдна продукция. С наше съучастие да се установи реалната потребност на яйца и птиче месо за директна консумация и за преработка”.

Както се установи, председателят на съюз е изпращал регулярни писма до членовете на съюза с искане за предоставяне на справки¹⁶⁴ за наличните разплодни птици, брой птици стокови носачки, за предадените яйца за преработка на преработвателните предприятия по месеци, която включва бройките и обобщената им стойност. За целта на проведено Общо събрание е взето решение¹⁶⁵ да се извършва съгласуване с големите фирми производители на яйца и птиче месо, ежеседмично да се изискват данни от тези фирми и да има такава информация, която да се разпространява до всички фирми, за да се регулира производството на пазара, като гаранция за поддържането на определените минимални цени.

Действията на представителите на съюза в тази насока са били насочени и към двата пазара. На срещите, организирани с производителите на яйца, се е търсила координация и съгласуваност между участниците при продажбата на яйца на преработвателното предприятие “Трудово” ООД, в с. Дебелец, като отдушник на настъпилото свръхпредлагане (на яйца за крайно потребление). За целта е взето решение¹⁶⁶, с което се препоръчва на всички предприятия да сключат договори с яйцепреработвателното предприятие “Трудово” ООД, като се изисква и предоставяне на графици за периода и количествата предадени яйца. По отношение на пилешкото месо Съюзът е организирал заседание (Съвещание на производителите на птиче месо, проведено на 11.02.2006г.), на което е прието становище с препоръки, всички производители на птиче месо да редуцират своето производство с 30-40% и е създадената специална комисия (от представители на три организации) да контролира изпълнението.

За да достигнат направените “препоръки” до всички участници на пазара, съюзът регулярно ги е публикувал в печатния орган на съюза - списание Птицевъдство. Едновременно с този способ, съюзът е разпращал и писма с информация за приетите препоръки директно до членовете си. Съюзът също така е свеждал до значието на предприятията и събраната от него чувствителна търговска информация. По настоящето производство са събрани доказателства, които сочат, че съюзът е организирал разпорстраняване към предприятията на информация не само за цени, но дори и за себестойности - напр., предоставил е информация за себестойността на пилешкото месо на “Галус Импекс” АД (писмо на СПБ изх. № 100/06.11.2002) и на “Еркали” ЕООД (писмо на СПБ изх. № 99/31.10.2003), себестойността на яйцата е обсъждана на п орведеното на 09.08.2006г. национално съвещание на производителите на яйца , а също така е включена и в съставяните от съюза таблици с информация за получените в “Трудово” ЕООД яйца.

При обичайното действие на пазарните механизми, при наличие на предлагане, по-високо от търсенето (т.нар. от съюза свръхпредлагане), те се балансират посредством цените – цените на съответния продукт намаляват. Чрез механизмите на извеждане от пазара на „излишните” количества яйца и пилешко месо, препоръчани за изпълнение и контролирани от съюза, се възпрепятства целенасочено действието на този основен пазарен механизъм с цел поддържане на определените за благоприятни за производителите – членове на съюза цени. По този начин цените изкуствено се поддържат на нива, които са по-високи от тези, които биха били установени на пазара, ако действието на механизмите му за саморегулация не бяха изкривени от забранените практики. По този начин директно се ощетяват интересите на потребителите на продуктите – което е и основната мотивация, стояща зад забраната за координирано под какъвто и да е начин поведение между конкурентите.

Действията на представителите на съюза в тази насока не спират до тук. Ответното сдружение активно участва в процеса на обсъждане и обявяване на прогнознтите цени на пилешкото месо, както и на яйцата, при рязкото им покачване през периода юни-септември 2007 г., чрез изявления на председателя на Сдружението професор Борис Стоименов и други в средствата за масово осведомяване от името на сдружението. Характерното в случая е, че в голямата си част тези изявления са направени непосредствено преди лавинообразното покачване на цените на пилешкото месо и яйцата през 2007 г. Председателят на Сдружението, заедно с представителите на фирмите – най-вече с Иван Ангелов, собственик на “най-големият производител на птичен месо у нас фирма “Градус”, както е представян отмедиите, излизат с конкретни прогнози за цената на пилешкото месо, като се посочват и конкретни дати, от които цените ще се повишат, както и конкретните региони, в които това увеличение ще започне да се реализира. В тази връзка са и изказванията им в масмедиите, копия от които са приложени към материалите по настоящето производство¹⁶⁷. През септември 2007 г. е проведена пресконференция по повод затрудненията на птицевъдния бранш при намирането на зърнените компоненти” на която председателят на съюза Борис Стоименов и Иван Ангелов, управител на “Градус 1” ООД, член на УС посочват, че “от следващата седмица цената на замразеното пиле ще мине 4 лв. на рампа и ще гони 5 лв. по магазините.”

От установената фактическа обстановка става ясно, че огромната част от участниците на съответния пазар, включително и членове на Сдружението, са малки или средни предприятия, които не разполагат с пазарна мощ да определят и налагат сами цените на своята продукция (price-taking firms), и мненията, коментарите и прогнозите на Сдружението и на големите производители се възприемат от тях като насоки и указания относно развитието на пазара и ценовата политика, която трябва да следват на него.

Видно от графиките за движението на цените, представени и анализирани в частта „Икономически анализ”, през този период се наблюдава едновременно и рязко покачване на цените от всички участници. Ответниците твърдят, че покачването е обективно и икономически оправдано, поради покачването на цената на зърното и на растителните масла почти във всички европейски страни.

Без да се пренебрегват обективните предпоставки, като повишаване на цените на фуражните смески, подобно повишение би могло да бъде обосновано на един по-късен етап, а не в средата на годината, в рамките на два месеца когато, реално цената на фуража би повлияла върху себестойността на прозвежданата продукция след месец септември. Констатациите на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата в годишния доклад за 2007 г. също сочат нетипично за това време на годината увеличение на цените на хранителните продукти през летните месеци на 2007г.

Преди всичко, обаче, трябва да се има предвид, че целта на КЗК в настоящото производство не е да оспори наличието на обективни предпоставки за покачването на цените на процесните продукти, а да прецени дали подобно ценово поведение не е било продиктувано от определени антиконкурентни механизми, а именно от координирано и съгласувано поведение на предприятията и/или решение на сдружение на предпиятия, с цел фиксирането на цените.

От становището, предоставено от СПБ, е видно, че целта на организираните от съюза срещи на производителите е определяне на минимални цени на продажбите, намаляване на производството, за да се балансира по този начин търсенето и предлагането, и разпространяване на информация за постигнатите решение от присъстващите на срещите сред всички останали производители. Точно това поведение, осъществявано от конкуренти, включително и чрез посредничеството на тяхна браншова организация, което притежава ярко и недвусмислено изразена цел за елиминиране на конкуренцията и действието на пазарните механизми попада под най-строгата забрана на чл.9 от ЗЗК и представлява най-тежката форма на нарушение на тази норма – поведение, за оценката на което няма значение каква част от пазара покриват тези забранени практики (чл.10 от ЗЗК).

С оглед на така установената фактическа обстановка е видно, че определянето на цените на пилешкото месо и на яйцата се е осъществявало през процесния период не под действието на свободните пазарни механизми и не в резултат от самостоятелно определяне от техните производители. Тъкмо наопаки, цените и на двата пазара са били формирани вследствие на забранени от правото на конкуренция практики. Поведението на съюза, установено по настоящето производство, изпълнява състава на забранените от чл.9, ал.1 от ЗЗК решения на сдружения на предприятия и както е посочено по-горе, има за цел, и едновременно с това довежда до резултат елиминиране на конкуренцията между предприятията - конкуренти на съответните пазари чрез съгласуване на търговското им поведение и на ценовата им политика.

На основание гореизложеното може да се направи общият извод, че съюзът (чрез действията на ръководството си) е осъществил с действията си нарушението по чл. 9, ал. 1 от ЗЗК, чрез създаване на среда за координация на независими предприятия наложено от сдружение на предприятия на негови членове, което е от обективно естество да доведе до ограничаване на конкуренцията на механизъм с който са подпомогнати независими предприятия да се координират по отношение на определяна на цялостна търговска политика, включително ценовата си политика и ограничения на производството и продажбите на пазара на пиле и яйца.