С оглед на гореизложеното следва да приеме за установено, че ответниците по производството

“Сиконко Агрия” АД е преустановило участието си на този пазар от септември 2006г. Следователно процесния период, през който дружеството извършва нарушението може да бъде определен като 2002 г.- септември 2006г.

„Камчия” АД е преустановило участието си на пазара на яйца от февруари 2007 г., поради което процесния период приложим по отношение на нарушението, извършено от дружеството следва да бъде 2002 г.- февруари 2007 г.
VІІ.5.2. Приложимост на забраната на чл.9, ал.1 от ЗЗК към действията на ответните предприятия в настоящето производство на пазара на пилешко месо.
Нарушението забранено споразумение и/или съгласувана практика на пазара на производство и реализация на пилешко месо на територията на Р. България е извършено в периода 2002 г. – септември 2007 г. от участниците в тези забранени действия ЕТ “Ангел Димитров - Гранит”, „Гранит – 2” ЕООД, “Пилко” ЕООД, “Джиев” АД, “Авес- 94” АД, “Градус- 1” OОД, “Птицекланица” АД, – ответници по производството.

Единната обща антиконкурентна цел, преследвана от субектите на нарушението, е ограничаване и/или нарушаване на конкуренцията между тях чрез координиране на ценовото им поведение по пътя на/чрез използване на следния механизъм:

• 
  определяне на минимални цени,
  
• 
  съгласуване на времето, посоката (увеличение) и размера на промяна на продажните цени,
  
• 
  предприемане на съгласувани действия по ограничаване на производството и с цел поддържане ценовите равнища,
  
• 
  размяна на чувствителна търговска информация.
  

Нарушението, в допълнение към антиконкурентната цел, е произвело и конкретни антиконкурентни резултати, изразяващи се в увеличение на продажните цени на продукта, констатирано в такива размери и по такова време, които не са оправдани от действието на обективни фактори.

При провеждането им активно участие са взели големите производители на пилешко месо, които са и членове на УС на СПБ. Във връзка със спецификата на организацията на действие на този пазар, родителските стада, затрудненията на пазара на птиче месо, ниските цени и влиянието което оказва вноса върху производството, както и механизмите за регулиране на производството са се разисквали предимно на заседанията на УС.

През 2003 г. са проведени три заседания на УС¹⁸⁵ с предвидена точка от дневния ред “Състояние на птицевъдния бизнес и предприемане на мерки”. Дискутира се спада на цените на пилешкото месо, както и стихийното формиране на ценовата политика и на цените във връзка с като участниците се обединяват около мнението за необходимостта от осъществяване на контрол на производството.

На едно от заседанията с производителите и преработвателите на птиче месо, проведено на 03.12.2002 г., е посочена нуждата да се гарантира производството в страната, и в тази връзка да има по-голяма съгласуваност между колегите по въпросите на ценовата политика и продукцията. На същото съвещание Л. Лозанов, представител на “Пилко” ЕООД и член на УС на СПБ, предлага “да се реши за цените сега на ниво, не по-ниско от 2,50 лв. и да се обяви в пресата”.

Следва да се отбележи, че подобни изказвания на членове на УС на съюза не са изолирани случаи. Посочването на конкретни цени, както и тяхното обсъждане, определянето на механизма за регулиране на обема на производството са предпоставка за предприемането на съвместни действия от страна на производителите с цел съгласуване на търговската си ценовата политика.

В тази връзка на проведено на 29.01.2004 г. общо събрание е обсъждан отчета за дейността на съюза за 2001 г. - 2003 г. и проекта за дейността на съюза през 2004 г. където, се посочва, че “...Управителният съвет може да работи повече по въпроси, които ще бъдат актуални през близките дни. Например квотите за производство, съгласуванията им между фирмите....Новите обекти за носачки, както се говори за ферми за 600 000, трябва да се съгласуват предварително, за да не стане свръхпроизводство и да пострада пазара и фалирането на съществуващи фирми”.

Картелът е съвместно деяние на отделни предприятия, но всяко едно от тях може да играе конкретна собствена роля като подстрекател за формиране на картела, негов лидер или организатор, или ролята само на участник в картела; възможно е едно или няколко предприятия да съчетават различни роли.

В конкретния случай, поведението на предприятията – членове на УС на СПБ играят лидерска роля при планирането и осъществяването на съвместния план на действие на пазара. Те приканват останалите участници да се придържат към определена цена и обем на производството, дава възможност останалите предприятия да я приемат като ориентир, към който да се придържат. Като резултат, се ограничава възможността участниците да провеждат собствена ценова политика в дългосрочен план.

От събраните доказателства е видно, че предприятията през целия процесен период са се придържали към предварително коментирания и съгласуван план, а именно да се създадат условия за координиране на ценовото поведение и механизмите за поддържане на цените, вкл. редукция на производството и размяна на чувствителна индивидуална търговска информация. В тази насока се наблюдава особено активно участие на членовете на УС на СПБ, сред които са производителите на пилешко месо с най-голям пазарен дял.

Поради принадлежността към един бранш¹⁸⁶, обуславяща и членството в една и съща браншова организация, използвана като среда и проводник на координираните действия на конкурентните, и поради това, че предприятията - участници и на двата пазара – съответно в осъществяването и на двете нарушения често са едни и същи (или поне съвпадат в различни години), механизмите на осъществяване на съвместното антиконкурентно поведение на пазара на пилешко месо са същите, както вече анализираните на пазара на яйца, и много често се дискутират едновременно, на едни и същи срещи.

В потвърждение на воденето на тази целенасочена политика на участниците са редицата изказания, например Събчо Стоянов от “Хайпро-България” АД¹⁸⁷, посочва “Трудностите по събирането на данни за предприятията са наистина големи, но за да може да се следи нуждата и пазара на яйца и птиче месо, е необходимо да се събира и текуща информация за вътрешния пазар на яйца, птиче месо, зърно, фуражи. Да се знаят имената и фирмите главни доставчици. Да се извършва съгласуване с големите фирми производители на яйца и птиче месо. Ежеседмично да се изискват данните от тези фирми и да имат такава информация, която да се разпространява до всички фирми”.

Това поведение е следвано през целия процесен период.

Председателя на СПБ изпраща писмо до “Галус Импекс” АД, в което се посочва, че при макро и микроикономическите условия през периода 2000 г. – 2002 г. средната себестойност на месото от пилета бройлери – заготовка грил е в границите на 2,40 -2,45 лв./ кг. Заготвителната цена на производител при това условие следва да бъде – 2,55-2,65 лв., а оптималната 2,80-3,00 лв./кг. Писмото е подписано от председателя на СПБ.

На съвещание с производители и преработвателите на птиче месо проведено на 03.12.2002 г., според г- н Иван Гетов е “Наложително е да се гарантира производството в страната. Наложително е да има по-голяма съгласуваност между колегите по въпросите на ценовата политика и продукцията”. Г- н П. Петков, представител на “Пилко” ЕООД предлага “Да се реши за цените сега, на ниво не по-ниско от 2.50 лв. и да се обяви в пресата.”

На заседание на УС, проведено на 27.03.2003 г. са набелязани проблеми за решаване в близко време като търсене на подходи и начини за регулиране на обема на птицевъдна продукция.

На заседание на УС от 04.09.2003 г., е обърнато внимание на стихийното формиране на ценовата политика и на цените, които често за продължителни периоди от време са под производствената себестойност, както е сега с цената на птичето месо.

СПБ, с писмо № 99/31.10.2003 г. до „Ерканли” ЕООД¹⁸⁸, удостоверява, че поради по-голямото производство и увеличения внос на птиче месо през 2002 г. се получи пренасищане на пазара, в резултат на което през второто полугодие, продажната цена на живи и заклани пилета за дълго време спадна под себестойността. В писмото се посочва още “Посочените цени на едро в изпратената Ви вече справка са с 10-20 ст. на кг. по-високи от цената на едро на производител. Себестойността на птичето месо се формира от цената на живото тегло и рандеман средно 75 % +средно 30 ст./кг за кланична обработка и опаковка”. Писмото е подписано от председателя на СПБ.

На 11.02.2006 г. се провежда съвещание на производителите на птиче месо от бройлери на което са разисквани продажбите, складовите запаси и цените на птичето месо. На съвещанието са присъствали представители на повечето големи производители на живи бройлери, птицекланици, развъдни стада и люпилни.

На общо събрание на 10.02.2006 г.е обсъден Отчетът на УС за дейността на съюза през 2005 г., като Отчетът обобщава, че през 2005 г. птицепромишлеността работи при добра икономическа среда, което пък от своя страна предизвика рязко увеличение на производството на яйца и птиче месо. Посочва се още, че когато фирмите следват решенията по взетите мероприятия, резултатите са благоприятни, а когато не, се заплаща определена икономическа цена.

На проведено заседание на УС на СПБ на 19.12.2006 г. присъстващите взимат решение ръководството на съюза да следи, доколкото е възможно, движението на цените на птичето месо и яйцата и в случай на резки скокове да се свика незабавно съвещание.

В Отчет на УС за дейността на Съюза през периода 2004г. - 2006 г. се посочва, че за нормализиране на равнището и съотношението на цените са проведени много срещи – повече с производителите на яйца и по-малко с производителите на птиче месо. “Вземани са различни мерки за уравновесяването на търсенето и предлагането, като намаляване на производството чрез своевременно ликвидиране на възрастните стада, в отделни случаи прилагане на принудително линеене, продажба на яйца за преработка, намаляване на люпенето на малки пилета- особено на бройлери при кризата от птичи грип и други.”

От подобни изказвания ясно се очертава механизма, по който се е осъществявало координирането и съгласуването между участниците, а именно, чрез постоянно разменяне и обсъждане на чувствителна информация, относно цените и наличните количества пилешко месо, осъществяването на контрол за изпълнението на приетите решения. Подобно поведение не би могло да се осъществява без активното съдействие, което е оказвал съюзът.

Споразумение, което поради естеството си притежава потенциал да ограничи конкуренцията, се възприема като целящо това ограничение

Постоянната практика на прилагането на правото на конкуренция възприема¹⁸⁹, че след като е установено, че едно споразумение има за цел ограничаване на конкуренцията, няма нужда да се отчитат конкретните му резултати на пазара. Това е възприето поради факта, че тези ограничения имат толкова висок потенциал за оказване на отрицателно въздействие върху конкуренцията, че не е нужно да се показват и конкретни резултати на пазара, за да попадне поведението под забраната на споразумения и съгласувани практики между предприятия и решения на сдружения на предприятия. Ограничения на конкуренцията според целта си са определянето на цени, разпределянето на пазари, намаляването на производството и увеличение на цените. Поради тази причина, в европейската практика е прието, че споразумения или решения с такъв предмет са незаконни сами по себе си (per se), дори когато все още не са предизвикали реален ефект на пазара.

В конкретния случай, ответните предприятия са съгласували съвместно поведение, ограничаващо конкуренцията помежду им. Елементите на това поведение, първо, поради естеството си винаги се квалифицират като имащи за цел ограничаване на конкуренцията, а допълнително – самите предприятия ясно декларират антиконкурентната си цел. В този случай не е необходимо да се търсят и доказват настъпили реални негативни резултати на съответния пазар.

Въпреки това, от икономическия анализ на съответния пазар ясно са видни настъпилите конкретни негативни резултати на този пазар. Според данните, представени в частта на икономическия анализ относно пазара на пиле, озаглавена “Анализ на движението на цените на фирмено равнище”, както е представено в графика № 19, в динамиката на цените на пилешко месо за изследвания период 2002 –месец септември 2007 г. се наблюдават резки спадове, последвани от резки паралелни покачвания на цените, което както при динамиката на цените на яйцата не може да се обясни само с обективни икономически условия. От анализа на цените за изследвания период от и от анализа на събраните доказателства за поведението на участниците на пазара на пилешко месо, страни по преписката, се установи, че равнището на цените се дължи на споразумения за уговаряне на минимални цени в рамките на СПБ и приет и съгласуван между предприятията – участници на пазара квотен механизъм, чрез който в момент на повишено предлагане, те са ограничавали производството на бройлери за уговояване, като целта е да се поддържат отново минимални ценови равнища. От намерените писмени доказателства , описани подробно по-горе се вижда, че уговарянето на цените и търсенето на механизъм за поддържането им е започнало през 2002 г.

Предприетото от тях търговско поведение е в противоречие с правилата на конкуренция и води до ограничаване на ефективната конкуренция на пазара, което рефлектира върху цените на дребно на яйцата и уврежда интересите на крайните потребители.

Така например на 16.10.2002 г. във Варна е проведено извънредно съвещание по въпросите на бройлерното производство, където са се разисквали въпросите свързани с родителските стада от бройлерно направление, затруднения пазар с птиче месо и ниските цени, както и големите загуби, които търпят производителите на бройлери и във връзка с това се взима решение да се изработят мерки за изработване на механизъм за регулиране на производството, и участниците в съвещанието избират работна група, която да изготви предложение за такъв механизъм, който да се разисква в началото на ноември.

Видно от разменена коренспонденция между СБП и предприятия, производители на пилешко месо, се уточнява, е прието като средната себестойност на месото от пилета бройлери – заготовка грил е в границите на 2,40 -2,45 лв./ кг. Заготвителната цена на производител при това условие следва да бъде – 2,55-2,65 лв., а оптималната 2,80-3,00 лв./кг. , а на съвещание през декември се взема решение цената да е на ниво не по-ниска от 2.50 лв., като тази цена се популяризира чрез медиите.

При съпоставка на периодите, през които са събранията и движението на цените е видно, че действително в началото на 2002 г., когато са срещите, цените имат спад, който продължава до края на годината, това предизвиква нова среща на 16.01.2003 г.на УС на СПБ, където отново се дискутира проблема с ниските цени и се обсъжда необходимостта от контрол на производството. На следващото заседание на УС, проведено на 27.03.2003 г. отново се дискутират въпросите за установяване на механизъм за регулиране на обема птицевъдна продукция. Вижда се от графиката, че след тази поредица от срещи цената на пилешкото месо бележи ръст, като през месец май отново тренда на цената бележи спад. Тази тенденция отново е довела до свикване на заседание на УС през месец септември , където отново се е дискутирала ценовата политика и цените, които често за продължителни периоди от време са под производствената себестойност, както е сега с цената на птичето месо. Отбелязано е, че опитът на Съюза за намеса в “стихийно” формиращата се ценова политика има частичен успех. Редуват се добри периоди с добра съгласуваност, с периоди на стихийност при движението на цените в двете посоки.

В отчета за дейността на СПБ през 2001- 2003 г.¹⁹⁰ се отчита, че квотите за производство и предварителното им съгласуване между фирмите ще позволи да се контролира пазара и да не фалират фирмите. Това предварително съгласуване е породило необходимостта фирмите ежеседмично да подават информация в съюза за произведената продукция –за добитото количество птиче месо през (в хиляди бройки заклани птици, тонове живо тегло, кланично тегло в тонове- разфасовки и ядими субпродукти, в това число и втлъстен черен дроб), които я е обработвал във вид на таблици справки, които са се дискутирали след това от предприятията конкуренти на пазара.. Същевременно създадената Комисия по цените е осъществявала контрол на цените.

След тази серия от срещи цената на пилешкото месо се заддържа за дълъг период септември 2003-месец януари 2006 г. срок без резки спадове и се движи в рамките на уговореното през 2002 г. равнище около 2.40 лв. за килокрам пилешко месо.

През периода 2006 има отново рязък спад, но за този период има обективни причини поради опасността от птичи грип, довела до номалено търсене на пилешко месо.

Участниците на пазара са се споразумяли всички производители на птиче месо да редуцират своето производство с 30-40%., а специално създадена комисия следи доколко фирмите редуцират своето производство, за което комисията ще трябва да посети повечето фирми и да направи доклад за констатираното.¹⁹¹ .Предприетите мерки отново са довели до ръст в цената и от месец март 2007 г. има непрекъснат ръст и както вече се установи, цената през месец август 2007 г. е с ценови рекорд за последните девет години.

Може да се направи извода, че срещите между конкурентите, производители на птиче месо са зачестявали при спад на цените и основната цел на тези срещи е била да се стигне до единодействие и до единен механизъм, които да се прилага от всички участници на пазра за да се преодолее намалението на цените. Този извод се подкрепя и от отчета на , СПБ “развива активна, макар и трудна и недостатъчно ефективна дейност по ценовата политика при реализацията на птицевъдната продукция” По нататък в отчета става ясно, че въпреки че е излишно да се изброяват множеството срещи и съвещания, особено с производителите на яйца за консумация, когато фирмите следват решенията по взетите мероприятия, резултатите са благоприятни, а когато не, се заплаща определена икономическа цена.

Отбелязани са и трудностите по събирането на данни за предприятията, но се подчертава, че за да може да се следи нуждата и пазара на яйца и птиче месо, е необходимо да се събира и текуща информация за вътрешния пазар на яйца и птиче месо, зърно и фуражи. Да се знаят имената и фирмите главни доставчици. Да се извършва съгласуване с големите фирми производители на яйца и птиче месо. Ежеседмично да се изискват данните от тези фирми и да имат такава информация, която да се разпространява до всички фирми.”

Като част от мерките съгласувани и предприети от участниците на пазара са намаляване на производството чрез своевременно ликвидиране на възрастните стада, в отделни случаи прилагане на принудително линеене, продажба на яйца за преработка, намаляване на люпенето на малки пилета- особено на бройлери при кризата от птичи грип и други.

Общият извод, който може да се направи е, че в периода 2002- месец септември 2007 г. цените на пилешкото месо не са се формирали в условията на ефективна конкуренция на пазара. Участниците на пазара активно са участвали в срещи и съвещания и са обменяли информация с цел контролиране на пазара и поддържане на минимални ценови равнища.

В допълнение към вече изложените в частта икономически анализ съображения относно оценката на резултатите от експертизата, проведена в “Пилко” ЕООД, тук следва да бъдат споменати за пълнота отново само следните съображения.

Връзката на продажните цени на “Пилко” ЕООД с разходите за производство, както и съотношението между цената, по която “Пилко” ЕООД продава продукцията си и средната за България цена не са определящи за наличието или липсата на извършено нарушение по смисъла на чл.9 от ЗЗК, още повече, когато става въпрос за нарушение, което поради целта си се определя винаги като ограничаващо и нарушаващо конкуренцията. Отклоненията от определените от участниците в забраненото споразумения цени се дължат на взимащите превес в определен момент техни индивидуални интереси, проблем са на дисциплинираното спазване на договорките, а не на липсата на подобни уговорки и могат да бъдат израз дори на ценови стълкновения между участниците в споразумението. Важен за установяване на извършеното нарушение остава фактът на постигане на взаимна информираност и съгласие между конкурентите относно насоките на общото им търговско поведение, вкл. и по отношение движението и общо определените нива на цените, постигнати чрез пряко споразумяване или координиране между тях.

Конкретно по отношение на експертизата, не е необходимо дори да бъдат коментирани в подробности нито заключенията, нито отделните допускания и условности, възприети от вещото лице в хода на извършването й (вкл. и факта, че тя не изследва целия процесен период по това производство), за да бъде направен общият извод, че дори нейните резултати не допринасят за доказване на липсата на извършено от “Пилко” ЕООД нарушение. Установените в хода на разследването по настоящето производство факти пряко доказват извършеното от “Пилко” ЕООД нарушение на чл.9 от ЗЗК, като това заключение се подкрепя (макар и да липсва необходимост от това потвърждание) и от общите заключения на експертизата, че не съществува ясно изразена сезонност и/или цикличност на годишна база, водеща до увеличение или намаление на цената на фуража (отговорът на Въпрос № 3) и че са констатирани от експертизата случаи на покачване или намаляване на цената на готовата продукция, които се определят от фактори извън този свързан с цената на фуража¹⁹³.

В заключение следва да се подчертае, че всеки икономически субект – стопански оператор трябва да определя независимо политиката, която има намерение да следва. Въпреки, че независимостта им не възпрепятства стопанските субекти интелигентно да адаптират своето поведението към съществуващото или очакваното поведение на конкурентите си на пазара, между тях не трябва да има каквито и да са преки или косвени контакти, които имат за цел или резултат оказване на влияние върху пазарното поведението на реален или потенциален конкурент, или разкриването на такъв конкурент на посоката на пазарно поведение, която те са решили или обмислят да предприемат¹⁹⁴.

След анализ на съдържанието на формите на забранено поведение по смисъла на общата забрана по чл. 9, ал.1 от ЗЗК, следва да се приеме, че в конкретния случай е налице забранено поведение, което едновременно притежава белезите както на “споразумение между предприятия”, така и на “съгласувана практика”, имащо за цел ограничаване, нарушаване или предотвратяване на конкуренцията чрез координиране на ценовото поведение на предприятията участвали в нарушението.

Практика по прилагане на националното и европейското право на конкуренцията определя хоризонталните споразумения между конкуренти за определяне на цени или други търговски условия като твърди ограничения на конкуренцията (hard-core restriction).

Антиконкурентният ефект (цел или резултат) на твърдите ограничения на конкуренцията никога не е незначителен, поради което те са изрично изключени от приложното поле на правилото de minimis¹⁹⁵. В конкретния случаи е установено наличието на забранено поведение, което едновременно притежава белезите както на “споразумение между предприятия”, така и на “съгласувана практика”, имащо за цел ограничаване, нарушаване или предотвратяване на конкуренцията чрез определяне на цени и регулиране на обема на производството и представляващо в този смисъл трвърдо ограничение на конкуренцията и следователно може основателно да бъде направен изводът, че изключението за споразумения с незначителен антиконкурентен ефект е обективно неприложимо в случая.