IV. 1.2. Географски пазар

За да се определи в конкретния случай съответният географски пазар, е необходимо¹⁶³ да се изследва територията, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони.

Географският пазар в конкретния случай обхваща територията, в която предприятията, предоставящи телевизионни реклами, излъчвани с национален обхват, предлагат на своите аудитории телевизионната си програма и на която се намират всички потребители, попадащи под потенциалното въздействие на излъчваната от тях реклама. Териториалният обхват на осъществяваната от операторите телевизионна дейност се определя в издадените им индивидуални лицензии. Съгласно издадените от Държавната комисия за регулиране на съобщенията Индивидуална лицензия за телевизионна дейност № (…*) на БНТ, Индивидуална лицензия за телевизионна дейност № (…*) на “Болкан нюз корпорейшън” ЕАД и Индивидуална лицензия за телевизионна дейност № (…*) за програма Нова телевизия на „Нова Броудкастинг груп“ и трите телевизионни оператора предоставят програмите си за ефирно разпространение на територията на Република България, като осигуряват национално покритие. От това следва, че възможният кръг потребители на излъчваната от тях телевизионна програма (вкл. и съдържащата се в нея реклама) обхваща теоретично цялото население на територията на българската държава. Именно на тази територия се намират всички потребители, до които потенциално биха могли да достигнат рекламните съобщения на рекламодателите, избрали да рекламират своите продукти чрез тези медийни предприятия.

По отношение на телевизия ТВ 7, видно от решение №272 на СЕМ от 20 декември 2011г.¹⁶⁴, свързано с разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали.:

-ТВ СЕДЕМ ЕАД е регистриран доставчик на телевизионни услуги (телевизионен оператор), създаващ програмата “ТВ 7” с национален обхват на разпространение;

-ТВ СЕДЕМ ЕАД притежава, издадени на основание § 5, ал.2 от ПЗР на ЗЕС разрешения за осъществяване на електронни съобщения на територията на градовете:

Асеновград; Ардино; Ботевград; Ахтопол; Велико Търново; Бяла /област Русе/; Видин; Враца; Девня; Гоце Делчев; Добрич; Дупница; Ихтиман; Казанлък; Карлово; Карнобат; Кнежа; Котел; Елена; Ловеч; Нова Загора; Нови пазар; Пазарджик; Плевен; Пловдив; Първомай; Левски;Разлог; Разград; Севлиево; Самоков; Бургас; Петрич; Русе; Монтана; Попово; Кюстендил; Пещера; Исперих; Кърджали; Димитровград; Габрово; Велинград; София; Смолян; Червен бряг; Силистра; Ямбол; Шумен; Шабла; Харманли; Хасково; Троян; Тутракан; Стара Загора; Тервел; Сливен; Средец.

По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че съответният географски пазар в конкретния случай съвпада с територията на Република България.

Участници на съответния пазар са предприятията с издадена лицензия от Държавната комисия за регулиране на съобщенията. Това са: БНТ,“Болкан нюз корпорейшън” ЕАД и „Нова Броудкастинг груп“ ЕАД. И трите телевизионни оператора предоставят програмите си за ефирно разпространение на територията на Република България, като осигуряват национално покритие.

Освен трите предприятия с лицензия за разпространение на телевизионни програми с национален обхват, в пазара следва да се включи и ТВ7, която независимо че не притежава лицензия за ефирно разпространение с национален обхват, разпространява телевизионната си програма ефирно на територията на 58 населени места в страната, което на практика покрива почти цялата територия на страната. Рекламодателите също приемат телевизионната реклама, излъчвана по ТВ7, като взаимозаменяема с тази, излъчвана по останалите ефирни телевизионни канали с национален обхват.

Следователно, участници на съответния продуктов пазар са предприятията - БНТ,“Болкан нюз корпорейшън” ЕАД и „Нова Броудкастинг груп“ ЕАД и ТВ СЕДЕМ ЕАД.

Според съвременната икономическа теория, за да функционира един пазар в условия на ефективна конкуренция е необходимо на този пазар да няма предприятие с пазарна мощ. Определянето на нивото на конкуренция на даден пазар може да бъде индикатор за степента, в която си взаимодействат предприятията участници на този съответен пазар, и дали този пазар може да бъде характеризиран като конкурентен.

За да има едно предприятие значително въздействие върху пазара е необходимо да има възможност да влияе върху условията на продажби и основно върху цените. Ако неговите клиенти (потребители) действително имат алтернативен избор по отношение на конкретния продукт в определена географска територия и са в състояние лесно да преминат към потребление на взаимозаменяем продукт или към доставчик, разположен в съседен географски район, това е показател, че предприятието няма пазарна сила да въздейства върху пазара.

Едно предприятие притежава пазарна мощ тогава, когато не среща ефективен конкурентен натиск от останалите предприятия на пазара, поради което има възможността да поддържа цените над конкурентните нива или да ограничи производството под конкурентните нива. Едно предприятие с пазарна мощ има също така възможността да попречи на процеса на ефективна конкуренция, като отслаби съществуващата конкуренция на пазара, създава бариери за навлизане на пазара или забавя иновативния процес в сектора. Субектите, които имат значително влияние на пазара, като цяло имат способност да се ангажират в бизнес практики, които биха могли да ограничат конкуренцията. На трето място, предприятие, което притежава значителна пазарна сила, в резултат на бизнес практика може да бъде в състояние да компенсира разходите, направени от инвестиране в антиконкурентни дейности, като например хищническо ценообразуване.

Анализът, който е необходим да се извърши, за да се определи дали дадено предприятие притежава пазарна мощ на съответния пазар, включва оценката на широк кръг от индикатори, като: пазарен дял; ниво на концентрация; условията за навлизане и разрастване на пазара, поведението на предприятието; възможности за достъп до пазара; неговото финансово и технологично състояние. Тези индикатори, разгледани поотделно, не са с решаващо значение, но разгледани и анализирани в тяхната съвкупност определят дали едно предприятие има значително присъствие на даден съответен пазар.
Индикатори, определящи наличието на господстващо положение
1. Пазарен дял

Първият съществен индикатор, с който следва да започне всеки анализ за наличие/ отсъствие на пазарна мощ на едно предприятие на съответния пазар, е пазарният дял.

Съгласно действащото законодателство в областта на антитръста, няма праг, над който може автоматично да се счита, че дадено предприятие притежава господстващо положение. Пазарният дял на предприятията, опериращи на съответния пазар, е важен фактор при оценката на господстващото положение, но сам по себе си не може да определи дали едно предприятие притежава господстващо положение или не.

Съгласно практиката на Европейския съд¹⁶⁵, господстващото положение може да бъде изключено, ако пазарният дял е под 35%, и да бъде прието като “вероятно” при пазарен дял над 50%. По средата между тези стойности е необходимо да бъде направен прецизен анализ, за да се установи дали предприятието, което е обект на разследване, има “поведение, което до голяма степен е независимо” .

Постоянните стойности на пазарния дял на едно предприятие също могат да бъдат важен индикатор, особено когато едно предприятие има висок постоянен пазарен дял, в сравнение с пазарните дялове на всички останали конкуренти, опериращи на съответния пазар. Динамиката на пазарните дялове на предприятията на съответния пазар е също важен показател в сравнение с определянето на пазарния дял за един отрязък от време, тъй като това може да не отрази динамичната природа на пазара. Променливите стойности на пазарните дялове на предприятията са индикатор за ефективна конкуренция. Ситуации, в които предприятие увеличи с бързи темпове ниския си пазарен дял, може да означава, че бариерите за разрастване на този съответен пазар са ниски.¹⁶⁶ Следователно пазарният дял на „БТВ Медия груп” ЕООД следва да се разгледа в динамика през периода 2009-2011г., както и да се проследи всяко изменение в сравнение с останалите участници на съответния пазар.

За изчисляването на пазарните дялове на предприятията, опериращи на съответния продуктов пазар, може да се използва информация за обемите продажба в стойност или в натура. Обикновено, данни за обема в стойност се взема за по-обективен критерий, когато става въпрос за диференцирани продукти. В конкретния случай предмет на анализ е “ пазарът на телевизионна реклама, излъчвана по ефирните телевизионни канали с национално покритие ”. По своята същност този продукт е рекламна услуга, която се състои в предоставяне на част от програмното време на телевизията, чрез което се осигурява възможност на рекламодателя да представи под някаква форма своето рекламно съобщение на съответната зрителска аудитория.

Привличането на рекламодатели зависи от обема и характеристиките на аудиторията на медията, което пък е в пряка зависимост от телевизионното съдържание, поради което първият възможен критерий за определяне на пазарното присъствие на участниците на пазара е на базата аудиторен дял¹⁶⁷. Зрителският интерес има пряко отношение към положението на телевизията като участник на рекламния пазар. В практиката си по случая M.553 – RTL / Veronica / Endemol (т. 20) Европейската комисия достига до заключението, че „делът в зрителската аудитория на телевизионните оператори е определящ фактор за тяхното представяне на рекламния пазар”.

Съгласно данни, предоставени от аудиторния мониторинг на независима агенция за пийпълметрични изследвания „ГАРБ Аудиенс Рисърч България” ЕАД, са изчислени пазарните дялове на предприятията на базата дял от аудиторията.

	БНT1	бТВ	НОВА	ТВ 7
2009г.	12,2	35,1	20,8	0,8
2010г.	9,9	38,2	14,3	1,3
2011г.	7,9	39,7	13,3	2,0

Динамиката на пазарните дялове на базата аудиторен дял е представена графично в графика № 1 и показва тенденцията към повишаване на аудиторния дял на БТВ, който изпреварва значително останалите участници на пазара, и намаляващата тенденция при Нова. Новонавлезлият участник ТВ7 показва тенденция към плавно макар и незначително на фона на останалите участници повишаване на зрителската аудитория.

Друг възможен метод за изчисляване на пазарните дялове в сектора, използван от КЗК в предишни свои решения¹⁶⁸, е на базата на приходи от реклама.

В практиката си по Решение № 385/2010 г. КЗК е ползвала данни за приходите от реклама, като приема, че този индикатор дава надеждна, обективна и икономически обоснована оценка на присъствието на съответните медии на пазара.

За целите на настоящото производство КЗК счита, че е целесъобразно да се използват приходите от реклама, като критерий за определяне на пазарния дял на участниците на съответния пазар, тъй като това е показател, който отразява най-точно реалното състояние на предприятията и възможността им да привличат зрителския интерес чрез предлагането на разнообразно телевизионно съдържание.

В досегашната си практика, при изчисляването на пазарния дял на телевизионните оператори Комисията е ползвала данните от рекламния мониторинг на независима агенция за пийпълметрични изследвания „ГАРБ Аудиенс Рисърч България” ЕАД.

За целите на настоящото проучване такива данни отново бяха поискани, като резултатите са обобщени в следващата таблица:

Друг възможен критерий за определяне на пазарните дялове на предприятията е на базата брой реализирани рейтинг точки. Данните от рекламния мониторинг на независима агенция за пийпълметрични изследвания „ГАРБ Аудиенс Рисърч България” ЕАД относно броя реализирани рейтинг точки се водят поотделно за аудитория 4+ и за аудитория 18-49, като последната е приета за най-атрактивна таргет група по отношение на рекламодателите. На базата на тези данни, КЗК определи пазарните дялове на предприятията, на базата на аудитория 18-49, които са представени в таблица № 7 по-долу.

	БНT 1	бТВ	НОВА ТВ	ТВ 7
2009г.	2,27	64,33	32,37	1,02
2010г.	3,30	61,57	33,95	1,18
2011г.	1,79	65,07	30,91	2,23

От данните в таблицата може да се проследи динамиката на пазарните дялове на предприятията, откъдето е видно, че преразпределянето на пазарните дялове става е в полза на основно на БТВ и на ТВ7, които почти удвояват пазарния си дял .

За пълнота на анализа, КЗК изчисли и пазарните дялове на предприятията на базата на аудитория 4+, които са представени в таблица № 8 по-долу.

	БНT 1	бТВ	НОВА ТВ	ТВ 7
2009г.	3,14	64,99	31,01	0,86
2010г.	3,71	64,99	30,38	0,91
2011г.	2,34	68,97	26,75	1,93

Данните за пазарните дялове, на базата на аудитория 4+, показват същата тенденция, която се отнася и за данните на базата на аудитория 18-49.

Това заключение е важно по отношение на общата картина на конкуренцията в индустрията и отразява взаимния конкурентен натиск в дейността на двамата най-големи играчи по отношение първо на политиката при предоставяне на отстъпки, която е аналогична, и второ в програмната политика, при надпреварата в reality-форматите в прайм тайм.

Изследвайки пазарните позиции и на другите участници на пазара, направеният анализ установи, че Нова се явява основен конкурент на БТВ, като двете групи си оказват взаимно конкурентен натиск.
2. Брой участници на пазара и пазарна концентрация

В много индустрии нивото на конкуренция зависи от броя на конкуриращите се предприятия на съответния пазар. Когато броят на конкурентите в отрасъла е голям, при равни други условия, можем да очакваме по-висока степен на конкуренция в отрасъла. Като цяло може да се направи заключението, че когато броят на фирмите в дадена индустрия расте, търсенето в сектора става по-еластично, защото потребителите имат алтернативни доставчици в случай, че едно от предприятията повиши цените. От друга страна големият брой фирми на пазара намалява възможностите за координация, което е друга възможна причина за повишаване на нивото на цените над конкурентните нива. Броят на фирмите в сектора обаче не винаги е индикация за нивото на конкуренция в сектора, тъй като конкуренцията може да е ефективна и при само двама участника на пазара, при липса на бариери за навлизане и разрастване.

Пазарната структура на сектора може да се определи и чрез използването на индекс за концентрация, чрез който могат да се определят промените в пазарната структура, като се направи уточнението, че Индексът за концентрация не може да даде детайлна информация за конкурентната среда в сектора, тъй като не отчита бариерите за навлизане и разрастване, както и наличието на свободен капацитет, които следва да се разгледат и вземат под внимание в своята съвкупност.

По-широко използван индикатор за установяването на нивото на конкуренция в даден сектор е коефициентът за пазарна концентрация, т.нар. Херфиндал-Хиршман индекс¹⁷⁰.

На диаграма № 5 по-долу е представена концентрацията на пазара, измерена чрез индекса на Херфиндал-Хиршман (HHI), като за това са използвани пазарните дялове на предприятията, изчислени на базата на брутни приходи от продажба на рейтинг точки.
Диаграма № 5.


От диаграмата по-горе е видно, че индексът HHI увеличава стойността си през разглеждания период, като през 2011г. достига стойности от 5154. Приема се, че стойности на индекса над 2000 показват пазар с високо ниво на концентрация.

За разлика от HHI показателят CR (n) (Concentration Ratio) характеризира позицията на пазара на най-големите участници. Изчислява се по формулата:

k

CR k= ∑ P i

При изчислението на индекса обикновено n се приема в границите от 4 до 8 броя участници на пазара. В конкретния случай, за изчисляването на индекса на концентрация, КЗК ще вземе предвид пазарните дялове на първите две предприятия – Нова и БТВ.

Относителният дял на тези предприятия или индексът на концентрация CR 2 е равен на 91,76 % за 2009 г., през 2010 г. достига 94,30 %. Тенденцията към увеличение се запазва и през 2011г. и достига до 96,40 %.

От стойностите на индекса може да се направи изводът, че първите две предприятия оформят пазар с характеристиката на олигополен пазар.

Бариерите за навлизане са съществен елемент от анализа, обосноваващ наличие на господстващо положение на даден съответен пазар. Колкото по-ниски са бариерите за навлизане на пазара, толкова по-вероятно е потенциалната конкуренция да попречи на предприятието, което вече оперира на този пазар да увеличи цените над конкурентните нива или да ограничи производството. Когато едно предприятие има висок пазарен дял на съответния пазар, но липсват или са лесно преодолими бариерите за навлизане на този пазар, може да се направи заключението, че това предприятие няма господстващо положение, и обратното. Предприятие с висок пазарен дял и липса или трудно преодолими бариери за навлизане на пазара предполагат наличие на господстващо положение на това предприятие.

Бариерите за навлизане на пазара могат да бъдат от различен характер, но при всички положения са свързани с наличие на обективна пречка или затруднение за новонавлизащ участник на пазара. Такива пречки могат да бъдат административно-правни бариери, значителни конкурентни предимства - привилегирован достъп до суровини, вертикална интеграция, икономия от мащаба, очаквани невъзобновими разходи, и др.

3.1 Административно правни бариери

В теорията и практиката на конкурентното право са установени административно правни бариери, които могат представляват пречка пред новонавлизащи в съответния пазар предприятия.

Правната уредба за лицензиране и регистриране на радио и телевизионни оператори е уредена в Глава VІ-та на ЗРТ, в чийто чл. 116 (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., в сила от 12.02.2010 г.) е предвидено, че за осъществяване на радио- и телевизионна дейност се издава лицензия след провеждане на конкурс в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3 от с. з. В следващите текстове са посочени редът и условията за провеждане на конкурса. Срокът за издаване на лицензията е указан в чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.), който предвижда, че Лицензиите се издават за срок до 15 г., който може да бъде продължен с решение на Съвета за електронни медии по искане на лицензирания, като общата му продължителност не може да бъде над 25 г.

Сравнителният анализ на нормативните предписания сочи, че лицензирането в хипотезата на чл. 116 и сл. от ЗРТ е усложнена административна процедура, поради регламентиране на определена хронология, компетентност и взаимозависимост при произнасяне на два административни органа - СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тази административна бариера, комбинирана със значителния период, за който се издава лицензията, както и липсата на свободен радио честотен ресурс за осъществяване на телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване в национален обхват затруднява значително навлизането на нов участник на съответния пазар.

Независимо обаче от липсата на свободен радио честотен ресурс за осъществяване на телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване в национален обхват, телевизия ТВ 7 получава лизензия за ефирно разпространение на телевизионната си програма за територията на 58 населени места, което на практика покрива територията на страната. Това обстоятелство показва, че липсата на свободен радио честотен ресурс за осъществяване на телевизионна дейност, чрез наземно радиоразпръскване с национално покритие, не е било непреодолима бариера пред новонавлизащия участник.

Наличието на исторически данни за навлизане на нов участник на съответния пазар би могло да се приеме като доказателство, че бариерите за навлизане, не са непреодолими, докато липсата на скорошно навлизане показва високи бариери и труден вход. Независимо от това обаче, данните за исторически вход не винаги са доказателство, че входът е лесен, и невинаги са индикация, че навлизането на нов участник ще е достатъчно, за да се преодолее евентуално антиконкурентно поведение. Като общо правило, данни за исторически вход показват, че е възможен и бъдещ такъв, когато условията са непроменени. Историческите данни за вход не могат да бъдат основание да се твърди, че и в бъдеще това е възможно поради следните обстоятелства:

-когато структурните характеристики на пазара са значително различаващи се от момента на историческия вход;

- когато в резултат на навлизане на нов участник на пазара се е достигнало до значително увеличаване на капацитета и евентуално навлизане на нов участник би довело до излишък на капацитет, което от своя страна би направило навлизането на новия участник по-рисковано, отколкото е било при предишно навлизане;

Навлизането на нов участник е възможно и икономически оправдано, когато в сектора има висока норма на печалба, недостатъчно предлагане, възможност за бърз растеж и спечелване на конкурентно предимство пред вече опериращите на пазара.

В конкретния случай, наличието на исторически данни, че е навлязъл нов участник на пазара, не може да се приеме за доказателство, че е възможно навлизане на потенциален такъв, тъй като бърз растеж и спечелване на конкурентно предимство е възможно само и единствено, ако новонавлезлият спечели висок аудиторен дял с атрактивно телевизионно съдържание, което пък от своя страна ще привлече рекламодатели. Ако проследим данните за пазарния дял на новонавлезлия участник ТВ 7, изчислени в таблица № 5 по-горе, е видно, че от 2009 до 2011г. дружеството много бавно придобива незначителен аудиторен дял, от 0,8% през 2009г. до едва 2% през 2011г. Тези обстоятелства показват, че няма възможности за бърз растеж и развитие.

Икономическите бариери от своя страна могат да се разделят на структурни и стратегически. Необходимостта от високи първоначални разходи би могло да се разглежда като бариера за навлизане на пазара, която би повлияла структурата на даден пазар, в случай, че се установи, че затруднява навлизането на нови участници.

Високите първоначални разходи също могат да представляват бариера за навлизане на пазара, ако очакванията на новонавлизащия за възвръщане на инвестицията не оправдават очакванията му.

Навлизането на нов участник на пазара е възможно само в случай, че очакваната печалба след навлизането ще надвишава разходите, които са направени, за да се осъществи навлизането.

Размерът на първоначалната инвестиция е от значение, но не представлява сам по себе си непреодолима бариера за навлизане на пазара, доколкото зависи от размера на очакваната възвръщаемост. В този смисъл, ако направената инвестиция носи очаквана печалба, то секторът е привлекателен за навлизане.

Съгласно данните за пазарния дял на новонавлезлия участник ТВ 7, изчислен на базата брутни рекламни бюджети, е видно, че дружеството намалява своя дял от 3,61% през 2009г. до 1,13% през 2011г., което показва намаляващи приходи от продажба на телевизионна реклама. Това обстоятелство показва, че бърз растеж и висок размер на очаквана възвращаемост в сектора е малко вероятно.

Относно взаимоотношенията на Телевизия bTV с други предприятия следва да се отбележат връзките на телевизията главно с две групи предприятия – доставчиците на телевизионната програма и доставчиците на ефирно разпространение на телевизионната програма. Имайки предвид обстоятелството, че търсенето на телевизионната аудитория се детерминира основно от качеството на медийните продукти, предлагани от телевизиите на пазара на аудиториите им, се оказва, че всяка телевизия е в определена степен зависима от доставчиците на своята програма – т.нар външни продуценти.

Чл. 19а, ал. 1 ат ЗРТ указва, че „най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионния пазар, трябва да е предназначено за европейски произведения, когато това е практически възможно.“

В ал. 2 е дефинирана квотата за европейски произведения и независими продуценти – „най-малко 12% от програмното време трябва да е предназначено за европейски произведения, създадени от независими продуценти.“

За да установи каква е зависимостта на предприятията от външни доставчици на телевизионно съдържание, КЗК извърши проучване, което да установи каква част от телевизионното съдържание на телевизионния канал е вътрешна продукция и каква част е закупено от международни доставчици. Данните, предоставени от СЕМ¹⁷¹, относно дела на европейски произведения и независими продуценти в програмите на БТВ за периода 2009-2011г., са представени в таблица № 9.
Таблица №9.

За сравнение, подобни данни бяха изискани и от Нова¹⁷², които са представени в таблица № 10.

Данните от таблиците показват голям процент телевизионно съдържание, което се закупува от външни доставчици, което определя известна степен на зависимост и на дветепредприятия.

Освен това бяха проучени и становищата на други по-малки телевизионни канали¹⁷³, които могат да се обобщят по следния начин: пазарната сила на мейджър компаниите, които произвеждат атрактивно телевизионно съдържание, в т.ч. сериали, филми и спортни предавания, е огромна и телевизионните оператори са зависими от тях в голяма степен.

На базата на тези данни, може да се направи заключението, че всички телевизионни оператори, които са с национален обхват на разпространение, имат задължението да излъчват определен обем европейски произведения и независими продуценти и са в известна степен на зависимост от доставчиците на това телевизионно съдържание.
Относно зависимостта на Телевизия bTV от предприятията доставчици на ефирно разпространение на телевизионна програма следва да се изтъкне, че ефирното разпространение на програмата на БТВ се извършва от „НУРТС България” АД въз основа на договор от 09.08.2002г. и Споразумение за заместване на страна от 01.10.2010г. Програмите се разпространяват чрез 653 телевизионни предавателни и ретланслаторни съоръжения на „НУРТС България” АД и 7 предаватели на ”БТВ Медия груп” ЕАД, колокирани в различни точки от страната. Телевизия БТВ Комеди се разпространява ефирно чрез предавател, собственост на „БТВ Медия груп“ ЕАД, колокиран в обект на „НУРТС България” АД съгласно договор от 07.07.2005г. и Споразумение за заместванеот тяхна страна от 01.10.2010г.¹⁷⁴

Предвид обстоятелството, че „Националното управление на Радио и телевизионни станции е единствено в страната, bTV е зависимо от доставчика на ефирно разпространение на телевизионни програми. Същата зависимост имат и другите конкурентни на Телевизия bTV, които използват мрежата на същия далекосъобщителен оператор, поради което се стига до извода, че зависимостта на всички ефирни телевизии от предприятието доставчик на ефир не поражда конкурентно предимство за никой от участниците на съответния пазар, тъй като всички те са поставени при едни и същи условия на зависимост.