Концепция за устойчиво развитие и управление на местност Узана


Роля на банковите институции в ПЧП



страница15/17
Дата25.10.2018
Размер1.79 Mb.
#98731
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

Роля на банковите институции в ПЧП

Банката се възприема като пълноправен партньор в ПЧП, макар и да не е фактическа страна по договора. Почти във всички случаи на прекратяване на договора за ПЧП тя желае да има правото да потърси от водещата страна по споразумението, която често е публичният орган, неизплатената част от заема. От друга страна, проектната компания, като форма на частен партньор в проект за ПЧП, може да бъде финансирана чрез механизма на проектно финансиране, описан по-горе. Кредиторите на проекта поделят част от рисковете с проектната компания, като осигуряването на финансиране за проекта се извършва на основата на генерирания от него паричен поток, а не на корпоративни или държавни гаранции за гарантиране на проектния дълг. Много важна характеристика на проектите, осъществявани по този начин, е възможността за поделяне на риска между участниците в транзакциите (съдружниците на проектната компания и банката).

    • Роля на застрахователните институции в ПЧП

Не бива де се подценява и потенциалното влияние на застрахователните организации върху подготовката и изпълнението на проекта. Застрахователите играят важна роля в повечето ПЧП, тъй като кредиторите и заемодателите искат да застраховат инвестицията си срещу евентуална загуба. Следователно, на този етап, паралелно с банкови институции и кредитори, следва де се стартират преговори и със застрахователни дружества.

5.4.8.8. Информиране на обществеността

Фактът, че обикновено към ПЧП се прибягва за важни обекти/услуги предполага, че ще има и засилен обществен интерес. Това е фактор, който може както да застраши плавното изпълнение на проекта, така и да го благоприятства. Затова навременното информиране на обществеността за евентуалното стартиране на проекта за ПЧП би осигурило допълнителни активи за публичната страна, като се намали въздействието на риска, свързан с общественото съгласие. Ролята на обществото, в качеството му на потребител на услугата/обекта, предмет на ПЧП, е жизненоважна от гледна точка на т.нар. „поведение на потребителя”, което е водещ фактор в прогнозирането и на фактическата приходосъбираемост по проекта.



    • Роля на обществото при ПЧП

Заедно с финансиращите институции, обществото представлява неизменна, макар и индиректна, страна по договора за ПЧП. Ролята на обществото е толкова важна, колкото и необходимостта за генериране на печалба от проекта, което е необходимо условие за привличане на опитни частни партньори в реализацията на ПЧП. В контекста на казаното, следва да се изтъкне и медиаторската роля на местната администрация в намирането на законосъобразни методи за разрешаване на потенциалния за ПЧП конфликт между финансова и обществена печалба от проекта. В тази връзка въвличането на обществото в управлението и контрола на целия жизнен цикъл на проекта за ПЧП е от особена важност, както за частния партньор, така и за финансиращата институция. От гореспоменатото „поведение на потребителя” зависи и фактическата приходосъбираемост по проекта. Тоест, без знанието, съгласието и готовността на населението да заплати съответните потребителски такси (ако такива са предвидени по проекта) за предоставянето на по-качествена местна услуга, съвсем очакван става бъдещия неуспех и провал на проекта.

    • Медии

Подобно на запознаването на местната общественост, ранното запознаване на медиите със същността на проекта за ПЧП увеличава шансовете за по-широка подкрепа на публично-частната инициатива.

5.4.9. Най-често срещани механизми на плащане при проекти за ПЧП

5.4.9.1. Директна такса - Изградената инфраструктура и предоставяната услуга се покрива от директните такси, заплащани от потребителите. Отчитайки настоящата икономическа ситуация в страната, трябва внимателно да се анализират нивата на директните такси с оглед поносимостта им от крайните потребители. В случай, че нивата на поносимите такси не могат да покрият цената на инфраструктурата и предоставяната услуга, публичният орган покрива разликата, което оказва отражение върху бюджета и следва да се финансира чрез данъци или заеми.

5.4.9.2. Скрити такси - При тази система нивата на таксите се договарят между публичният орган и частния оператор, като първият плаща директно на частния партньор на базата на данни за броя на крайните потребители. Финансирането става чрез данъци или заеми.

5.4.9.3. Плащания за наличност на предоставена услуга - При тази система пълната цена на инфраструктурата се покрива от публичният партньор, разпределена по целия период на ПЧП проекта и годишно актуализирана на база инфлация. При занижена наличност, която не е договорена за периодите на поддръжка, плащанията от страна на публичния към частния партньор се намаляват в зависимост от сериозността на създалата се ситуация.

5.4.9.4. Такса „задръстване” – Подобно на предходната хипотеза публичният орган и частният партньор договарят оптимална натовареност на дадена услуга. При увеличаване на натовареността над оптималната, се намаляват плащанията от страна на публичния към частния партньор.

5.4.10. Модели на публично частни партньорства

При избора на подходящ модел на публично-частни партньорства е важно да се отговори на следния въпрос: „Какво се очаква да се постигне от едно такова партньорство?”. Това е така, защото различните форми на публично-частни партньорства, постигат различни цели. Някои модели се ограничават до подобряване и по-ефективно предоставяне на публичните услуги. Други включват и набавянето на свежи финансови ресурси.



В практиката съществуват различни модели и форми на ПЧП, като те непрекъснато търпят развитие с цел да се удовлетворят изискванията и характеристиките на проектите. Формата на ПЧП се определя от обхвата и параметъра на дейността, на ангажираността, финансирането и разпределението на рисковете между публичната институция и частния сектор. Основна характеристика при различните форми на ПЧП е степента на контрол и участие във финансирането на частните партньори. При разработване структурата на ПЧП ясно трябва да се дефинират „предмета на проекта” и „очаквания резултат”. На тази основа се определят взаимните връзки, формата на участие и отговорностите на всяка страна, така че рисковете да бъдат поети от страната, която е в състояние да ги контролира, управлява и да влияе върху тях. В рамките на ПЧП, предприемачите от страна на частния сектор се превръщат в доставчик на услуга за дълъг период, а не само носители на активи. Те носят отговорностите за проектиране, изграждане, експлоатация и поддръжка, както и за цялостното финансово администриране изпълнението на проекта, така че да бъде предоставено обслужването на обществения сектор. По този начин, органите на местна власт, могат да концентрират ресурсите си върху планиране на услугата, мониторинг на изпълнението и управление на договорите.
От представената по-горе дефиниция за публично-частното партньорство, могат да се изведат двата му основни аспекта: бизнес измерение и правен аспект.


  • Правните аспекти на схемите за ПЧП зависят от законодателната уредба и могат да обхванат различни юридически структури. В резултат на това, отчитайки приложимата нормативна уредба, в страната се оперира с нормите в Закона за концесиите, Закона за обществените поръчки, Закона за регионалното развитие. Както бе посочено по-горе, една от основните причини, поради които публичният сектор влиза в партньорството е постигането на по-добра стойност на вложените средства. При дадено ниво на услугата и разходите за нейното осъществяване, чрез ПЧП се постига:

    • намаляване на разходите за еднакво ниво на обслужване;

    • увеличаване стойността на обслужване за еднакво ниво на разходи;

    • в най-добрия вариант – предоставяне на по-добро обслужване при намалени разходи.

Промените в управлението на съответната структура, когато се използва ПЧП, се изразяват в:

    • промяна в ролята на публичната администрация (от доставчик се трансформира в регулатор);

    • отчетност пред обществото и управление на публичните опасения;

    • административен капацитет (развитие на ключовите компетенции) на публичната администрация за управление на програми за ПЧП – избор на проекти, оферти, договори, търгове, мониторинг.

  • Бизнес измерението на публично-частното партньорство обхваща следните елементи:

    • Финансови ресурси за осигуряване на средства за придобиване на необходимите активи и за подпомагане на началния стадий на експлоатация. Финансовите ресурси биха могли да са собствени (осигурени от организатора на проекта) или заемни (чрез банково финансиране, пазари на облигации или други форми за привличане на капитал).

    • Дълготрайни активи за разполагане на дейностите (земя, сгради и др.) и за да позволят самото предоставяне на услуги (оборудване и други активи).

    • Оборотен капитал, който обикновено финансира операциите на стопанската дейност. Той също така включва трудовите отношения чрез текущите задължения за плащане на заплати, плюс другите потребности от краткосрочно и дългосрочно финансиране на предоставянето на услуги или за производството на продукти (инвестиции в акции и др.).

    • Самият продукт или услуга: комбинацията на ресурсите, води до производство на услуги, които да се консумират от широката общественост.

    • Приходи, тъй като те поддържат жизнеспособността на услугата. Приходите могат да постъпват от държавния бюджет (за услуги, предоставяни от публичната администрация), от потребителите на услугите или чрез комбинация от двата модела на плащане.

Елементите на измерението за стопанска дейност на предоставянето на услуги са представени на Фигура 1. Тя е използвана, за да илюстрира обхвата на схемите на ПЧП и моделите, които обикновено се използват в повечето държави с опит в публично-частните партньорства.

Фигура 1: Бизнес измерение на предоставянето на услуга



На Фиг.1 има три маркирани зони на потенциален частен ангажимент за предоставянето на услуга, която е типична за публичната администрация. Те са маркирани с римски цифри от І до ІІІ и ще се използват за дефиниране на обхвата на ПЧП и техните модели. Тази фигура също така ни помага да определим основните рискове, с които бихме могли да се сблъскаме и начина, по който те се разпределят между публичните и частните партньори.
Зона І представя казуса, когато е сключен договор с частен партньор за изграждане на активи, използвани за предоставяне на определена публична услуга. Моделът за сключване на договор с частен партньор обикновено се нарича “Проектиране-Изграждане”. Частният сектор проектира и изгражда инфраструктура, за да отговори на спецификациите за изпълнение на публичния сектор, често пъти за фиксирана цена, така че рискът от преразход се прехвърля на частния сектор. Много рядко в тези случаи частният партньор осигурява финансирането, въпреки че няма препятствия в това отношение. Причината, поради която публичната администрация не изисква частно финансиране при договор “Проектиране-Изграждане” обикновено е тази, че заемните разходи за публичния сектор са по-ниски от тези за бизнеса, от което следва, че разходите за проекта ще бъдат също по-ниски. Важно е да се подчертае, че частният партньор не предоставя сам услугите след създаването на актива, затова договорът не трябва да се третира като схема на ПЧП.
Зона ІІ на фиг.1 представя случая, когато публични органи прехвърлят отговорността за функционирането и управлението на съществуващ актив на частния сектор. Тази схема на ПЧП е по-известна като възлагане на подизпълнител (договаряне с подизпълнител, договор за управление и др.). Това се счита за схема за ПЧП, тъй като включва всички характеристики на ПЧП: типична публична услуга се предоставя на обществото от частен изпълнител. Възлагането на подизпълнител добре съответства на операционните изисквания и често може да се фокусира върху доставянето, експлоатирането и поддържането на ново оборудване. Тези задачи биха могли да включват такива области като събиране на пътни такси, монтиране и поддръжка на улично осветление, събиране на отпадъци и т.н. Процесът на възлагане на подизпълнител обикновено се извършва на конкурентна база и има кратка продължителност – обикновено няколко месеца до две-три години. Той позволява на публичната институция да се възползва от конкретната техническа експертиза на частния сектор, да управлява персонала и да постига потенциални спестявания на разходи. Собствеността върху активите и инвестиционните отговорности остават в рамките на публичната организация. Докато публичните организации се опитват да реализират някакви ползи чрез използване възлагане на подизпълнители, този начин на действие не може да реши основни въпроси, свързани с тяхното управление или разходи, ако те са лошо функциониращи структури.

Натискът за съсредоточаване на вниманието върху подобрената услуга, неспособността на съществуващите вътрешни мерки да предоставят услугата и продължаващото намаляване на ресурсите на корпоративните услуги допринасят за преминаването към възлагане на договори за управление. При възлагането на договори за управление (на подизпълнител) става въпрос за поделяне на рискове, задължения и ползи с използване на отношение от типа на бизнес партньорство. Смисълът на възлагането на подизпълнител е, че публичните органи се опитват да подобрят ефективността, обслужването на клиентите, да станат по-конкурентни и да използват най-добрите практики при намаляване на разходите.

Макар, че маркираната област не отразява финансирането, то винаги е неявно, присъщо на възлагането на подизпълнител, тъй като частният партньор трябва да е сигурен, че разполага с необходимите средства, за да покрие поне изискванията за оборотния капитал.

Използването на термина “възлагане на подизпълнител” трябва да става внимателно, тъй като той има широко разпространение сред държавните/общински и бизнес кръгове и включва други области на договорни отношения между публичната администрация и частния сектор, които не могат да се разглеждат като ПЧП, ако се реализират в следните случаи:



  • Възлагане на подизпълнител на нискоквалифицирани помощни услуги (почистване на сгради, управление на съоръжения, управление на отпадъци, функциониране на изнесени услуги за хранене и осигуряване на охранителни услуги). В много страни държавата се е оттеглила изцяло от тези области като директен доставчик на услуги.

  • Възлагането на подизпълнител на професионални услуги с висока стойност, спомагателни по отношение на основната мисия на съответната публична институция (напр. възлагането на подизпълнител на функциите, свързани с комплексна информационно-технологична система). Това е областта на най-големия растеж през последните години с много силно изразени разлики в развитието в отделните страни.


Зона ІІІ на Фигура 1 представя най-типичната форма на ПЧП, а именно схемата “Проектиране-Изграждане-Финансиране-Експлоатиране (ПИФЕ)” .

Публичният орган дефинира услугите, които иска да бъдат предоставени от частния сектор, а след това частният партньор проектира и изгражда посветен на целта актив, финансира неговото изграждане, и впоследствие експлоатира актива и предоставя услугите, получавани от него. При традиционния модел за публично инвестиране (Проектирай-Изгради) държавата сключва договор с частния сектор за изграждането на актив, но проектирането и финансирането се осигуряват от публичния сектор. В повечето случаи публичният сектор експлоатира актива след неговото изграждане. Разликата между тези два подхода отразява убеждението, че ПИФЕ дава на частния сектор също и отговорността за проектирането, изграждането и финансирането на един актив, като по този начин става основният източник на подобрена ефективност при предоставянето на услугата.

Предимството на подхода ПИФЕ е, че той комбинира отговорността за обикновено различни функции – проектиране, изграждане и поддръжка – под егидата на една единствена фирма. Това позволява партньорите да се възползват от различна ефективност. Първо, проектът може да се направи така, че да съответства на строителното оборудване и материалите, които ще се използват. Освен това от изпълнителя се изисква предварително да разработи дългосрочна програма за поддръжка, която се придружава от предварителна оценка на свързаните разходи. Подробните знания на изпълнителя относно дизайна на проекта и използваните материали му дават възможност да разработи специално насочен план за поддръжка за цикъла на проекта, който предвижда и решава задачите при тяхната поява, като по този начин намалява риска, че те ще останат незабелязани или нерешени своевременно, превръщайки се впоследствие в далеч по-скъпи проблеми.

Ползите от това “пресмятане на разходите за жизнения цикъл” са особено важни, тъй като повечето от собствениците на инфраструктура харчат повече средства за поддържане на системите, вместо за развитието им. Освен това, подходът на жизнения цикъл премахва важни въпроси за поддръжката от политическите капризи, които влияят върху много публични бюджети за поддръжка, при които собствениците често пъти не знаят с какво финансиране ще разполагат всяка следваща година. В такива случаи те често се фокусират върху това да похарчат парите, които имат за най-неотложните нужди, свързани с поддръжката, вместо да приемат един по-рационален, разходоефективен и превантивен метод.


В международен аспект има няколко модела на договорни публично-частни партньорства, които са широко използвани. Предвид, че целта на настоящата разработка не е да прави продробен анализ на различните модели на публично-частни партньорства, накратко са представени подходящите модели на публично-частни партньорства, в контекста на идентифицираните сфери за постигане на устойчиво развитие на местността Узана, подходящи за публично-частни партньорства. Представените модели на публично-частни партньорства включват:
5.4.10.1. Строителство – Експлоатация – Прехвърляне/Проектиране – Строителство – Експлоатация – Прехвърляне;

5.4.10.2. Строителство – Прехвърляне – Експлоатация;

5.4.10.3. Строителство – Притежаване – Експлоатация

5.4.10.4. Хибриден модел

Във всяка от изредените категории съществуват разнообразни форми на ПЧП, като повечето от тях имат сходни сфери на приложение, близки предимства и недостатъци. Това да известна степен затруднява осмислянето на целесъобразността и ползите от публично-частните партньорства. Много често местните власти целенасочено избягват прилагане на ПЧП в реализацията на своите политики за местно икономическо и инфраструктурно развитие именно поради липса на ясно разграничими форми на ПЧП и механизми за тяхното прилагане.



5.4.10.1. Строителство – Експлоатация – Прехвърляне/Проектиране – Строителство – Експлоатация – Прехвърляне;
При този тип ПЧП отговорностите за извършване на различни по вид дейности – от етап “проектиране” до етап “експлоатация” - са концентрирани в едно юридическо лице. Частният партньор финансира, проектира, изгражда и експлоатира съоръжение за посочен период, след което собствеността се прехвърля обратно на публичния сектор. По този начин процесът по проектиране отразява не само специфичните изисквания на потребителя, но е в пълно съответствие с материалите и съоръженията, които ще бъдат инсталирани. Задълженията за последваща експлоатация и реалното доказване на ефективност са свързани с отговорности за качествен монтаж и осигуряване на квалифициран обслужващ персонал. Установява се дълготрайна програма за поддръжка и експлоатация с оценка на свързаните с това разходи. В зависимост от спецификата на проекта, правото на собственост върху „предмета” на договора се прехвърля от частния на публичния сектор. Структурата на този тип ПЧП позволява финансовите средства, необходими за реализиране на проекта да бъдат осигурени частично или изцяло от частния сектор или частният сектор да е гарант при осигуряване на средства от трета независима страна. По този начин държавните или общински власти могат да реализират важни проекти, при това в относително кратки срокове, без тяхната реализация да е обвързана с наличието на свободни средства или бъдещи постъпления от държавния бюджет.
5.4.10.2. Строителство – Прехвърляне – Експлоатация
При този вид ПЧП публичните институции сключват договор с частен партньор за финансиране и изграждане на съоръжение. След приключване на изграждането частния партньор прехвърля собствеността върху съоръжението на местните власти. Публичната институция впоследствие отдава обратно чрез лизинг съоръжението на частния партньор за дълъг период от време, през който частният партньор има възможност да възстанови разходите за инвестиции и да реализира възвращаемост. Разликата със СЕП – модела е тази, че публичния сектор става собственик на инфраструктурата от самото начало на договора, но пък на частния партньор се предоставя възможност да възстанови инвестицията, която е направил, използвайки инфраструктурата съобразно определени от него правила и начин на управление.
5.4.10.3. Строителство – Притежаване – Експлоатация
При така разглежданият модел на ПЧП частният партньор финансира, изгражда, придобива и експлоатира съоръжение или услуга без определен краен срок на договора.

Разликата от горните модели е, че няма задължение за прехвърляне на собствеността върху активите към публичния сектор. Съществува възможност публичният сектор да придобие активите, като ги изкупи по остатъчната им балансова стойност след края на договорния период, но това е само правна възможност, която може и да не се ползва от публичния партньор.

Важна особеност на този вид ПЧП е ограниченото му приложение само да инфраструктура, която може да бъде частно притежание, т.е обекти на техническата инфраструктура, които по силата на нормативен акт са собственост на публична институция (напр. пътищата, ВиК мрежите и съоръженията, улиците) не попадат в приложното поле на този модел. По отношение на тях ще трябва да се използва друга форма на ПЧП на възлагане – концесия или обществена поръчка.
5.4.10.4. Хибридни модели
Прилагането на горепредставените модели трябва да бъде съобразено с местния контекст. Затова често се използват хибридни модели, които съдържат елементи от два или повече от представените по-горе модели. Тези хибридни модели взимат предвид местното законодателство, институционалната рамка и най-вече целите, които би искал да постигне публичният сектор.

В резултат от направения анализ и изследване предпоставките и перспективите за устойчиво развитие на Узана, бяха идентифицирани възможните сфери за реализация на ПЧП, което доведе до избор на съчетаване между посочените типове ПЧП, което може да послужи за създаване на условия за развитие на публично-частно партньорство. След проведените посещения на място в Община Габрово и местност Узана и въз основа на задълбочения анализ на публичните услуги, секторите и обектите на територията на зоната като туристическа дестинация и преди всичко, отчитайки мнението на заинтересованите от развитието на зоната субекти, считаме ПЧП за подходящ и реалистичен подход за реализиране на успешно управленско решение на Общината за създадения курортен комплекс “Узана”.


5.4.11. Институционализирани правни форми на ПЧП

Както бе посочено по-горе, институционализираните правни форми за ПЧП са една от двете основни групи ПЧП, в зависимост от отделните им юридически характеристики, които се възприемат през последните години като по-съвременно решение. Характерното за него е, че сътрудничеството между публичния и частния сектор е в рамките на обособена организационна структура.

В практиката са възприети два способа за създаване на ИПЧП:

А) Основаване на ново Дружество, чийто капитал се държи съвместно от възлагащия субект и частния партньор и възлагане на обществена поръчка (респективно концесия) на създаденото по този начин новообразувано публично-частно дружество (проектна компания);

Б) Участие на частен партньор във вече съществуващо публично предприятие, което е получило в миналото договор за изпълнение на обществена поръчка и/или концесия.
Направено от Европейската Комисия общественото допитване по Зелената книга за публично-частните партньорства и правото на Общността в областта на обществените поръчки и концесиите показва, че действително е необходимо да се изясни прилагането на тези правила по отношение на т.нар. „институционализирани“ ПЧП (ИПЧП).

Комисията определя ИПЧП като сътрудничество между публични и частни страни, които създават публично-частно дружество за извършването на обществени поръчки или концесии. Освен с капиталовата вноска или други активи, частният принос в работата на ИПЧП се изразява и в активното участие при изпълнението на задачите, възложени на публично-частното дружество, и/или при неговото управление.

Обратно, обикновена капиталова вноска на частен кредитор в публично предприятие не представлява ИПЧП.

Усещането за правна несигурност, което съществува около участието на частни партньори в ИПЧП, може да подкопае успеха на конкретен проект, а рискът за изграждане на структури, основаващи се на договори, които по-късно могат да се окажат несъответстващи на правото на Общността, може да разубеди публичните власти и частните дружества да образуват ИПЧП.

Европейската комисия разглежда институционалните ПЧП като:



  • Сътрудничество между частен и публичен партньор, които учредяват дружество със смесен капитал с оглед изпълнението на възложена обществена поръчка или концесия;

  • Публичният партньор запазва високо ниво на контрол върху операциите (акционерство и участие във взимащите решения органи);

  • Частният партньор внася капитали или активи и участва в изпълнението на задачите, поверени на смесената структура, както и в нейното управление.

В замисъла на Зелената книга институционализираните ПЧП предполагат създаването на нов субект, обща собственост на публичния и частния партньор. Следователно, общият стопански субект има за задача да гарантира доставката на дейност или услуга в полза на обществото. В държавите-членки публичните власти понякога прибягват до такива структури, в частност за администриране на публични услуги на местно ниво (напр. водоснабдителни услуги, свързани със събиране и третиране на отпадъците и др.).

Прякото сътрудничество между публичния и частния партньор в структура, представляваща юридическо лице, позволява на публичния партньор, посредством присъствието си сред акционерите и управителните органи на съвместното дружество да поддържа относително висока степен на контрол върху развитието на проектите.

Най-честата организационна форма на ПЧП е дългосрочно обединение (Joint Venture) в публичния сектор с участие на държавата и частни фирми за предоставяне на висококачествени публични услуги. Вземайки най-доброто от публичния и частния сектор, ПЧП осигуряват допълнителни ресурси за инвестиции в публичния сектор и ефективното управление на тези инвестиции. Смисълът е, че публичните органи се опитват да подобрят ефективността, обслужването на клиентите, да станат по-конкурентни и да използват най-добрите практики при намаляване на разходите.

Интерес представлява въведения в развитите икономики нов метод за финансиране, означаван като “проектно финансиране”. По своята същност то е финансиране с ограничено право на обезщетение (Limited Recourse Financing) по проект, чрез създаване на дружество със специална цел (Spesial Purpose Vehicle).

Предимството на създадената по този начин автономна правна среда, чрез дружеството със специална цел (ДСЦ), има съществено значение за разпределянето на риска и се проявява в две посоки. От една страна, при несъстоятелност на проекта имуществената отговорност се концентрира само върху паричните средства и активи на ДСЦ, а от друга страна, при несъстоятелност на участниците този неблагоприятен факт не се отразява върху ДСЦ, поради обособеността му като отделен субект.



Проектната компания е правна форма на частен партньор. Тя представлява неперсонифицирано обединение от заинтересовани фирми и лица (инвеститори, строителни изпълнители, оператори), като взаимоотношенията между тях по подготовката или изпълнението на проекта за ПЧП се регламентират с договори по Закона за задълженията и договорите. Проектната компания може да се създаде и като самостоятелно юридическо лице по Търговския закон, но това не е задължително. Ако ДСЦ е избрана за частен партньор по изпълнението на проекта за ПЧП чрез задължителна тръжна процедура, взаимоотношенията между общината и проектната компания се регламентират от основния договор за ПЧП, който формира договорната основа, върху която се сключват допълнителни споразумения, оформящи проектната структура.

Ако проектът за ПЧП е за строителство на ново съоръжение, Общината сключва договор от категорията „строителство” с проектната компания, възложен за глобална сума или до ключ, където договорната сума е фиксирана и всяко надвишаване на цената и просрочване на времевия график е за сметка на проектната компания или подизпълнителите, ако има такива.

У нас предпочитаната форма на проектната компания е консорциум или друга форма на неперсонифицирано обединение между инвеститорите и публичния партньор. Като правило, публичният партньор участва с капитал под формата на земя или друга собственост. Това се различава значително от типичната ситуация в развитите икономики, прилагащи този тип партньорства. Във Великобритания, например, проектните компании, участващи в проекти под егидата на т. нар. Private Finance Initiative (PFI), не само са изцяло частни дружества, несвързани с публичния партньор, но и вземат под наем земята, свързана с проекта от държавата/общината.
5.5. Приложимост и институционализиране на ПЧП модела по отношение на местността Узана


  • Приложимост

В резултат на направените от екипа ни проучвания, може да се отбележи, че предложението за прилагане на ПЧП като модел за управление на местността Узана като курортен комплекс е приложим, като се има предвид, че е необходимо да бъдат спазени следните основни изисквания:

- Политическа и законодателна рамка (наличие на рамкови условия, които да позволят да се продължи развитието и прилагането на схема за ПЧП, подкрепа от страна на регионалните власти, законова допустимост за прехвърляне на публичните услуги към частния сектор);

- Обем на проекта (реализацията на проекта може да генерира спестявания и да бъде конкурентен по отношение на разходната ефективност);

- Пазарна среда и потенциал за постигане на стойност на инвестицията (наличие на достатъчен интерес от страна на частния сектор за участие в проекта; наличие на компетентни частни фирми, готови да изпълнят проекта; възможност за възстановяване на заложените разходи по проекта и акумулиране на печалба);

- Подходящи административни условия (структурираност на обществените услуги, съществуваща организация на дейностите за осъществяване на проекта).




  • Институционализиране

Базирайки се на споделения опит и на факта, че Европейската комисия е взела решение да не създава специална нормативна рамка на ПЧП именно, за да не блокира икономическия ритъм, поставен в една законосъобразна рамка, нашият подход при определяне на йерархията на документите, на които се изгражда един ПЧП модел е поставянето на първо място на волята на Общинския съвет – местния парламент.

Принципите на определяне на йерархията на нормативната рамка, на която се основава проект на ПЧП, са приоритетност на волята на местния парламент и местната нормативна уредба, предвид факта, че всеки един модел на ПЧП е уникален и се базира на икономическа целесъобразност и гъвкави нормативни решения.

В договорите и при управление на партньорското отношение трябва да се обърне особено внимание на въпросите за мениджмънта и регламентите. Опитът показва, че методите, свързани с надзорната дейност, функционират добре и страните са доволни. В няколко случая частният партньор е изразил мнение, че партньорството е станало по-крехко и по-неуравновесено, когато публичният сектор се е опитал усилено да регулира и контролира дейността му. Недоверието е довело до намаляване гъвкавостта на сътрудничеството, а бюрократичният всеобхватен контрол е довел до забавяне предоставянето на услугата. По-голямата част от частните инвеститори смятат, че предоставените им възможности за предлагане на иновативни решения са твърде ограничени и в това отношение проектът не е оправдал очакваните надежди. Публичният сектор не е показвал гъвкавост по отношение на предложенията на частния партньор и е изразявал прекалено остро мнение по въпросите, касаещи предоставянето на услугата или например инвестиционните планове.

Институционализирането на ПЧП трябва да произтича от потребностите на местната общност и от волята на Общинския съвет, а не да се провокира от консултантски структури и натиска на определени икономически среди.

Предвид посочените съображения, институционализирането на ПЧП модела за управление на местността Узана като туристическа дестинация се прави със следните цели:

1. Насърчава привличането на частни инвестиции за ефективното използване на дълготрайните материални активи на общинския капитал и на туристическия потенциал на територията на местността Узана за осигуряване на съответствие с европейските екологични стандарти на качеството на проектите с обществени функции в сферата на управлението на зоната като туристическа дестинация и място за отдих, като Национална екоинициатива, като място за алтернативни спортове, като ценно местообитание по екологичната мрежа „Натура 2000” на територията на община Габрово;

2. Създава правната рамка на институционализирането на публично – частното партньорство (ПЧП) както в обхвата на административната структура на общината, така и на ниво изграждане на успешни структури за кандидатстване с проекти по грантови схеми на Европейския съюз и като бенефициенти на европейските средства и успешно усвояване на средствата от Структурните и Кохезионния фонд по част от оперативните програми на Националната референтна рамка на България 2007 - 2013.

3. Осигурява правните рамки на възможността на общината на принципа на прозрачността, върховенството на закона и достъпа на гражданите до информация да участва в капиталови търговски дружества (проектни дружества) и нестопански организации (проектни структури) в партньорство със заинтересовани лица от икономическия просперитет на община Габрово и да управлява и да насърчава управлението на туристическата дестинация чрез модели и договори с елемент на публично – частно партньорство (ПЧП) за изпълнение на проекти с обществени функции.
Формата, под която считаме за най-удачно да функционира ПЧП проекта е хибриден модел между два от описаните по-горе модели на договорно ПЧП в съчетание със създаване на ИПЧП под формата на неперсонифицирано обединение, участници в което да са лицата и търговските дружества, извършили инвестиции и осъществяващи дейност на територията на местността Узана под формата на изграждане на търговски обекти.

Когато екипът ни обсъждаше - и в работните срещи със заинтересованите лица, и на експертните заседания на проектния екип, - възможностите за привличане на инвестиции, за адекватно и обществено оправдано управление на територията, за спазване правилата и нормите на застрояване, регламентирани и установени в приетия ПУП в съчетание със запазване интересите и съграденото с години от лицата, развиващи дейност в Узана, се стремяхме да намерим оптималният, взаимноизгоден и едновременно с това най-реалистичен модел, който да балансира интересите на всички заинтересовани лица и да установи предоставяне на услуги с високо качество на социалноприемлива цена. В рамките на различните формати на водене на диалог, коментирахме вероятността за настъпването на определени обстоятелства, които биха могли да доведат до рискове при прилагане модела на ПЧП, но винаги изхождахме от факта на множеството самостоятелни субекти на правото – търговци по смисъла на Търговския закон, които управляват както индивидуални физически обекти в местността, така и свой бизнес с различни цели и финансови ресурси.

Известно е, че всеки един проект е динамичен и е свързан с непрекъснат преход – във време, пари, участници, следователно винаги съществува определен риск, който е необходимо да бъде управляван. Възможностите за съществуването на риск при реализацията на меморандум за управлението на зоната, сключен за реализация на проект за ПЧП, са най-различни: закъсняло включване на нов участник в проекта, неподготвени мениджъри за управлението на по-мащабен проект от този на собствения малък или среден бизнес, слаба управленска практика, силно влияние на външни участници, рязка промяна на политическата структура на Общинския съвет, промяна на основни стратегически документи и др.

Изхождайки от презумпцията за реалната опасност от недоверие към «непознатото» във възникващите нови правотношения със съответните права, задължения и ясно разписани отговорности относно съоветно поетия от страните риск, приехме, че създаването на ИПЧП във вид на обединение, неподлежащо на регистрация по Търговския закон, ще е правната и институционална форма, в регулаторните рамки на която интересите на лицата, имащи пряк интерес от оптималното управление на местността ще са най-добре защитени. Тази сигурност на местните инвеститори, на публичните институции в лицето на Община Габрово и Сдружение за устойчив туризъм «Узана», на новите инвеститори, които ще бъдат привлечени, ще доведе от своя страна до съответната положителна реакция и ще повлияе благоприятно, дори и по косвен път както на жителите на общината, така и на всички потребители на предлаганите в зоната туристически продукти и услуги.

В предлагания от нас вариант на ИПЧП ще се получи обединяване на усилията на местните инвестори и местната общност за получаване на социални и икономически ползи и за изпълнение както на визията за развитие на местността, отразена в Подробния устройствен план, така и на целите на плана за развитие на община Габрово. Целта на това неперсонифицирано обединение е икономическа и е насочена към постигането на облигационен ефект и насърчаване на частни инвестиции.

За постигането на ефетивен и работещ механизъм, считаме за най-взаимноприемливо в състава на това обединение да се включат:

1. Община Габрово, в лицето на Общинския съвет и Кмета на общината;

2. Сдружение за устойчив туризъм «Узана», в качеството си на юридическо лице с нестопанска цел, създадено в обществена полза;

3.Стратегически инвеститор/и, избран/и въз основа на състезателна, прозрачна процедура, предложил/и иновативни, съвременни бизнес решения за развитие на местността Узана като стратегическа и предпочитана туристическа дестинация;

4. Инвеститори, развиващи дейност и предоставящи под една или друга форма туристически услуги на територията на местност Узана.


При така предлаганият модел ще се постигнат следните положителни ефекти:

- множеството фирми, финансирали обекти на територията на местността, които до този момент са управлявали своите обекти и пространствата около тях, ще изградят икономическа, управленска структура.

- отпада необходимостта от трансфер на вещно – правен ефект върху терените – публична общинска собственост

- дълготраен период на изпълнение, определен от Общинския съвет;

- ще се отчете равнопоставеността на частните партньори и необходимостта от справедливо и икономически изгодно възстановяване на стойността на парите, инвестирани в проекта от частните партньори;

- основава се на приемане на решение на Общинския съвет за одобряване на общински дълг, ако в процеса на изпълнението на ПЧП проекта се наложи предоставяне на финансиране от Общината, което трябва да се осигури от финансова институция.

- изгражда институционален, човешки и административен капацитет на Община Габрово за успешно участие в усвояването на средствата от оперативните програми по Структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз с конкретна насоченост в подобни проектни инициативи;

- не се поставя в зависимост от собствеността върху съответния дълготраен материален актив или част от публичната инфраструктура на територията на местността, а се осъществяват в партньорство със собственика на имота и се разглеждат като съвкупност от обществени и икономически отношения, допринасящи за осъществяване визията за развитие на община Габрово.

Предвид тези обстоятелства, от особена необходимост е участниците в обединението - във връзка с дейността по управление на местността - да се обособят в своеобразна институция, която да излъчи своите представители в управлението на това новосъздадено неперсонифицирано обединение. За постигането на максимален и дълготраен ефект от създаването на предлаганата форма на ИПЧП, отношенията между включените в състава му субекти следва да бъдат подробно, детайлно и ясно разписани в сключен помежду им договор за създаване на обединението. В този водещ и основен за партньорите документ трябва да бъдат разписани правомощията на всеки един от тях, начина и средствата, чрез които ще допринася за развитие на партнъорството, съответно – за ефективното, целесъобразни и изгодно за всяка от страните в обединението управление на зоната. Важен елемент, който следва да бъде скрепен с волята на партньорите в този договор, касае важни взаимоотношения с други ведомства и административни структури, влияещи пряко на доброто управление и правилното развитие на местността, като:

- осигуряване на охранителна инфраструктура и мениджмънт - инвестицията в зоната има за цел привличане на големи групи от посетители, което изисква прилагане на ефективен охранителен мениджмънт за осигуряване на обществения ред и превенция на безредици, както и изграждане на инфраструктура за целево насочване на потоците. В допълнение охранителната система следва да осигурява опазване на бъдещия комплекс в неактивните часове на денонощието.

- осигуряване на сметосъбиране и сметоизвозване - сметосъбирането и сметоизвозването е добре да се регламентира като регулярно извършвана дейност, изпълнявана по предварително определен график и особено интентифицирана след провеждането на масови туристически и културни имероприятия. Целта е осигуряване на постоянно качество и благоприятен облик на цялата местност (в бъдеще – целия комплекс).

- осигуряване на редовно и своевременно снегопочистване – към настоящия момент има достатъчно добър опит в това отношение с партньорството между Общината и СУТУ.

Създаването на ИПЧП е единият елемен от предлагания от нас модел за управление. Другите елементи на иницирания реалистичен за нас вариант на хибриден ПЧП модел са описаните по-горе модели Строителство-експлоатация-Прехвърляне (СЕП) и Строителство – Притежаване – Експлоатация (СПЕ).

Предвид характеристиките на двата типа договорно ПЧП, считаме че в модела за управление на местността Узана те са едновременно необходими и реалистично приложими – първият по отношение на подлежащата на изграждане публична инфрструктура с основно и допълващо предназначение, а вторият по отношение на обектите, частно притежание на отделните собственици или създадени от ИПЧП под формата на обединение.

Приложимостта на модела СЕП е способствано и с оглед покриването на основните му характеристики – 1) публичния сектор (Общината) вече е финансирал изготвянето и е одобрил ПУП за реализация на местността Узана като курортен комплекс; 2) частният партньор следва да изгражда необходимата инфраструктура, в това число и обектите за настаняване, съобразно допусканията на ПУП-а, като реализира разходно ефективна експлоатация; 3) в края на договорния период, който ще бъде не по-кратък от 25-30 г. изграденото следва да се прехвърли на публичния сектор. Реализирането на модела СЕП ще се осъществи посредством създаването на договорно правоотношение между създаденото по описания по-горе ред ИПЧП, приемащо ролята и функциите на частния партньор и Общината като насрещна, публична страна в отношението. Този договор следва да се базира и предхожда от проведена възлагателна процедура за възлагане на обществена поръчка или концесия.

Прилагането на модела СПЕ би бил важен и по-приемлив от страна на частните инвеститори по отношение на отделните, влизащи в състава на личното им, респ. дружествено имушество, туристически обекти. Влагането на инвестиции, поемането на отделните рискове и преди всичко строителния и риска за наличност на услугата за отделния частен инвеститор, та дори и като член на институционално обединение е по-приемлив и по-лесно и желано управляван процес, когато инвеститорът е със съзнанието, че дори и след уговорения дълъг период от влеме няма да е длъжен да прехвърля собствеността върху туристическия обект на Общината. Нещо повече, тази възможност е негово регламентирано право, което само при желание от негова страна или по негова инициатива е възможно да се реализира.




  • Мониторинг на изпълнението на модела за управление

В рамките на реализация на проекта мониторингът следва да се извършва от Общинския съвет в следните направления:

1. одобряване меморандума за ПЧП модела;

2. одобряване институционалната рамка на проекта;

3. одобряване вида на проектната структура;

4. по предложение на кмета и председателя на съответната постоянна комисия в Общинския съвет и в съответствие с ограниченията на ЗМСМА и други нормативни разпоредби за претенция на конфликт на интереси, определяне на лицата, които ще представляват Общината в съответния орган на управление на проектната структура;

5. упълномощаване Кмета да подписва от името на Общината договорите за управление или определяне на обема от правомощия в рамките на проектната структура;

6. определяне обема на компетенциите на Кмета на Общината при одобряването на основните рамки на проектния договор за консорциум;

7. даване задължителни насоки на представителите на Общината в рамките на изпълнението на проектните дейности.
6. ПРЕПОРЪКИ ЗА ИНВЕСТИЦИОННА ПОЛИТИКА
Настоящият раздел от Концепцията предлага информация за съществуващи инструменти за финансиране, чрез които могат да бъдат реализирани препоръките за устойчиво развитие и управление на местността Узана. Описаните по-долу програма дават реална възможност за разработване и финансиране на проекти, чрез които да се развива и облагородява местността Узана като устойчива туристическа дестинация.


Каталог: files -> documents
documents -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
documents -> Чл. С наредбата се определят условията и редът за осъществяване на дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите
documents -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г
documents -> На 14 февруари съвпадат три празника
documents -> Наредба № рд-02-20-16 от 5 август 2011 Г. За планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност
documents -> Наредба № н-9 от 16 декември 2009 Г
documents -> Световния ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортни произшествия 16 ноември 2014 година


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница