ВЪЗМОЖНИ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ МОДЕЛИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МЕСТНОСТТА УЗАНА

5. ВЪЗМОЖНИ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ МОДЕЛИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МЕСТНОСТТА УЗАНА

В процеса на работа по настоящата Концепция, след провеждането на широки обществени форуми във формата на три работни срещи и едно публично представяне, явно се очерта предимството на четвъртия посочен модел, едновременно с което се установи тенденция за отказ от традиционните и до известна степен познати първи три форми на модели за управление. С оглед очертаната насоченост към възприемането на модела на публично-частното пъртньорство, екипът ни насочи усилията си и се концентрира към разработване на конкретен за местността Узана и реално приложим модел, основан на теорията и съществуващите добри практики на ПЧП, предвид на което именно тази институционална форма е подробно разгледана в настоящия раздел на Концепцията.

Разглеждането на другите три възможни модела на управление е направено дотолкова, доколкото е необходимо посочването и обосноваването на нецелесъобразността за прилагането им по отношение на местността Узана.

5.1. Административна структура

Предвид съществуващата за нас априори яснота за чисто нормативната невъзможност за създаване на кметство на територията на местността Узана, се спряхме на по-коректният термин „административна структура” и положихме усилия да разгледаме възможните конкретни форми, в които - спрямо конкретната зона - би могло да се “облече” това общо понятие. За целта концентрирахме изследването на нормативно определените форми на административно-териториално управление, регламентирани в Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ).

Евентуално на пръв поглед възможните, съобразно определените в нормативния акт административно-териториални и териториални единици в Република България варианти на приложение се очертаха:

- кметство;

- населено място;

- селищно образувание.

> Условията за създаване на кметство, съобразно изискването на закона са: наличие на население над 150 души общо в населените места, образуващи кметството; възможност за изпълнение на предоставени от общината функции.

> Процедурата за създаване на кметство включва: наличие на искане, подписано най-малко от 25% от избирателите в заинтересуваните населени места, до Общинския съвет, в което се посочват мотивите и възможностите за изпълнение на условията за създаване на кметство; решение на ОбС за допитване до населението чрез референдум или подписка на населението в заинтересуваните населени места; при положителен вот от допитването Общинският съвет взема решение за създаване на кметство, което подлежи на обнародване в "Държавен вестник" чрез областния управител, който се произнася по законосъобразността му в 14-дневен срок от датата на получаването му. Решението за създаване на кметство влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".

Видно само от първото от условията, посочени по-горе, една от съществените предпоставки за създаване на административно-териториалната единица не е налице – необходимият брой жители. Колкото до втората – в разговорите ни с представители и на Общинския съвет, и на общинската администрация не бе споделена управленска воля за делегиране на функции от страна на Общината, предвид липсата и на бюджетни възможности, и на човешки ресурси.

Колкото до процедурата, същата е достатъчно тромава и дори и при наличие на изискуемите предпоставки - реално би била изпълнена към средата на референтния за настоящата Концепция период 2010-2020г.
5.1.2. Населено място и селищно образувание – разглеждаме двете форми паралелно, предвид характеристиката им на териториални единици по смисъла на закона, за създаването на които - подобно на кметството - е необходимо наличие на определени предпоставки и осъществяване на конкретно посочена процедура.

> Условията за създаване на ново населено място включват: трайно заселване на население в съществуващо селищно образувание в определена с устройствен план територия или възникнала потребност от заселване в нея и наличие на постоянно живеещо население и на изградена социална инфраструктура;

> Условията за създаване на селищно образувание се изразяват в наличие на необходимост от задоволяване на възникнали курортни или промишлени нужди с местно или национално значение; наличие на устройствен план или определени строителни граници на селищното образувание.

Видно от така посочените необходими условия, за местността Узана е неприложима първата форма, с оглед липсата на постоянно живеещо население и на изградена социална инфраструктура. Колкото до втората форма, тя на пръв поглед (за задоволяване на възникнали курортни нужди) е реално приложима, но тук идва нормативната установеност, че тези територии са с местно или национално значение, какъвто статут местността не притежава.

Процедурите по създаване на разглежданите териториални единици е подобна по сложност на тази за създаване на кметство, но предвид липсата на предпоставките за провеждане на която и да е процедура, считаме за ненужно да се разглеждат в детайли в настоящия формат.
5.2. Юридическо лице с нестопанска цел, създадено в обществена полза по реда на ЗЮЛНЦ
Формата на управление посредством юридическо лице с нестопанска цел, създадено в обществена полза, тук се представя с оглед на фактическото съществуване вече на такъв юридически субект в местността Узана чрез дейността на Сдружение за устойчив туризъм “Узана”. Независимо от привлекателността и на пръв поглед най-бързия и възможен модел, нормативната регулация на института сочи за определената липса на функционалност на разглежданата правна форма по отношение на местността. Аргументите, довели екипа ни до този извод, се изразяват в следното:

- по дефиниция това са юридически лица, които извършват нестопанска дейност;

- те могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели;

- не разпределят печалба;

- разходват имуществото си за: развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура; подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи; подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация; защитата на човешките права или на околната среда; други цели, определени със закон.