които да бъдат изтласкани така, че човек да може да се занимава с работата си и да се приспособява към реалността или ако е препятствие пред оппределени позитивни аспекти на живота.
−
регресия – представлява съхраняване в паметта на цели фрагменти от детското поведение, с висока готовност да бъде възпроизведено. Смята се, че поради неудачно или не съвсем удачно разрешаване на детските кризи на третата и седмата година, някой хора фиксират в себе си черти на детско поведение, които в случай на спонтанното им използване в по-зряла възраст се оказват не ефективни за снемане на чувството на неловкост възникващо в ситуациите на общуване. Когато човек предчувства възможно поражение или неуспех регресията функционира като регулатор на неувереността в себе си . Механизми на регресията са двигателните и експресивни действия, характерни за човек, който в предчувствие на своето поражение имитира мимики, жестове, интонации.
−
изолация – един от начините за
преодоляване на страха,
болезнени психични състояния и конфликтни ситуации е изолацията от чувство за разбиране.
−
интелектуализация
–
една от най-ефективните психологически защити, тя е защитен механизъм, използван за съхранение на
Аз концепцията и напълно осъзнаемите и контролируеми продукти на вербално-логическото мислене, което означава, че личността използваща интелектуализацията в качеството й
на психологическа защита, е способна да обясни на себе си и на другите логически непротиворечиво проблеми в своето поведение;
−
рационализации – това е начин да се справим с фрострацията, тревогата и конфликта, като изкривим реалността и по този начин защитим самооценката си;
−
морализация – използването й като защита,
означава че човек, който подлага нещо на морализация, търси начин да оправдае защо следва дадено поведение. В този смисъл морализацията е защита, която има значение за организацията на човешкия характер;
−
компартментализация – форма на защита от интелектуален тип, по-близко стояща до дисоциативните процеси. Функцията на разделното мислене се състои в това, че разрешава на две конфликтни състояния да съществуват
без чувство за объркване, вина, срам или тревога.
Приемането на две противоположни виждания за
65
непсихологически мислещият човек се оприличава с лицемерието.
Това обаче е вярно, тогава, когато това поведение е осъзнато като такова. В патологични случаи може да открием примери на хора, които за обществото са големи хуманисти и въпреки това са жестоки в домашни условия;
−
анулиране – вид психологическа защита, основаваща се на безсъзнателен опит да се уравновеси някакъв афект или да се разреши конфликтна
ситуация с помоща на отношение, или поведение, които по логичен път унищожават този афект, или разрешават конфликтната ситуация;
−
хиперкомпенсация – реактивно образувание, което засяга мотивационната система на човека, преди
всичко изменяйки потребностите, служи за регулиране емоциите радост и удоволствие,
възникващи при реализация на биологичните потребности и за мотивация на сексуалното поведение;
−
компенсация – приема се за една от най-ефективните психологически защити, характерни за социално зрели личности.
Нейният механизъм функционира за корекция на определени възникващи в хода на социализацията недостатъци и отрицателни черти на личността, формиращи чувството й за непълноценност. Това чувство не е негативно, тъй като то изисква компенсация
било с помоща на тренировки, било за сметка на психическо преустройство;
−
реверсия – механизъм, даващ възможност да се справим с чувства, представляващи психична заплаха за собственото Аз и се заключава в проиграване на сценарии, при който отношенията на човека с определен обект или субект с обратен знак.
Сподели с приятели: