Функции на психологическата защита

Психологическите защити се прилагат индивидуално от всеки човек и в този смисъл стават част от неговия индивидуален стил за борба с трудностите.
Основната положителна функция на психологическата защита се проявява в
нормаризирането на човешките отношения и
взаимодействия, което позволява на обществото да съхрани своите традиции.
В случай на външен конфликт, егозащитния механизъм помага да се съхрани самооценката на нормалното за личността ниво.
2.3. Класификация на защитните механизми.
При разглеждането на класификацията се използват различни подходи: такъв, който има патопсихологическо значение и подхожда към защитите на три принципа – клиничен, онтогенетичен и еволюционно емоционален, и такъв който дели защитните процеси на примитивни и психологически защити от висшо ниво. Примитивните се появяват първи в социалната еволюция и следователно първи в психичното и социалното развитие на личността. Висшите се появяват закономерно и следва да сменят в репертоара на човека примитивните защити.
Примитивни психологически защити:
− примитивна изолация – представлява почти автоматична реакция на психологическо бягство в друго състояние на съзнанието.
Недостатъка е в това, че тя изключва човека от активно участие при решаването на проблема.
Предимство е,
че позволявайки психологическо бягство от реалността, тази защита почти не изисква нейното изкривяване;
− отрицание – начин за справяне с неприятностите чрез отказ да се приеме тяхното съществуване. Най-типичен пример за отрицанието е манията. Човек в маниакално състояние, е способен да отрече физическите си потребности, финансовите си затруднения,
личните слабости и т.н. Можем да приемем, че хората, които използват отрицанието като основна защита, са по характер маниакални, но това са хипоманиакални личности, за разлика от тези, които преживяват истински маниакални епизоди. З.Фройд смята, че отрицанието е най-типично за малките деца и за индивиди в зряла възраст с нисък интелект, но нормалните, зрели хора, също могат да използват
62

отрицанието в силно травмиращи ситуации;
− всемогъщ контрол – усещане, че човек е способен да управлява света и да го контролира. Обикновено се проявява при малките деца. На инфантилния стадий това е нормално. С
израстването, детето осъзнава факта, че няма човек, който да има неограничени възможности за контрол над света. Но има и възрастни хора, при които чувството за могъщество и контрол, обословено от тяхната прекомерна власт, е непреодолимо. Те се отличават там където се необходими хитрост, опасност и готовност да подчини всички интереси на главната цел да наложи своето влияние;
− примитивна идеализация (и обезценяване) – един от начините човек да се опази от тежки ситуации при конфликти е вярата в това, че някаква всемогъща сила му осигурява защита. Като правило всички са склонни към идеализация като преписваме върху себе си достойството и властта на хората, от които емоционално зависим. В
течение на живота си ние идеализараме или обезценяваме за себе си определени хора, към които сме изпитвали привързаност. При някой обаче, потребността от идеализаране, остава неизменна от детството им. При тях се забелязват отчаяни усилия да противопоставят на проблемите в конфликтна ситуация увереността, че някой бди над тях,
при което психологическото сливане с това свърхестествено друго им осигурява спокойствие в ситуацията на конфликта;
− проекция, интроекция и проективна идентификация.
Проекция - най-често се проявява във възратта на пубертета и юношеството, когато ролята й е да отслаби интензивността на отрицателните емоции възникващи при враждебни отношения с оклоните. По своя психологичен механизъм, проекцията е доста сложна защита. Нейното функциониране включва два взаимосвързани,
но относително самостоятелни процеса, на емоционално когнитивна оценка на някаква ситуация или определено събитие. Единият момент включва разделяне на общата оценка, първия от които е положителен,
а втория отрицателен, а вторият момент се заключава в преписване върху себе си на доброто, положителното, а върху другата страна на конфликта на лошото, отрицателното. При вътрешен конфликт,
проекцията служи за освобождаване на Аз- концепцията от негативни оценки, с помоща на негативни характеристики, проектирани върху други хора. Използването на този механизъм най-вероятно се налага в посочената възраст, поради високата й ефективност, основаваща се на отсъствие в субекта на чувство за отговорност за своите постъпки.
63

Вероятно проекцията е една от психологическите защити, които са най-конфликтогенни. Това се основава на факта, че при нейното използване в личността се формират такива черти като самолюбие,
гордост, отмъстителност, обидчивост. В крайна сметка, проекцията е процес в резултат на който вътрешното погрешно се възприема като случващо се извън нас. В този смисъл в своите крайни форми носи опасно неразбиране и огромна вреда на междуличностните отношения. Ако за човек проекцията е основен начин за ориентиране в света и приспособяване към него, можем да говорим за параноиден характер.
Интроекция – процес, при който, протичащото вън от нас,
погрешно се разбира като ставащо вътре в нас. В своята благоприятна форма тя се осъществява като примитивна идентификация с някой значим друг, но в своята не толкова позитивна форма е диструктивен процес дотолкова, колкото в неговата крайна форма се нарича идентификация с агресора.
Проективна идентификация – това понятие е спорно в литературата, но доколкото и проекцията, и интроекцията на примитивно ниво са слети, тъй като в тях е смесено вътрешното и външното, то това смесване наричаме проективна идентификация.
Разцепление на егото – това е мощен, междуличностен процес, за който се счита, че корените му са в довербалния период. У човека се наблюдава понякога потребност да приписва лоши или добри качества на целия свят и по този начин да структурира своето възприятие. Такива приписвания са една от първичните форми на организация на опита. Това ще доведе до формиране на добро или отрицателно отношение към обекти и субекти от външната среда. Но това разцепление може да бъде не само вътрешно, а може да създаде по пътя на проективната идентификация външно разцепление, като в определена група към един и същи човек част от групата може да има положително отношение, а друга част напълно отрицателно.

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: