Конфликтология Красимир Марков
Предотвратяване на конфликта в организацията
Изтегляне 0.64 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън, бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието на детето. , Ерик Ериксън, What is Empathy 1 (1), Шизоидно личностово разстройство
| 2. Предотвратяване на конфликта в организацията. Предотвратяването на конфликта в организацията предполага наличие на умение да се управлява процеса на разрешаване на конфликтната ситуация преди нейното прерастване в открито противоборство. Като сфера на управленската дейност, управлението на конфликта има следните етапи: − възприемане на конфликта и първична оценка на ситуацията – в една организация конфликтът винаги е виден, най-малкото поради това, че той има определени външни прояви, като: високо ниво на напрежение в групата; снижаване на работоспособността; влошаване на производствените и финансовите показатели; промяна на взаимоотношенията с клиенти и доставчици. тези външни прояви следва да се отчитат обективно, иначе могат да се получат или псевдоконфликти, или преоценка и недооценка на значимостта на конфликта, или игнориране на съществуващ конфликт; − изследване на конфликта и търсене на неговите причини – това е следващия етап в управлението на конфликта в организацията, като основата му е анализа на конфликтната ситуация, който включва: изясняване на същността на противоречията, като се установят не само повода, но и причината за конфликта; изясняване на интересите и целите на участниците и техните позиции. необходимо е да се определят чертите на характера свързани с утвърждаването на лични претенции и целите на социалното взаимодействие, свързани с решаването на груповите задачи; оценка на възможните послествия от противоборството и търсене на алтернативни варианти за постигане на целите; намиране на общите допирни точки, общите цели и общите интереси; − намиране на пътища за разрешаване на конфликта – тази дейност предполага: пълно прекратяване на конфронтацията и взаимно примирение на страните; постигане на компромис на базата на взаимни отстъпки и частично удовлетворяване на претенциите на страните; разрешаване на конфликта на делова принципна основа, чрез удовлетворяване на обективните изисквания и претенции на страните; механично прекратяване на конфликта, чрез разформироване на подразделения или уволнения на хора. 95 управлението на конфликта предполага не само неговото регулиране като вече възникнало противостояние на страните, но и в по-голяма степен създаване на условия за неговото предотвратяване. профилактиката на конфликта е вид управленска дейност, състояща се в навременно разпознаване, отстраняване или отслабване на конфликтогенните фактори, и по този начин ограничаване възможностите за тяхното възникване, или деструктивно развитие в бъдещето. успехът на тази дейност зависи от редица предпоставки (л. агеева, 2010): − познаване на общите принципи на управление на социалните организации и умение да ги използваме за анализ за конфликтни ситуации; − необходимо ниво от общотеоретични познания за същността на конфликта, неговите причини, видове, етапи на развитие; − задълбочен анализ на конкретната предконфликтна ситуация, която във всеки отделен случай е уникална и изисква особен комплекс от методи и средства за предотвратяване; − необходима степен на съответствие между избраните методи за коригиране на конфликтната ситуация и нейното конкретно съдържание. Същевременно съществуват и определени препятствия, които снижават възможностите за предотвратяване на конфликти (Л. Агеева, 2010): − психологически – отнасят се до определено качество в човешката природа, опиращо до естествения стремеж на човека към свобода и независимост. хората приемат негативно всеки опит за вмешателство в техните взаимоотношения на базата, на оценката на такова действие, като ограничаващо тяхната свобода; − нравствени – отнасят се до общоприети нравствени норми регулиращи човешките отношения и най-вече до неприкосновеността на личния живот; − правни – свързани са с това, че в страните с развита демокрация, голяма част от общоприетите нравствени норми са придобили формата на правни норми, съхраняващи основните права и свободи на личността. 96 |