антиконфликтния потенциал на организацията. Най-важните от тези принципи можем да формулираме така (Л. Агеева, 2010):
−
принцип на дълговременните цели – неговото спазване означава, че целите на една организация трябва да бъдат дълговременни, сериозни и разчитани за период 10 – 15 г. те трябва да бъдат насочени към всестранното развитие на производството и организацията като цяло,
включително модернизацията на производството, обучението на кадрите и т. н. от способностите на мениджмънта да формулира дълговременни цели и да осигурява стратегическо планиране и управление, в голяма степен зависят стабилността на организацията и нейната способност да се
противопоставя на конфликтите;
−
принцип на готовността към риск – идеята в него е мениджмънта на организацията да умее да поема обмислени рискове,
като при това трябва да знае кога рискована дейност своевременно да се прекрати. тук става дума и затова да се разчита не на послушния персонал, който се страхува да поеме риск, за да не направи грешка, а на инициативни, предприемчиви хора;
−
принцип на признаване на новите идеи – идеята е те да бъдат признати като главна движеща сила на сяка една дейност в организацията.
реализирането на този принцип създава в
организацията климат за поощрение на иновациите. естествено това би могло да
породи иновационни конфликти, за които вече писахме,
но при умела тактика на ръководството тези конфликти могат да бъдат разрешени по конструктивен път;
−
принцип на действеността – независимо от важността на принципа за признаване на новите идеи, всяка една организация в крайна сметка има за цел не толкова генерирането на нови идеи,
колкото производството на висококачествени продукти и услуги, и естествено извличането от това на максимална печалба. това навежда на мисълта, че новаторската идея е нещо добро, но в крайна сметка трябва да бъде облечена в
решение за нейното реализиране, т. е.,
идеята да стане действие. в мениджмънта на някои организации,
главно японските, едно решение се счита за добро и надеждно, ако е взето колективно, то се счита за прието, ако са преодолени всички разногласия в хода на неговото обсъждане и е се е стигнало до общо признание за правилността му;
98
−
принцип на опростяването – той предполага систематично блокиране на опитите за усложняване на организационната структура.
подобни тенденции съществуват в организациите, особено тези от бюрократичен тип и водят до раздуване на щатовете и
звената на управление, което само по себе си се явява и предпоставка за развитие на вътрешно-организационни конфликти. добрите компании имат като правило проста система за управление, малко сътрудници;
−
принцип на подбора и обучението на ефективни професионалисти – този принцип предполага такава управленска дейност, при която обикновени хора осигуряват необикновени резултати. реализацията му изисква преди всичко подбор на такива специалисти, които са способни да изпълнят определените задачи.
същевременно при това трябва да се отчита, че и способния сътрудник става истински професионалист, тогава, когато е заинтересуван от труда си и има надеждна система за отчитане на индивидуалния му принос в общата работа;
−
принцип на сътрудничеството –
това е принцип, който разчита както на психологически,
така и
на организационно-управленски методи. от управленските фактори осигуряващи този принцип, най-важно е създаването в организацията на обстановка подпомагаща общуването и тясното взаимодействие между сътрудниците.
това се осигурява с
организационни мероприятия като: многопрофилна всестранна подготовка на сътрудниците, насочена към това всеки да познава не само своята работа, но и работата на другите; създаване на система на разпределяне на работата, при която изпълнението на една нейна част зависи от
изпълнението на друга, и по този начин се осигурява взаимозависимост в дейността на сътрудниците; стимулиране на взаимодействието между сътрудниците;
ротация на кадрите позволяваща на сътрудниците да разберат целите на организацията и да ги видят от различни звена в йерархията.
Сподели с приятели: