Конфликтология Красимир Марков
Поддържане и укрепване на сътрудничеството като важен
Изтегляне 0.64 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън, бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието на детето. , Ерик Ериксън, What is Empathy 1 (1), Шизоидно личностово разстройство
- Навигация на страницата:
- 2.2. Организационно-управленски принципи за управление на конфликта.
| 2.1. Поддържане и укрепване на сътрудничеството като важен метод за предотвратяване на конфликта. Проблемът за поддържането и укрепването на сътрудничеството е комплексен, което означава, че той включва в себе си методи от социалнопсихологически, организационно-управленски и морално-етичен характер. Най-важни от социалнопсихологическите методи насочени за коригиране на мислите, чувствата и настроенията на хората са: метод на съгласието – предполага провеждане на мероприятия насочени към въвличане на потенциалните страни на конфликта в обща дейност, в хода на която у възможните противници се появяват по-голямо или по-малко поле на общи интереси. Те се опознават по-добре и привикват на съвместно решаване на проблемите; метод на доброжелателността – отнася се до развитие на способността за съпреживяване и съчувствие на другите хора, разбиране на техните вътрешни състояния, готовност да им се окаже практическо съдействие; метод на съхраняване на репутацията на партньора – отнася се до уважаване на достойнството на човека и неговия авторитет, признавайки ги у нашия опонент стимулираме съответстващо отношение към себе си; метод на взаимното допълване – отнася се до опора в такива качества и способности у нашия партньор, с каквито ние не разполагаме; метод на недопускане на дискриминация – изисква да не се подчертава превъзходството на единия партньор над другия или някакви различия между партньорите; метод на психологическото стимулиране – основава се на идеята, че настроенията на хората и техните чувства се поддават на регулация, но се нуждаят от определена поддръжка. 2.2. Организационно-управленски принципи за управление на конфликта. Основна идея на съвременния мениджмънт е оптималното използване на персонала. Всяка уважаваща се организация поставя като основен двигател на своя прогрес хората, от което следва, че тя трябва да проявява сериозни грижи при техния подбор, управление, и за подобряване качеството на живота им. Този общ подход намира изражение в редица принципи, реализацията на които осигурява в организацията повишаването на нивото на сътрудничеството между хората, тяхната сплотеност и в този смисъл повишава 97 антиконфликтния потенциал на организацията. Най-важните от тези принципи можем да формулираме така (Л. Агеева, 2010): − принцип на дълговременните цели – неговото спазване означава, че целите на една организация трябва да бъдат дълговременни, сериозни и разчитани за период 10 – 15 г. те трябва да бъдат насочени към всестранното развитие на производството и организацията като цяло, включително модернизацията на производството, обучението на кадрите и т. н. от способностите на мениджмънта да формулира дълговременни цели и да осигурява стратегическо планиране и управление, в голяма степен зависят стабилността на организацията и нейната способност да се противопоставя на конфликтите; − принцип на готовността към риск – идеята в него е мениджмънта на организацията да умее да поема обмислени рискове, като при това трябва да знае кога рискована дейност своевременно да се прекрати. тук става дума и затова да се разчита не на послушния персонал, който се страхува да поеме риск, за да не направи грешка, а на инициативни, предприемчиви хора; − принцип на признаване на новите идеи – идеята е те да бъдат признати като главна движеща сила на сяка една дейност в организацията. реализирането на този принцип създава в организацията климат за поощрение на иновациите. естествено това би могло да породи иновационни конфликти, за които вече писахме, но при умела тактика на ръководството тези конфликти могат да бъдат разрешени по конструктивен път; − принцип на действеността – независимо от важността на принципа за признаване на новите идеи, всяка една организация в крайна сметка има за цел не толкова генерирането на нови идеи, колкото производството на висококачествени продукти и услуги, и естествено извличането от това на максимална печалба. това навежда на мисълта, че новаторската идея е нещо добро, но в крайна сметка трябва да бъде облечена в решение за нейното реализиране, т. е., идеята да стане действие. в мениджмънта на някои организации, главно японските, едно решение се счита за добро и надеждно, ако е взето колективно, то се счита за прието, ако са преодолени всички разногласия в хода на неговото обсъждане и е се е стигнало до общо признание за правилността му; 98 − принцип на опростяването – той предполага систематично блокиране на опитите за усложняване на организационната структура. подобни тенденции съществуват в организациите, особено тези от бюрократичен тип и водят до раздуване на щатовете и звената на управление, което само по себе си се явява и предпоставка за развитие на вътрешно-организационни конфликти. добрите компании имат като правило проста система за управление, малко сътрудници; − принцип на подбора и обучението на ефективни професионалисти – този принцип предполага такава управленска дейност, при която обикновени хора осигуряват необикновени резултати. реализацията му изисква преди всичко подбор на такива специалисти, които са способни да изпълнят определените задачи. същевременно при това трябва да се отчита, че и способния сътрудник става истински професионалист, тогава, когато е заинтересуван от труда си и има надеждна система за отчитане на индивидуалния му принос в общата работа; − принцип на сътрудничеството – това е принцип, който разчита както на психологически, така и на организационно-управленски методи. от управленските фактори осигуряващи този принцип, най-важно е създаването в организацията на обстановка подпомагаща общуването и тясното взаимодействие между сътрудниците. това се осигурява с организационни мероприятия като: многопрофилна всестранна подготовка на сътрудниците, насочена към това всеки да познава не само своята работа, но и работата на другите; създаване на система на разпределяне на работата, при която изпълнението на една нейна част зависи от изпълнението на друга, и по този начин се осигурява взаимозависимост в дейността на сътрудниците; стимулиране на взаимодействието между сътрудниците; ротация на кадрите позволяваща на сътрудниците да разберат целите на организацията и да ги видят от различни звена в йерархията. Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|