3. Алтернативни форми на заетост – Все още традиционната представа за заетостта се свързва с постоянна работа и модел на заетост „от 8 до 5”.
ТИПОВЕ АЛТЕРНАТИВНИ ФОРМИ НА ЗАЕТОСТ
3.1. Според работното време - непълно работно време, работа през почивните дни, работа през празнични дни, гъвкави граници на работно време, гъвкави работни часове за определен период, работа на смени, допълнителни часове работа, работа на повикване;
3.2. Според договорните отношения – срочен трудов договор, поделяне на работното място или длъжността, договор с посредничество, втори трудов договор, граждански договор, недефинирани\неясни договорни отношения;
3.3. Според локализацията на работната сила – мобилна заетост (труд), работа от дома, телеработа, телецентрове;
4. Според статуса на работната сила извън организацията - работа за агенция за временна заетост, независим статус.
РАБОТА НА СМЕНИ - постояна нощна смяна, редуване на дневни и нощни смени, работа на две смени, работа на три смени.
РАБОТА НА ЧАСТИЧНА ЗАЕТОСТ - по няколко часа на ден, сезонна заетост, поделяне на длъжността, работа на повикване, или като допълнение към основната заетост.
РАБОТА НА ГЪВКАВО РАБОТНО ВРЕМЕ - в условията на поставени ограничения, служителите сами решават кога да започват и приключват работа.
ГОДИШНА ЗАЕТОСТ – служителят сам решава кога да отработи часовете през годината.
КОМПРЕСИРАНА РАБОТНА СЕДМИЦА - намаляване на работната седмица ч/з увеличаване на раб. ден.
РАБОТА ОТ РАЗСТОЯНИЕ (ОТ ДОМА)
ЗНАЧЕНИЕ НА АЛТЕРНАТИВНИТЕ ФОРМИ НА ЗАЕТОСТ
През последните години общо за страните от ЕС нараства относителния дял на работещите на непълно работно време и на работещите на срочен трудов договор.
На индивидуално равнище, ГФЗ осигуряват възможности както за съчетаване на труда с други важни за човека ангажименти през определен период от живота му, така и за осигуряване на допълнителни доходи.
На организационно равнище чрез ГФЗ се редуцират разходите, свързани със: социално осигуряване и социално-битово обслужване на наетите, повишаване на квалификацията, освобождаване на работниците в случай на производствена необходимост и др. Повишават се възможностите за бърза реакция на променящите се пазарни изисквания, което увеличава конкурентноспособността на фирмите.
На макрониво (в рамките на обществото като цяло) ползите се свързват със стратегията за намаляване на безработицата и разкриване на възможности чрез тези форми да се осигури последващо включване в дългосрочна и стабилна заетост на определени групи от населението.
Сподели с приятели: |
