ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ – промени в организацията – икономическите, социални, технологични и законодателни промени се отразяват силно върху елементите от вътрешната среда на организацията, което също поражда необходимост от обучение. Някои изменения могат много бързо да предизвикат безнадеждно остаряване на усвоените умения.
СПЕЦИФИКА НА УЧЕНЕТО В ОРГАНИЗАЦИЯТА – Ученето е основно средство за адаптиране към житейската среда. По-голямата част от човешкото поведение е научено, т.е. придобито.
форми на знание – експлицитно знание може да бъде превърнато в информация и лесно комуникирано, документирано и предадено на други (явно, обективно) и имплицитно много персонализирано и много трудно за формализиране, знание под формата на предчувствия, интуиции и субективни подозрения(скрито);
равнища на учене – индивидуално , групово, организационно;
механизми за трансфер – кодификация – информацията се съхранява в бази данни, документи, софтуер, персонализация изисква междуличностен контакт;
типове учене – формално, неформално.
Неформалното учене
- не се реализира в специални условия, различни от нормалния трудов живот;
- няма програма, не е планирано и професионално организирано, а по-скоро се осъществява случайно, стихийно, във връзка с определени ситуации, предизвикани от промяна в изискванията на практиката;
- не е свързано със самоцелно трупане на запаси от знания, а “естествената” му функция е на средство за оцеляване;
- не винаги е разпознато, т.е. осъзнато като учене.
2. Индивидуални детерминанти на ученето
ИНДИВИДУАЛНИ СТИЛОВЕ НА УЧЕНЕ - реален/конкретен опит – учене чрез опит и чувстване, непрекъснато взаимодействие и обмяна на информация с околните, рефлективно наблюдение – учене чрез гледане, наблюдава другите, абстрактно концептуализиране учене чрез мислене, активно експериментиране – учене чрез правене. Ориентиран е към поемане на риск и получаване на резултати.
Сподели с приятели: |
