Негативи:
За служителя – липса на сигурност; обикновено е резултат от принудителен избор.
За организацията – липса на лоялност и пълноценно отдаване на служителите в трудовия процес, липса на интеграция с целите на организацията.
От всички регламентирани от законодателя форми, известно практическо приложение у нас намират само работата на смени, на плаващо работно време и на половин ден (ако потребностите на производствената дейност го налагат), а с най-слабо разпространение е работата от дома. Общо взето, българските работодатели не са ориентирани към промени.
ТЕМА СЕДМА.ОБУЧЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА 1. Същност на обучението на персонала Знанието се разглежда като „най-стратегически значимият ресурс на организацията. Развитието на компетенциите е както отговорност на организацията, така и въпрос на личен избор от страна на самия служител. Обучението представлява систематичен процес на промяна на поведението, познанията и/или мотивацията на служителите, с цел да се подобри съответствието между притежаваните от тях характеристики и изискванията на работата. То е насочено към реализиране на учене, което включва придобиването на знания, умения (моторни, когнитивни и междуличностни), концепции, правила или нагласи, необходими за усъвършенстване на трудовото представяне. Обучението кореспондира пряко с останалите дейности, свързани с управление на ЧР.
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОБУЧЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА ВЪНШНИ ФАКТОРИ – правителство – работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на служителите за ефективно изпълнение на техните трудови задължения и бъдещето им професионално развитие. Държавата упражнява натиск за осигуряване на равни възможности на заетост и справедлив достъп до обучение, трудови/продуктови пазари – настоящото или прогнозирано състояние на трудовия пазар също оказва влияние върху необходимостта от обучение на кадрите;
