Конспект по фонетика на съвременния български език
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Фонетично обусловени редувания
| Редуване на фонеми. Фонемните редувания са два основни вида: фонетично обусловени (наричани още съвременни, живи, позиционни) и исторически (традиционни). Фонетично обусловени са редуванията на една фонема с друга, които се предизвикват от закономерности във фонологичната система на езика. Закономерностите във фонологичната система определят свързването, изменението и изговора на звуковете в думата. Например при съчетаването на звучните и беззвучните шумови съгласни действа закономерност, която забранява звучните съгласни да се употребяват пред беззвучни и обратно: покривам, но: [покрифка]; почивам, но: [почифка]; съградя, но: [зграда]. Фонетично обусловените редувания са задължителни, те се извършват безизключително при строго определени условия.
Исторически са тези редувания на фонеми, които са станали в по-стар период от развитието на езика и които са престанали да действат или важат само отчасти за съвременния български език.Например в българския език някога е действал закон, според който веларните съгласни [к, г, х] пред предни гласни и [й] се заменяли с [ч, ж, ш]: ръка – ръчен, бог – боже, сух – сушен. В по-късен период тази промяна е престанала да се извършва. Но резултатите от нея са се запазили и в днешния език. От съществителните ученик, войник се образуват форми за множествено число със замяна на крайната съгласна [к] с [ц] : ученик – ученици,войник – войници. Историческите редувания се срещат само при определени категории думи и се извършват под влиянието на някои окончания и словообразувателни афикси, напр. богове, но: боже, майка, но: майце си. Те създават в структурата на морфемата определени модели, на които се подчиняват по аналогия и създадените нови думи: анцуг – анцузи, анорак – анораци. Фонетично обусловени редувания. Промяна на гласна ['а] след мека съгласна в [е] се определя като преглас на „променливо я” за разлика от другото „непроменливо я”, което етимологично се извежда от старобългарските гласни ѩ и ѧ (поляна – поляни, яма – ями, княз – князе). Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|