Фонемата [й]. Фонемата [й] не участва в противопоставянията по звучност, проходност, небност, палаталност. От фонологично гледище тя не може да се определи като мека, защото няма твърдо съответствие, нито като звучна, защото няма беззвучен корелат. Определя се като глайд. Фонетичните признаци на [й] ѝ осигуряват поведение както на гласна, така и на сонорна съгласна. Тя образува сричка с гласните: яма, юфка, но не се обеззвучава позиция до беззвучна съгласна – майка, славейче, майстор. За разлика от другите съгласни, [й] не се среща в началото на думата пред съгласна, в края на думата след съгласна и между съгласни. Може да се съчетава само с гласна, но не може да се свърже със съгласни. С гласните фонеми [й] образува разнородни дифтонгични съчетания в началото на думата, в средисловието и в краесловието: йезуит, ясно, йод, юнак, пея, кройка.
Звукови промени и звукови закони. Съвременни звукови закони. Отражение на историческите звукови закони.
Звукови промени са тези, които настъпват в потока на речта. Зависими звукови промени са онези, които настъпват със звуковете в резултат на взаимното им влияние и от конкретните фонетични условия и позиции. Зависимите промени са от два типа – комбинаторни и позиционни. Взаимното влияние на звуковете предизвиква комбинаторните промени, а особеностите във фонетичната структура – позиционните. Комбинаторните промени са два вида – частични и пълни:
-Частични –звуковете само отчасти променят някои свои учленителни особености, без да преминават в други звукове, запазвайки основния си слухов и фонемен характер. Например: съгласните [д] и [т] пред гласна [е] в думата преместват главното си учленително място малко по-назад върху твърдото небце и слабо се омекчават. Например: дете [д'ет'è];
-Пълни–звуковете променят своите учленителни особености и преминават в други звукове. Например: тежък, но тежко [тèшко] сладък, но [слáтко].
Сподели с приятели: |
