Конспект по фонетика на съвременния български език
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Редуване на [п, в, б, м] с [пл, вл, бл, мл]
- Ударението в СБЕ
| Редуване на [н] и [т, д] с нулев звук /Ø/ – промяната е историческа и може да се определи като елизия или редуване на съгласна с /Ø/. Редуване [н] – /Ø/ се среща при образуване на глаголи от несвършен вид с наст. -вам и от глаголи с наставка -н : викна – виквам, кипна – кипвам.
Редуването [т, д]: [Ø] се среща в 12 глагола от ІІ спр.: чета, четох – чел, плета, плетох – плел, ям, ядох – ял и др. Редуване на [п, в, б, м] с [пл, вл, бл, мл]. Лабиалните съгласни [п, б, в, м] участват в историческо звуково редуване със съгласната л, като образуват с нея в сродни думи съчетания [пл, бл, вл, мл]: оскърбя – оскърбление, престъпя – престъпление, явя – явление, поздравя – поздравление, уведомя – уведомление и др. Редуването е резултат от промяната на лабиалните съгласни пред [j], което е довело до появата на междинна съгл. [л`], по-късно променена в [л]. Промяната е известна като епентеза или вмъкване, а съгласната [л] в такава позиция – като епентетично Л. Редуването не е характерна особеност за съвременния българския език. Среща се в думи, заети от черковнославянски и руски. Ударението в СБЕ Ударението (лат. Accentum) е по-особеното отделяне на една сричка в думата с фонетични средства. Ударението в българския език е силово (динамично), защото освен височината на тона, времетраенето и тембъра с най-голямо значение за възприемането му са промените в интензитета на ударената сричка, в силата на изговора ѝ, която е два и половина пъти по-голяма от силата на гласните в неударените срички. Това съотношение е ясно доловимо, например: апарáт, готóв, ъгъл, мѝрис, детè и др. За ударената сричка е характерна ясна и отчетлива артикулация на всички звукове. Друг важен фонетичен признак е времетраенето или квантитетът – ударената сричка се изговаря с леко удължаване на учленението и става най-дълга в думата. Ударението се наслагва над звуковия състав на думата и я характеризира заедно с фонемите. Ударението е задължителен признак на самостойните (неслужебните) думи. То изгражда тяхната фонетична цялост и определя изговора им. Чрез него думата се индивидуализира като самостоятелна смислова единица в речта. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|