Конспект по фонетика на съвременния български език
Редуване на звучни и беззвучни съгласни фонеми
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Междусловно редуване на звучни и беззвучни съгласни фонеми
| Редуване на звучни и беззвучни съгласни фонеми. Редуването на звучна съгласна с беззвучна в края на думата се определя като обеззвучаване. Редуването е позиционно обусловено. Резултатът е неутрализацията на фонемното противопоставяне по признака звучност – беззвучност в края на думата. Напр.: заливи – залив [залиф], ледът – лед [лет], бриджът – бридж [брич], пейзажи – пейзаж [пейзаш]. Ако думата завършва на две звучни съгласни, и двете се обеззвучават: гроздове – грозд [грост], дъждове – дъжд [дъшт]. Редуването на съгласните по звучност в началото на думата и в средисловието е свързано с регресивната асимилация. Тя позволява да се изговарят една до друга само звучни или само беззвучни съгласни. Ако в съчетанието от съгласни следват една след друга две разнородни по звучност съгласни, те се уеднаквяват. Предходната съгласна се уподобява по звучност на следходната. Уподобяването е регресивно. Редуване по звучност се осъществява:
а) Звучните съгласни пред гласна, сонорна съгласна и съгласна [в] се редуват със съответните им беззвучни пред следващата беззвучна съгласна. Напр.: бележник – бележка [белèшка], усмихвам се – усмивка [усмùфка], врабец – врабче [врапче]. б) Беззвучните съгласни пред гласна, сонорна съгласна и съгласна [в] се редуват със съответните им звучни съгласни пред звучни съгласни. Напр.: сватове – сватба [свàдба], събирам – сбор [збор], отгоре – [одгòре], Великден [Велùгден].Това редуване в българския език е по-ограничено: сгрявам [згрʼàвам]. Среща се главно на морфемната граница. За българския книжовен език е характерна само регресивната асимилация. Междусловно редуване на звучни и беззвучни съгласни фонеми. Промените, които настъпват с крайните и началните звукове при свързването на думите в словосъчетания и изречения, са резултат от т.нар. междусловна фонетика или сандхи. Най-важните промени в междусловната фонетика се отнасят до междусловната асимилация на звучни и беззвучни съгласни. Отделят се два типа редувания: 1. При словосъчетания от две пълнозначни и акцентно самостоятелни думи уподобяването между звучна и беззвучна съгласна е също както в средисловието: звучна съгласна пред беззвучна съгласна – дълъг път [дълък път], хубав край [хýбаф крáй], благ характер [блáк харáктер]; беззвучна съгласна пред звучна – десет души [дèсед дýши], четеш доклад [четèж доклáт], влакът замина[влáкъд замѝна]. Пред начална гласна или сонорна съгласна, а също и пред [в] крайните звучни съгласни от предходната дума се редуват с беззвучни: сняг вали [снʼáк валѝ], млад офицер [млáт офицèр], нов месец [нóф мèсец], град Одрин [грáт óдрин]. 2. При свързване на една пълнозначна дума с клитика, когато между тях няма пауза, то: а) звучна съгласна се уподобява на беззвучната: Например: пред къщата [прет͜ къштата], зад колата [зат͜ колáта]; б) беззвучната съгласна се уподобява на звучната: от града [од͜ градъ], от бурята [од ͜ бýр`ата]. Пред начална гласна или сонорна съгласна, а също и пред [в] крайните звучни съгласни на предлозите запазват звучността си. Например: през реката, зад вас, през есента, след работа. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|