Конспект по фонетика на съвременния български език
Редуване [ър, ъл] – [ръ, лъ] (метатеза)
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- -ър, -ъл
- Епентеза на гласни.
| Редуване [ър, ъл] – [ръ, лъ] (метатеза). Редуването се определя като метатеза или премятане на гласната [ъ] в съчетание със съгл. [р] и [л]. Основа на редуването е промяната в мястото на фонемата [ъ] в съчетание с плавните съгласни, за да се избегне струпването на повече съгласни в труднопроизносими съчетания. В зависимост от фонетичните условия гласната [ъ] може в различните форми на една и съща дума или в различни сродни думи да стои ту пред [р] и [л], ту след тях: гръм – гърмя; мълча – млъкна; дълг – длъжник.
1. В едносрични думи се изговаря ръ-, лъ-, но има и форми с –ър, -ъл. Например: гръб, грък, гръм, глъч, млък, плът, но и сърп, вълк, дълг, хълм. 2. В многосрични думи мястото на ъ спрямо р и л се определя от последващия брой на съгласните. Пишем и изговаряме -ър, -ъл, ако след групата следва един съгласен звук; ръ-, лъ-, ако след групата следват два съгласни звука. Например: зърно – зрънце, вързан – връзка, пълня – плънка, гълча – глъчка и т.н. Отклоненията от правилото са: 1. Думи от типа на трънак, мръсен, гръмогласен, плъхове (ръ-, лъ- вместо очакваните -ър, -ъл) или смърт, повърхност, усърдно, сълзлив (-ър, -ъл вместо очакваните -ръ-, лъ-) и др. 2. Глаголи от вторичен несвършен вид и отглаголните съществителни имена, образувани от тях: бързам – забързвам, забързване, връзвам – завързвам, завързване, гълтам – преглъщам, преглъщане и др. Епентеза на гласни. В определени звукосъчетания, за да се произнесат по- лесно, се вмъква гласна. Вмъкването (епентезата) се наблюдава в следните случаи: 1. В съчетание от шумова и сонорна съгласна [-вм, -тр, -гр, -бл, -вр, -кл] и др. в края на заети думи: реализм – реализъм, магнетизм – магнетизъм, тетр – театър, семестр – семестър. Чрез вмъкването на [ъ] се образуват и словоформите: вятър, добър, косъм, рекъл, мисъл, вместо формите: вятр, добр, косм, рекл, мисл и др. В някои случаи вместо [ъ] в кресловните съчетания от шумова и сонорна съгласна се вмъква гласна [е]. Например: седем, осем, песен, плесен, вместо – седм, осм, песн. Вмъкнатите гласни не са постоянни. Те изпадат, когато съчетанието не е в кресловието, а между две съгласни: косъм – косми, метър – метри, мисъл – мисли, песен – песни, седем – седми. Когато в кресловието има две сонорни съгласни една до друга, не се вмъква [ъ] помежду им. Например: жанр, Карл, химн, концерн, хълм. 2. Епентеза на гласна [ъ] има и в средисловието пред сонорна съгласна между две шумови съгласни. Напр.: брашно – брашънце, масло – масълце, писмо – писъмце. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|