Конспект по фонетика на съвременния български език
Редуване на [o] и [e] в наставки и окончания
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Палатализации.
- Редуване на [к, г, х] с [ч, ж, ш]
| Редуване на [o] и [e] в наставки и окончания. При редуването в наставките и окончанията стара е гласната [о], която се е прегласила в [e] след меки съгласни или получени при смекчаване на съгласни като [ч, ш, ж, ц]. В съвременния език редуването е ограничено и непродуктивно. В по-късния развой на езика се срещат многобройни изключения. При формообразуването редуването се среща:
а) в окончанията -ове//-еве за мн.ч. при съществителни имена, образувани с -ой, -ей, -ай. Например: брой – броеве, змей – змейове, огън – огньове, зет - зетьове; б) в окончанията за ср.р. на няколко същ. имена след мека съгласна. Например: село – села, но поле – поля, моле – моря. в) във формите за ср.р. на местоименията след съгласна [й] и небни съгласни. Например: мой – мое, твой – твое, наш – наше, чий – чие, чието. г) във формите за ср.р. на прилагателните имена. Например: краве, гъше, паче, овче, бивше, бъдеще ≠ бъдещо. При словообразуването се среща в наставките -ост//-ест (радост, но свежест); -овен//-евен (лъжовен, но плачевен); -ов//-ев (танцов но лицев; Пенков но Пенчев), -ови//-еви (полкови, но боеви). В съединителната морфема -о//-е, с която се образуват сложни съществителни и прилагателни имена (светлоок, но синеок, простодушие, но овчедушие). Палатализации. Палатализацията е фонетичен закон, действал още в праславянския. Твърдите веларни съгласни са се променяли в меки в определени фонетични позиции. Редуване на [к, г, х] с [ч, ж, ш] – палатализация на задноезичните съгласни или първа палатализация.Тази палатализация е извършена в една доста ранна епоха от развоя на славянските езици. Първа палатализация се извършва в края на корен или основа пред гласните [е, и] и съгласната [й] (също и я, ю). С течение на времето меките средноезични съгласни [ч`,ж`,ш`], получени от [к`,г`,х`], са загубили в известна степен мекостта си и са преминали към твърдите. Първа палатализация се среща в следните случаи: 1. При спрежение на някои глаголи в сег.вр.: пека – печеш,пече; мин.несв. вр.: печах, печеше; мин.св.вр.: пекох, пече; някои причастия: печен, печащ, печал; повелително наклонение: печи, печете. Същото редуване се наблюдава и при глаголи като сека – сечеш, тека – течеш, река – речеш, мога – можеш, лъжа – лъгах и др. 2. В звателните форми на някои имена: човек – човече (съвпада с умалителната форма), другар – друже, съпруг – съпруже, патриарх – патриарше. 3. Във формите за мн.ч.: око – очи, ухо – уши. 4. При образуване на глаголите от I и II спрежение с наставки -я,-ея от имена, завършващи на съгл. [к, г, х]: мъка – мъча, глух – заглуша, грях – греша, дълг – задължа. 5. При образуване на същ. имена с различни наставки: висок – височина, булка – булчица, булче, монах – монашество, нарека – наречие, око- оченце, човек – човечец, ръка – ръчица, другар – дружество, слуга – служба, тих – тишина, прах – прашец и др. 6. При образуване на прилаг. имена с различни наставки: мъка – мъчен, сянка – сенчест, човек – човешки, ръка – ръчен, юнак – юнашки, книга – книжен, белег – бележит, сполука – сполучлив, прах – прашен, вълк – вълчи. В съвременния български език има и случаи, когато [к, г, х] остават непроменени пред предни гласни: Радка, Радке, домакиня, монахиня. Палатализацията не е съвременна фонетична закономерност. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|