Редуване на [к, г, х] с [ц, з, с]. Втора палатализация променя веларните съгласни [к, г, х] в [ц, з, с]. Резултатите от нея се срещат днес при формообразуването в най-разнообразно фонетично обкръжение:
1. При образуване на форми за мн.ч. на съществителни имена от м.р.: ученик – ученици, рак – раци, ръка – ръце, нога – нозе, подвиг – подвизи, влах – власи, патриарх – патриарси, нога – нозе, бъбрек – бъбреци и др. Но трак – траки, фойерверк – фойерверки, випуск – випуски и т.н. Съществуват и дублети: печенег – печенеги и печенези, тезгях – тезгяхи и тезгяси и т.н.
2. В производни съществителни имена: малко – малцина, малцинство, много – мнозина, мнозинство, няколко – неколцина, колко – колцина. 3. Като остатък от старобългарския език се употребяват и променени по IІ палатализация стари падежни форми за дателен падеж: майка – майце си. 4. В някои глаголни форми: помогна – помози бог, подвиг – подвизавам се. Втора палатализация вече не е фонетично обусловена промяна. В много случаи съгласните [к, г, х] остават непроменени пред гласните [е, и]: митинг – митинги, орех – орехи, шезлонг – шезлонги, франк – франки, чех – чехи и др.
Редуването на [ц] с [ч] е получено първоначално от смекчаването на [к] в [ч] и след това по трета палатализация в [ц]: река – речен – порицание, лик – личен – лице. В днешния език редуването се проследява при съпоставката на форми и думи, образувани от един и същ корен или от промените в една и съща морфема. Редуването се среща в следните по-главни случаи:
1. При образуването на някои производни съществителни имена: творец – творчество, венец – венчило, птица – птиче, баница – баничар, страница – страничка, деца – дечица, конец – кончина и др.
2. При образуването на производни прилагателни имена от съществителни имена: старец – старчески, борец – борчески, граница – граничен, слънце – слънчев, овца – овчи, черница – черничев, страдалец – страдалчески и др.
3. При образуването на глаголи от II спр.: сърце – насърча, обезсърча, граница – гранича и др.
4. При образуване на звателни форми от имена на -ец: отец – отче, старец – старче. Успоредната палатализация на [з] в [ж] има в звателната форма: княже от княз и в прилагателното княжески.
