Конспект по фонетика на съвременния български език
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Буквите ъ и ь не се изписват в краесловие. Буквата ь остава само като знак за мекост пред о
- се прилага във всички останали случаи.
| Третият период започва след 1945 г. За нуждата от реформи пръв говори Владимир Георгиев, който обосновава необходимостта от правописна реформа както с естественото развитие на езика, така и с икономически и политически аргументи. През октомври 1944 г. е назначена 25-членна комисия под председателството на писателя Димитър Осинин, която да състави проект за нов правопис, основан на фонетичното начало. След сериозни обсъждания е приет нов правопис, наречен Отечественофронтовски, утвърден с „Наредба-закон за правописа“ от 12. 02. 1945 г., със следните основни положения:
Буквите ъ и ь не се изписват в краесловие. Буквата ь остава само като знак за мекост пред о: Кольо, актьор. Буквата ѫ се изхвърля от азбуката и на нейно място се пише във всички случаи ъ: ръка, мъж. Буквата ѣ се изхвърля от азбуката и на нейно място се пишат я или е според „източното произношение: мляко – млечен. С пълен член (-ът, -ят) се членуват имената от м.р., изпълняващи службата на подлог. Кратък член (-а, -я) се прилага във всички останали случаи. Скоро след приемането на новия правопис подробно правописно упътване, изготвено от Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков и Ив. Хаджов, описва промените (Упътване за правописа на българския книжовен език. Официално издание. София, 1945). В него детайлно се обяснява реформата, като най-важните моменти са свързани със следното: българската азбука има 30 букви (както и днес), запазва се условният правопис, опростява се правописът на някои думи (сърце, празник, прошка), имената на месеците се пишат без й накрая, урежда се въпросът за пренасяне на думите на нов ред, обясняват се особеностите на употребата на главната буква, допускат се правописни, фонетични и граматични дублети, въвеждат се някои пунктуационни правила и т.н. Още през 1945 г. излизат „Правописен речник на българския книжовен език“ на Л. Андрейчин, „Правописен речник на българския книжовен език. Официално издание“ на Ив. Леков, Вл. Георгиев и Л. Андрейчин и „Правописен и правоговорен наръчник“ на авторски колектив, в който участват Ив. Хаджов, Д. Осинин, Ст. Стойков, Л. Андрейчин, Ст. Илчев и др. С разпореждане № 936 от 27 .11. 1950 г. на Министерския съвет е възложено на Института за български език при БАН да проучва проблемите на правописа и да внася единство в измененията, като информира за тях обществеността чрез официалните си издания. През 1983 г. излиза първият академичен правописен речник на Института за български език към БАН, наречен „Правописен речник на съвременния български книжовен език“. Преиздаден е през 1995 г. без изменения. Следващите промени са регистрирани в „Нов правописен речник на българския език“ от 2002 г., в „Официален правописен речник на българския език“ от 2012 г. и в „Официален правописен речник на българския език. Глаголи.“ от 2016 г. Всички те са резултат от работата на Института за български език към БАН. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|