Конспект по фонетика на съвременния български език
Езикови норми – произход, характер. Норма и кодификация
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Кодификация .
- Правоговор и правоговорни норми на СБКЕ
| Езикови норми – произход, характер. Норма и кодификация.
Нормата представлява търсено единство в изговора и правописа, т.е. в употребата на езиковите средства. По-голямата част от нашите книжовноезикови норми се основава на особеностите на централните балкански говори, но има и други, отразяващи черти от останалите диалекти или по-старо езиково състояние. Влияли са и близкородствени езици – например сегашно деятелно причастие в съвременния български език е заето от руски. Макар и устойчива, нормата подлежи на изменение и развитие. Възможно е в продължение на дълго време в езика да битуват две форми (дублети) с еднакви функции – стара и нова; домашна и чужда или от различни диалекти (напр. чадо – чедо, невяста – невеста). В крайна сметка се налага онази от тях, която е съобразена в по-голяма степен с езиковата система. Нормата обикновено отразява обективни езикови процеси, макар че хората могат да влияят върху налагането ѝ. В началния период на Българското възраждане книжовният език е изграден на основата на старинната писмена традиция, представена чрез книжнината на черковнославянски език (руска редакция на старобългарския език). Той е бил обаче доста различен от говоримата народна реч, затова българските книжовници желаят осъвременяването му и започват изграждането на книжовната норма на новобългарския език. Това е бавен процес, защото вижданията на книжовниците по въпроса били различни. Те се обединяват в книжовни школи (в зависимост от своите схващания) – черковнославянска, славянобългарска, новобългарска, и по-късно – Пловдивска, Търновска, Каравелова и Дринова. Побеждава новобългарската школа, която поставя говоримия народен език за основа на изграждащия се книжовен език. Постепенно книжовниците независимо от своя роден диалект започват да включват в езика си най-употребяваните думи и форми, съобразяват се с най-разпространените граматични особености и ги утвърждават като общобългарски. Върху формирането на книжовноезиковата норма на новобългарския език силно влияние са оказали големите български писатели чрез творчеството си: П. Р. Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев, Иван Вазов. След Освобождението на България от турско робство се подема активна борба (известна под наименованието пуризъм) за очистване на езика ни от турцизмите, по-късно от църковнославянизмите и от русизмите и заменянето им с домашна лексика. В резултат турската лексика в езика е силно ограничена, а основната част от останалата днес е с пейоративна окраска. Ограничена е и руската и черковнославянската лексика. Кодификация. Кодификацията на нормата представлява писменото ѝ фиксиране под формата на правила в кодификационни средства като граматики, речници и други ръководства. Това отговорно дело е поверено на Института за БЕ към БАН през 1950 г. Промени в кодификацията на книжовноезиковите норми са отразени в правописния речник на БАН от 1983 г. Отстранени са някои правописно-правоговорни дублети (напр. разчистям, начупям, омесям са заменени от разчиствам, начупвам, омесвам); утвърдени са по-функционалните форми на числителните от типа на дванайсет, двайсет и др. Това положение е частично променено в издадените през 2002 г. „Нов правописен речник на БЕ” (отпаднали са напр. формите с наставка –ува от глаголите (действувам), а за нормативни се приемат само съкратените форми като действам). Това издание е съобразено с настъпилите промени в българската книжовноезикова практика след 1989 г. Следващите издания на нормативен правописен речник са тези от 2012 г. и от 2016 г. (посветено е само на глаголите). Спазването на книжовноезиковата норма е абсолютно задължително и единственият критерий за правилност е последният правописен речник от 2012 г. По-стари речници не могат да се използват за правописни справки. Правоговор и правоговорни норми на СБКЕ Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|