Конспект по фонетика на съвременния български език
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Правоговорната норма
| Правоговорът е раздел от фонетиката, който изучава книжовното произношение и е едновременно теоретична и практическа дисциплина. Той установява и обосновава правоговорните норми и общите принципи за правилност в произношението, определя доколко речта е правилна. Българският правоговор включва правила за произношение на гласните и съгласните звукове и техните варианти, на звукосъчетанията, правила за изговор на кореновите и афиксалните морфеми и на думите от чужд произход. В правоговора понякога се включват и въпроси, свързани с мястото на ударението и с интонацията. Значението на правоговора произтича от характера и функциите на езика като средство за общуване. Правоговорната норма е система от задължителни правила за реализация на устната разновидност на книжовния език през определен етап от развитието му. Правоговорните норми на книжовния език се изграждат след Освобождението и особено в началото на 20. в. в условията на значително диалектно разнообразие. Чрез уеднаквяване на диалектните варианти постепенно се установява най-напред единство в писмената форма на думите на основата на някои произносителни североизточни български диалектни особености, които започват да се възприемат като наддиалектни и книжовни. По този начин някои характерни източнобългарски особености получават широко разпространение и се кодифицират. На основата на източнобългарските и на западнобългарските диалекти започват да се осъзнават и разграничават разговорните особености и варианти при изграждането на книжовните изговорни норми.
Правоговорните норми имат различен характер и произход. Една част от нормите се определят от фонетичната структура на езика, налагаща реализациите само на тези възможности, които са заложени в неговата система. Изговорът на звучните и беззвучните съгласни е пример за такава реализация. Решаващо условие за кодификацията на други правоговорни норми е реално съществуващият изговор в практиката, използван в цялата езикова територия. Различават се задължителни (императивни) и допълнителни (вариативни) правоговорни норми. Задължителни са тези норми, отклоненията от които се оценяват като грешка. Изговорът например на глагола вървя като [вървá] се възприема като неправилен и недопустим в книжовната реч. Допълнителните правоговорни норми не са строго установени и допускат варианти – например пълните и съкратени форми на числителните имена – двадесет и двайсет. Колебанията в правоговоната норма обикновено са свързани с нейното усъвършенстване и развитие. Правоговорната норма се култивира от средствата за масова информация, тя е предмет и цел на обучението по роден език в училище. Източни и западни особености на книжовния правоговор – установяват се два типа книжовно произношение – източно и западно, които в различна степен намират отражение във фонетичната система на книжовния език. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|