разрушават се традиционни форми на обществения живот и междучовешките отношения като патриархалната задруга например (производство и разпределение на благата в рамките на семейството и рода);
наблюдават се различни социално-икономически тенденции- на все още неизчезнали напълно патриархални отношения, на либерална демокрация и първоначално натрупване на капитал, на формиращи се предприемачество и буржоазия
ускорено културно строителство и създаване на културни средища (Пловдив, София);
богата издателска дейност;
обновление в периодичния печат; поява на кръгове от интелектуални съмишленици със сходни естетически позиции, обединени около издаваните литературни списания:
сп. „Наука” и сп. „Зора”, издавани от Вазов;
сп. „Денница”, редактирано от Вазов;
сп. „Български преглед”, редактирано от преподаватели от Висшето училище;
вестниците „Борба” и „Свобода”, издавани от Захари Стоянов;
сп. „Мисъл” и създаденият около него кръг „Мисъл”( в края на периода)
поява на преводна литература от западноевропейски автори
3. Литературни поколения През периода се появяват нови имена - наред с Вазов, Захари Стоянов, Стоян Заимов, Константин Величков творят писателите „народници” Тодор Влайков, Михалаки Георгиев, както и Цанко Церковски, Стоян Михайловски, Алеко Константинов.
4. Литературата през 80-те години Доминира темата за националноосвободителните борби и личностите, участвали в тях. Това е време на възхвала на героите, но същевременно и на забрава на техния подвиг.
Появяват се мемоарните книги на Захари Стоянов ”Записки по българските въстания” и на Константин Величков като летопис на едно време, което все още не е изучено от професионалните историци.
Образцовият герой в литературата е героичната личност, борецът за национална свобода.
Жанровият обхват на произведенията, създавани през периода, е свързан с както с лирическите форми (в частност - одата), така и с появата на първия български роман („Под игото”) в края на периода.
