2. Жанрова характеристика
Цикълът е изграден от 12 оди. Десет от тях са посветени на отделни личности - Левски, Бенковски, Кочо, братя Жекови, Каблешков, Паисий, братя Миладинови, Раковски, Караджата, Волов; останалите две – на историческо събитие (Априлското въстание – „Кочо”; Шипченската епопея – „Опълченците на Шипка”). Числото 12 е символично – то отговаря на броя на Христовите апостоли и се асоциира с тяхната мисия и с мъченическата им участ.
3. Творческа история на цикъла и подход към историческите факти
Идеята за написване на творбата е провокирана от цикъл оди за шведски патриоти, създадени от шведския поет Рунеберг.
Конкретен повод да се възпеят „забравените” дава статията на Захари Стоянов в румелийския печат „Имената на българските въстаници, които са посегнали сами на живота си”. Патосът* и формата на одите Вазов дължи на Виктор Юго и книгата му „Легенда за вековете”.
Епопеята не следва, а предхожда историческите оценки за нашето националноосвободително движение. По време на нейното създаване (1881 – 1884 г.) то е доскорошно минало, но героите участници в тези събития са малко познати на нацията. Миналото е твърде дистанцирано от Вазовото съвремие и в идейно-етичен смисъл. По тази причина то се оказва непонятно по дух, „тъмно”, непознато.
Към събитията и личностите Вазов подхожда с благоговение, но не и еднозначно. Верен на историческата правда, той представя времето на националноосвободителните борби като смесица от геройство и срам, позор и слава, изграждайки за първи път в новата българска литература вътрешнопротиворечив образ на родното:
Епопея тъмна, непозната нам,
епопея пълна с геройство и срам.
са вместени в контурите на историята с ролята и влога си спрямо нея. Личностно-биографичните елементи са представени по-пестеливо, често и с подчертана условност. Персонажите са легендаризирани, митологизирани и сакрализирани* (като „поетически иконостас на нацията” според Светлозар Игов).
В поетическия си цикъл Вазов извлича и обобщава идейния и нравствен смисъл на историческите факти. Налице е тенденция за сравняване на събитията и личностите от нашата история с аналогични* такива в световната история: Левски е уподобен на Иисус Христос, Прометей, Сократ, Колумб; опълченците – на спартанците; Перущица – на Прага, Сарагоса, Спарта, Картаген; връх Шипка – на прохода Термопили.
Сподели с приятели: |
