1. Място в литературния процес Приносът на Вазов в развитието на националния литературен процес е намерил отдавна точното си дефиниране в определянето на твореца като „патриарх на българската литература”. Основанията за подобна квалификация се коренят в следните факти:
с цялостното си творчество Вазов утвърждава основната система на българските национални, нравствени и исторически ценности;
- обогатява съществуващия жанров обхват с лирически „въздишки”, оди, елегии, балади, разкази, повести, романи, исторически трагедии, пътеписи и очерци;
превръща творчеството си в инструмент за национално самоосъзнаване, литературно образоване и нравствено възпитание;
популяризира българското далеч зад пределите на родината ни - чрез разпространението на произведенията му по света международна известност придобиват битът, географският и духовен колорит на страната ни, българските история и пейзажи, националният ни характер, пантеонът на героите ни;
изповядва почти олимпийско съзнание за мисията си в литературата („и мойте песни все ще се четат”), превръща се в духовен водач на младата българска нация в годините на нейното доизграждане, утвърждаване и кризисни моменти.
Всичко това носи на Вазов заслужено признание - наричан е „българският Омир”, а през 1895 г. е обявен за народен поет.
2. Литературната история за Вазов Определян е като:
