Конспект по литература за 11. клас за дзи христо Ботев и неговото творчество
Изтегляне 0.51 Mb.
|
Свързани:
botevata-balada-hadji-dimityr, 2013-07-24-16-12-37, dzi-po-bel-avtori, stilistika, za-maturite-ivan-vazov-hristo-botev-iiordan-iiovkov, dimcho-debelyanov-pripomnyaneto-na-zavryshtaneto, nikolaii-liliev-i-razvitieto-na-bylgarskata-poeziya, celi-na-esteticheskoto-poznanie-pishtov, poeziya-na-bylgarskiya-simvolizym-teodor-trayanov-i-dimcho-debelyanov, simvolizmyt-bylgarskite-izmereniya
- Навигация на страницата:
- 4. Място в литературния процес
| 3. Творческа биография
Първото публикувано произведение на Ботев е стихотворението „Майце си”. Отпечатано е през 1867 г. по страниците на Петко-Славейковия вестник „Гайда”. По време на престоя си в Румъния Ботев издава вестник „Дума на българските емигранти”, от който излизат само пет броя, но в тях намират място едни от най-важните статии, разкриващи публицистичния талант на автора им. В този вестник поетът помества стихотворенията си „До моето първо либе”, „Борба”, „Хайдути” и др. След 1872 г. Ботев сътрудничи на Каравелов при издаването на вестниците „Свобода” и „Независимост”. И в тях той печата свои стихотворения, сред които са „Хаджи Димитър”, „В механата” и „Моята молитва”. По страниците на двата вестника място намират и множество статии и фейлетони. През 1873 г. Ботев издава сатиричния вестник „Будилник”, а по-късно вестниците „Знаме” и „Нова България”. През 1875 г.заедно със Стамболов издава в Букурещ първата си и единствена стихосбирка „Песни и стихотворения на Ботьова и Стамболова”. Последното, написано от Ботев стихотворение, е „Дякон Васил Левски” (в по-късни издания „Обесването на Васил Левски”). Публикувано е през септември 1875 г. в „Стенен календар за 1876 г.” Заглавията на едни от най-значимите публицистични произведения на Ботев са следните: ”Народът вчера, днес и утре”, „Примери от турското правосъдие”, „Това ви чака!”, „Политическа зима”, „Смешен плач” 4. Място в литературния процес По своята основна проблематика – нерешеният национален въпрос – Ботевото творчество е представително за Късното възраждане. Ключовите метафори на този период – „сънят” и „пробуждането” - се срещат и в неговата поезия. Типичните за възрожденския писател прояви - да бъде и общественик, и книжовник, и просветител, се отнасят и за Ботев. Но внушенията на неговата поезия надхвърлят тясно националните задачи, които има да изпълнява литературата в този период. В неговите творби идеите за свободния човек, времето, обществото, историята бележат универсализиране. В този смисъл Ботев е едновременно „заключителният акорд на Възраждането” и началото на новата българска литература. От неговото творчество тръгват важни развойни линии в литературата, в основата на които стои сложното разбиране на свободата като хуманитарен проблем - осмислен при това в три различни аспекта: национална, социална и индивидуална свобода. Ботев е първият, който дефинира понятието „свобода” не само като политическа, но и като нравствена категория, като морална ценност. Именно той чрез своето творчество и чрез личния си пример показва на българския свят за какво си струва да живее човек и за какво трябва да умре; благодарение на него българите узнават, че съществуването не трябва да е просто биологическо оцеляване, а приобщаване към надбитови ценности като свобода и справедливост. В Ботевите статии и в лириката му се преактуализира и европейската културна представа за героя, който има драматична съдба по причина, че може повече и вижда по-надалече от обикновения човек. Неговата сила се проявява в умението да избира онова, което е значимо за общността, да отстоява доброто за другите дори тогава, когато самите те не проумяват кое е добро за тях; да отдаде живота си за кауза, по-важна от ценността на собствения живот. Ботевата поезия показва как човекът, за да стане част от историята, трябва да напусне дома си, познатия си свят и да заживее в измеренията на героичното. Чрез баладата „Хаджи Димитър” за първи път в българската литература навлиза мотивът за безсмъртието на героическата личност - мотив, чиито корени са още в Омировия епос „Илиада”. До Ботев идеите за славната смърт и героическия подвиг, които побеждават смъртта, са непознати в нашата литература. Въпросите на честта и позора, представени в Ботевата поезия, са също нещо ново, което българинът трябва да проумее и усвои. Позорно е да си роб - въпрос на чест е да си свободен; позорно е да се окуражаваш, че си жив и здрав, когато насилниците са ти отнели всичко освен собствения ти живот; въпрос на чест е да „мъстиш”, да презираш фалшивите утешения и да приемаш смъртта като цена на свободата. Ботев е и първият сред възрожденците, който проповядва идеята, че националната свобода трябва да се превърне в морално задължение на всеки българин; че робът не престава да бъде роб, ако не пожелае сам да престане да бъде такъв; че свободата не е външно, а вътрешно събитие. Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|