2. Хората и техните „идеали” Героите в поредицата са различни, но си приличат по това, че се отнасят със снизходително презрение към нравствеността и хората с идеали. Те често употребяват думата „вятър”: „Вятър! Законност и свобода, ха-ха-ха”; „Па да речеш, че съм от ония ветрогони, които бълнуват за някаква си правда и разни там, разбираш ли, дивотии…”. Макар и вложена в различен контекст, тази дума в техните уста неизменно носи един и същи смисъл - на фразеологичните съчетания „вятър работа” и „да гониш вятъра”. За героите от четирите фейлетона безсмислена и безполезна стойност имат всички лични, обществени и национални идеали, които не осигуряват лична изгода.
Всеки от фейлетоните има свой специфичен главен герой, но той задължително представя някакво типологично социално-политическо или нравствено явление.
Герой в първия фейлетон е помощник-регистраторът - дребен чиновник, който търси да продаде изгодно подлостта си срещу служебна кариера.
Във втория фейлетон герой е амнистираният политически престъпник от Стамболовото правителство, който се изказва цинично за демокрацията, справедливостта и законите и се надсмива на всеки честен глупак. Фейлетонът отразява конкретни събития - заличаването на политическите престъпления, свързани с управлението на Стамболовото правителство.
В третия фейлетон герой е продажният търговец, който мечтае България да си върне Македония, за да може той да управлява Солунската митница и така лично да се облагодетелства.
Основен герой на четвъртия, последен фейлетон от цикъла, е чичото, който проповядва на своя племенник философията на публичната безпринципност и нагаждачеството като единствен залог за успех в живота.
4. Сатиричното изобличение Осъждането на нравствените и обществени пороци, характерно за сатирата, минава през тяхното изобличение. То се осъществява чрез средствата на осмиването, доколкото, разбира се, сатирата е степен на комичното.
Характерна черта на сатиричното изображение и изобличение в цикъла е саморазкриването на героите чрез тяхната собствена реч. Всички те ясно изказват какво искат, към какво се стремят, какви мотиви ги ръководят, на какво са готови за постигане на целите си. Така пред нас се разкрива светът на безчестието и покварата, на предателството спрямо националния идеал, на келепирджийството. Но във всеки от фейлетоните Алеко успява да противопостави на този свят по един антипод. В първия фейлетон това е поборникът за освобождението на Македония; във втория - демократът идеалист; в третия – тези, които участват в дружества, комитети и организации за освобождението на Македония; в четвъртия – племенникът, изповядващ принципите на идеализма и високото лично достойнство.
