Същност на доказателствата. Видове

Обективната истина в наказателния процес се установява чрез доказателства, въз основа на тях органите на предварителното производство и съд изграждат вътрешното си убеждение и вземат решение в съответствие с него. Доказателства според НПК са:

а)фактически данни свързани с престъпленитео

б) допринасящи за доизасняване на обстоятелства свързани с престъплението.

в) установени от предвидения по НПК ред.

Това са трите условия, на които трябва да отговаря факта за да бъде окачествен като доказателство в наказателния процес. Доказателствата трябва да бъдат конкретизирани от гледна точка на времето, мястото и действието, чрез което са събрани.

В наказателно процесуалната теория доказателствата се дифинират на следните видове:

а) преки и косвени – това разгланичение се прави от гледна точака на връзката на доказателството с престъплението.

- преки са, които непосредствено отразяват свързания с престъплението факт. Напр. – показания на свидетели – очевидци; обяснения на обвиняемия и други.

- косвени – за разлика от преките, те могат да се използват само като се съпоставят с други доказателства по делото. Отделното косвено доказателство, не е достатъчно за доказване на даден факт, защото може да има различно обяснение. Намирането на следа от дадено лице на местопроизшествието, може да бъде доказателство, че лицето е било на даденото място, но не винаги е доказателство, че то е извършло престъплението. Ако например се установи, че свидетеля А е видял лицето У да се движи към мястото, където е извършеното престъпление; че свидетелят В е видял У да стреля по посоката, където е открит трупа на постарадалия; че пострадалия е прострелян с оръжието на У и т.н.. Всеки един от тези факти разглеждан сам по себе си е косвено доказателство, което може да получи друго обяснение. Когато обаче тези факти се разглеждат в тяхната взаимна връзка може да се направи само един извод, че убийството е извършено от У.

б) първични и производни – Докато при разглеждането на доказателствата на преки и косвени се изхожда от връзката им с престъплението, то при разграничаването им на първични и производни се отчита източника, от който са получени.

- първичните доказателства, се получават от техния първоизточник, напр. показания на свидетел – очевидец.

- производни – за разлика от първичните се получават чрез посредник, напр. показания на свидетел, който е узнал за престъплението от друго лице.

Принципът е, че трябва да се отдава предпочитание на първичните, а производните да се пускат по изключение.

в) обвинителни и оправдателни – доказателствата въз основа, на които се повдига и поддържа обвинение се наричат обвинителни. Доказателствата въз основа, на които се опровергава обвинението и се изтъкват факти в полза на обвиняемия се определят като защитни. Това разграничение до известна степен е условно. Възможно е едни и същи доказателства да получат различна интерпретация в хода на делото и да се използват за обосноваване на техните тези.

г) веществени и невеществени – Веществени са доказателствата имащи материална същност. Невеществени – отражението на фактите и явленията в човешкото съзнание. Съгласно НПК веществени доказателства са:

- предмети, които са били предназначени или са послужили за извършването на престъплението;

- предмети, които са били предмет на престъпно посегателство;

- предмети, по които има следи от престъплението;

- други предмети, които могат да имат значение за делото.

За да могат да бъдат използвани в процеса на доказването веществените доказателства трябва внимателно да се опаковат, транспортират и съхраняват. Те се описват в протокола, чрез който изземват и при възможност се фотографират за да се отрази състоянието, в което са били открита. Веществените доказателдтва са неразделна част от делото. Когато делото се изпраща от един орган към друг с него се изпращата веществените доказателства. Те се съхраняват докато приключи наказателното производство. Могат да бъдат върнати на собственика им преди приключване на наказетлоното производство само с разрешението на прокурора и при условие, че това няма да затрудни следствието.

Веществените доказателства, които подлежат на бързо разваляне могат да бъдат продадени или предадени на учреждения или организации за ползване. Веществени доказателства, които една година след приключване на наказателното производство не са потърсени от собственика им се отнемат в полза на държавата.

Докато доказателството е факт свързан с престъплението, доказателственото средство е отражение на този факт. Чрез доказателственото средство се възпроизвежда факта, който е от значение за делото. Всяко доказателство се възпроизвежда, чрез доказателствено средство. Даден факт може да е от съществено значение за делото, но ако не е въдпроизведено чрез доказателствено средство не може да придобие качеството на доказателство. Чрез доказателственото средство не само, че се отразява факта, но и се конкретизира от гледна точка на времето, мястото и действието, чрез което е установено. Доказателствата са изключително разнообразни, поради което е невъзможно да бъдат посочени в НПК. За разлика от тях в НПК изчерпателно са посочени доказателствените средства. Между доказателството и доказателственото средство има и други различия – докато факта /доказателството/ възниква в резултат на престъплението и свързани с него действия или бездействия, то доказателственото средство се изготвя в процеса на разследването. Доказателството е продукт на престъплението, а доказателственото средство - на дейността по неговото събиране. В своята съвкупност доказателствата и доказателствените срества образуват доказателствения материал по делото. Ето защо е необходимо да се прави разграничение между категориите – доказателство, доказателствено средство и доказателствен материал.

В зависимост от формата на отражение на факта доказателствените средства могат да бъдат:

а) гласни – показания и обяснения на разпитваните лица

б) писмени – протоколи за действия по разследването и други.

в) веществени – копия, отливки на следа, фотоснимки, звуко и видеозаписи и други.

- Обясненията на обвиняемия са доказателствено средство, защото чрез тях се отразяват факти от значение за делото. Като участник в престъплението обвиняемият разполага с информация за свързаните с престъплението обстоятелства. Ето защо неговите обяснения могат да имат важно значение за установяването на обективната истина. Целта на разпита на обвиняемия е да се получат пълни и обективно обесняващи фактите обяснения. Получаването на самопризнания не може да бъде цел на разпита, защото не винаги то е достоверно обяснение. Възможно е да се получи достоверно обяснение без то да е самопризнание. Времето, през което самопризнанието е било считано за “царица” на доказателствата отдавна е отминало. Никой не може да бъде осъден само възоснова на своето самопризнание. Във всички случаи, то трябва да се подкрепя от обективни факти. Самопризнанието разбира се е важно, защото непосредствено се възпроизвеждат факти от значение за делото, а от друга страна може да бъде източник на информация за събиране на доказателства. То ще има такова значение само ако е достоверно.

Обяснението на обвиняемия е не само доказателствено средство, но и средство за защита. Чрез него той може да изтъква факти, чрез които се опровергава обвинението или факти имащи значение за смекчаване на наказателната му отговорност.

- Свидетелските показания също са важно доказателствено средство. Чрез тях свидетелят възпроизвежда фактите, които е възприел и които са от значение за делото. При оценката на свидетелските показания е необходимо да се разграничава фактите, които свидетеля е възприел и оценката на свидетеля за тези факти. Свидетелят е длъжен да възпроизведе в своите показания фактите, такива каквито ги е възприел. Не е длъжен да направи правилна преценка на тези факти и не носи наказателна отговорност за неправилна преценка на фактите.

Показанията и обясненията могат да бъдат написани и саморъчно, когато лицето пожелае. Във всички случаи обаче трябва да се състави протокол за съответните показания или обяснения.

Веществени доказателствени средства – предимството на веществените доказателствени средства се изразява в това, че дават нагледна представа за факта, който отразяват (фотоснимки, отливки и други). По своята същност веществените доказателства по материален начин възпроизвеждат факта, който е от значение за делото. За веществените доказателствени средства се съставя протокол при изискванията на НПК (звукозапис и други) или се отразява в протокол за съответното следствено действие (изготвяне на отпечатъци, отливки и други).
59. Оглед. Претърсване и изземване.

Това е процесуално - регулирана дейност на органите на предварителното производство или съда, която се заключва в изследване на местности, помещения, предмети и лица с цел да се разкрият, изследват непосредствено и запазят по установения за това ред следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Огледът е винаги процесуална дейност, която се извършва при точно спазване на установените в НПК процесуални правила.

Според НПК огледът не е доказателство, а способ за събиране на доказателства. Характер на доказателствено средство имат протоколът на огледа и приложените към него фотоснимки, отпечатъци и др., чрез които се възпроизвеждат и приобщават към делото резултатите от извършения оглед. Осъществяването на огледа преминава през няколко етапа. Необходимо е да се прецени дали има нужда от извършване на оглед и дали той е възможен в дадения стадий от развитието на процеса. Това се решава от компетентния държавен орган, върху които лежи задължението да ръководи процесуалната дейност и да я осъществява. Останалите субекти на процеса могат само да молят за извършването на оглед. Огледът се допуска с постановление на органите на предварителното производство и с определение на съда. Преди да се пристъпи към извършването му се изготвя план. След подготвителната работа се пристъпва към осъществяване на самия оглед.

На огледът може да присъства, ако това е необходимо експерт или спеиалист-технически помощник. Огледът се извършва през деня освен в случаите, когато не търпи отлагане. Огледа на вещите и документите се извършва на мястото, където те са разкрити и иззети, а ако е невъзможно, на мястото, където се извършва производството по делото. При извършване на огледа поемните лица и всички други присъстващи участници в процеса могат да правят искания, бележки и възражения по всички действия, които са извършват от съответния орган. Въпросите, подлежащи на изясняване при огледа на местопрестъплението, се определят в зависимост от особеностите на всеки конкретен случай. При извършването на огледа всичко се изследва, както е заварено, а след това се правят и необходимите размествания. Закрепването на резултатите от огледа се извършва чрез огледния протокол и изготвянето на необходимите веществени доказателствени средства. В протокола се отразяват всички действия на огледа в последователността, в която са били извършени, всичко, което е било открито и последователността, в която е било открито във вида, в които е открито. Отбелязват се иззетите като веществени доказателства вещи и изготвените веществени доказателствени средства.

Когато огледът и претърсването съставляват с изземването единна верига от действия, изземването се отразява в протокола на огледа и претърсването. Ако е самостоятелно, то се отразява в нарочен протокол. В него се посочват предметите и книжата, които са иззети и предадени на съхранение и обстоятелствата при които са иззети. Изземването се извършва по силата на издадено от съответният орган постановление или определение за изземване на определени вещи. На изземване подлежат само предмети и книжа, които се отнасят по делото. Задържането и изземването на пощенска или телеграфна кореспонденция се извършва само с разрешение на съда или прокурора.

Това е дейността в наказателния процес на лицата, призовани от съответния орган поради притежаването на специални знания в областта на науката, изкуството или техниката със задача, използвайки тези знания, да съдействат за изясняване на някои обстоятелства по делото чрез даване на заключение, основано върху налични или събрани в хода на експертизата доказателствени материали.

Изборът на експертите е предоставен на органа, който назначава експертизата. органът на предварителното производство и съдът трябва да осигурят извършването на експертизата от такива лица, които притежават необходимата компетентност. При това те трябва да се съобразяват с разпоредбата на чл. 120 от НПК. При извършването на експертизата експертът не може да извършва никакви следствени действия, защото те са от компетентността на съответния орган. При извършването на експертизата право да присъства има и обвиняемият. След като завърши необходимите изследвания, експертът съставя заключение. То трябва да е писмено и да дава отговор на поставените на експерта въпроси. То се основава на резултатите от експертното изследване и неговите специални знания. Заключението на експерта се предявява на заинтересованите лица, които могат да направят възражения и да поискат поставянето на допълнителни въпроси на експерта или да се допусне допълнителна или повторна експертиза. Допълнителна експертиза се допуска, ако експертното заключение не е достатъчно ясно, а повторна - ако заключението не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност. Отказът на съда да разшири експертизата не съставлява нарушение, “щом като не са констатирани непълноти, неизясненост или противоречия в дадената съдебна експертиза”. Експертизата е неразделна част от следствието и няма място в онези стадии на процеса, в които то не се извършва.

Оценката на заключението на експерта се извършва на общо основание по вътрешното убеждение на съответния орган. Проверява се дали експертното заключение е обосновано с оглед на материалите, с които е разполагал експерта, дали то не съдържа противоречия, непълното, неясноти, дали отговаря на съответните изисквания за форма, могат ли да се считат установени по безспорен начин фактите, върху които почива заключението на експерта и др. Нужно е изводите му да се съпоставят с другите материали по делото, за да се види дали намира подкрепа в тях или е в противоречие с тях, на какво се дължат евентуалните противоречия, как биха могли да се преодолеят и т.н. НПК изрично изтъква, че мнението на експертите не е задължително за съда и органите на предварителното производство. Когато съответният орган не е съгласен със заключението на експертите, той е длъжен да се мотивира. Мотивите му трябва да бъдат убедителни и научно издържани. Съображенията за отхвърляне на експертното заключение трябва да бъдат основани на данните по делото. Съдът е длъжен да изложи съображения и защо дава предпочитание на едно експертно мнение пред друго. Неизлагането на мотиви от съда, когато не възприема мнението на експерта, не е безусловен повод за отмяна на присъдата, а може да послужи като основание за отмяна само когато се е отразило върху правилността на присъдата.

Това е процесуална дейност, която се състои във възпроизвеждане на обстановката или отделни обстоятелства на изследваното събитие и извършване на необходимите опитни действия с цел да се проверят и уточнят някои данни, получени от извършените следствени действия. Възпроизвеждането е изкуствено създаване на съответната обстановка или обстоятелства с необходимата точност. Опитни действия са тези, чрез които се проверява при дадени условия възможността да се възприемат известни факти, да се извършат определени действия и т. н. Следственият експеримент предполага налични данни, които се нуждаят от проверка и уточняване. По смисъла на член 140НПК следственият експеримент е институт за проверка и уточняване на данните или доказателствата, получени от надлежното следствено действие, но не и институт за откриване и привличане към делото на нови доказателства. Получените от него данни могат да утвърдят дадена версия, да я поставят под съмнение и дори изключат или да послужат за основа на нова версия, проверката на която чрез съответни следствени действия да доведе до откриване и приобщаване към делото на нови доказателства. Следственият експеримент се извършва, когато е необходим, а това се решава от ръководещият орган по предложение на заинтересованите лица или служебно. Решението се мотивира и се описва точно какво трябва да се възпроизведе, опитните действия, данните които подлежат на проверка и уточняване, откъде са получени, кога да се извърши, къде и в присъствие на кои лица. Следственият експеримент не се допуска, ако провеждането му би унижило достойнството на лицата, участвуващи в него или би създало опасност за здравето им. По силата на чл. 142НПК, следственият експеримент се извършва в присъствието на поемни лица, освен ако се прави в Съд.Засед. Следственият експеримент се провежда от държавният орган, който осъществява процесуалното ръководство. Присъстващите експерт и специалист - технически помощник оказват помощ, която съответства на функциите им в процеса. При извършването на следственият експеримент могат да присъстват на общо основание и лицата, които имат право да присъстват при извършването на следствените действия в съответния стадий на процеса. За провеждането на следствения експеримент се съставя специален протокол. При нужда се изготвят и съответните веществени доказателствени средства.

Това е процесуална дейност, която се състои в показв на обвин, заподозр или свид. за разпозн.с лица или предмети, за които се говори в дадените от тях обясн или показан. Под разпозн се разбира установяване на тъждество м/у лицата или предметите, предявени за разпозн, и лицата или предметите, за които се говори в обясненията или показанията на разпознаващият. В разпознаването са вплетени елементи на разпит, но характерен за него е не разпитът, а това, че обвиняемият, заподозреният или свидетелят се поканва да разпознае лица или предмети, за които вече е бил обстойно разпитан по надлежния процесуален ред. Разпитът всякога предшествува разпознаването. Той осигурява обяснения или показания относно възприети в миналото факти, а разпознаването има за задача да установи тъждеството между лицата и предметите, които се предявяват, с тези, които се описват в обясненията или показанията. Разпознаващите лица запазват процесуалното си качество и при провеждане на разпознаването. Те не са длъжни да разпознаят лицата или предметите и не носят наказателна отговорност за направените изявления. Разпознаването е самостоятелен способ за проверка на обясненията и показанията по делото и за събиране на нови данни, в това число и на нови доказателства по делото. Към предявяване на лица и предмети за разпознаване се прибягва въз основа на решение на съответния ръководещ орган, с което се констатира необходимостта от извършв. на това следствено действие, то трябва да е мотивирано и да посочва кои лица, какви предмети и др. лица ще бъдат поканени да разпознават. При разпозн. трябва да присъстват две поемни лица, освен ако не се извършва в съдебно заседание. Могат да присъстват и всички лица, които имат право да присъстват при извършването на следств. дейст. в съотв. стадии на проц. Преди разпознав. съотв лице са разпитва за обстоятелств., при които е наблюдавало лицата или предметите, за особеностите по които могат да се разпознаят. Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, по възм. сходни с него по външност. При невъзм може да се покаже негова фотоснимка заедно с фотосн. на 3 или повече лица. Предм. се представят за разпозн. заедно с др еднородни предм. На обвин, заподозр или свид се предлага да посочи лицето или предмета, за който се отнасят дадените обяснения или показания, и да обясни по какво е разпознал съответното лице или предмет. За разпозн. се съставя протокол.

61. Разпит на обвиняемия. Разпит на свидетел. Очна ставка.

62. Образуване на досъдебно производство. Предпоставки за привличане на обвиняем.