Престъпления против честта - видове. Разврат. Трафик на хора

Обидата и клеветата са умишлени и противо-правни посегателства в/у духовните цености на личността – честта и достойнството. Те са винаги и само престъп-ления от частен х-р – те се преследват по тъжба на пострадалия

Престъплението обида е предвидено в чл.146 от НК - “Който каже или извърши нещо унизи-телно за честта или достойнството на други-го в негово присъствие, се наказва за обида с..........”.

Субект на престъпле-нието обида може да бъде всяко наказателно отго-ворно лице

Изпълнителното деяние на обидата има две форми :

1.Първата се осъществява чрез думи /изрично/ и се заключва в казване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово при-съствие – напр. псуване на пострадалия

2.Втората се осъществява ч/з действие, жест /мълчаливо/ и се заключва в извър-шването на нещо унизи-телно за честта или достойнството на другиго в негово присъствие– напр. заплю-ване на пострадалия.

Присъствието на постра-далия като обективен признак на обидата се тълкува разширително, а не в смисъл, че той трябва да се намира на същото място, където е дееца и да контактува по същото време.Достатъчно е само презрителното обръщение да бъде насочено към него. Поради това се приема, че пострадалият присъс-тва и когато обидата му е отправена по телефона, макар той да не се намира на същото място или в писмо, макар да дееца да не осъществява по същото време изпълни-телното деяние. Кокато обидата е насочена към пострадалия, а не към трето лице, тя се определя като присъстве-на. Когато презрителната оценка към пострадалия е насочена не към него, а към друго лице, обидата се явява отсъствена

Обидата е типично резултатно престъпление–резултатът е узна-ване от пострадалия на унизяващото го обръщение или възприемане на извърше-ните спрямо него презри-телни действия.

Обидата може да се извърши с двата вида умисъл – пряк и евентуален. По подобие на леките телесни повреди и при обидата се прилага и т. нар. реторсия. Съгл. чл.146, ал.2 –“Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.”

2.Ако обидата е разпрос-транена ч/з печатно произве-дение или др. начин – напр. в медиите

3. Ако страна / пострадал или субект / на обидата е длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функциите му.

Престъплението клевета е предвидено в чл.147 от НК. Съгл. ал.1- “Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета .......

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелст-вата или приписаните престъпления."Субект на престъплението клевета може да бъде всяко наказателноотговорно лице.

Изпълнителното деяние на клеветата има две форми

1. Разгласяване на позарно обстоятелство за другиго – за разлика от обидата тук адресат не е пострадалия, а трето лице. При тово е достатъчно да има само разгласяване на едно трето лице, не е нужно да има разпространение на повече лица. За разлика от обидата, средството на клеветата не е оценка, а факт /обстоя-телство/. Този факт трябва да бъде позорен – да обосновава отрицателни изводи за пострадалия. Фактът е позорен, защото води до засягане на честта и достойнството на постра-далия–неговият авторитет

2. Приписване на другиго на престъпление

За извършване на клеветата не се изисква, каквото и да е присъствие на пострадалия, но има др. изискване – засяга-щият го позорен факт да не отговаря на истината. Ако фактът отговаря на действителното положе-ние, престъпление няма Клеве-тата е резултатно престъп-ление – престъпният резултат е узнаване на позорен и неверен факт от страна на поне едно трето лице. Не е нужно това лице да е повярвало и да си е съставило лошо мнение за пострадалияФормата на вината е умисъл – пряк или евентуален Квалифицирани случаи на клеветата са както при обидата, но има и един допълнителен – да са настъпили тежки после-дици. За разлика от обидата институтът на реторсията е неприложим при клеветата. Разврат – обща х-ка на половите престъпления, видове

- блудство, когато не е насочено към съвкуп-ление, полово сношение или удовлетворение

- престъпни съвкупления насочени към съвкуп-ления между разнопо-лови

- хомосексуализъм, който е насочен към полово сношение м/у мъже или акт на полово удовлет-ворение между жени

І. Блудство е предвидено в чл. 149 / визира блудство спрямо лица ненавършили 14 г. /мало-летни/, а чл.50 /спрямо навършили/Съгл. Чл.149 Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с ...... “

Съгл. Чл.158 от НК при последвал брак между двете лица дееца не се наказва

- Блудство с лица в безпомощно състояние – при него пострадалия не може да окаже съпротива, да се защити. Най-често пострадалия е в безпомощно състояние не по вина на дееца

- Принудително блудство – то е извършено при употреба на сила или заплаха. Чрез тях дееца сам и принудително предиз-виква безпомощно състо-яние на пострадалия. Така се получава съставно престъп-ление – изпълнителното деяние съдържа два акта : принуда по чл. 143 от НК и самото блудство

- Блудсво при което пострадалия се привежда в безпомощно състояние – при този вид блудство дееца пак привежда пострадалия в безпомощно с-ние, но не по принудителен път, чрез сила и заплаха, а чрез даване на медикаменти или силен алкохол. В случая са на лице два акта, но първият от тях не съставлява принуда, нито друго престъпление – в случая е налице нетипично двуактно престъпление, защото само втория включва престъпление. Блудството по чл. 150 има за пострадал само лице, което е навършило 14 г. ,за това при него съгласието не е без значение и може да изключи престъпление. Съгл. чл.150 - Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва .......”

1..Първото от тези престъпления е визирано в чл.151, ал. 1, съгл. който : “Който се съвъкупи с лице, , доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва .........”

Субекти са лица между които е налице възходящо и низходящо родство, или са братя и сестри или осиновители и осиновени.

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3)като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с...”

а/първото от тези престъпления е предвидено в чл.155, ал.1 от НК: който склонява лице от женски пол към проституция или свожда към блудствени действия или към съвъ-купление се наказва с ...” Първата форма на изпълнителното д-ние е склоняването, което се изразява в извършване на д-ност по мотивиране на жена да осъществява полови кон-такти с неограничен бр. лица с/у материални облаги. Жената встъпва в прости-туция, когато осъществява полови контакти с различни лица от мъжки пол, като срущу това получява пари или имотна облага.. В тази си част престъплението е на простото извършване. Зако-нът не предвижда престъпен резултат – не е нужно караната да се е съгласила, а още по-малко да започне да проституира. Втората фор-ма на изпълнителното д-ние е свождането, което се изразява в подопомагане на вече мотивирани лица да извършват блудствени д-вия или съвкупления. И в тази си част престъплението е на просто извършване. По форма и вид на вината престъплението по чл. 155 ал.1 се х-ра с прак умисъл

б/второто престъплениее визирано в чл. 155, ал.2 от НК – “ Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва ....” Помещението може да бъде само място за нормално преспиване, а не кола напр.Системно означава, че деянието е извършвано поне три пъти. Без системност няма престъпление

в/третото престъпление е това по чл. 156 от НК – “Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва ....” Изпълнителното д –ние се изразява в в отвличане на лице от женски пол, т. е пострадолото лице трябва да е от женски пол.. Отвличане има,когато лицето се отвеж-да от едно място на друго против волята му, като се използва принуда или заблуждение. По форма и вид на вината престъп-лението по чл. 156 се х-ра с прак умисъл.Д-нието се извършва със специално цел- пострадалата да бъде предоствена за развратни д-вия

- когато д-нието се извършва от пълнолетно лице спрямо лице ненавършило 16 г., по отношение на непълнолетно лице или на лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извърше-ното.

-когато хомосексуални дей-ствия се вършат открито или по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването.

-когато хомосексуалните д-вия се вършат с користна цел – дееца да набави за себе си имотна облага

-когато дееца свожда други-го към такива действия с цел да набави за себе си имотна облага

-когато друг се склонява за хомосексуални д-вия като му се дава или обещава каквато и да е облага

Обща характе-ристика (чл. 194, ал. 1). Квали­фицирани и леkона-kазуеми случаи.1. Кражбата е най-често извършваното прес­тъпление. Съгласно чл. 194, ал. 1 НК, „който от­неме чужда движима вещ от владението на дру­гиго без негово съгласие с намерение противоза-конно да я присвои, се наказва за кражба с ...".у принадлежи, той може да открадне само останалата, непринадлежащата му част.- движимата вещ трябва да се намира в нечие чуждо владение.Това най-напред означава, че Вещта не трябва да е в ничие владение - било защото е загубе­на, било защото е в свободно състояние. Ако ста­ва дума за загубена движима вещ, то нейното завладяване може да е присвояване , но не и кражба- движимата вещ тряб­ва да има минимална стойност в размер поне на 150 леба. В противен случай ще е налице само ад­министративно нарушение съгласно чл. 218 б НК.

Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на чуждата движима вещ от владението на другигобез негово съгласие. Веща може да бъде открадната от всеки владелец – няма значение дали владелецът е собсвеник или не, дали я владее правомерно или не. Отнемането на веща трябва да стане във всички случаи без съгласието на владелеца. Кражбата е резултатно престъпление. Престъпнияг резултат е завладяването на движимата вещ.Когато кражбата е в магазин или къща, резултатът настъпва когато крадеца излезе на улицата. Ако става въпрос за енергия, резултатът настъпва когато енергията задвижи електроуред -телевизор, печка и т. н. Завладяването на вещта се смята юридическото довършване на престъплени­ето - след него отговор-ността е за довършена кражба. Има обаче и т. нар. фактическо до­вършване, което настъпва по-късно, а именно тогава, когато деецът успее да избяга и пост­радалият или трето лице не може вече да реаги­ра на място, за да възстанови първоначалното владение.

Формата и видът на вината за кражба-та са прекият умисъл. Предвиден е допълнително и един специален субективен признай — намерение противоза­конно да се присвои отнеманата вещ. Затова няма кражба, когато отнемането е с намерение само да се ползва отнетата чужда вещ. Що се отнася до разликата между обсеб­ването и крабата, тя се състои преди всичко в това, че при кражбата предметът на прес­тъплението не се намира у дееца, а у друго лице, докато при обсебването той е у дееца и проблем за отнемането му няма. Предвид на тоба разг­раничение при кражбата се осъществява отне­мане на предмета със субективното присвоител-но намерение, докато при обсебването има вече обективна присво-ителна дейност с предмета на престъплението

2. Много и различни са квалифицираните слу­чаи на кражба.

А) Кражбата най-напред може да бъде квали­фицирана (по-тежко наказуема) с оглед на обс-тановката, в която се извършва. Съгласно чл. 195, ал. 1, т. 1НК кражбата е ква­лифицирана, ако се извърши по време на наводне­ние, пожар, корабокрушение, катас-трофа, война или друго обществено бедствие.

Б)Няколко са квалифици-раните случаи на кражба с оглед на предмета.

а) Първи е случаят по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК, Когато откраднатата вещ не е под постоянен надзор. Подобно на предходния квалифици-ран слу­чай и тук идеята е същата: по-малките възможности за контрол върху предмета на престъп­лението и за неговата защита от престъпни по­сегатектва. Вещта не е под постоянен надзор, ако, от една страна, тя е оставена на обществено доверие — на открито място, до което има свободен дос­тъп. От друга страна, за да не бъде под постоя­нен надзор, вещта трябва да е поставена на такова място, където тя не се ненаблюдава от никого или макар наблюдавана, това става само периодично – такива са често плодове от селскостопанска продукция

б) Вторият квалифициран случай на кражба с оглед на нейния предмет е по чл. 195, ал. 1, т. в НК - ако кражбата е извършена от гроб на покойник. Кражбата в случая е от онзи, който има правото на ползване върху гробното място.

6)Друг квалифициран случай на кражба с ог­лед на нейния предмет е предвиден в чл. 195, ал. 2 НК - ако извършената кражба е в големи разме­ри. Критерият е минималната стойност на открадната вещ по време на кражбата: той трябва да бъде в размер на поне 70 минимални работни заплати

г)И последният квалифи-циран случай на кражба с оглед на нейния предмет е предвиден в чл. 196а НК - кражба в особено големи размери, преставляваща и особено тежък случай. Тук мини­малната стойност на вещта трябва да е поне два пъти по-голям - поне 140 минимални работ­ни заплати. Освен това случаят трябва да бъде и особено тежък.

В)Следващата група квалифицирани случаи на кражба са с оглед на нейния субект.

а)Първият такъв случай е предвиден в чл. 195,ал. 1, т. 5 НК - кражба е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за ней­ното осъществяване, когато не е маловажен слу­чай. За разлика от изнасилването, за тази групова кражба се изисква не само съизвъ-рштелство, но и предварителен сговор — преди да оти­дат на местопрестъплението, те да са разговаряли изрично за това, как ще из­вършат кражбата. За разглеждания случай е предвиден и един негативен признак - извърше­ното да не представлява маловажен случай,т.е. стойността на откраднотото да не е под триминимални работни заплати

б)Вторият случай на кражба, квалифициран с оглед на нейния субект, е по чл. 195, ал. 1, т. 6 НК - ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното сиположение.

6)Третият от разглежданата група случай е предвиден в чл. 195, ал. 1, т. 7 НК - кражба,извър­шена повторно и в немаловажни случаи. За опре­деляне на повторността като вид рецидив следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 28 и чл. 30 НК. Освен това изисква се и двете кражби,да са немаловажни случаи

г)И четвъртият от разглежданата група случай е предвиден в чл. 196 НК - кражба, извър­шена при условията на опасен рецидив.

Г)Последната група квалифицирани случаи на кражба са обособени с оглед метода на извърш­ване.

а) Първият от тези случаи е по чл. 195, ал. 1, т. З НК - ако кражбата е извършена ч/з разру­шаване, поврежда-не или подкопаване на прегра­ди, здраво направени за защита на лица или имот.

Като се изключи хипотезата на подкопава- не, тук е налице едно съставно престъпление. Изпълнителното му деяние включва два различ­ни и функционално сбързани акта.Те са: един улесняващ акт, който, взет отделно, съставлява унищожаване или повреждане на чужда вещ по чл, 216 НК. и втори акт, който, взет отделно, съставлява кражба. Не всяко улесняващо кражбата унищожаване или повреждане на чужда вещ обосновава наличи­ето именно на взломна кражба. За да има взломна кражба, нужно е засегнатата вещ да е отдел­на и да има опазващо значение спрямо откраднатата. При взломната кражба следователно има две различни вещи - една пазеща, движима или недвижима вещ {например сейф, дом) и друга, намираща се в нея пазена движима вещ, предмет на самата кражба.

б)Другият квалифициран случай на кражба,обособен с оглед метода на извършване, е този по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. I НК - ако кражбата е извършена, като е използвано МПС. МПС се движи само със собствен механизъм (мотор) и никога с жиботинсга тяга. Затова ако например се използва каруца, кражбата няма да бъде квалифици-рана.МПС се използва за кражбата, когато бъде докарано до местопрестъп-лението и в частност там, където се намира движимата вещ - пред­мет на престъплението. По този начин механич­ната тяга на МПС служи за откъсване, нато­варване, отдалечаване с вещта.

в)Следващият квалифици-ран случай на Кражба, обособен с оглед метода на извършване, е тозипо чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. II НК - ако кражбата е извършена, като е използвано техническо средс­тво. Техническо средство е всяка създадена от човека вещ, която се ползва за отнемане на сама­та вещ или за други предходни дейности, като напр. преодоляването на прегради - ключ, шперц, ножици за рязане на тел и пр. За да е на­лице този квалифициран случай обаче, нужно е техническото средстбо да бъде ползвано по пред­назначение

г) И последният квалифициран случай на Кражба, обособен с оглед метода на извършване, е този по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. III НК - ако кражбата е извършена по специален начин.Специален начин има, Когато е налице или осо­бено умение (например джебчийска кражба с пре­одоляване на затварящо устройство), или особе­на ловкост (например апартаментна кражба, при която се ползват алпинистки въжета за спускане от покрива).

3. Леконаказуемите (привилегированите) слу­чаи на кражба са два. Те са следните:

а) Маловажни случаи на Кражба - спрямо ос­новния състав по чл. 194, ал. 1 НК (чл. 194, ал. З

б) Леконаказуема е и ражбата при последва­ло репариране на откраднатата вещ по чл. 197