Конспект за Държавен изпит по Наказателноправни науки Обща характеристика на наказателното право. Предмет, метод и система на наказателноправната наука

Частният тъжител е длъжен да присъства при провеждането на съдебното заседание. Без него няма кой да поддържа обвинението. Ако по неуважителни причини частният тъжител не се яви в съдебното заседание се приема, че мълчаливо е оттеглил тъжбата си и наказателното производство се прекратява. То не се прекратява, ако вместо частния тъжител се е явил неговият повереник.

Лицето срещу, което е повдигнато обвинение за извършено престъпление, се нарича обвиняем.

Обвиняемият е централна фигура в наказателния процес защото всички действия, които се извършват в този процес пряко или косвено са насочени към обосноваване или опровергаване на обвинението срещу него. Съдебното производство не може да се проведе без обвиняем /подсъдим/. От момента на повдигане на обвинение срещу дадено лице, то придобива качеството на обвиняем и произтичащите от това процесуално качества права. Правата на обвиняемият са посочени в чл. 51НПК: да научи в какво престъпление се обвинява и възоснова на какви доказателства; да участва в наказателното производство; да дава обяснения; да има защитник; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда и органите на предварителното производство, чрез които се накърняват неговите права и законни интереси; да се изказва последен (подсъдимият има право на последна дума).

Обвиняемият има право, но не е длъжен да дава обяснения. Може да даде такива обяснения, каквито намери за добре. За разлика от свидетеля не носи наказателна отговорност ако умишлено даде неверни обяснения.

Обвиняемият не носи наказателна отговорност за умишлено дадени недостоверни обяснения, но това не означава, че има процесуално право да лъже. Ако имаше такова право, то щеше да е записано в чл. 51НПК, а ако беше записано то щеше да поражда задължение на разследващия орган да осигури възможност на обвиняемия да го упражни, т.е. да лъже. Разследващият орган не само не му осигурава условия да лъже, а напротив – разобличава недостоверните му обяснениея чрез доказателства.

Обвиняемият упражнява правото си на защита самостоятелно и/или чрез своя защитник, когато пожелае да събере факти, които са от значение за делото и не е в състояние самостоятелно да извършва тази дейност, може да поиска съдействие от органите на МВР.

а) когато лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след извършването му;

б) очевидец посочва лицето извършило престъплението;

в) върху тялото, облеклото и в жилището на лицето са открити явни следи от престъплението;

г) лицето се е опитало да избяга или след съответна проверка не може да се установи самоличността или местоживението му и има достатъчно данни, че е извършило престъплението.

Посочените хипотези показват, че подозрението срещу дадено лице не е само субективно, но се основава и на обективни факти. Основното различие от привличането в качеството на обвиняем, е че в случая няма достатъчно доказателства за участие на лицето в престъплението.

Заподозреният има аналогични права с правата на обвиняемият.

Ако в срокът на предварителното задържане не се съберат достатъчно доказателства, за участие на заподозряния в престъплението той се освобождава незабавно, ако пък се съберат се привлича в качеството на обвиняем.

Защитникът встъпва в процеса след като е упълномощен от обвиняемия. Пълномощното е валидно за всеки стадий на наказателния процес освен ако в него не е уговорено друго. След като защитникът е упълномощен е длъжен да поеме възложената му защита. Само, когато е обективно невъзможно да изпълни своя ангажимент към обвиняемия може да се откаже от поетата защита. При тези случаи защитникът е длъжен своевременно да уведоми обвиняемия за да му осигури възможност да се свърже с друг защитник.

След като е упълномощен защитникът придобива следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознама с делото и да прави необходимите му извлечения; да представя доказателства; да участва при провеждане следствените действия; да прави искания и възражения; да обжалва актовете на съда и на органите на предварителното производство, чрез които се накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Осъществявайки защитната функция защитникът осъществява свои права, а не правата на обвиняемия. Неговите права са аналогични с тези на обвиняемия, с тази разлика, че не може да дава обяснения от името на обвиняемия и няма право на последна дума. В НПК са посочени случаите, при които е недопустимо дадено лице да бъде защитник в конкретното дело. Не може да бъде защитник, който:

а) е давал съвети или е представлявал друг обвиняем, защитата на която противоречи на възложената му защита;

б) е давал съвети на противната страна;

в) е участвал по същото дело в друго процесуално качество;

г) е съпруг – възходущ, низходящ, брат или сестра на лице, което е било или е съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или дознател по същото дело.

В тези случаи защитникът е длъжен да си направи отвод. Ако не го стори отводът му се иска от другите страни по делото.

В чл.70НПК са посочени случаите, при които обвиняемият задължително трябва да има защитник. При тези случаи се диференцира необходима и условно-необходима защита. При случаите на необходима защита обвиняемият трябва да има защитник независимо дали желае или не. Ако не си упълномощи защитник, съответният орган му назначава служебен защитник. Служебният защитник може да бъде само лице, което упражнява адвокатска професия. Служебният защитник може да бъде освободен само, когато обвиняемият упълномощи свой защитник. Случаите на задължителна защита: когато обвиняемият е непълнолетен; когато страда от физически и психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; когато за престъплението се предвижда над 10 години наказание лишаване от свобода или доживотен затвор; когато интересите на обвиняемите са противоречиви и някои от тях имат защитник; когато обвиняемият не владее български език; няма средства да си заплати за защитник, а интересите на правосъдието изискват такъв.

Защитникът съгласува защитната си позиция с обвиняемия. Не е длъжен обаче, да се съобразява с всички негови искания, ако те биха го поставили в конфликт със закона или с принципите за колегиалност по отношение на други субекти в процеса. Защитникът е длъжен да уведоми обвиняемия, че исканията му са неизпълними. Въпрос на прецевка от страна на обвиняемия е дали ще се съобрази с позцията на своя защитник и ще си упълномощи друг защитник.

При осъществяването на своята дейност защитникът действа по съвест и убеждение. Позицията му се определя от вътрешното му убеждение дали и доколко обвинението е доказано, ако то е неубедително защитникът може да изтъкне факти, чрез които да го опровергае. Когато обаче прецени, че обвинението е доказано по безспорен начин в защитната си теза защитникът трябва да изтъкне онези обстоятелства, които биха могли да имат значение за смекчаване наказателната отговорност на подсъдимия.

Повереникът е лице упражняващо адвокатска професия. Също се упълномощава, но не от обвиняем, а от частния обвинител, тъжител, граждански ищец и граждански ответник. Основното му функиция е да оказва правна помощ на посочените субекти на процеса и да ги представлява.
53. Граждански ищец. Граждански ответник.

Граждански ищец – пострадалият от престъплението може да подаде иск за обезщетени заради нанесените му от престъплението вреди. Искът може да се подаде или в граждански или в наказателен съд, но не може обаче да се подаде едновременно и в двата. При разглеждането на иска се обсъждат само въпроси свързани с имуществената отговорност на подсъдимия.

Идеята да се предоставя възможност на пострадалия от престъплението да предяви иск за обезщетение се основава на следните основни съображения:

При разглеждането на делото в предметът на доказването се включва установяване характера и размера на причинените от престъплението щети. В този смисъл не могат да се приемат за основателни възраженията, че при разглеждането на гражданския иск се прави съществено отклонение от предмета на наказателното дело, в което се изясняват главно въпросите за вината и наказанието. Въпросите свързани с извършване престъплението, с неговата обществена опасност, причинната връзка с деянието и резултатът от него много тясно се приплитат с въпросите за характера и вредите от него. Когато се избягва двойното водене на дела в наказателния и гражданския съд – усилия, време и средства, избягва се възможността за противоречиви становища по едни и същи факти от различни съдилища. Ако пострадалият не е подал граждански иск в наказателното производство, може след неговото приключване да го подаде в гражданския съд. Тогава обаче решението на наказателния съд относно извършеното престъпление, вината и причинната връзка между деянието и резултатът от него е задължително за гражданския съд. След като пострадалия подаде своя иск за обезщетение и съда го приеме, той придобива качеството на граждански ищец. Граждански ищци могат да бъдат, както физически, така и юридически лица. След приемането на иска гражданският ищец придобива следните права – да оттегля или изменя своя иск; да се запознава с материалите по делото и да прави необходимите му извлечения; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, чрез които се накърняват неговите права и законните му интереси и да упълномощава повереник.

Да встъпи в качеството на граждански ищец лицето трябва да бъде процесуално правоспособно и дееспособно. То ще бъде процесуално правоспособно, ако пряко и непосредствено е претърпяло вреди от престъплението, а процесуално дееспособно, ако е в състояние самостоятелно да упражнява предоставените му от закона права.

Гражданският ищец се произнася в съда само по отношение на предявения от него иск. Няма право да взема отношение по въпроси свързани с наказанието на подсъдимия. Той е страна по делото, защото отстоява свои права и законни интереси. Обосновавайки своя иск чрез доказателства гражданския ищец фактически съдейства за установяването на обективната истина относно престъплението и степента на неговата обществена опасност. По този начин той косвено съдейства на прокурора относно обвинителната теза. Ето защо на гражданския ищец се дава думата след обвинителната реч на прокурора, изказването на частния обвинител и преди речта на защитника.

Граждански ответник – По начало гражданския иск се подава срещу подсъдимия. В НПК обаче се предвижда възможност той да се подаде и срещу лица, които не са извършили престъплението, но техните действия или бездействия са били в причинна връзка с настъпилите от престъплението вреди. Тези лица се наричат граждански ответници. Такива могат да бъдат родители, чието дете е извършило престъпление. За да се предяви граждански иск срещу тях обаче е необходимо детето да не е навършило 18 години и да живее при родителите си. Гражданският ответник осъществява защитна функция, когато изтъква факти, чрез които опровергава повдигнатия чрез него иск. Твърде често защитната му позиция съвпада със защитната теза на подсъдимия, доколкото са обединени от идеята да се пледира срещу иска или за намаляване на неговия размер. Гражданският ответник има право: да се запознава с материалите по делото; да прави необходимите му извлечения; да представя доказателства; да прави скания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват правата му и законните му интереси; да упълномощава повереник.
54. Свидетел. Защита на свидетел. Защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производсво.

Свидетели . Свидетел може да бъде всяко лице, на което са известни факти от значение за делото. Свидетелите са важна фигура в наказателния процес, защото, твърде често свързаните с престъплението обстоятелства се отразяват в човешкото съзнание. Ето защо практически няма наказателен процес без свидетели.

В Закона не са предвидени възрастови ограничения относно лицата, които могат да бъдат свидетели. Има ограничения, но те са от друго естество.Не могат да бъдат свидетели лица, които:

а) са учствали по същото дело в друго процесуално качество с изключение на обвиняемия по отношение на когото наказателното производство е прекратено или има влязла в сила присъда, частният обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник.

б) поради психически или физически недостатъци, не съ в състояние адекватно да възрлиема и възпроизвежда отразените в съзнанието им факти. Не става въпрос изобщо за невъзможност за възприемане на фактите, а за факти от значение за делото.

Дадено лице придобива процесуалното качество на свидетел, когато бъде призовано за разпит, да даде показания за фактите, които е възприело. Ето защо в момента на възприятие на фактите свързани с престъпленитео, лицето все още не е свидетел в процесуалния смисъл на думата. От момента на призоваването му възниква това процесуално качество. От този момент то придобива произтичащите от процесуалното му качество права и задължения.

Свидетелят има право:

а) да си служи с бележки, цифри, дати по време на разпита, които се отнасят до неговите показания;

б) да му бъде заплатено за загубения трудов ден;

в) да му бъдат заплатени разходите, които е направил във връзка с явяването си на разпит;

г) да обжалва актовете на съда и на органите на предварителното производство, чрез които се накарняват неговите права и законни интереси;

Свидетелят е длъжен:

а) да се яви пред органа, който го е призовал. Ако неизпълни това свое задължение по неуважителни причини свидетелят се глобява и може да бъде доведен принудително;

б) да остане на разположение на органа, който го е призовал, колкото е необходимо;

в) да отговаря на поставените му въпроси и да изложи, всичко което му е известно по делото. Ако свидетелят неизпълни това свое задължение, т.е. затаи истина или умишлено даде неверни показания, носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.

Ако свидетел откаже да даде показания му се налага глоба от 200 лева. Тя се налага и при всеки следващ отказ.

Свидетел може да откаже да даде показания само, когато чрез тях би уличил себе си, съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра в престъпление. В този случай свидетелят би могъл да ограничи своите показания относно посочените обстоятелства. Трябва да се прави разлика между правото на свидетелят да отказва да дава в посочените случаи от задължението му да говори истината. Свидетелят ако не се откаже от посоченото право, т.е. реши да даде показание е длъжен да говори истината.

В НПК са предвидени и мерки за защита на свидетелите. Те се наложиха поради възможността да възникне реална заплаха за живота, здравето и имуществото на свидетеля, на неговите възхоящи, низходящи, брат, сестра, както и на лица, с които се намира в особено близки отношения. НПК предвижда 2 мерки за защита на свидетеля:

а) скриване на неговата самоличност – в тези случаи вместо името на свидетеля в протокола за разпит се записва неговия шфър. Свидетели със скрита самоличност не могат да участват в очна ставака. Те не се разпитват в съдебно заседание. Разпитът им се провежда в помещение близо до съдебната зала, след което показанията им се прочитат в съдебното заседание;

б) физическа охрана на свидетеля – тези мерки се вземат по искане на свидетеля или по инициатива на съответния орган. Снемат се, когато свидетеля пожелае или отпадне необходимостта от тяхното прилагане.

Поемни лица – те се привличат в досъдебната фаза на процеса при провеждането на оглед, претърсване и изземване, разпознаване и следствен експеримент. Присъствието на поемните лица, при порвеждане на посочените действия по разследването е необходимо условие, за тяхната законност. Ако съответните действия по разследването са проведени в отсъствието на поемни лица, респективно протокола не е подписан от тях, това се счита за съществено процесуално нарушение и опорочава доказателственото значение на установените при съответното следствено действие факти. Поемните лица не са участници в следственото действие. Ролята им е да наблюдават действията на разследващия орган, ако имат бележки или възражения да ги отразят в протокола за следственото действие, който трябва да бъде подписан и от тях.

Привличането на поемни лица не е формален акт. Винаги трябва да се отчита, че те са потенциални свидетели за действията по разследването, на което са присъствали. Чрез техните показания могат да се отстранят, някои пропуски и неясноти в протокола за съответното действие по разследването, както и да се констатират процесуални нарушения при неговото провеждане. Ето защо разследващия орган трябва да насочва вниманието на поемните лица към установените от него факти имащи значение за делото.

За поемно лице се привлича, гражданин, който не е заинтерисован от изхода на делото и е в състояние адекватно да възприема и възпроизвежда отразените в съзнанието му факти. Лицето, което е поканено да присъства в такова процесуално качество е длъжно да остане на разположение на разследващия орган. Ако по неуважителни причини не се отзове на поканата отговаря, както свидетел, който не се е явил на разпит. Разследващият орган е длъжен да запознае поемните лица с тяхната роля и техните права.
55. Мерки за неотклонение. Други мерки за процесуална принуда.

Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда. При определянето им се вземат в предвид степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата с/у обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и др.

Спрямо обвиняемия се вземат следните мерки за процесуална принуда:

1. Мерки за неотклонение:

- подписка – писмено задължение на обвиняемия, че няма да се отклонява и ще се явява, когато е призован от съответните органи;

- гаранция – състои се от пари или ценни книжа. Определя се в съответствие с имущественото положение на обвитяемия. Когато по неуважителни причини обвиняемия не се яви пред органау който гое призовал, гаранцията се отнема в полза на държавата и на обвиняемия се налага по-тежка мярка за неотклонение;

- домашен арест – забрана да напуска жилището си без разрешение на съответния орган;

- задържане под стража –изолиране на обвиняемия в затворено охраняемо помещение (домашен адрес и задържане под стража се налагат от съда по предложение на прокурора)

2. Отстраняване на обвиняемия от длъжност – когато съдът прецени, че служебното положение на обвиняемия може да попречи за разкриване на обект истина.

3. Принудително настаняване в психоневрологично заведение за изследване

4. Забрана на обвиняемия да напуска пределите на РБ без разрешение от съответния орган.

5. Когато по неуважителни причини обвиняемия не се яви пред органа, който го е призовал, се довежда принудително.

6. Вземане на мерки за обезпечение на глобата или конфискацията на имуществото на обвиняемия.
56. Предмет на доказване. Тежест на доказване.

Доказването стои в центъра на наказателния процес. Всички действия се извършват в този процес или подготвят дейността по доказването или пряко са насочени към доказване или пък произтичат от дейността по доказването. По своята същност доказването е събиране, проверка, оценка на доказателствата и обосноваване на една или друга теза въз основа на събрания доказателствен материал. Установяването на обективната истина в наказателния процес се осъществява по пътя на доказването. По своята същност доказването е познавателна дейност насочена към установяване на факти свързани с престъплението. Органите на предварителното производство и съда нямат възможност непосредствено да възприемат престъплението и свързаните с него обстоятелства. Те изграждат вътрешното си убеждение относно тези факти на основа на събирането на доказателствата и на тяхната оценка. Чрез доказването фактически се постига логическата очевидност на фактите. Доказването в наказателния порцес се извършва по аналогичен начин, както и в други сфери на човешката дейност. За разлика от тях обаче процесуалното доказване се осъществява по предвидения по НПК ред. Регламентирани са способите за събиране и проверка на доказателствата – предмет на доказването, доказателствените средства. Доказването се осъществява в предвидената от НПК процесуална форма..

а) извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него – в тази група обстоятелства конкретно трябва да се докаже дали е извършено деянието; представлява ли деянието престъпление; какво е формата на вината; кога, къде и как е извършено престъплението; кой го е извършил; мотиви за извършване на престъплението и т.н.

б) характера и размера на причинените от престъплението вреди – тези вреди могат да бъдат имуществени и неимуществени. Доказването им има значение не само за наказателната отговорност на обвиняемия, но и за обезпечаване гражданския иск на пострадалия.

в) други обстоятелства, които могат да имат значение за наказателната отговорност на обвиняемия – към тях се отнасят съдебното минало на обвиняемия; отношението на обвиняемия към извършеното. Дали обвиняемият е предприел някакви мерки за ограничаване вредите от престъплението и други.

г) причини и условия за престъплението – причини са онези фактори, които непосредствено са повлияли за извършване на престъплението. Условия са факторите, които са благоприятствали за реализацията на причините. Доказването на причините и условията за извършеното престъпление има значение не само за наказателната отговорност на обвиняемия, но и за превантивната дейност. Органите на предварителното производство и съда са длъжни да информират учрежденията и организациите относно установените причини и условия за престъпленията, които са разследвани.

При всяко наказателно дело трябва да бъдат доказани посочените групи обстоятелства. Не може да се приеме, че са спазени принципите за обективност, всестранност и пълнота, ако някоя от тези групи обстоятелства не е доказана. Това фактически са пределите на доказването, които се съобразяват с конкретния състав на разследваното престъпление.

В процеса на доказването участват и други субекти, но те не носят доказателствена тежест. Частният обвинител също осъществява обвинителната функция, но няма задължение да доказва обвинението. Гражданският ищец има право да представя доказателства, когато обосновава своя иск, но той може да получи обезщетение за причинените му от престъплението вреди, дори и когато не е успял да обоснове своя иск. Ако той имаше задължение да доказва, то при евентуалнато му неизпълнение, щеше да се изключва възможността за обезщетението му.

Защитникът също участва в процеса на доказването. Той обаче не носи доказателствена тежест. Изтъква доказателства само в полза на обвиняемия. Дори и при неуспешно обосноваване на защитната му теза съдът може да постанови присъда в полза на подсъдимия.

Съдът също участва в процеса на доказването. По инициатива на съда могат да се събират доказателства, както в подкрепа на обвиненията, така и в полза на обвиняемия. В тези случаи обаче съдът не е нито обвинител, нито защитник. Той не е ангажиран с теза, която да доказва пред страните по делото, точно обратно – страните по делото доказват тезата си пред съда.