Конспект за Държавен изпит по Наказателноправни науки Обща характеристика на наказателното право. Предмет, метод и система на наказателноправната наука

Грешка

Наказатерноправна релевантна е грешката във всяко едно от обстоятелствата, визирани от обективните признаци на състава, както и грешката в обществената опасност на извършеното. Такава грешка независимо от причината на която се дължи, винаги изключва умисъла за съотвентото престъпление. Товя е така и когато неправилната ориентация на дееца е следствие на най-грубо негово нехайства или невнимание. Грешката изключва и непредпазливостта, когато съобразно с особеностите на тази форма на вината деецът не е могъл при надлежно насочване на своето внимание и на психологическата си дейност въобще да се ориентира правилно, или както изтъква ал./2 / чл.14- когато “ самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост”.Случайно деяние

Чл. 15 НК “ Не е виновно извършено деянието , когато деецът не е бил длъжен или не е могъл дъ предвиди настъпването на общественоопасните последици”

Деецът може въобще да не е бил длъжен да съзнава общественоопасните последици.

Ако е бил длъжен, в конкратнана обстановка се е намирал в субективан невъзможност да стори това. По този начин разпоредбата на чл15 е координирана с тази на чл11 /3/, съгласно която за наличност на непредпазливост са необходими комулативно двата момента: “Бил е длъжен и е могъл…”

-Към категорията на “случайните деяния” трябва да се отнесат и хипотезите при които представата за общественоопасните последици се е очертала в съзнанието на дееца преди тяхното настъпване, но по време, когато той вече не е бил в състояние да направи нещо за тяхното предотвратяване.

• 
  Едно престъпление, като конкретен факт е налице, когата са осъществени в тяхната диалектическа връзка всичики обективни и субективни признаци на установен от закона престъпен състав. В такъв случай се говори за наличност на извършено престъпление, а от чл…..т. … на развитието на процеса на осъществяване на престъплението-за “довършено престъпление”.
  
• 
  Довършените престъпления са очертани с нормите на особената част и те са, които обосновават налагане на неказанието, предвидено в санкциите.
  

1. 
   До колко създаденото с конкратното деяние положение представлява довършено престъпление, решава закона с установените от него състави.
   

Позиции на НК в това отношение:

1. 
   Необективирани психични преживявания, включително решението да се извърши определено престъпление, не могат да обосноват наказателна отговорност. Наказателноправно релевантен е само външно изразеният волев акт-деянието.
   
2. 
   За да бъде дадено деяние стадий в осъществяване на определно престъпление, то трябва да притежава съответно обективна насоченост.
   
3. 
   При непредпазливите престъпления не може да става въпрос за такива стадии в осъществяване на непредпазливото престъпление.
   
4. 
   Наказателно-правното значение на въпросните “стадии” е ограничено:
   

Б/ от обективна страна –с онези фази на това осъществяване, които представляват външно изразена дейност, обективно насочено към осъществяване на престъплението.

5. 
   НК отгроничава два стадия в осъществяване на умишленото, които предшестват заключителната фаза на неговото довършване и могат да предоставят основание за наказателна отговорност:
   

Б/ опит-самото изпълнение на престъплението преди неговот о съставомерно завършване.

ІІ Приготовление към умишлено престъпление

1. 
   Понятие-определение дава чл17/1/ НК : “ Приготовлението е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение.
   

• 
  От обективна страна –приготовлениет е деяние или система от деяния, които създават условия за извършване на проектиланото от дееца престъпление.
  

2/ за да бъде приготовление към определено престъпление, деянието трябва да представлява обективна предпоставка за неговата извършване, а не само някакъв въобще израз на известно намерение на дееца в тази насока.

3/ Приготовлевието е предварителна престъпна дейност: то предшествува изпълнението на намисленото престъпление и не се включва в него. При приготовлението липсва изпълнителна дейност, то не съставлява част от изпълнителното действие за осъществяване на намисленото деяние, което още не е започнало, а може и да не започне никога.

По този обективен признак приготовлението се отличава от опита, който се изразява в това именно “изпълнение, т.е. дейност по осъществяване състава на умишленото престъпление.

4/ Приготовлението може да се изрази в деяния твърде различни по съдържание и сложност-в зависимост от вида на намисленото престъпление и от онези условия, които трябва да бъдат предварително създадени, за да може последното да бъде извършено-напр.при подправка на парични знаци.

• 
  Две категории такива действиа са посочени в НК:
  

Б/ Намирането на съучастници-особено, когато са необходими лица ссъс специални знания или опит.

В/ Приготовлението може да се изрази по – нататък в отстраняване на пречки за извършване на престъплението-напр.отклоняване на охраната от обекта, привличане на жертвата на определено място и т.н.

Г/ Подготвителното деяние може по външни признаци да е еднакво с известни общополезни прояви-напр.набавяне на сечива, лекарства, горивни материали и т.н.

Д/ За да е налице приготовление, необходимо е от обективна страна, престъплението, заради чието извършване то се осъществява да е обективно възможно-напр.набелязаната жертва дае между живите.

• 
  От субективна страна приготовлението, каго стадий в осъществяване на определено умишлено престъпление предполага решение за извършване на последното и свързания с това конкретизиран умисъл. От естествата на приготовлението следва:
  

2/ че в него ще се отразяват обективните различия на приготовлението от изпълнението на престъплението, изразени в това, че се касае, не още до самото извършване на последното, а до дейност посъздававне на по-далечни или по-близки условия в тази насока.

2. 
   Наказуемост на приготовлението-чл.17/2/ НК
   

Чл. 17/3/ Отказ за приготовлението –“деецът не есе наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението”

1. 
   Понятие-Определение дава чл.18/1/ НК- “ Опитът е започналото изпълнение на умишлено прстъпление , при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искания от дееця общественоопасни последици на това престъпление.
   

• 
  Приготовлението е – предварителна дейност, която предшества изпълнението на престъплението, и само създава условия за неговото осъществяване.
  
• 
  Опитът е –вече самото това изпълнение, при което визираното от състава общественоопасно деяние е започнало, но за разлика от довършеното престъпление, това деяние не е завършено или макар и да е довършено, не е довело до указания в закона и искан от дееца престъпен резултат.
  
• 
  При опота няма увреждане на обекта на престъпленвието, но насочен обективно и субектевно кйм довяршвяне на последното, той застрашава този обект и поради това притежава определено изразен общественоопасен характер. В това е и основанието за неговата самостоятелна наказуемост.
  
• 
  От обективан страна –опитът се характеризира с това , че при наличност на останалите изисквани от състава обективни обстоятелства деецът е започнол визираното от състава”изпълнително деяние”, което в конкретната обстановка може да бъде доведено докрай, респ.да предизвика съответни “престъпен резултат”.
  

а/ при резултатните пресдтъпления-в настъпване на визирания от състава престъпен резултат.

Б/ при “формалните престъпления”-в цялостното осъществяване на очертаното с състава общественоопасна проява на дееца.

2/ Амплитудата между началото и края на престъплението, в която се заключава стадият на опита, може да бъде твърде широка-по сложност на осъществяване на престъплението и по продължителност във времето. При това в нейните рамки могат да бъдат разграничени известни фази, които са такива и на опита. Характерни специално при резултатните престъпления за тези, които обосновават съществуването на два основни вида опит: “недовършен” и “довършен” представляващи съответно:

а/ недовършеният –процесът на осъществяване изпълнителното деяние, което не е довършено до степен да може да предизвика престъпен резултат.

Б/ довършеният-завършено изпълнително деяние, което обаче не е предизвикало още настъпването на престъпния резултат или в следствие намесата на други обективни фактори в случая въобще не може да предизвика последния.

3/ Изпълнението на престъплението, с чието начало започва опитът е очертано от закона със съответния състав. Особености:

а/ Когато законът специфицира изпълнителното деяние с известни собствени негови особености или указва определено на начина или средствата за неговото осъществяване, фазата на изпълнението е най-ясно очертана напр.при измамата-началото на заблудителнете действия.

Б/ при голям брой резултатни престъпления обаче законът характеризира изпълнителното деяние чрез указване на неговата годност да причини съответния резултат-напр.при убийството-да умъртви другиго.

В/ когато деецят се насочва умишлено към причиняване на определен престъпен резултат чрез бездействие, началото на изпълнението е дадено в момента на неизвършването на очакваното и дължимо действие.

4/ Недавършеността на изпълнителното деяние и ненастъпването на престъпните последици може да се дължи на различни причини-напр.противодействие на засегнатия или трети лица, обективни трудности, неумело, неточно, или погрешно насочване на въздействието от дееца.

От субективна страна-опитът изисква пряк умисъл за извършване идовършване на престъплението, в изпълнението на което се изразява.

Опитът е невъзможен при:

1/ непредпазливите престъпления

2/ извършениет при евентуален умисъл

3/ тези умишлени престъпления, чиято конструкция прави фактически невъзможна отграничаването във времето на началото на тяхното изпълнение от довършването им такива са:

а/ престъпленията, изразени в “чисто бездействие”

б/ тези от “формалните престъпления” при които визираната от закона изпълнителна дейност е такава, че не дава практическа възмогност за отграничаване на нейното начало от довършването.

2. 
   Наказуемост на опита: съгл чл.18/2/ НК- “ При опит дееца се наказва с наказанието , предвидено за довършеното престъпление, като се вземат в предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.” Най-често обаче обществената опасност на опита е значително по-ниска от тази на съответното довършено престъпление-това е така при формалните престъпления, които даже и довършени само застрашават обекта, както и при резултатните престъпления, когато обектът въобще не е засегнат или са причинени съвсем незначителни вреди.
   
3. 
   “Негоден опит”-възможни са случаи при които конкретнвото деяние при конкратните обективни условия , въпреки изразенотов него намерение на дееця да не е от естество въобще да създаде някаква опасност за осъществяване на целеното с него престъпление-нещо, кеото може да се дължи било на несъществуването на обекта, към който то енасочено, било на обективната неефикасност на средствата или методите, които деецът използва.
   

• 
  Когато деецът насочва своята дейност срещу индивидуално определен обект, който се оказва, че несъществува, няма нито начало на осъществяване състава на целеното престъпление, нито въобще визираното от този състав обществуноопасно деяние.
  
• 
  Положението е различно, когато обектът съществува, но свързаният с него предмет случайно липсва от мястото, където деецът насочва своето деяние, считайки, че по този начин въздейства върху него.
  
• 
  “При опита с негодни средства” се налагат известни разграничения: Опасност за осъществяване на престъплението, следователно и опит има, когат деецът вместо планираното годно средство в момента на деянието погрешно използва друго-конкретно негодно или недостатъчно ефикасно да предизвика целения съставомерен резултат.
  

Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:

1. 
   чл 17/3/ НК-“при приготовлението –се еотказал даизвърши престъплението.”
   
2. 
   Чл. 18/3/ т.1- при недовършен опит-се еотказал да довърши изпълнението на престъплението.
   
3. 
   Чл.18/3/ т.2-при довършен опит-е предотвратил настъпването на престъпните последици.
   

Предпоставки за отпадане на наказуемостта на деяния :

1/ обективан страна-обективиран в поведението на дееца отказ , поради който не се стига до извършване или довършване на престъплението-съобразно с различията в съответните стадии / приготовления, недовършен опит, довършен опит/.

2/ от субективна страна-общо за трите хипотези: тази промяна в насоката на поведенито на дееца да се дължи на негова “собствена подбуда”-вследствие на което се говори за “самоволен”, респ.”доброволен” отказ.

• 
  Отказът на дееца да извърши или довърши престъплението представлява ново решение, противон на това, в осъществяването на което той е престъпил към престъпна дейност- решение за нейното окончателно преустановяване. Този отказ трябва да се дължи на “собствена подбуда” на дееца.
  
• 
  Съчл. Чл.19- в случаите на чл.17/3/ и чл.18/3/, “ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговоря за това престъпление”. Законът визира тук “друго престъпление”-такова, което осъществява друг състав, има друг обект/ напр. Причинена телесна повреда при опит за убийство или грабеж, упражнена принуда при изнасилване/.
  

І. Понятие и видове на съучастие:

1.Понятие-съучастието е задружно умишлено участие на две или повече лица в осъществяване на едно умишлено престъпление. Обективния принос на съучастниците обаче вможе да има различен характер:осъществяване на самото изпълнение на пресдтъплението, склоняване другиго към такова изпълнение, улесняване на престъплението. Оттук и възприетото в чл.20 НК-тройно деление на съучастниците-на “извършители” , “подбудители” и “помагачи”.

Характерни положения на съучастието:

1/ съучастникът отговаря не зя чужда престъпна дейност, аа за това, че той лично, със собственота си деяние обективно и виновно допринася за осъществяване на дадено престъпление.

2/ съучастническото деяние, не е някакво своеобразно “самостоятелно престъпление”. То е елемент от комплексна дейност, която като съчетава прояви на няколко лица ,товежда в своята цялост до осъществяване на определено престъпление.

3/ тази връзка между деянията на съучастниците съществува и в обективно и в субективно отношение.

А/ съучастническо деяние само това, което обективно допринася за осъществяване на престъплението.

Б/ субективната връзка се изразява в наличността наумисъл за задружно осъществяванне на конкретно определено престъпление. От това –няколко извода:

А/ съучастието е възможно само при умишлените престъпления и предполага съзнание у участника за осъществяяване на определено престъпление, за едно с други умишлено действуващи в тази насока лица. Възможно е както при пряк, така и при евентуален умисъл.

Б/ не може да има съучастие при непредпазливите престъпления, при които обаче е възможно “независимо съпричиняване” , “ независимо извършителство”, не може да има непредпазливо “подбудителство” и “помагачество” към умишлено престъпление, нито подбудителство и помагачество към непредпазливо престъпление.

В/съучастникът трябва да действа с умисъл за задружно извършване с друго лице на определено достатъчно индивидуализирано престъпление.

Г/ при “екцес”-т.е. когато извършеното пректъпление надхвърля “общия умисъл” на съучастниците –всеки отговаря само в рамките на онова, което се обхваща от “неговия умисъл”

Д/ при особени обосноваващи отговорността обстоятелства/напр. Длъжностно качество/, дадени относно извършителя останалите съучастници отговорят на общо основание и без да притежават такова качество.

Чл.20/2/ НК- “ Извършител е този, който учяства в самото изпълнение на престъплението”.

-Когато действа сам и по собствена подбуда, деецът есамостоятелен извършетиле, но ако в умишлената си проява е умишлено подбуден или подпомогнат от другего, или ако участва в изпълнеието заедно с други действуващи при общ умисъл лица, неговото деяние представлява вече елемент на съучастническа дейност, в тези случаи “извършителството” представлява вид съучастие.

При опрезделяне извършителството и неговото отграничаване от помагачеството НК изхожда от обективния критерий на “изпълнението на престъплението”/използван и при отграничаване на стадиите/ . Докато помагачът само улеснява престъплението, като създава условия зя неговото изпълнение, извършителят е този, който именно осъществява това изпълнение.

Съизваршетелство /особености/:

1/ всеки от съизвършителите е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, което обаче бива усъществено не единствено от него, а заедно с други съизвършители, от това следва, че :

а/ съизвършителят осъществява дейност, очертана с признаците на съответния състав- участва напр.в умъртвяването или в “изнасилването” на жертвата. При това между съизвършителите:

аа/ може да няма разпределение на ролите, като всеки върши проява подобна на тези на останалите-напр.всеки нанася удари и т.н.

бб/ всеки извършва само отделен елемент от изпълнителната дейност, другите елементи на която осъществяват останалите-напр. Един държи жертвата, докато другиа нанася нараняващи удари или души жертвата и т.н.

вв/ последната хипотеза-характерана за съставнете престъпления, при които често отделнити съизвършители осъществяват едното или другото от включените в сложното престъпно единство деяния-напр. При грабежа –принуда-отнемане на вещ.

Б/ панеже съизвършетелят е извършетел, той трябва да притежава особените качества ,когато съставът изисква такива, и то в връзка с тези елементи от изпълнителната дейност, които той осъществява-напр.длъжностното лице при длъжностното присвояване .

В/ за съизвършителството е без значение конкратния каузялен принос по отделно на всеки в предизвиканите със задружна изпълнителна дейност престъпни последици.

2/ субективният обединяващ момент на съизвършителство е наличността на конкретен “общ умисъл” на дейците: всеки при осъществяване на своята проява трябва да съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно с други извършители и да иска или да допуска от така съчетаната дейност да се извърше престъплението респ.да бъдат предизвикани престъпните последици. Същото се отнася и относно допълнителните субективни елементи/ цел , мотив и пр./

3/ дейността на съизвършителити маже да бъде осъществена не само едновлременно, но и последователно, даже с известен интервал от време-напр.единеят разбива вратата и оставя другия след това да изнесе и отнесе вещите.

4/ в някои случаи съизвършителството представлява специално указано от закона обстоятелство, обосноваващо по-тежко наказание посъответно установен квалифициран състав-напр.кражба или изнасилване, извършениот две или повече лица, сговорили се предварително.

“Посредствено извършителство”-когата някой използва по такъв начин лица наказателнонеотговорни/малолетни , невменяеми/ или такива, които като са заблудени, действат без да схващат правилно фактически и обществения характер на извършеното от тях, тогава липсва съучастие. Относно”посредственото извършителство” се прилагат правилата за единичното извършителство.

Подбудителство-чл.20/3/ “Подбудителе този, който умишлено е склонил дрегиго до извърши престъпление.” Подбудинтелят е инициатор на престъплението-този, който без да участва в изпълнението но престъплението, умишлено предизвиква в друго лице решение за умишленото му извършване.

Подбудителството предполага умишлено въздеайствие, върху друго наказателноотговорно лице, в резултат на което последното бива скланено да извършва определено умишлено престъпление.

Храктеристика:

а/ “Склоняването” е психическо въздействие от естество да предизвика у подбуждания желаното от подбудителя решение за извършване на определено престъпление. За това могат дабъдат използвани най-различни средства-нопр. –увещания, обещания от различен характер, даване на дар, подкуп, заплаха, физически и морален тормоз, молби и т . н.

Б/ така упражненото повече или по-малко продължително въздействие трябва да се окаже решаващ мотив и да предизвика у подбуждания решение за умишлено извършване на престъплението, към което е насочван.

В/ в резултат на това той да е пристъпил към неговото извършване.

Г/понеже съучастническата функция на подбудителя се изчерпва със склоняването на извършетеля, не е необходимо той лично да притежава особените качества, които законът изисква при някои престъпления за тяхното извършване.

подбудителствонто е умишлена дейност:

а/ подбудителят трябва да съзнава, че въздейства върху дадено лице, което не еимало решение да извърши, известно престъпление, по начин, че го скланява към това.

Б/ обикновено подбудителят целе да мотивира подбуждавия към престъплението, към което го насочва , като иска извършването на последното и настъпването на престъпните последици.

3/ без значение за наличността на подбудителството са мотивете и по-далечните цели, които преследват съответно подбудителят и склоненият от него извършител.

Помагачество-чл.20/4/ НК “ Помагач етози, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещания да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.

За разлика от извършителя помагачът,не участва в изпълнението на престъплението,извършването на което само умишлено улеснява , като съдействието на извършителя , чието престъпно решение е вече формирано/разлика от подбудителството/

Обективни особености:

1/ помагачът създава предпоставки за изпълнение на престъплението-напр.приготвяне на специални експлозиви

2/ поради този негов харакатер помагачеството поначало предшества изпълнението но престъпленито, макар, че внякои свои форми, то маже да бъде дадено и по време на осъществяването на престъплението-напр.стоете на “стража” от разстояние. Не може да има обаче “последващо помагачество”.

3/ помагачеството се изразява най-често в действия. Възможно е обаче извършителят дя бъде олиснен и чрез бездействие-напр. Да не заключи склада.