Престъпления против икономическата основа на държавата - диверсия, вредителство. Тероризъм

Държавните престъпления против икономическата осново са разгледани в раздел три - те целят да засегнат Републиката чрез накърняване на нейната икономика. –специфични държавни прес-тъпления. Докато изменническите престъпления и предателскитеса насочени към засягане на нейнатаобщественополитическа организация или външна безопастностто Вредителството и диверсията са насочени против същият обект - обаче при тях методите са други - върхе здравината и сигурността на политическата организация се посяга зрез засягане на икономиката. - те засягат иконо-мическата основа. Те застрашават едновременно и вътрешната и външната безопастност на Републиката.

С Обществено политическият си характер диверсиятаи вредител-ските действия са вражески прояви. Специфичното за разглежданите престъпления е икономическият метод на засягане на Републиката . Икономическата основа на държавата са стопанската система и собственосттавърху средствата и оръдията на производството. От тук следва, че престъпленията могат да се извършат чрез : - засягане на стопанската система - - подравяне и разстройване, спъване на стопан-ската дейност. Диверсията - се изразява в унищожаване или повреждане с противодържавна цел насъществени обекти на собственост.

Вредителството-представлява противодържавна вражеска ейност, насочена към разстройване или подравяне на определени стопански отрасли или организации, вкл. Посредством неизпълнението на важни стопански задачи. При диверсията за разлика от вредителството се късае не до засягане правилното отправление, на стопанската дейност, а до непосредствено накърняване - унищожаване или повреждане на значителни конкретни обекти на обществената собственост, извършено от дееца с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения. Диверсията е една от формите на вражеска дейност. Характеристиката и е свързана с наличието на противодържавна цел на дееца.

Непосредствен предмет съществу-ват отделни значителни обекти на собственост, засягането накоито ще създадепо-сериозно отрицателно обществено въздействие. – общест-вени сгради - инсталации – съоръ-жения - транспортни или съобщителни средства Предмет на диверсията могат да бъдат всички съществени обектина обществената собственост - средставтаа за производство - транспорт-и т.н.

Изпълнителното деяние се изразява в две форми - унищожаване и повреждане - това са две форми на накърняване на субстанцията и структурата на материалните вещи. Унищожаване то - е такова засягане вследствие накоето настъпват такива изменения които правят невъзможно използването й съобразно досегашното нейно обествено предназначение. Повредата- е свързана с по- ограничено вредоносно засягане последната не е унщожена, но е направена частично или временно негодна за ползване. Ако изпълнителното деяние е започнало, обаче по някаква причина резултатът е бил предотвратен налице ще бъде опит - напр. Заложе взрив, обаче открит.

Диверсията често пъти е дадена в съвкупност с други престъпление - в реална съвкупност с нелегална организация - незаконно преминаване на граница на страната - в идеалната съвкупност с убийство или телесно повреда на гражданин, причинени при самото осъществяване на диверсията. Диверсията е тежко държавно престъпление и може да бъде извършена от всяко лице. Не е необходимо субектът да притежава някакво специално качество или да заема някакво положение в обществение апарат ил в дадено предприятие.

Вредителството - е престъпление против републиката изразено в разстройване или подправяне чрез използване на държавни учреждения, стопански организа-ции и обществени организации, възпрепятствуване на тяхнат адейност или неизпълнение на възложението задачи извършено с цел да се отслаби властта и да й се създадат затруднения. Дейността е насочена към дезорганизация на стопанската система. Вредител-ството е вражеско засягане. Може да се изрази в засягане - на отделни стапански отрасли - на отделни стапански предприятия и т.н.

Изпълнителното деяние се изразява в разстройване или подравяне науказаните стопански отрасли. Подравянето представлява подкопаване, дозорганизиране на стопанската дейност, свързано с известно структурно засягане на съотевтното звено от стопанската организация. Разстройването - се свежда към известна по-малка степен на отрицателно въздействие върху стопанската дейност, т.нар. функционално смущение. Най-често вредителството се провежда отвътре - от лица, които заемат длъжност в държавния или обществения апарат. Субект на вредителството може да бъде - длъжностно лице в дъжавно или обществено предприятие както и внъшно лице, което спъва дейността на последните

Третият вариaнт е неизпълнението като метод за осъщесвяване на диверсията и в този случай може да бъде само такова стопанско лице на което е възложена определена стопанска задача. Задълженията, в които се изразява съдържанието на възложената задача могат за произхождат – от закона, установяващ функциите и служебните длъжности на органите на властта и на длъжностните лица въобще - от административен акт – от договор. Неизпълнението на възложената задача щесе изрази било в цялостното неосъществяване на съответните дължими действия, било в тяхното лошо или непъно изпълнение, равнозначно по същество на фактическо неизпълнение. Също така изпълнението трябва да е било обективно възможно. Законът ввежда в престъпление самият факт на предприемане на разстройваща или подравяща дейност, независимо от това далифактически са настъпили целените от дееца увреждащи резултати. Следова-телно вредителството представлява довършено престъпление със самото започване на някои от указаните дейности. Какво и придиверсията е предвиден квалифициран състав " особено тежки случай" . Наказанието естепенувано - в основната хипо-теза -лишаване от свобода от три до десет години - при особено тежки случай -лишаване от свобода от пет до петнадесет години съдът може да наложи и наказание по чл. 114.

Престъп-ленията против живота са най-тежките посегател-ства срещу личността. Непосредствен обект на престъпленията против живота са обществените отношения, които осигу-ряват – неприкоснове-ността на човешкия живот и без който лич-ността не може да съществува. Чл. 28 от Конституцията прокла-мира, че всеки има право на живот. Следва че обект на престъпленията против живота е самият човешки живот. От субективна страна – има някои особености:

-техен предмет винаги е жив човешки организъм

-характерът на общест-вената опастност се определя от въздейст-вието върху обекта на престъплението Това е резултатно увреждащо престъпление. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице, като особен субект се изисква по основните състави на убийството при профе-сионална непредпазли-вост и на криминален аборт. Система на прес-тъпленията против живо-та - За обособяването й Законодателят е използва три категории:

-според характера на посегателството –три вида

А/убийство в тесен сми-съл или лишаване от живот на друг жи човек.

Б/криминален аборт, кой-то е престъпление, увре-ждащо човешкият живот на неговият ембрионален стадий на развитие и

В/престъпления свързани със самоубийство

Според формата на вина-та:А/могат да бъдат умишлени и Б/непредпаз-ливи

-Според степента на обществена опастност разграничаваме - прес-тъпления по основните състави на съответните престъпления и по квалифицираните състави на съответните престъп-ления и по привилеги-рованите състави.

1.вид вкл. различните убийства, които се делят на две групи

-първа подгрупа-съставите на умишлените убийства–основен състав чл.115 квалифицирани случай чл.116 привилегировани състави-чл118-121 наказуамо приготовление чл.117ал.1 и подбуждане към убийство чл.117ал.2.

-втора подгрупа – вкл. Непредпазливите убий-ства – основен състав чл.122ал.1, квалифициран състав чл.122 ал.2 убий-ствата при професионал-на непредпазливост –чл.123 убийство при сме-сена вина чл.124 ненака-зуемо убийство по непредпазливост чл.125.

2.вид престъпления про-тив живота са различните хипотези за криминален аборт по чл. 126НК и квалифицираните случай.

3.вид–престъпления про-тив живота вкл. Подпо-магането и склоняването или довеждането другиго до самоубийство.

Убийство–Умишлени убийства. Основен състав чл.115НК. Който умиш-лено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Обективна страна– пред-мет на престъплението е пострадалия, жертвата.

Изпълнителното дейние - умъртви – въздействие в/у организма на постра-далия, което е от естества да придизвика неговата биологична смърт. – физическо - химическо или биологично. Осъщес-твяват се: - най -често ч/з действие – напр. Причи-няване на огнестрелна рана-може и ч/з бездейст-вие – ако виновният е длъжен да извърши опре-делни действия. Убийст-вото е типично резул-татно престъпление Възможен е довършен и недовършен опит за убийство. От съществено значение е причинната връзка при убийството.

Субект-всяко наказателно отговорно лице. Убийст-вото може да се осъществи в съучастие.

Субективна страна - Форма на вината по чл.115е – умисълът - може да бъде пряк и евентуален и при двете форми деецът съзнава, че деянието му е общест-вено опасно, предвижда настъпването на смъртта на жертвата и иска или допуска този резултат. ВС допуска че грешка в личността на убития не изключва умисъла за убийство.Когато е при пряк умисъл субектът може да предвижда сигурното настъпване и възможното – вероятното на резултата, но и в двата случай той извършва деянието си с цел да предизвика смъртта на пострадалия. При косвен умисъл – субектът винаги съзнава предвижда само възможното, евентуал-ното настъпване на смър-та на пострадалия.

Интелектуланият момент е начина и метода, чрез който се причинява смъртта на жертвата. Съдържанието на умисъ-ла се взема в предвид при разграничаването на убийството от случайте на умишлено причиня-ване на тежка телесна повреда. Квалифицирани умишлени убийства - те съдържат признаците на престъплението по чл.115 и наред с тях някой от квалифицираните обсто-ятелства по чл. 116. Теж-ка-наказуемите умиш-лени убийства се квали-фицират в няолко групи

:убийства кварифицирани с оглед особености на непесредствен обект-чл.116т1 убийството на длъжностно лице, на предтавител на полици-ята, на военно лице

убийства кварифицирани с оглед особености на обективната страна -

убийства кварифицирани с оглед особености на субективната страна.

Множество убийства – опасен рецидив и съвкупност от убийства

Чл. 116. За убийство: на длъжностно лице, на представител на общест-веността, както и на военно лице, включи-телно от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита;

2.от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3.на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4.на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5.на лице, което се нами-ра в безпомощно състо-яние;

6.по начин или със средства, опасни за живо-та на мнозина, по особено мъчителен начин за уби-тия или с особена жесто-кост;

7.с користна цел;

8.с цел да бъде улеснено или прикрито друго прес-тъпление;

9.извършено предумиш-лено;

10.извършено от лице, което действа по поръче-ние или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

11.извършено по хули-гански подбуди и

12.представляващо опа-сен рецидив или осъ-ществено от лице, извършило друго умиш-лено убийство по пред-ходния или настоящия член, за което не е поста-новена присъда,

По отношение на нака-занието пробация (нака-занието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживо-тен затвор или доживотен затвор без замяна. В случаите по точки 10 - 12 съдът може да постанови и пробация. (2) За убийство на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на МВР при или по повод изпълнение на службата или функцията му нака-занието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживо-тен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл.117 (1) Приготовление за убийство по чл. 115 и 116 се наказва с лиша-ване от свобода до три години .(2)Същото нака-зание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

-За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от постра-далия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116, точки 1 - 6 - лишаване от свобода от три до десет години.

-За убийство, извършено при превишаване преде-лите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

-За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години.

-За убийство на току-що родена рожба с чудо-вищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Чл.122 (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години.(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действу-ващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл.123 (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2)Който по непредпаз-ливост причини другиму смърт ч/з действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(3)Ако в случаите по предходните алинеи дее-цът е бил в пияно със-тояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4)Ако деецът след дея-нието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострада-лия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл.124 (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вслед-ствие на умишлено нане-сена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2)Ако деянието по пред-ходната алинея е извър-шено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противоза-конно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3)Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен реци-див, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да наложи и пробация.

(4)Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда – лиша-ване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда – лиша-ване от свобода до две години.

Чл.125.Не се наказва майка, която по непред-пазливост причини смърт на своята недородена или току-що родена рожба.

Чл.126 (1)Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведе-ния, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установе-ните от това минис-терство правила, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2)Ако виновният няма висше медицинско обра-зование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

(3)Ако деянието по пред-ходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(4)Бременната жена не носи наказателна отго-ворност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и пома-гачество.

(5)Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бремен-ната, наказанието е лиша-ване от свобода от три до осем години.

(6)Ако в последния слу-чай е последвала смъртта на бременната, наказани-ето е лишаване от свобо-да от пет до дванадесет години.

Чл.127(1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубий-ство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2)За същото престъпле-ние, извършено спрямо непълнолетно лице, или спрямо лице, за което виновният знае, че е нес-пособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извърше-ното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3)Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнст-вото на лице, намиращо се в материална или дру-га зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоу-бийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4)Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпаз-ливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.
26.Престъпления против здравето - видове телесни повреди, състави.

Здравето на личността е защитеното от правото единство на телесната цялост, физиологично състояние и функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи на човешкото тяло във всеки един момент от неговото биологично съществуване.

1. Обща характеристика и система на престъпленията против здравето.

а) непосредствен обект са ОО, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Здравето е елемент от биологичното битие на човека в конкретен период от неговото съществуване и всеки индивид има свое здраве, което е различно от това на другите хора.

б) от обективна страна тези престъпления разкриват особености, сходни с тези на престъпленията против живота.

- изпълнителното деяние се осъществява както ч\з действие, така и ч\з бездействие;

- от гледна точка на въздействието в\у обекта посегателствата в\у здравето са типични резултатни увреждащи престъпления. Изключение от това право са само два състава, свързани с венерическите заболявания (чл.135(4) и (5)).

в) субект на престъплението е всяко нак. отговорно лице.

г) от субективна страна престъпленията разкриват голямо разнообразие.

д) с/мата на престъпленията против здравето е изградена в/у три критерия - вида на престъплението, степента на засягане на здравето и ф/мата на вината.

2. Телесни повреди. Телесната повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на др. човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или с/мите на чов. организъм или причиняване на болка или страдание.

Видове телесни повреди:

А. Тежка телесна повреда. Според разпоредбата на чл.128(2) телесната повреда е тежка ако е причинена: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или двете очи; постоянна глухота (като под такава се разбира глухота и с двете уши); загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасност за живота.

Общото при всички тези увреждания, които са тежка телесна повреда е, че всички те засягат основни органи и ф/ии на организма, така че здравето на пострадалия е засегнато до края на живота му или поне за неопределено дълъг период.

* Продължително разстройство на съзнанието - такива изменения, които го правят социално неспособен поради дълбоко нарушаване на неговите интелектуални или волеви възможности. Необходимо е да бъде продължително, като обхваща един дълъг период, изключващ временните и трайни болестни състояния.

* Постоянна слепота с едното или двете очи - не може да възприема и да разпознава заобикалящата го среда с едното или двете очи от най-близко разстояние, без да е необходима абсолютна невъзможност за възприемане на светлинни дразнения.

* Постоянна глухота - увреденият не е в състояние да възприема и от съвсем близко разстояние обикновените звукови сигнали и говор. Телесната повреда е тежка, когато глухотата е постоянна, т.е. когато повредата на слуховата ф/я е непоправима за цял живот.

* Загуба на речта - не може да изразява мислите си посредством членоразделна реч и да влиза в словесен контакт с др. хора. Тя също трябва да бъде постоянна.

* Детеродна неспособност - анатомично или функционално засягане на организма, вследствие на което човек губи способността си да създава или ражда поколение и е увреждане, зависещо от пола на жертвата.

* Обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган - макар да не го уточнява изрично, законът има пред вид само засягане на главата, тъй като там се намират сетивните органи. Обезобразяването представлява такова съществено обезобразяване на човешкия образ, което го загрозява и то завинаги. Разстройството на речта представлява засягане ф/иите на говора, но без да настъпи пълна невъзможност увреденият да изразява мислите си без нея.

* Загуба на единия бъбрек, слезка или крило на белия дроб - касае се за цялостно отнемане от тялото на жизненоважни бордове, без които сериозно се нарушава нормалното съществуване и функциониране на човешкия организъм. Загуба на орган означава изваждането му извън тялото на човека, или оставането му там, но без да функционира.

* Загубата или осакатяването на крайник. Загубата на крак или ръка е цялостното отнемане на тези части на тялото в резултат на увреждането. Осакатяването на крайник е такова негово увреждане, при което ръката или кракът не са отделени от тялото, но тяхната ф/я е загубена завинаги и то в най-съществената им част. Ръката е осакатена, когато последва загуба от китката надолу, отнети са всички пръсти, при пълна загуба на 4 пръста или при загуба на палец и показалец едновременно. Кракът е осакатен, когато са отнети петата или стъпалото.

* Общо разстройство на здравето, опасно за живота, е това, което обхваща болестните състояния с голяма продължителност, без да е необходимо да се засегнат всички части на организма. Не е необходимо състоянието на опасност за живота да е налице постоянно.

Б. Средна телесна повреда.

Според чл.129(2) телесната повреда е средна, когато причинява: трайно отслабване на зрението и слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или др. части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

За много от уврежданията, които са визирани в чл.129(2) се изисква те да бъдат трайни. Според ВС, под белега трайност се разбира минималната продължителност във времето от около 30 дни, без да изключва и неопределено дълги периоди с продължителност над посочената.

* Причинено трайно отслабване на зрението или слуха - всяко ограничение на зрителната или слуховата способност.

* Трайно затрудняване на речта е увреждане, при което се засягат органи или функции, в резултат на което увреденият загубва способността свободно и правилно да изразява мислите си чрез членоразделна реч. Трайно затрудняване на движението на крайниците се определя като ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни физически действия и трудова дейност. Трайно затрудняване на движението на снагата или врата е което засяга двигателната способност на човека и съгласуваното им свързване с основните ф/ии на крайниците на тялото. Този ефект може да се дължи на счупване или спукване на кости, на разкъсване на мускулна или др. тъкан, както и на смущения в дейността на нервната с/ма, счупване на 3 или повече ребра, без да е съпроводено с разместване. Трайното затрудняване на ф/иите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност може да се дължи на анатомичното им увреждане или на функционални смущения.

* Счупване на челюст - нарушаване на нейната анатомична цялост. Според ВС това е самостоятелен вид увреждане,което води винаги до затрудняването на дъвченето и говоренето, поради което не е необходимо да се съпровожда винаги от избиване на зъби. Спукването на челюстта се приравнява на счупването й.

* Избиване на зъб(и) - избит, счупен или разклатен без значение дали е здрав или болен. Необходимо е те да не са изкуствени (иначе се носи отговорност само по чл.45 ЗЗД). Ако след това е направено добро зъбопротезиране, ВС приема, че следва да се има предвид при определяне на наказанието. Вследствие избиването на зъб трябва да бъде затруднено дъвченето или говоренето.

* Обезобразяването на лицето или на др. части на тялото - причиняват се значителни изменения на лицето, снагата или крайниците на тялото, които обективно загрозяват вида на човека.

* Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота е увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват жизнените му сили или способността му да се противопостави на заболяването. Разстройството на здравето е временно опасно за живота, когато са причинени болестни състояния с малка продължителност, без да е необходимо да засегне всички части на организма.

* Наранявания, които проникват в черепна, коремна или гръдна кухина. Тези кухини на организма изолират жизнено важни органи от външната среда така, че да се изключи възможността от физическото им увреждане или от проникване на чужди тела и организми в близост до тях.

В. Лека телесна повреда.

а) ЛТП с разстройство на здравето по чл.130(1) е налице, когато на пострадалия са причинени анатомични увреждания или функционални смущения, извън тези, визирани в чл.128(2) и 129(2). Такива са всички увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота. Такива са одраскване, охлузване, порезни рани на кожата, контузни рани, които причиняват оток и посиняване, мускулни пробождания, счупване на 1 или 2 ребра, на носни костици и др. подобни.

б) ЛТП, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл.130(2) е засягане на организма в най-малка степен. Тази болка се определя като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическото въздействие, а страданието - като продължаваща болка.

в) във връзка с ЛТП в чл.130(3) е предвидена и реторсията, т.е създадена е възможност съдът да не накаже и двамата, ако пострадалият от ЛТП е отвърнал веднага с такава на лицето, което му е причинило ЛТП.

г) ЛТП, нанесена по непредпазливост не е престъпление. Наказва се само, когато увреждането съставлява СТП или ТТП, независимо дали се касае за обикновена или професионална непредпазливост.

КВАЛИФИЦИРАНИ ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ

1. Квалифицирани състави на умишлени телесни повреди.

а) Законът третира като квалифициращи обстоятелства само качествата на пострадалия "майка и баща", като за разлика от убийствата, качествата "рожден син" и "рождена дъщеря" не са квалифициращо обстоятелство - чл.131(1), т.3.

б) Причинени на повече от едно лице, на малолетно или на бременна жена - в т.4 на същия член.

в) Съвкупността от телесни повреди, но само когато първото престъпление е умишлена тежка или средна телесна повреда - т.6.

г)Повторното извършване на СТП и ТТП е квалифицирано обстоятелство в чл.131(1), т.7. Повторност ще е налице, когато деецът е вече осъждан за друго такова престъпление.

д) ТТП и СТП са квалифицирани и когато представляват опасен рецидив - чл.131а.

2. Квалифицирани състави на непредпазливи телесни повреди.

а) когато деецът е действал при професионална непредпазливост (чл.134(1)) или когато неправоспособно лице е причинило такава повреда чрез деяние, спадащо към правно регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност - чл.134(2).

б) причиняване на СТП и ТТП в пияно състояние или на повече от 1 лице, извършени при професионална непредпазливост.

ЛЕКО НАКАЗУЕМИ ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ

1. Леко наказуеми умишлени телесни повреди.

а) когато субектът е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, с което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, освен в случаите на опасен рецидив - чл.132(1).

б) когато са причинени при превишаване на пределите на неизбежната отбрана - чл.132(2).

2. Леко наказуем случай на непредпазливи телесни повреди - когато деецът, след като е причинил СТП или ТТП при професионална непредпазливост е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - чл.134(4).

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ВЕНЕРИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Законодателят приравнява тези престъпления на СТП.

Под венерическа болест се разбира трайно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се дължи на проникване в човешкия организъм на вирус и което се предава при осъществяване на полов контакт м/у болния и здраво лице. Възможни са и др. пътища на прониква не на вируса в организма на пострадалия, но половият контакт е най-честото.

1. Заразяване другиго с венерическа болест. Особености.

1.1. От обективна страна.

а) пострадало е лице, което не е заразено с венерическа болест.

б) изпълнителното деяние се осъществява най-често с действие, но е възможно и едно бездействие да е пряка причинна връзка за заразяване на жертвата (напр. при неспазване на хигиенни изисквания).

в) това е резултатно престъпление, тъй като е довършено с факта на проникване на заразата в организма на лицето, което не страда от такава болест. Необходимо е заболяването да се е развило в тежка ф/ма, като са без значение евентуалните подобрения, които настъпват в резултат на лечение.

1.2. Субект - само лице, което страда от венерическа болест.

1.3. От субективна страна заразяването другиго с венерическа болест може да бъде умишлено и по непредпазливост. И при двете ф/ми на вина се изисква един допълнителен субективен елемент - деецът да знае, че страда от такава болест.

1.4. При множество пострадали в чл.135(2) е предвиден квалифициран състав. Такъв е и съставът, когато са заразени лица до 16 год. възраст.

2. Заразяване другиго със СПИН - въпросът се нуждае от законодателна интервенция поради фаталния край на заболяването. Тук също важат хипотезите на умишлено и непредпазливо заразяване.

3. Особени хипотези - поставяне в опасност др. лице да бъде заразено с венерическа болест - чл.135(4), наказва се по адм. ред, а при повторно извършване - по общия ред.