Грабеж. Отношение към кражбата и изнудването. Състави

31.Длъжностно присвояване и обсебване - обща характеристика и състави.

32.Измама, документна измама и вещно укривателство - обща характеристика, състави, отграничения.

33.Общи стопански престъпления - обща характеристика, видове. Престъпления против кредиторите.

34.Престъпления против финансовата система.

35.Престъпления по служба.

36.Престъпления против правосъдието - набедяване, лъжесвидетелствуване, лично укривателство. Длъжностни престъпления против правосъдието.

37.Пасивен и активен подкуп. Други състави от този раздел.

38.Документни престъпления - обща характеристика и система. Подправка на документи и лъжливо документиране - основни особености, състави. Други документни престъпления.

39.Престъпления против реда и общественото спокойствие - обща характеристика и система. Хулиганство и самоуправство.

40.Общоопасни престъпления - система, видове. Престъпления по транспорта.

41.Престъпления против народното здраве.

42.Обща характеристика на наказателния процес - дейност на определени участници. Наказателнопроцесуални функции. Наказателнопроцесуални правоотношения. Фази и стадии.

Наказателният процес е дейност на държавните органи и граждани при решаването на наказателни дела. В наказателния процес се решавата следните основни въпроси:

1. 
   Извършено ли е престъпление?
   
2. 
   Кой го е извършил?
   
3. 
   Подлежи ли извършеното на наказание?
   
4. 
   Какво наказание да му се наложи?
   

В наказателния процес се осъществяват три основни функции:

А/ обвинителна – същността и е изразена в повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление. Обвинение се повдига, когато са налице достатъчно доказателства, че дадено лице е извършило престъпление. Поддържането на обвинението се изразява в обосноваване на обвинението чрез доказателства. Чрез тази функция се решава една от основните задачи в наказателния процес, а именно разобличаването на виновника. Обвинителната функция по дела от общ характер се осъществява от прокурора и частния обвинител, а по дела от частен характер от частният тъжител.

Б/ защитна функция – същността и се изразява в оборване на обвинението, изтъкването и обосноваването на всички факти, които са в полза на обвиняемия. Тя се осъществява от обвиняемия и неговия защитник. Субектите, които осъществяват защитната функция са равнопоставени в наказателния процес на субектите, които упражняват обвинителната функция. Това е необходимо условие за състезателност в наказателния процес.

В/ ръководство на процеса – същността е изразена във вземане на решения и извършване на действия в съответствие с взетите решения по образуването на наказателното производство, неговото провеждане преминаване от един стадий в друг; постановяване на процесуални актове; приключване на процеса.

В различните стадии на наказателното производство ръководната функция се осъществява от разследващите органи, прокурора и съда. В досъдебната фаза на процеса ръководната функция се осъществява главно от прокурора, а в съдебната от съда.

В наказателния процес участват субекти с различни права и задължения /правомощия/ - съд, прокурор, разследващи органи, обвиняем, защитник, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник, свидетели, поемни лица, експерти, специалисти и тенхнически помощници, преводачи, тълковници. Някои от тях са абсолютно задължителни за наказателния процес (съд, прокурор, разследващи органи и др.), а други са аксесоарни (допълнителни).

Наказателният процес се състои от 2 фази – досъдебна и съдебна.

а/ образуване - взема се решение дали са налице посочените в НПК основания за образуване на предварително производсво /законен повод и достатъчно данни/ и предприемане на необходимите действия в съответствие с това решение. С образуване на предварителното производство се поставя началото на наказателния процес.

б/ предварително разследване - осъществява се в две форми – предварително следствие от следовател и дознание от дознател. Основната задача на предварителното разследване е да се съберат и проверят доказателства въз основа, на които да се прецени дали е извършено деянието, дали то е престъпление, извършено ли е виновно и подлежи ли извършителя на предаване на съд.

в/ действия на прокурора след приключване на предварителното разследване. Прави се оценка на проведеното разследване за да се реши дали да се върне за предварително разследване; дали да се спре или прекрати наказателното производство или да се състави обвинителен акт и заедно с делото да се изпрати в съда.

Когато прокурорът изпрати обвинителния акт заедно с делото в съда приключва досъдебната фаза на процеса и се поставя началото на съдебната.

Съдебната фаза се състои от следните стадии:

А/ разпоредително заседание за предаване обвиняемия на съд – Проучва следственото дело и преценява дали има основания за провеждане на съдебно заседание, където делото да се разглежда по същество.

Б/ първоинстанционно съдебно заседание – делото се разглежда по същество. Заседанието протича през следните етапи:

• 
  подготвителна част (действия по даване ход на делото)
  
• 
  съдебно следствие
  
• 
  съдебни прения
  
• 
  последна дума на подсъдимия
  
• 
  постановяване на присъдата
  

Г/ касационно производство – контролно производство, при което делото се гледа от Висшия касационен съд по отношение на присъда и решения невлезли в сила постановени от въззивния съд.

Д/ възобновяване на наказателни дела по новоткрити обстоятелства – контролно производство по отношение на влезли в сила присъди.

Престъп- ление	Досъдебна фаза Съдебна фаза	присъда
	Образ.предв. Разпор. Първоинст. Възз/но Касац. Възобн. произ/во засед/е съд. засед/е пр/во пр/во нак. дела

Наказателният процес се осъществява на базата на основни принципи, които по традиционни съображения се наричат “начала” /принцип/. Основните начала /принципи/ са регламентирани в НПК. Нарушаването им е съществено процесуално нарушение, което опорочава законността на извършените действия и събраните доказателства. Някои от основните начала на наказателния процес са закрепени в Конституцията, а в НПК са детайлизирани. Те са взаимно свързани, което означава, че накърняването на дадено основно начало неизбежно води и до нарушаване на другите начала. Основни начала в наказателния процес са:

а) Участие на съдебни заседатели в наказателния процес

б) Независимост на органите, които осъществяват процесуалното ръководство в наказателния процес

в) Равенство на гражданите в наказателния процес

г) Осигуряване на гражданите на правна защита

д) Официално начало

е) Начало на обективната истина

ж) Начало на оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение

з) Начало на публичност

и) Начало на непосредственост и устност

й) Начало на съзтезателност

Някои от тези начала /принципи/ са валидни за целия наказателен процес, а други само за съдебната фаза /публичност, съзтезателност/.

В НПК са посочени случаите, при които съставът на съда задължително включва съдебни заседатели. Броят на съдиите и на заседателите също се определя от НПК. Когато за престъпленията се предвижда повече от 5 години лишаване от свобода съставът на съда се състои от 1 съдия и 2 съдебни заседатели; а когато се предвижда затвор повече от 15 години лишаване от свобода съставът на съда е 2 съдии и 3 съдебни заседатели. Съдебните заседатели са представители на обществеността. Те се избират и се назначават по установения от закона ред. Участват като равноправни членове на състава на съда и имат еднакви права и задължения с правата и задълженията на съдиите. При вземане на решение се изказват и гласуват преди съдията, за да се избегне евентуално повлияване на неговото мнение, върху вътрешното му убеждение.

Съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанията на съда и да работят за повишаване на правната си поготовка. По време на участието си в съдебните заседания те са в годишен неплатен отпуск и за този период получават % от възнаграждението на съдията.

Когато делото се разглежда от колективен орган с участие на съдебни заседатели, това е предпоставка обществото да се отнася с по-голямо доверие към постановената от съдя присъда.

Всички граждани, които участват в наказателния процес са равни. Не се допускат никакви привилегии или ограничения основани на пол, раса, народност, образование, обществено и имуществено положение, религия, което не означава, че те са абсолютно равни. Гражданите участват в наказателния процес в различно процесуално качество, от което произтичат различни права и задължения. Когато се говори за ревенство на гражданите в наказателния процес имаме предвид за равенство на гражданите с едно и също процесуално качество.

Равенството на гражданите предполага едни и същи съдилища и органи на предварително производство да провеждат наказателния процес. В Р България не се допускат извънредни съдилища.

При осъществяване на дейността си съда, прокурора и органите на предварителното производство са независими и се подчиняват само на закона. Това е необходимо условие за тяхната обективност и безпристрастност при разглеждане на делото.

Независимостта на съда е необходимо условие за постановяването на справедлива присъда. Съдът е независим при разглеждане на делото. Другите участници в процеса могат само да го убеждават в правилността на своята теза, но съда самостоятелно решава изхода на делото в съответствие с вътрешното си убеждение.

Съдът е назявисим от прокурора. Поддържаната от прокурора теза не е задължителна за съда. Съдът е независим не само от участниците в процеса, но и от органите на съдебното управление /Министерство на правосъдието, Висш съдебен съвет/. Тези органи подпомагат организацията на съдебната дейност, но не могат да се намесват в работата на съда по конкретно дело.

Прокурорът също е независим при осъществяване на своята дейност. В съдебната фаза прокурорът е подчинен на процесуалното ръководство на съда, но това не значи, че съда има власт да определя позицията на прокурора. Вършейки своята дейност прокурора се ръководи от принципа за обективност. Той е назависим не само от съда, но и от другите страни по делото. Всеки прокурор е подчинен на по-горния прокурор, който може да отменя актове на по-долния или да върши действия вместо него, но с това не се накърнява принципа на независимост на прокурора, защото действията, които извършва са в съответствие с вътрешното му убеждение.

Разследващите органи са също независими. Те са органи на прокурора. Чрез тях събира и проверява доказателствения материал в досъдебната фаза на процеса. Прокурорът не може да е независим, ако органите чрез които събира доказателства са зависими.

Разследващите органи са процесуално подчинени на прокурора. Писмените му указания са задължителни за тези органи. Когато ги изпълняват те действат от името на прокурора и на негова отговорност. Макар и това до известна степен да ограничава тяхната независимост, в останалите случаи, разследващите самостоятелно решават какви действия да извършват в съответствие с вътрешното си убеждение изградено на базата на доказателствата.

Правото на защита не се отнася само за обвиняемия, а за всички граждани, които участват в наказателния процес и защитават свои права и законни интереси. Правото на защита е субективно публично право, чиято същност е в предоставянето на гражданите възможност, активно да участват в наказателния процеси да защитават своите права и законни интереси. Това право се използва тогава, когато гражданите преценят за необходимо, а от отказът им да го упражняват не могат да се правят изводи в тяхна вреда.

Правата на гражданите с различно процесуално качество са посомени в НПК. Тяхното упражняване зависи единствено от гражданина, а не от органа осъществяващ ръководство на процеса. Ако от съда, прокурора, разследващите органи зависеше дали гражданите ще упражнят правото си на защита, такова право би било формално и неефективно. Всъщност е точно обратното – органите осъществяващи процесуално ръководство са длъжни да осигурят възможност на гражданите да упражнят своето право на защита. Ако например обвиняемият има право на защитник, това означава , че разследващия орган или съда са длъжни де му осигурят възможност да се свърже със защитника.

Принципът е на всяко процесуално право съответства насрещно процесуално задължение. Тези задължения са гаранция за упражняване правото на защита.

Гаранциите са основни и производни. Основни:

А) презумция за невиновност – съгласно НПК обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателния процес с влязла в сила присъда, в която се установява противното. Кратката формула на тази презумпция, е че обвиняемият е невинен до доказване на противното.

Въпреки, че понятието презумпция означава предположение, презумпцията за невинност не означава предположение за невинност. Ако това беше така тя щеше да включва и предположение за виновност. Тъкмо обратното – презумпцията за невинност е обективно правно положение на обвиняемия, Съгласно НПК той се счита за невинен докато осъдителната присъда не влезе в сила без значение на какъв стадий се намира в наказателния процес.

Презумпцията за невиновност дава съществено процесуално предимство на обвиняемия. Той може да се позове на нея без да е необходимо да доказва какъвто и да е факт. Обвинението се доказва само от този, който го е повдигнал и поддържа.

Б) неприкосновеност на личността – Конституционен принцип, който е залегнал и в НПК. Никой не може да бъде задържан за повече от 24 часа без разрешение от прокурора. Когато се правят следствени действия, чрез които се накърнява неприкосновеността на личността /освидетелствения, обиск и други/ в НПК се предвиждат допълнителни гаранции за законността на съответните следствени действия – разрешение /одобрение/ от съдия от съответния пъроинституционен съд. Съдът се произнася и по действията на органите на предварителното производство, когато се прилагат предвидени в НПК мерки за процесуална принуда – задържане под стража, отстраняване от длъжност и други.

В) Задължение на органите на предварителното производство и на съда да разасняват правата на гражданите и да им осигуряват възможност да ги упражнят. Няма значение на кой стадий от наказателния процес се намира делото и се извършва съответното действие на разследването. Без значение е също, че на предходния стадий са разяснявани правата на гражданите. Твърдението на гражданина, че познава своите права, няма значение. Във всички случаи съответния орган е длъжен да го запознае с правата му произтичащи от процесуалното му качество. Ако е необходимо правата трябва да се разясняват в подходяща за възрастта и интелекта форма.

Производните гаранции за правото на гражданите на защита се определят в съответствие с тяхното процесуално качество. Към тях се отнасят:

- предявяване ня следствието /предоставяне възможност на обвинаемия и защитника му да се запознаят с мателиалите по делото и да направят необходимите извлечения/

- предявяване на обвинението /предоставяне възможността на обвиняемия да се запознае с повдигнатото срещу него обвинение и да организира своята защита/

- връщане на делото в стадий, в който е трябвало да се повдигне обвинение за по-тежко престъпление, за да може обвиняемия да организира защитата си още на съответния стадий и други.

Съгласно чл. 12, ал.1 от НПК, съда и органите на предварителното производство са длъжни да вземат всички мерки за разкриване на обективната истина. В тази норма произтича официалното начало в наказателния процес. Органите на предварителното производство и съда не отстояват свои права и интереси, а интересите на държавата и обществото. В съответствие с официалното начало те са длъжни да извършват предвидените в НПК действия, когато има основание за тях. Например е налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, прокурорът и органите на предварителното разследване са длъжни да образуват предварително производство. Съберат ли се достатъчно доказателства за участие на дадено лице в предстъплението разследващите органи са длъжни да повдигнат обвинение. Когато прокурорът констатира, че обвинението се подкрепя от събраните доказателства при предварителното разследване е длъжен да състави обвинителен акт и заедно с делото да го изпрати в съда. Съдът е длъжен в посочения в НПК срок да разгледа делото в разпоредителното заседание и ако са налице необходимите предпоставки да насрочи първоинстанционно съдебно заседание. Тези задължения, както и задълженията за органите осъществяващи процесуалното ръководство образуват същността на официалното начало в наказателното производство. Съблюдавайки своите задължения разследващия орган, прокурора и съда активно участват в наказателния процес, извършват необходимите действия и така се поддържа динамиката в процеса, преминаването му от една фаза в друга, до окончателното му завършване. Гражданите участници в наказателния процес, проявяват своята процесуална активност, до колкото защитават свои права и законни интереси, то активността на органите на предварителното производство и на съда произтича от официалното начало с оглед защита на интересите на обществото и държавата.

Основна задача на наказателния процес е да се установи дали е извършено престъпление, кой го е извършил, подлежи ли извършителя на наказание и какво наказание да му се наложи.

Разследващите органи, прокурора и съда не са очевидци на събитието на престъпление, изграждат вътрешното си убеждение на базата на доказателствата по делото. За да решат посочената задача, те трябва да разкрият обективната истина.

Обективната истина не е истината на разследващия ораган, прокурора или съда. Между тяхното вътрешно убеждение и обективната истина има връзка, но те не бива да се отъждествяват. Не винаги вътрешното убеждение на органите съответства на действителността. Обективната истина е налице само тогава, когато има съответствие между вътрешното убеждение на съда и органите на предварителното производство и обективните факти. Нито вътрешното убеждение само по себе си, нито фактите са обективна истина. Единствено съответствието между тях представлява обективната истина.

Не е достатъчно постигането на това съответствие, т.е. да се постигне фактическото установяване на истината. Необходимо е обективната истина да бъде установена по реда и със средствата предвидени в НПК / чл. 12, ал. 2 НПК/.

Разкриванетона обективната истина в наказателния процес твърде често е съпроводено с преодоляване на редица трудности. Когато престъплението е извършено в условията на неочевиднаст, т.е. липсват свидетели, обективно са събрани недостатъчно количество доказателства, както и в случаите, при които умишлено се възпрепятства процеса на разследването, възникват трудности за разследващите органи и съда. Знанията, компетентността на тези органи, способността им да упражняват своите знания в практиката, да анализират фактите, да правят правилни изводи и психическата им нагласа да извършват тази дейност е абсолютно необходимо условие за разкриване на обективната истина.

Често е поставян въпроса дали винаги е възможно да се разкрие обективната истина в наказателния процес.Практиката показва, че дори и при най-безнадеждния на пръв поглед случай е разкривана истината относно престъплението и неговия извършител.

Всичко това показва принципната възможност за разкриване на обективната истина в наказателния процес. Не се изключва възможността да съществува обективна невъзможност за разкриване на истината, поради редица причини – унищожаване на следи, лъжа, голяма давност на престъплението и т.н. Една част от неразкритите престъпления се дължат имено на такива трудности. Друга част обаче се дължат на некомпетентност, повърхностност при разглеждане на делото, небрежност и други.

Необходимо условие за обективност и безпристрастност при разглеждане на делото е разследващите органи, прокурора и съда да оценяват доказателствения материал по вътрешно убеждение. Под вътрешно убеждение се има предвид оценка на доказателствата без странично влияние и въздействие. Оценката на доказателствения материал по вътрешно убеждение се осъществява в съответствие с принципа обективност, всестранност и пълнота. В съответствие с принципа за обективност органите на предварителното производство и съда трябва да се предпазват от предубеденост, т.е. да оценяват зоказателствата такива каквито са, независимо дали са в подкрепа на обвинението или на обвиняемия. Само така е възможно да се съблюдава законността в наказателния процес. Принципът за всестранност изисква за неизвестния факт да се изграждат повече от една версия. Неизвестният факт не бива да се тълкува еднозначно. Принципът за пълнота изисква събиране, проверка и оценка на всички доказателства, които се отнасят до главния факт по делото /обстоятелствата подлежащи на доказване/.

Оценката на доказателствения материал по вътрешно убеждение има субект и обективна страна.

Субективната се изразява във формирането на увереност у разследв орган, прокурора или съда за съществуването или несъществ на даден факт и готовност да се действа в съответств с тази увереност.

Обективната се изразява в основаването на фактите, които са предмет на анализ. Оценката няма да е обективна, ако някой от фактите по делото неоснователно се игнорира. Няма да е обективна и когато се приема, че определени факти са били налице, а в действителност те не са постъпили. От особено значение е да се изследва и връзката между доказателствата. Ако при този анализ не се констатира обективно съществува противоречие между отделни доказателства, вътрешното убеждение на съответния орган няма да съответства на действителността, което означава, че се създава бариера към установяването на обективната истина.

Вътрешното убеждение на съответния орган трябва да е мотивирано. Ето защо, когато разследващия орган съставя своето заключително постановление е длъжен да обоснове на база на събрания доказателствен материал своите основни изводи по делото. Аналогично е и за прокурора – когато съставя обвинителен акт е длъжен да го обосновава на базата на събраните доказателства. Съда също се мотивира при установяването на присъдата. Към всяка присъда се прилагат мотиви, в които съда обяснява защо приема едни факти, а други не, и какви са правните и фактическите основания за взетото от него решение.

Когато вътрешно убеждение се мотивира със съответния процесуален акт, по-висшестоящият орган има възможност да прецени на какво основание се е стигнало до съответното решение.