Определяне на наказанието при алтернативни и кумулативни санкции•

Разпоредбата на чл. 57 ал (1) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание , като се ръководи от правилата на предходните членове. Сочи ясно че не се прави отклонение от общите правила -Като изхожда от критериите на чл.36 и 54, съдът ще установи какво именно по вид и размер наказание в амплитудата на алтернативно предложените съответства най-пълно на конкретната тежест на извършеното от дееца, на целите на специалната и генералната превенция. С оглед на това при преобладаващи отегчаващи обстоятелства ще определи по-тежко наказание а при смекчаващи или преобладаващи смекчаващи- по-лекото а при изключителни или многобройни смекчаващи ще се слезе сътласно чл.55 под-специалният минимум на по-лекото наказание. Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъп-ление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36. Отделните различни по вид наказания са само в случая елементи на една комплексна санкция.

Чл. 58. Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 55 и в следните случаи:

а) при опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2;

б) при помагачество когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.

20.Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание - обща характеристика и значение. Видове. Условно осъждане - предпоставки, действие, значение. Предсрочно освобождаване. Помилване - същност, разлика от амнистията.

Извършването на престъпление обосновава за дееца наказателна отговорност, чието основно съдържание се изразява в налагане и изтърпяване на съответното индивидуализирано наказание. Обаче в редица не тежки случай, извършени от лица с по-малка степен на обществена опастност е възможно задачите на съвременната наказателна политика и генералната превенция да могат да бъдат постигнати и без реално изтърпяване на наказанието, а даже и без осъществяване въобще на наказателна отговорност. Създадена е правна възможност при установени от закона предпоставки за освобождаване на дееца съответно от изтърпяване на наложеното му наказание или от наказателна отговорност. С оглед разнородността на случаите НК установява в указаната насока два варианта - 1. Освобождаване от изтърпяване на наложеното нака-зание с три раздела: " условно осъждане предсрочно освобож-даване и помилване. И освобождаване от наказателна отговорност- 5 раздела -условно освобождаване с предаване на обществено поръчителство чл.75-76 освобождаване от нак.отгов. с налагане на мерки за въздействие от другарски съд чл77

Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни с прилагане на възпитателни мерки чл78 освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност.

Има и някой специфични случаи:

1. отлагане във военно време изпълнението на наложеното от военен съд наказание лишаване от свобода с изпращане на осъдения в действащата армия.

2.освобождаване на непълнолетни от изтърпяване на наложеното наказание - лишаване от свобода по-малко от една година с пилаганена възпитателни мерки.

3.освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание за престъпление от " частен характер" по искане на тъжителя, преди да е започнало нова престъпление.

Условно осъждане - е особен важен институт на съвременното нак.право свързан с основните принципи на наказателната политка - тъй като в ред случай при извършени инцидентно нетежки престъпления самият факт на обвинението и наказателният процес, на осъждането и на лагането на определено наказание е от естество вече да окаже надееца достатъчно репресивно и възпитателно – поправително действие. То се използва широко. Отлагането на изпълнението на наложеното наказание по реда на условното осъждане е възможно само при кумулативна даденост на установените в чл.66 три категории предпоставки, първите две са общоважащи положения а третата е свързана с индивидуални особе-ности на дееца и неговоте деяние. За да се приложи "условно осъждане" е необходимо преди всичко:

1. да се късае да престъпление , то да преставлява в своята конкретност - по-малка тежест, отразена от обстоятелството, че на дееца е наложено от съда съгл. правилата на чл.54-55 лишаване от свобода до 3 години, задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено насе-лено място.Без значение е дали престъплението е от " общ" или от " частен характер".

2. Се свързва с личността на дееца - по-специално неговота съдебно минало - да не е бил осъждан по- рано на лишаване от свобода за престъпление от " общ" характер.- без значение дали наказанието по първата присъда е изтърпяно или отложено. Не е пречка едно по-раншно осъждане - за престъпление от частен характер независимо от вида и тежестта на наложеното наказание - за престъпления от общо характар ако наложеното наказание не е било лишаване от свобода, а по-леко напр. Поправителне труд и глоба.

3.Се свързва с конкретния случай и особености на дееца - трябва да бъде установено, че за поправяне на последния не е нужно да изтърпи налаженото му наказание.Следователно – тук трябва да се съчетаят специалната превенция с тази на генералната. Напр. Възможно е обществената опастност на дееца де не е висока - но извършеното престъпление да е от вида на такива които в даденият момент, като са по-често явления изискват по-интензивна обществе-на реакция. Преобладаващо е значението на задачата – за поправяне на престъпния деец. При липса на някоя от двете предпоставки отлагането на изпълнението на наказанието е недопустимо по закон независимо от особеностите на конкретния случай.То е законо обосноване , а не произволне решение и подлежи на контрола на втора инстанция.

Непосредственото действие – изра-зява се в отлагане на изпълнението на наложеното наказание . Ако наказанията са повече е възможно отлагане на всички заедно или пък само на някое от тях. Чл.66 ал.З Изпитателният срок - установява се с оглед на характеристиката на дееца и неговото поведение бива от З до 5 години , не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години и се определя от съда в присъдата.

Осъденият изтърпява наложеното му наказание акт о в определеният изпитателен срок извърши - * умишлено престъпление от общ характер, за което му бъде наложено лишаване от свобода и то ако първото специално подлежи на изпълнение. * ако деецът в изпитателният срок извърши непредпазливо пръстепление – и * извън случаите на ал.1 и З отложеното наказание не се изтърпява. **ако извърши престъп-ление но след изпитателният срок; **ако извърши престъплениев този срок но то е от частен характер ** престъплението е от общ характер но положеното за него наказане е по-леко- напр- поправителен труд. ако в изпитателния срок извърши непредпазливо престъпление и съдът намери въпреки това, че нолженото наказание не трябва да се изтърпява.

Условното осъждане е общ институт. По реда на чл. 66 може да се отложи изпълнението на нака-зание, наложено на непълнолетен, вкл в случ. Когато се късае до лишаване от свобода до 1 година. Има две специални правила:

1. 
   По отношение на лице осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно изпитателният срок е от една до три години
   
2. 
   чл.69,ал.2- в тези случай правилото на чл.68 ал2. важи иза хипотезите на ал.1, т.е. и в такива случай съдът може да постанови лицето да бъде освободено отчести или изцяло от изтърпяването на наказанието,чието изпълнение е било отложено чл69ал2.
   

При предсрочното освобождаване се късае до промени в изтърпяване на наказанието , постановени от съда с нов акт при съобразяване на последващи факти от значение за специалната превенция а при помилването до упражняване на специално конституционно правомощие на Президента на републиката.

Наказания по отношение на които може да има предсрочно освобождаване лишаване от свобода - условно за непълнолетни те, безусловно за непълнолетни те задължително заселване лишаване от право на местоживееене на опредеелно населено място

А. Предсрочно освобождаване при лишаване от свобода -предпоставките са както при условното осъждане : осъденият де не е бил условно предсрочно освобождаван освен ако е бил реабилитиран да не е осъден за престъпление, представляващо опасен рецидив. Да е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или взамяна на смъртно наказание - не по-малко от две трети от наложеното наказание- не се взема в предвид намалението на работата.

Б.Условното предсрочно освобождаване при наличност на указаните общи предпоставки може да се допусне и има смисъл ако осъденият конкретно с примерно поведение и с честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне.

Действието се изразява в - преди всичко в освобождаване на осъдения от ограниченията на режима свързан с лишаването от свобода. Това освобождаване е пълно, обаче когато се късае за пълнолетни то още не е окончателно. Тук подобно при условното осъждане се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието. Но не-по-малко от 6 месеца. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода той изтърпява отделно и неизтърпяната част. Ако извърши втози срок непредпазливо престъпление , закоето се предвижда лишаване от свобода , съдът може да постанови наложеното наказание въобще да не бъде изтърпяно. Дали условното освобождаване ще се превърне в оконочателно зависи от поведението на дееца. Условното предсрочно освобождаване е изменение в наказателно правното положение на осъдения, което се постановява с нов съдебен акт. По отношение на непълнолетните: е свързано с някой особености: ако непълнолетният се е поправил, може да бъде предсрочно освободен, след като е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание. Освобождаването е безусловно , поради което не се презвижда изпитателен срок ивъзможностза ревокиране По отношение на лице, което е извършило престъпление като непълнолетно, когато предсрочното освобождаване се постановява, след като е навършило пълнолетие - относно разпоредбите му се прилагат разпоредбите на чл70

По отношение на непълнолетните предсрочното освобождаване се решвава от съда в района на който се намира поправителният дом. Предсрочно освобождаване от задължително заселване – съдът може да постанови предср. Освоб. От изтърпяване на останалата част от указаните две наказания без лишаване от свобода, когато осъденият е спримерно поведение и честно отношение към труда е доказал, че се е поправил. Следва : - не е установен минимален срок на изтърпяно наказание и освобж-даването е безусловно и не може да бъде ревокирано. Помилване: помилването е акт на върховна държавна власт свързан е със смекчаване положението на осъдения. Законът не установява конкретни предпоставки. Има само формално изискване - да е налице наказание, наложено на определено лице с рисъда, която е влязла в сила. Помилването не засяга осъдителната присъда. Действие - безусловно и окончателно пълно или частично опрощаване на наказането. Наложено на дадено лице за определено престъпление. Указът за помилване на Президента на Републиката уточнява лицето и престъплението акто ионова в което именно това опрощаване се изразява. То засяга индивидуално определен лице. Но е възможно с един указ да се опрести наказа-нието на повече поименно указани осъдени. Самото освобождаване може да е: в различни орми и с различен обем. - цялостно освобождаване от итърпяване на наложеното наказание или от всички кумулативно наложени наказания - частично освобождавене -

А-ч/з намаляване насрока на наказанието или на неговият размер- нещо което не можеда стане преди да е започнало изпълнението по време на последното

Б-ч/з освобождаване от изтърпя-ване на остатъка и частично чрез замяна на наложеното по-тежко наказание с по-леко по вид -по отношение на смъртното наказание - може да бъде опрестено или заменено.
21.Освобождаване от наказателна отговорност - обща характеристика и значение. Особености при освобождаване с налагане на административно наказание. Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни.

Освобождаване с налагане на административно наказание. Освобождаване от наказателно атговорност на непълнолетни. Касае се до случаите преди всичко има предвид чл.1 ал2 от НК, че НК определя не само престъпления но и наказания за тях , но и случаите когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено възпитание. Тези три хипотези са обасобени в самостоятелно глава и имат подчертан специфичен характер. Особеностите са в три насоки:

1. 
   касае се до наличност на деяния, които са престъпления, за които законът предвижда наказание
   
2. 
   при съответните условия субектът а престъплението вместо да бъда осъден на определно наказние, бива освободен от наказателно отговорност, като вместо наказание зе пилагат мерки за обществено въздей-ствиее, общи или специални възпитателни мерки или админис-тративно наказание.
   
3. 
   това освобождаване става сомо пир установени от закона предпоставки, придвидени в НК, тъй като той установява наказуемостта на деянията
   

1. 
   условно освобождаване от наказателна отговорност с педаване на обществено поръчителство - при което се използват обикновени възпитателни мерки чл75-76
   
2. 
   освобождаване от нак. Отговорност на непълнолетни с прилагане на специални възпитателни мерки чл.78
   
3. 
   безусловно освобождаване от нак. Отгов. На пълнолетни и налагане на административно наказание чл78а
   

1.- за извършеното пръстепление законът предвижда лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание , когато е умишлено или лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание , когато е непредпазливо

2.не са настъпили значителни обществено опасни последици

3.деецът да не представлява голяма обществена опастност, дасе пизнава за виновен ида се разкайва.

4.целите на наказанието да могат да се постигнат по този начин. Действието - деецът се освобож-дава от нак. Отгов. но остава поетият ангажимент от колектива за полагане на грижи относно превъзпитеването на виновния да бъде действиетолно изпълнен.

Съществено особеност е условният характер на освобождаването от нак. Отговорност - чл. 76 установява един специфичен " изпитателен срок" - установява предпоставките за евентулано отменяне на освобождаването и възобновяване на наказателното производство. - това ще стане ак одеецът не оправдае доверието наколектива. Наказателно преслед-ване се възобновява във всички случай, когато лицето в годишния срок извърши друго престъпление, за което законът предижда лишаване от свобода.

Разпоредбата на чл.95 визира три категории прояви следователно съставите на три различни по обективните си признаци изменнически престъпления - участие в опит за преврат, участие в бунт или във въоръжено възстание - извършване на терористическо действие - извършване на действие с цел подравяне или отслабване на властта в Републиката . От характера и съдържанието на тези престъпления се вижда, че поради особената важност на на защитаваният обект - Републиката и особено опастният характер на посегателствата са въведени не само деяния, които в по.малка или по-голяма степен накърняват този обект но и такива, които само създават в тази насока. Докато престъпленията против живота и личността имат за непосредствен резултат увреждането на живота или здравето на определени лица, то горепосочените престъпления само поставят в опастност основният обект. Общото им е принципиалната им годност да засегнат държавната власт. Те имат общественоопасен характер и налично отрицателно въздействие върху политическата власт, поради което именно законът предвижда в случая най-тежки наказания.

От субективна страна и за трите престъпления е характерна една и съща насоченост - целта да бъде съборена, подровена, отслабена властта в Републиката. Тази цел е основният конститутивен елемент на техните състави.

Целите, които си поставят субектите могат да бъдат различни но преди всичко може да се късая до цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в Републиката. Под подравяне на властта траябва да се разбира увреждане на устоите на обществено-политическата организация на републиката - в резултата на това едно или н яколко от нейните звена се правят негодни за действие и държавата не може да прояви своята дейност чрез тях. Отслабването е такова действие, при което само се намалява здравината на дадено звено на държавната организация.

1 престъпление с опит за преврат - - насилствено заемане но властта в центъра или по места. Превратът по своето понятие е свързан с една предварителна тайна подготовка и внезапно и изненадващо осъщест-вуване чрез внезапен удар върху органите с оглед на овладяване на командни позиции.

2. участие в бунт или въоръжено възстание - свързани са с открито повдигане на голям брой хора срещу властта, независимо от някакво предварително заемане на командни позиции чрез предварително засягане на нейните огани. - разликата между бунта и възстанието се търси в характера на отншенията между участниците в тия действия. Бунтът по начало е проява на хора принадлежащи къмопределен колектив- напр дадена войскова част. - докато при възстанието такава предварителна връзка не е необходима.

Теротистическите действия – заемат своеобразно място измежду изменническите престьпления- Терористичните действия засягат установената власт не чрез пряко въздействие върху политичесикте институции и организационните фори, в които последните се изразяват, а непосредствено чрез посегателства срещу лицата, включени в държавният и общественият апарат., които чрез свойта дейност осъществяват властта и провеждат държавната политика.

Непосредствен предмет на терористическите действия са лица, които са органи на властта или общесвени деятели – основният обект на престъпленията в сучая се явява не личният интерес на лично засегнатият а държавно политичес-ката организация, която се цели да бъде отслабена.

Изпълнителното деяние при терористическото действие се изразява поначало в лишаване от живот на държавния или обществения деятел. П своето съдържание то представлява убийство, извършено със специфична цел, на лице притежаващо особено качество. Извършва с потиводържавна цел общоопасно престъпление чл.349-350 има се предвид - общоопасно отравяне или заразяване на източници на питейна вода ина хранителни продукти - състава на престьплнието се късае доначна на засягане на държавно-полити-ческата организация - товаса деяния, които биха могли да бъдат разглеждани като масово терористично действие-сходството с терористичното действие е с оглен да субективната страна и субективната насоченост -целта и тук е да подрови или отслаби властта в Републиката. Формите са - опит различни форми на съучастие реална съвкупност - -при противодържавна организация. Предателство и шпионство. Касае се до посегателства срещу външната безопастност н Републиката до деяния, които дастрашават нейната държавна независимост. - могат да бъдат извършени като вътре така и извън страната - в чужбина. Обект на предателство се явява външната безопастност на Републиката.

От субективна страна преда-телските престъпления са умишлени прояви при някай от които се изисква и определена цел. За умисъла е достатъчно е съзнание за всички обективни елементи и състава на съответното престъп-ление и искане то да бъде извършено. Две се подгрупите предателство и шпионство Шпионството - - вкл- самото извършване на престъплението, поставяне в услуга за служене като шпионин

"Държавната тайна " - това са факти, сведения, предмети от военно, политическо и стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организацияможе да увреди интересите на Републиката и най-вече нейната безопастност.

Шпионството, като престъпление срещу външната сигурност на страната, се изразява в това, чедържавната тайна се издава на чужда държава или чужда организация. По тази причина по същият начин се наказва и още самото събиране на сведения, представляващи държавна тайна, с цел те да дбъдат издадени. Изпълнителното деяние е в следните форми: -издаване на държавна тайна събиране на сведения с цел издаване -поставяне в услуга на друга държава. Субект на шпионство може да бъде както български гражданин така и чужденец. От субективна страна шпионството е умишлено престъпление с ясно изразен предателски характер. Специфична цел се изиисква само при събирането на сведения. Без значение за квалификацията са индивидуалните подбуди на дееца. Шпионствотоможе да бъде извършено не само в пределите настраната, но и в чужбина. Що се късае до поставяне в услуга като шпионин - се създава едно трайно престъпно състояние, което продължава докато не настъпят факти, които го прекратяват. Шпионството е престъпление срещу външната безопастност.