Konstantin


Мотивация и социална активност



Pdf просмотр
страница17/125
Дата22.11.2023
Размер2.18 Mb.
#119381
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   125
2020-j-jechev-art-terapia
7. Мотивация и социална активност

Мотивацията (мotivation) е движещата сила, която стои зад всички действия на индивида и неговата социална активност. Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати.
Крайният резултат винаги има субективно значение и психологическа ценност. В психологията мотивацията се отнася до начало, посока, интензитет и постоянство в


47 поведението, желание и готовност да направиш нещо.
Мотивацията е временно и динамично състояние, което не трябва да се бърка с индивидуални черти от характера на човека или емоционални състояния [32], [54].
В психологическата и педагогическа литература няма точно разграничение между понятията мотив и стимул.
Обикновено се смята, че стимулите са свързани преди всичко с външни подбуди за учене, а при мотивите подбудите са вътрешни. Външните подбуди се влияят от обстоятелствата, от условията за учебна дейност, докато вътрешните подбуди са реакция на измененията в тези условия.
Чрез употребата на понятието „мотив” се определят всички фактори, които предизвикват действие от страна на индивида. Те го подбуждат към търсене на успех или постигане на резултата в конкретна сфера на дейност.
От гледна точка на мястото, времето и начина на
проявление мотивацията може да бъде класифицирана в
следните видове [20], [32], [79]:

външна мотивация (екстринсивна) - не се свързва със съдържанието на определена дейност, но се обуславя с външни по отношение на субекта обстоятелства;

вътрешна мотивация (интрансивна) – не се свързва с външни обстоятелства, а със самото съдържание на извършваната дейност;

положителна
мотивация
– основава се на положителни стимули;

отрицателна мотивация – основана на отрицателни стимули


48

устойчива мотивация – основава се на потребностите и възможностите на човека, без необходимост от допълнителна, външна подкрепа;

неустойчива мотивация – основава се на допълнителна, външна поддръжка за човек при удовлетворявани на личните потребности;

индивидуална мотивация – насочена към поддържане на личностния хомеостазис: удовлетворяване на глад и жажда, предотвратяване на болката, стремеж към температурен оптимум и др.;

групова мотивация – насочена към поддържане на социални взаимодействия с общности, определащи съществуването на човешката личност: грижа за потомството, намиране на място в груповата/общностната йерархия, поддържане структурата и правилата на общността, в която човек се развива и др.;

познавателна
мотивация
– изследователско поведение и игрова дейност.
Теориите, възгледите и изследванията, посветени на мотивацията, са много разнообразни и могат да бъдат систематизирани по различни начини. За целите на дисертацията се приемат някои от принципите за систематизация, приложени от Х. ХЕКХАУЗЕН в неговия обзорен научен труд „Мотивация и дейност”
[79]. Той подрежда теориите за мотивацията в четири групи:


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   125




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница