49
Ситуационизъм (Н. Ах, К. Хъл, Б. Вайнер, Н. Милър,
Д. Хеб, Л. Фестингер и др.);
Мотивацията като взаимодействие (К. Левин, Е. Толмън);
Мотивацията от гледна точка на възможностите за извършване на дейност (А. Маслоу);
2. Теории за мотивацията, обясняващи механизма на нейното действие - Теория на Кларк Л. Хъл (линия на психология на ученето);
Теория на Д. О. Хеб (линия на психология на активизацията);
Инструментална теория на В. Врум (линия на психология на мотивацията);
3. Теория за каузалната атрибуция – Грахам, Уейнър и
Г. Славин
4. Теории за мотивацията, според мястото, което се отделя в тях на когнитивните структури и процеси - Б. Вайнер
От гледна точка на изследователската теза за осветляване на научния проблем значение имат първата
група теории за мотивацията, според локализацията на причините за човешкото поведение, поради което се представят по-подробно:
Теория на свойствата (Г. Олпорт, Ф. Лерси, Р. Кетел и др.) Класическият поглед върху поведението е свързан с допускането, че поведението е
обусловено от вътрешни, интраиндивидуални особености и антецеденти. Това е т. нар. диспозиционен подход. Вътрешната детерминираност на поведението е присъща на всеки човек, и се възпроизвежда различно от всеки човек [31], [79].
50
При наблюдение различията в поведението на хората се обясняват с индивидуални диспозиции: свойства;
фактори; привички; мотиви - т.е. различията се обясняват с особеностите на личността. Не трябва да се игнорира и ролята на ситуацията. Не във всички ситуации човек действа по еднакъв начин, в противен случай неговите действия
щяха да бъдат стереотипни, а това очевидно не е така. Ситуацията предизвиква импулса за действие, актуализира с необходимата интензивност съответната диспозиция. За това особеностите на ситуацията се проявяват в качеството на подбудителна сила. От множество личностни диспозиции се активизира тази, която отговаря на дадената ситуация.
Сподели с приятели: 
