Konstantin
Ситуационизъм (Н. Ах, К. Хъл, Б. Вайнер, Н. Милър
Изтегляне 2.18 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Мотивацията като взаимодействие (К. Левин, Е. Толмън)
- Мотивацията от гледна точка на възможностите за извършване на дейност (А. Маслоу)
| Ситуационизъм (Н. Ах, К. Хъл, Б. Вайнер, Н. Милър, Д. Хеб, Л. Фестингер и др.) Ситуационизмът е противоположен във всяко едно отношение на дизпозиционния подход. Основното твърдение е, че поведението може и трябва да бъде обяснено в термините на ситуацията, в която то се разгръща. Ситуацията е система от външни, по отношение на субекта условия, които опосредстват неговата активност. Към елементите на ситуацията могат да се причислят и състоянията на самия субект в предшестващ времеви момент, ако те обуславят неговото бъдещо поведение. Според ситуационизма не интраиндивидните характеристики, а ситуацията обяснява поведението на индивида [79]. Мотивацията като взаимодействие (К. Левин, Е. Толмън) 51 Курт Левин отбелязва, че мотивите са различни райони на “жизненото пространство”, в което индивидът изпитва потребност или квазипотребност. Левин отрича представата, потребността има биологичен произход, а енергията и динамиката на мотива са затворени в границите на индивида. Според него поведението е резултат от взаимното влияние на индивидуалните диспозиции и особеностите на актуалната ситуация [79]. Мотивацията от гледна точка на възможностите за извършване на дейност (А. Маслоу) Според А. Маслоу, ако поведението се основава на непрекъснатото взаимодействие между личностните и ситуационните фактори, то формиращите се диспозиции, както и търсените и конструирани ситуации, трябва да се определят в крайна сметка от тези диспозиции и ситуации, които могат да встъпят във взаимодействие [56, с. 3-35]. Според него, поведението се определя само от незадово- лените потребности. Задоволената потребност не е мотиватор на поведението. Човешките потребности са йерархични и всеки човек има активен импулс към "растеж отвътре", към актуализация на своите потенциални възможности [79]. От гледна точка на дисертационната теза мотивацията се представя като тип учене за адекватна реакция при сложни житейски ситуации. Мотивацията за креативна дейност чрез Арт терапия може да бъде определена, като система от подбуди, предизвикващи социална активност. В този контекст мотивацията е тясно свързана с принципа, че поведението, което е подкрепяно в миналото, е по-вероятно да се 52 повтори, отколкото поведението, което не е било подкрепяно или което е било наказвано. Без мотивация способността за социална активност намалява. Социалната активност започва още с раждането и продължава през целия живот на човека. Мотивацията в най-общ смисъл е това, което оказва влияние върху предизвикването, избора, насоката и поддържането на човешкото поведение. Мотивацията на поведението представлява процес на подтикване себе си и останалите към достигане на личните цели и целите на обществото. Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|