УИДРИК [118], Ф. КАПЛАН [140], [139], Г

158 недетерминистично външно поведение, свързано главно с характеристиките на играта. Едно дете се учи чрез играта, на човешки отношения - играта формира фантазия, въображение, креативност и свобода. В играта е налице поведение „за себе си", - поведение и удоволствие, което не претендира за каквато и да е външна оценка.
2. Ограничената, главно групова комуникация с по- големи деца, почти липсва лично време, което едно дете може да управлява самостоятелно, не осигуряват на детето независимост: строг дневен режим, постоянно ръководство от страна на възрастни хора и техен контрол - всичко това елиминира възможността от развитие на творческа дейност, лишава децата от необходимостта да планират, прилагат и наблюдават тяхното поведение и формират навика живота им да се реализира чрез инструкции от други хора.
3. Друг проблем - връзката на детето от социална услуга с възрастни. Почти всички такива деца са претърпели травма по отношение на родителите си - хора, които те обичат, независимо, че са лишени от тях.
Обикновено контактите с двамата родители са заменени с такива на служителите от социалната услуга и нямат онази стабилност, която е толкова необходима за децата.
Нарушенията на комуникацията, първоначално включени в диадата дете - възрастни, след това се разпростират до други форми на комуникация с други възрастни и връстници. В някои случаи децата реализират неадекватни форми на комуникация с възрастните свързани с желанието им да привлекат вниманието или да заслужи похвала, което е особено важно за по-малките деца. Наред избуяват неразвити социални умения на агресивност, желанието да се

159 обвиняват другите, неспособност и нежелание да се признае вината - това всъщност е израз на защитното поведение в конфликтни ситуации и следователно, невъзможността за конструктивно разрешаване на конфликти.
4. Най-големият проблем за детето, израснало в сиропиталище или социална услуга е зависимостта от възрастните. Тя се разкрива като неспособност на малкото дете да изпълнява трудни задачи без контрола на обгрижващия персонал, в желанието му да отговори на всяка цен на изискванията на възрастния – в това се състоят неговите социални очаквания. В юношеството, в зависимост от функциите, които са свързани с образуването на АЗ-а, детето придобива възможности за самостоятелна информираност и самочувствие. Въпреки това, членовате на персонала не само се борят с емоционална зависимост на децата, но също така създават голямата част от нея в процеса на обгрижването. Съзнателно или не, но възрастните са склонни да култивират една връзка с проява на любов и разбиране между тях, въпреки факта, че една такава невротична зависимост е опасна за детето. Това се отразява върху развитието на личността на детето, особено върху самоконтрола му и самостоятелната оценка на резултатите от извършваните дейности.
5. В следващия важен въпрос по отношение на деца- сираци е слабо развит капацитет за размисъл, невъзможност към рефлексия, невъзможност за себеосъзнаване на чувствата и емоциите и - като една последица от това - липса на съпричастност и интерес да отговори на чувствата на друг човек, да разбере емоционалното му състояние и чувства. В бъдеще това води у човек до затруднения в

160 общуването и невъзможност да изгради приятелска, интимна връзка с някой от противоположния пол, големи трудности в процеса на създаване на семейство, самота, невъзможност от личностна реализация, като член на обществото.
6. Друг важен проблем с децата от социални услуги е този, свързан с формирането на АЗ-концепцията. Нейното формиране започва още в първите месеци на живота, като особено важна роля взаимоотношенията между родителите и децата. Като тийнейджър, АЗ-концепцията заема активна роля при тълкуването на житейския опит и поставените цели. Тогава хората оценяват себе си според очакванията и прогнозите относно бъдещето си, оценяват постигнатото - и по този начин собственото си формиране, личност развитие и поведение. За развитието на човешката личност и формирането на Аз-концепцията е от решаващо значение какво виждат те като прогноза за отделната личност. Децата извън семейството, настанени в институция не могат да развият способността да изградят образ за себе си, да различат своето собствено виждане за себе си и създават впечатлението, че „копират” други. Дете, което още от ранно детство е отглеждано извън семейството и е лишено от безусловната любов на близките си, се характеризира с просто, едноизмерено, недиференцирано отношение към себе си, което се равнява често на отрицателни оценки, като често това става и оценка на възпитателите.
7.
Многобройни психологически наблюдения показват, че любовта към себе си е една от най-основните човешки потребности. Хората с високо самочувствие, имат по-високи постижения в областта на всички дейности,

161 постигат добро обучение и по-малко боледуват. Оказва се, че децата с положително самочувствие се справят по-добре в училище. От арт терапевтична практика е известно, че при работа с деца в неравностойно положение, не е достатъчно да попълнят пропуските в знанията си. За да се постигнат добри резултати е абсолютно необходимо да се провеждат специални сесии за подобряване самочувствието на детето.
8. Друг въпрос, от значение при работа с деца, настанени в социални услуги е изграждането на времева перспектива, свързана с тяхното минало и бъдеще.
Формирането на мотивация, свързана с достатъчно далечно бъдеще е най-интензивно в юношеска възраст и ранното юношество. Благоприятното развитие на индивида през този период е свързано с план за развитието на живота и дълбока, с течение на времето перспектива за бъдещето.
При институционалните деца се регистрира значително стесняване на времевата перспектива, тенденцията - да се живее днес, да не се притеснява за утре – при тях се явява като игнориране движението на времето. За тези деца може да се каже, че „живеят само през деня”, което може да бъде обяснено с липса на ясно разбиране за миналото, настоящето и бъдещето. Субективната стойност на миналото им, свързана с формирането на тяхната идентичност често се подценява. Целият персонал на институциите знае колко трудно и често почти непоносимо е миналото за техните възпитаници да се изтръгнат спомените за него, опитвайки се да подчертае, че животът на детето започва отново, "на чисто." Това, обаче, в никакъв случай не може да се получи, защото хората, в това число и децата, не могат да живеят без миналото си. От това следва,

162 че няма значение колко трудно и безрадостно е миналото на децата - те трябва да си го спомнят и това е една от задачите на Арт терапията – тя трябва да помогне на децата да се възстановят тези спомени, да се обработят и да се включат отново в цялостно ново, субективно преживяване с позитивна насоченост.
9. При децата, вастанени в социални услуги е налице един основен проблем – повишените нива на агресия.
Причините за този феномен се коренят в силните чувства, свързани с изоставянето им и лишаването от родителска обич. Това от своя страна създава „дефекти” във формирането на идентичността. С появилите се у тях несигурност, нестабилност, обърканост, непоследователност и липса на себеразбиране е самооценка тези деца постоянно изпитват дълбоко емоционален дискомфорт. У тях се появава липса за укрепване на социални концепции на самоуважение, толкова важни за нормалното развитие на личността. При тези условия, появилия се дълбоко емоционален дискомфорт обикновено води до агресия. Всеки човек се ражда с потенциала на конструктивна агресия, това е свързано с желание да се уча, да променя света и с творческата самореализация. При нормално развитие на конструктивна агресия тя води до креативност и хармонично усъвършенстване на човека.
При институционалните деца конструктивната агресивност се превръща в разрушителна и има отношение към физическото и психическото здраве.

163

Изтегляне 2.18 Mb.

Сподели с приятели: