Глава трета. Динамика и последици от корупцията в България

Корупцията подрива основите на социално-икономическия просперитет. Срав­не­нието между страните от Източна Европа, из­пит­ва­щи сход­ни условия в об­кръ­жа­ващата икономическа среда, от­кроя­ва за­служаваща вни­мание зависимост (Фигура 1). На фигурата е представено съотношението между равнище на корупция, измерено чрез ко­рупционния индекс на Transperancy International (Corruption Perception Index), от една страна, и на БВП на човек от населението, измерен с паритетни USD (РРР-оцен­ки) по данни на The World Factbook (регулярна годишна публикация на ЦРУ), от друга. Данните са за 2007 г. (Интернет) за 22 страни от Източна Европа, 13 от които са членки на ЕС.

Фиг. 1 Фиг. 2

Негативната корелация между корупция и просперитет е ясно и недвусмислено очертана (коефициент на корелация около 85%). Повишаването на социално-икономи­чес­кото благополучие предполага и изисква свиване на корупционните практики. До­стигането на високи стойности на производство и потребление е немислимо при на­ли­чието на значима корупционна среда. Нереалистично е да се очаква по­добряване на ос­новните макроикономически показатели до приемливи в световен план равнища при ус­ло­вие, че корупцията в страната е на не­при­емливо високо равнище. Корупцията е за­държащо звено и по-нататъшният значим икономически прогрес предполага успеш­но­то му изкореняване.

От 2001 г. насам България е застинала на кота 4 по корупционната скала на Transperancy International (Фигура 2). Колебанията са в рамките на ста­тис­ти­ческата грешка. Съгласно оценките на Transperancy International за промяна на коруп­ционната среда у нас в периода 2001-2007 г. не може да се говори.

Ако обаче страната ни успее да се придвижи с един етаж по-нагоре в подредбата по антикорумпираност (към кота 5, което е примерно равнището на корупция в Чехия и Словакия), тогава може да се очаква 40% прираст на БВП на човек от населението по паритетни оценки, т.е. сравнимост с доходите в Хърватия, Полша и Литва. Ако се из­дигнем с още един етаж по-нагоре (примерно на равнището на Малта), тогава реалните ни доходи ще са сравними с тези в Малта и Естония. Ефектът оправдава усилията!

Най-важните положителни констатации за равнището и тенденциите на разпространението на корупцията в страната могат да се синтезират в няколко обобщаващи извода: Първо, след 2004 г. намалява корупционната виктимизация в стопанската сфера (измерена чрез броя на случаите на корупционни плащания, извършени от бизнеса). Равнището на корупционна виктимизация в стопанската сфера (т.е. обективната,а не субективната оценка за корупционната ситуация) е намаляло наполовина – индексът, отразяващ това равнище, спада от 1,18 през април 2004 г. на 0,4 през август 2008 г.

Второ, намалява и делът на фирмите, върху които е оказван корупционен натиск от страна на служители на публичната администрация. Стойността на синтетичния индекс, отразяващ равнището на корупционен натиск към бизнес организациите, намалява от 2,4 (април 2004 г.) на 1,5 (август 2008 г.).

Трето, според предприемачите и мениджърите разпростране-

нието на корупцията в стопанската сфера намалява. Стойността

на индекса, характеризиращ техните субективни оценки за степента на разпространение на корупцията, спада от 6,0 (април 2004 г.) на 5,8 (август 2008 г.).

Четвърто, корупцията значително по-рядко се разглежда като ефективен инструмент за решаване на частни проблеми от българските стопански ръководители. Индексът, отчитащ динамиката на тези настроения сред предприемачите и мениджърите, се подобрява от 5,6 през април 2004 г. до 3,3 през август 2008 г. На фона на регистрираните положителни тенденции в стопанската сфера се открояват и някои отрицателни констатации за разпространението на административната корупция сред населението. Първо, за разлика от намалението на корупционните практики в бизнес сектора се запазва тревожната тенденция от последните четири години за нарастване на корупционния натиск, оказван върху българските граждани. Индексът, отразяващ това равнище, се е увеличил двойно през август 2008 г. (1,7) в сравнение с март 2004 г., когато достига най-ниската си стойност (0,8). Второ, увеличава се и въвлечеността на българските граждани в корупционни действия – стойността на съответния индекс се покачва от 0,3 през март 2004 до 0,7 през август 2008 г. Трето, оценките на българските граждани за състоянието на обществената среда от гледна точка на корупцията се влошават. Стойността на индекса, характеризиращ субективните представи за степента на разпространение на корупцията, нараства от 6,3 (март 2004 г.) на 6,9 (август 2008 г.). Увеличава се и убедеността, че корупцията е практически ефективен инструмент за решаване на частни проблеми – регистрира се нарастване на съответния индекс

от 6,5 през март 2004 г. до 7,2 през август 2008 г. Четвърто, корупцията категорично се очертава като най-важният проблем, пред който е изправена страната – две трети от българските граждани (64,7 %) споделят това мнение. Този дял се повишава повече от два пъти през последните четири години (31 % през март 2004 г.). Като цяло може да се направи обобщаващият извод, че в бизнес сектора се регистрират видими и трайни положителни промени по отношение ограничаването на корупцията. Нейното равнище обаче се покачва при ежедневните контакти на гражданите със служители на публичната администрация.

За периода 1998 – 2008 г. е характерна тенденцията на първоначално намаление на реалната и на потенциалната корупция сред българското население, след което през последните четири години отново се регистрира тяхното нарастване. След 2004 г. бяха констатирани обезпокоителни признаци за увеличаване на корупционните сделки. През 2008 г. се наблюдава слабо нарастване на стойността на индексите „Участие в корупционни сделки” и „Корупционен натиск” сред българските граждани. Ако през 1998 – 1999 г. средномесечният брой на признатите от пълнолетните български граждани участия в корупционни сделки е в интервала 180-200 000 месечно, през периода юли 2003 – март 2004г. той варира около 80-90 000 месечно. След 2004 г. Броят на реално осъществените корупционни сделки се връща към по-високите стойности, характерни за по-ранния период 2000–2001 г. През 2008 г. средномесечният брой на корупционни транзакции, в които са участвали български граждани, нараства до около 175 000.
Констатации от последния доклад /за 2008 г./ за оценка на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията:
В условията на задълбочаващата се стопанска рецесия в страната се регистрира спад в антикорупционните усилия през първите две години от пълноправното членство на страната в ЕС. Високите обществени очаквания за преодоляване на този тежък за България проблем не бяха оправдани поради продължаващата липса на воля и капацитет в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Подчертава се, че законодателните и институционалните промени в съдебната власт и правоохранителните органи не доведоха до очакваната по-висока наказуемост на корупцията и организираната престъпност в страната. Цената на непрозрачното управление и политическата корупция ще става все по-явна и по-болезнена за българското общество с очакваното рязко намаляване на икономическия растеж през 2009 г.

Посочват се и някои позитивни тенденции, резултат както от членството в ЕС и устойчивия икономически растеж пред последните 10 години, така и от някои целенасочени антикорупционни действия от страна на българските власти. Така например, административната корупция при бизнеса намалява с 50 % след приемането на страната в ЕС и с плавното понижаване на дела на скритата икономика и различните нейни проявления – укриване на доходи, данъци и заетост. В стойностно изражение скритата икономика се оценява на около 10 млрд. лв. през 2008 г. Предприетите напоследък законодателни и административно-организационни промени в областта на конфликта на интереси, обществените поръчки и други са стъпка в правилна посока, но ефектът от тях няма да може да бъде оценен преди края на 2009 г. Значителен антикорупционен ефект има прекратяването на безмитната търговия на сухопътните гранични пунктове.

Две години след приемането на България в ЕС основно предизвикателство пред страната остава практическата безнаказаност на корупцията и организираната престъпност във високите етажи на властта. През периода 2007 – 2008 г. се наблюдава намаляване на наказуемостта по отношение на корупционните престъпления и организираната престъпност като тенденцията засяга както внесените обвинителни актове в съда за корупционни престъпления, така и за престъпления, свързани с организираната престъпност. Наказателните дела и присъди за корупция остават непропорционално малко на фона на оценките за разпространението на корупцията в страната. Мнозинството от образуваните досъдебни производства за корупционни престъпления (80% за периода 2004 - 2007 г.) въобще не достигат до съда и се спират или прекратяват още на фазата на досъдебното производство. От делата, достигнали до съд, значителна част (над една трета за периода 2000 – 2007 г.) не завършват с осъдителна присъда и обвинените лица не получават никакво наказание. Същевременно, антикорупционните инициативи на българското гражданско общество бяха силно ограничени както от недостатъчните или неправилно насочените ресурси, така и от опитите за завладяване на гражданското общество от представители на държавната администрация.

Системата за мониторинг на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията регистрира устойчива тенденция на нарастване на корупцията сред населението в България и връщането й към нивата отпреди осем години. През 2008 г. броят на корупционните транзакции нараства до около 175 000 средномесечно или около 2 100 000 годишно. За българските граждани корупцията категорично се очертава като най-важния проблем, пред който е изправена страната. Делът се повишава повече от два пъти през последните четири години (от 31 % през март 2004 г. до 64,7% през 2008 г.).

Графика 2. Средномесечен брой и относителен дял на осъществените корупционни сделки



Източник: Витоша рисърч/Център за изследване на демокрацията/Система за мониторинг на корупцията.

България притежава много от характеристиките на страна, засегната от политическа корупция. Най-ярките признаци за нейното наличие са: липсата на политически морал и политическа отговорност, които са необходими условия за противодействие на политическата корупция; толерирането на олигархичната организирана престъпност,което не позволява напредък и по отношение на останалите типове организирана престъпност; олигархизирането на икономиката и използването на държавни средства за партийни и лични цели, основно чрез управлението на държавни ресурси в сектори като концесиониране на инфраструктура и енергетика; целенасочените опити да се завладеят неправителствените организации – един от най-важните елементи на външна политическа отговорност, чрез създаване на квази-НПО и кооптиране на съществуващите срещу приглушаване на критиките. .

Като основен белег на политическата корупция в страната все по-ясно се очертава оправдаването на действията на управляващите със съществуващото законодателство, съчетано с преднамерено използване на законовата уредба за целенасочено облагодетелстване на близки до властта представители на частния сектор. Налице е ясно изразена политическа воля със законови средства да се фаворизират определени частни интереси, като същевременно прилагащите тези действия държавни служители твърдо се защитават от почти постоянното обществено и политическо (вкл. на международно равнище) недоволство. Фрапиращ пример в това отношение и една от емблемите на политическата корупция в България през последните две години е практиката на замени на държавни и общински имоти (гори и земи), при които без оценка на икономическата целесъобразност се прехвърлят държавни гори и земи в инвестиционно най-привлекателните местности на страната срещу такива в по-изостанали региони. По консервативни оценки, загубата за държавния бюджет само за 2008 г. от пропуснати приходи при подобни замени възлиза на 1,5 млрд. лева. Загубата за обществото – от нанесени екологични щети, приватизирането и затварянето на природни ценности и др. – е неизмерима.

Нов елемент в доклада е анализът на навлизането на корупционни практики в сферата на неправителствените организации (НПО), които традиционно се оценяват като най-малко корумпирани в сравнение с другите сфери на обществено-икономическия живот в България. В периода 2000-2007 г. НПО се увеличиха пет пъти, като повечето от новите организации бяха създадени като инструмент за правомерен допълнителен доход, уреждане на политически и лични приятелски кръгове и защитен изход от властта. 76 % от депутатите, 75% от министрите и председателите на държавни и изпълнителни агенции и над 90 % от кметовете на общини в България участват в управителните съвети на НПО.

С постепенното оттегляне на чуждите държавни и частни донори българското правителство стана определящ фактор във финансирането на НПО. Парите, контролирани от правителството (от бюджета или от Европейския съюз) за НПО през 2008 г., са близо 40 % от цялото проектно финансиране през 2006 г. Всички слабости и корупционни рискове, свързани със стратегическото целеполагане и обществените поръчки, се пренасят и в тази сфера.

Организираната престъпност продължава да бъде основен източник на политическа корупция. Условно могат да се очертаят три типа криминални структури: Силови предприемачи („силовите групировки” са най-ясно разграничимата и предизвикваща внимание част от организираната престъпност); девиантни предприемачи, които си осигуряват конкурентно предимство на пазара чрез спестяване на мита, данъци, такси и криминални транзакции; политически инвеститори (олигарси), с най-голямо влияние в България и понастоящем и най-често се свързвани с политическата корупция. На местно равнище контролирането на публични ресурси в полза на малка група предприемачи е особено фрапантно. Групи от 2-3 до 5-6 лица (или семейства) успяват да контролират в града и региона не само местната власт, но и представители на централните държавни институции – полиция, данъчни, строителни и други служби, а също и местните съд и прокуратура.

Наред с овладяването на най-високите етажи на властта – правителството и ръководствата на управляващите политически формации, не по-маловажен приоритет при олигархичния модел е влиянието над депутати, над държавната администрация и над съдебната система. Подобна симбиоза им позволява впоследствие да контролират държавни предприятия, да получават неограничено банково финансиране, да внасят и изнасят стоки без митнически контрол, да избягват данъчни проверки, да „печелят” всички свои дела в съда, да получават специални клаузи в законите и т.н. При този модел процесът е двустранен – олигарсите се превръщат в кадровици на висшата администрация.

Настоящата 2009 г. ще бъде изключително трудна за българската икономика Очакваният съществен спад в държавните приходи през 2009 г. спрямо заложените в бюджета разчети означават, че българското общество не може да си позволи повече да толерира неефективно управление на държавните средства. България трябва да предприеме решителни стъпки за преодоляване на идентифицираните в доклада два фундаментални дефицита на антикорупционните реформи в страната: на политическа воля и на административен капацитет.

Негативните и разрушителни ефекти от корупцията и корупционните подсистеми се изразяват и в следното:

- разпиляване на инвестиционните ресурси;

- ниски или отрицателни проценти на икономическо развитие;

- изкривено, несиметрично разпределение на доходи,  богатство и политическа власт;

-обитаване на несигурни жилища и несигурни условия на труд;

- принудителна емиграция;

- недемократични политически изкривявания;

- неефективни обществени услуги в такива области като здравно осигуряване, образование, данъчно обслужване, обществен транспорт, полиция и правосъдни услуги;

- неефективни национални отбранителни системи;

- отсъствие на чувство за общност и наличие на култура на фаталистичен индивидуалистичен интерес за самия себе си и усещане за безпомощност.

Корупцията сред публичната администрация е свързана с използването на властовите ресурси, предоставени от обществото на държавните и общинските служители за задоволяване на техни лични или групови интереси. Пребиваването в системата на държавния или общинския апарат се схваща като възможност да се употреби потенциалът на съответната длъжност за задоволяване на лични, семейни, родови, партийни и др. интереси. Правителствата и общините продават и купуват стоки и услуги, разпределят субсидии, осъществяват приватизационни сделки, предоставят концесии и др. ¹⁵

Възникването на корупционни практики в сферата на политическия живот е резултат от натрупването на властови ресурс, принадлежащ по правило на цялото общество, но на практика консумиран от определена група хора (политически и партийни елити). Възползвайки се от делегираното право на контрол върху този обществен ресурс, управляващите могат да се разпореждат с него по своя преценка. Спецификата на политическата корупция в сравнение с корупцията в публичната администрация е както в нейните субекти, така и в особените ползи и ефекти, произтичащи от нея. В този случай изгодите невинаги имат паричен еквивалент, а често става въпрос за заобикаляне на определени елементи от демократичния политически процес (представителност, отчетност, прозрачност, равенство пред закона). Злоупотребите в случая се отнасят и до пренасочването на ресурси в полза на дадена партия или социална група.

За да добием представа за последиците от корупцията в държавната и общинската власт е необходимо да знаем размера на самата корупция.Изследвания от авторитетни и признати научни колективи доказват наличието на положителна корелация между корупция­, от една страна, и слаба ефективност на основни социално-иконо­ми­чески дейности на държавата, от друга. Високата корупция се свързва със:

(1)Големи, но неефек­тив­ни об­ществени инвес­ти­ции;
(2)Ниско равнище на бюджетни приходи;
(3)Нис­ки операционни и поддържащи разходи на държавата;
(4)Ниско качест­во на ин­фра­структурните услуги на национално равнище.

От 2001 г. насам България е застинала на кота 4 по корупционната скала на Transperancy International (Фигура 1). Колебанията са в рамките на ста­тис­ти­ческата грешка. Съгласно оценките на Transperancy International за промяна на коруп­ционната среда у нас в периода 2001-2007 г. не може да се говори.

Ако обаче страната ни успее да се придвижи с един етаж по-нагоре в наредбата по антикорумпираност (към кота 5, което е примерно равнището на корупция в Чехия и Словакия), тогава може да се очаква 40% прираст на БВП на човек от населението по паритетни оценки, т.е. сравнимост с доходите в Хърватия, Полша и Литва. Ако се из­дигнем с още един етаж по-нагоре (примерно на равнището на Малта), тогава реалните ни доходи ще са сравними с тези в Малта и Естония. Ефектът оправдава усилията!

На 25 ноември 2008 г с безпрецедентно действие от страна на Европейската комисия срещу страна-член в историята на Европейския съюз, България изпуска възможността да изиска 220 милиона евро спрени средства от европейските предприсъединителни фондове заради проблеми с корупцията. Българското правителство обещава при приемане на България за член на ЕС от 1 януари 2007 г. да ограничи корупцията и измамите. За първи път в историята страна-член на ЕС търпи такава огромна за мащабите си загуба чрез окончателно отнемане акредитациите на две разплащателни агенции по програма ФАР към МФ и МРРБ .

Заради липса на резултати в борбата с корупцията и злоупотребите ЕК отказва да възстанови отнетите акредитации на двете български агенции опериращи със средства по програма ФАР, в резултат на което те не могат да сключват договори. Така страната губи безвъзвратно 220 милиона евро, а други 340 милиона евро остават спрени. България изпуска безвъзмездни 220 милиона евро за инфраструктура в момент, когато правителството твърди, че средствата от ЕС са сред основните резерви на страната в условия на глобална финансова криза, и че залага на тези инвестиции за поддържане на икономическия растеж и заетостта.

За първи път в историята страна-член на общността е лишена от тези фондове, но мярката е наложителна, защото целта на ЕК е да защитава финансовите интереси на гражданите от ЕС, в това число и на българите. Тежкото за България решение е взето заради продължаващи нередности, злоупотреби, конфликт на интереси, недостиг на административен капацитет и компетентни служители, които да се трудят по усвояването и контрола на евросредствата. Мотив за действието на ЕК е, че обещанията на българското правителство за справяне с корупцията и измамите са останали неизпълнени и конкретни резултати няма. В резултат на провала на правителството на премиера Сергей Станишев в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, България се смята за най-корумпирана от 27-те страни-членки на ЕС. ЕК: Злоупотребите продължават, София само дава обещания

Според Закона за държавната финансова инспекция, основна цел на държавната финансова инспекция е да защитава публичните финансови интереси. ¹⁶ Целта се осъществява от агенцията чрез изпълнение на следните основни задачи:

• 
  извършване на последващи финансови инспекции за спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната, финансово -стопанската или отчетната дейност на организациите и лицата по чл. 4 от ЗДФИ;
  
• 
  установяване на нарушения на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, както и на индикатори за извършени измами;
  
• 
  разкриване на причинени вреди на имуществото на организациите и лицата по чл. 4 от ЗДФИ;
  
• 
  привличане към административнонаказателна и имуществена отговорност на виновните лица при наличието на съответните законови основания.
  

Държавната финансова инспекция се осъществява във:

• 
  бюджетните организации;
  
• 
  държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон;
  
• 
  търговските дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала;
  
• 
  търговските дружества, в чийто капитал участва с блокираща квота лице по т. 2 или 3 от ЗДФИ, чл. 4;
  
• 
  юридическите лица, които имат задължения, гарантирани с държавно или общинско имущество;
  
• 
  юридическите лица по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и неперсонифицираните дружества по Закона за задълженията и договорите, в които държавата или общината участват пряко или косвено в имуществото им;
  
• 
  лицата, финансирани със средства от държавния или от общинските бюджети, извънбюджетни сметки или фондове, по международни договори или програми на Европейския съюз, както и лицата, финансирани със средства от държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон - по отношение разходването на тези средства.
  

• 
  по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на бюджетната, финансово- стопанската или отчетната дейност на организациите и лицата по чл. 4 от ЗДФИ, подадени от държавни органи, физически и юридически лица;
  
• 
  за проверка на проведени процедури за възлагане и изпълнение на обществени поръчки въз основа на информация от Регистъра на обществените поръчки, Агенцията по обществени поръчки и Сметната палата;
  
• 
  за проверка на разходването на целеви субсидии, предоставени по закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и постановления на Министерския съвет;
  
• 
  по искане на Министерския съвет или министъра на финансите;
  
• 
  при възлагане от органите на прокуратурата по реда на чл. 119, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт.
  

Агенцията изпълнява следните функции:

• 
  ръководи, провежда и контролира осъществяването на инспекционната дейност;
  
• 
  осъществява последващ контрол за законосъобразност върху възлагането и изпълнението на обществените поръчки;
  
• 
  анализира причините и условията за нарушенията на финансовата дисциплина и предлага мерки за отстраняването им пред компетентните органи;
  
• 
  дава методически указания на финансовите инспектори за осъществяване на дейностите по ЗДФИ;
  
• 
  организира обучение за първоначална професионална подготовка на новоназначените служители, за поддържане и повишаване на квалификацията, както и за придобиване на нови професионални знания и умения на служителите на агенцията;
  
• 
  осъществява взаимодействие и обмен на информация с други държавни органи;
  
• 
  сътрудничи с финансово- контролните органи и организации на други държави и международни организации.
  

Правомощия на директора на агенцията:

• 
  ръководи и контролира дейността на агенцията;
  
• 
  одобрява методически указания за извършването на инспекционната дейност;
  
• 
  възлага със заповед извършването на финансови инспекции и насрещни проверки;
  
• 
  отговаря за качеството на инспекционната дейност;
  
• 
  организира професионалната квалификация и обучение на служителите на агенцията;
  
• 
  представлява агенцията и организира международните й връзки;
  
• 
  сключва споразумения за сътрудничество с други държавни органи във връзка с осъществяването на дейността на агенцията;
  
• 
  изпълнява и други функции, възложени му със закон или с други нормативни актове.
  

Сметната палата извършва одити съгласно приета от нея годишна програма за одитната дейност, както и до пет одита годишно със специални решения на Народното събрание (чл. 37‚ ал. 1 от Закона за Сметната палата).¹⁷

Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата се предоставя на Народното събрание (чл. 37‚ ал. 2 от Закона за Сметната палата).

Годишната програма за одитната дейност на Сметната палата в частта за одита на средства от фондове и програми на Европейския съюз се изпраща на Европейската сметна палата и на Европейската комисия (чл. 37‚ ал. 3 от Закона за Сметната палата).

Одитите се възлагат със заповед на председателя на Сметната палата (чл. 37‚ ал. 4 от Закона за Сметната палата).

Одитите се извършват в одитирания обект и/или в Сметната палата, или в сектора към съответното териториално поделение по програма, утвърдена от ръководителя на отделението или от директора на териториалното поделение (чл. 37‚ ал. 5 от Закона за Сметната палата).

При установени в процеса на одита действия, които създават възможност за незаконосъобразно събиране или разходване на бюджетни или други публични средства, както и за увреждане на имущество на одитирани обекти по чл. 5, ръководителят на отделението или директорът на териториалното поделение по предложение на ръководителя на одита уведомява съответния компетентен орган за предприемане на мерки за спиране на действията (чл. 38 от Закона за Сметната палата).

Ръководителят на одита организира изготвянето на одитен доклад, който включва направените констатации и оценки, подкрепени с одитни доказателства, съгласно приетите от Сметната палата стандарти (чл. 39‚ ал. 1 от Закона за Сметната палата).

Одитният доклад се връчва на ръководителя на одитирания обект срещу разписка не по-късно от един месец след приключването на одита, който е длъжен да уведоми лицето или лицата, които са ръководили обекта през одитирания период, за връчване на доклада и запознаване със съдържанието му (чл. 39‚ ал. 2 от Закона за Сметната палата).

Ръководителят на одитирания обект и лицето или лицата могат да дадат писмени становища по одитния доклад пред ръководителя на отделението или директора на териториалното поделение в 14-дневен срок от връчването му (чл. 39‚ ал. 3 от Закона за Сметната палата).

При писмено искане на ръководителя на одитирания обект ръководителят на отделението или директорът на териториалното поделение може да удължи със 7 дни срока по ал. 3 (чл. 39‚ ал. 4 от Закона за Сметната палата).

Ръководителят на отделението или директорът на териториалното поделение изготвя мотивирано писмено заключение по становищата в 14-дневен срок от получаването им (чл. 39‚ ал. 5 от Закона за Сметната палата).

Одитният доклад, становищата и заключението се внасят в Сметната палата от ръководителя на отделението или от директора на териториалното поделение и се приемат с решение, което е окончателно. С решението могат да се потвърдят, изменят или отменят изцяло или частично констатации и оценки в одитния доклад и в заключението (чл. 40‚ ал. 1 от Закона за Сметната палата).

Сметната палата изпраща на ръководителя на одитирания обект доклад за резултатите от одита с препоръки за подобряване управлението на бюджетните и/или другите публични средства и дейности в 7-дневен срок от приемането на доклада. Заедно с доклада се изпращат решението на Сметната палата и заключението по чл. 39 (чл. 41‚ ал. 1 от Закона за Сметната палата).

Докладът може да се изпрати с решение на Сметната палата и на други органи, които имат отношение към извършения одит, за сведение или за предприемане на съответни действия (чл. 41‚ ал. 2 от Закона за Сметната палата).

Сметната палата осъществява текущ и последващ контрол на изпълнението на дадените от нея препоръки (чл. 41‚ ал. 3 от Закона за Сметната палата).

Ръководителят на одитирания обект е длъжен да предприеме мерки за изпълнение на препоръките и да уведоми писмено за това Сметната палата в определен в доклада по чл. 41, ал. 1 срок, който не може да бъде по-малък от един месец (чл. 42‚ ал. 1 от Закона за Сметната палата).

Когато са констатирани нарушения на процедурите за възлагане на обществени поръчки, докладът в частта за нарушенията на процедурите се изпраща на министъра на финансите и на министъра на държавната администрация за предприемане на действия в съответствие със законовите им правомощия (чл. 43‚ ал. 1 от Закона за Сметната палата).

При нарушения на процедурите за възлагане на обществени поръчки от централни органи на изпълнителната власт или от други централни органи, които упражняват самостоятелни бюджети по силата на специални закони, докладът се изпраща и на Народното събрание (чл. 43‚ ал. 2 от Закона за Сметната палата).

Дейността на Сметната палата се основава на принципите на публичност и прозрачност (чл. 1, ал. 2 от Закона за Сметната палата).

Може да се обобщи: предприетите през последните години мерки, свързани с компетенциите и отговорностите на местната и централната власт оформят главната тенденция в развитието на местното самоуправление: финансова децентрализация. Стратегическата цел на децентрализацията е да осигури на общините възможност да водят ефективна самостоятелна финансова политика. От друга страна, това е предпоставка за корупция. Ето защо, техните отчети и дейността им по възлагане на обществени поръчки трябва да се проверяват от специализирани органи, което е нормативно определено.

Основните задачи на този одит са:

 Поддържане на финансова стабилност на общинския бюджет;

 Преодоляване на бюджетния дефицит;

 Оптимизиране на общинските разходи;

 Ефективно и справедливо разпределение на ресурсите;

 Законосъобразност при счетоводната отчетност;

 Засилване на прозрачността.

  Сметната палата и другите органи на контрола си сътрудничат и взаимодействат при:

• 
  констатиране от Сметната палата на данни за вреди и нарушения‚ за които се търси административнонаказателна отговорност;
  
• 
  констатиране на нарушения на Закона за обществените поръчки;
  
• 
  организиране на съвместни мероприятия, свързани с одитната дейност.